Моя горчив хиджаб

източник Оnislam.net  

И докато Хиджаба със сигурност не е главоболие,
хората, които критикуват жените определено
им създават такова

автор Умм Закийа, писател на свободна практика, САЩ

превод и редакция Милена Борисова-Иршад
==========================

"Нямаш нужда от това" - това бяха първите думи, които винаги присъстваха в спомена за първия ми хиджаб. Бях само на четири, в детската градина, а майка слагаше хиджаб на главата ми всяка сутрин преди тръгване. Моите родителите, бивши Християни, приели Исляма, когато съм била на годинка и искаха детето им да бъде разпознавано като Мюсюлманка, когато отиде в Американско държавно училище.  

Но детската ми учителка имаше "по-добра" идея. Всеки ден, когато пристигнех, тя ме викаше до бюрото си и махаше шала от главата ми с думите: "Нямаш нужда от това". После, в края на учебния ден, тя отново ме викаше и ми слагаше хиджаба. 

Разбира се, бях доста объркана, но пренебрегвах случващото се, защото в моя четири-годишен-свят, възрастните винаги знаеха по-добре. И така мина още година, докато не ми хрумна, че случващото се е нещо, което трябва да споделя с родителите ми.

" Най-накрая някой ще ми помогне!"

Не беше лесно да отивам всеки ден на училище и да изглеждам различно от другите момичета. Децата се шегуваха с мен и за тях беше ежедневната закачка да дръпнат шала от главата ми и да го хвърлят, присмивайки се, докато учителките гледаха без дори с дума да порицаят това. 

Всъщност единствения път, когато учителката се намеси, бях в четвърти клас и се сбих с момчето, което дръпна хиджаба ми и го хвърли в калта. Виждайки приближаването й въздъхнах с облекчение: "Най-накрая някой ще ми помогне!"

Но тя бързо ме въведе в сградата - за наказание - и трябваше да остана сама останалата част от деня, "да си науча урока".

Знаех, че съм различна

Смятам, че най-голямата полза, която придобих от моя опит с покриването на косата ми в Американско държавно училище беше осъзнаването, че съм различна от другите. Някой може да си помисли, че бремето е непоносимо за едно дете. Но практиката ме научи на друго - Мюсюлманите, които имаха "лукса" да се смесят с връстниците си, усетиха голямата тежест, аз бях свидетел на тяхната болка и объркване.

Често ме побиват тръпки като си помисля, че моите родители можеше да не са ме научили от малка да нося хиджаб. Мюсюлманчетата в държавни училища, чиито родителите си мислеха, че "могат да почакат до пубертета", срещаха трудности при осъществяване на тази промяна след менархето им.

Единия ден са били "Джейн", а на другия, образно казано, идват на училище в един вид, като на луд фанатик от Арабската пустиня - или поне другите виждаха точно това. Излишно е да казвам, че много от тези момичета попадат в изключително трудни ситуации по време на този преход.

Така че много от тях правеха нещо, което се очаква за младите по време на пубертета, когато образа им е доста преувеличен в собствения им поглед - постъпваха точно като учителката ми в детската градина - казваха си: "Нямаш нужда от този хиджаб". Така че го носеха на излизане от дома, а на пристигане в училище го сваляха и си го слагаха, когато си тръгнат обратно за в къщи.

Обичам Хиджаба  

Знам, че това е най-изтърканото и сладникаво нещо, което може да се каже. Но е истина. Обичам Хиджаба. И не защото е лесно да се носи в Америка, както и със сигурност не е заради всички тези досадни причини, които Мюсюлманите изтъкват, за да направят Хиджаба по-привлекателен за хората. Честно казано мисля, че окуражаването на момичетата да обичат хиджаба, за да намалят сексуалните желания на околните към тях, е едно от най-подвеждащите и опасни неща - психологически и духовно - които можете да направите на едно Мюсюлманско момиче, особено живеещо на Запад.

Има толкова неща, които ни дърпат в различни посоки, така че е доста жестоко да размахваме плакати на Исляма пред едно дете, докато за момчетата е много лесно да се се смесят с останалите. А ако едно Мюсюлманско момиче се окаже психически слабо, за него е трудно да прикрие недостатъка си - защото пред нея има само две възможности - да носи хиджаб и постоянно да доказва факта, че е човек, или да махне хиджаба си и да обяснява, че е "лоша Мюсюлманка" (това е единствената категория, в която си я представят останалите Мюсюлмани).

И след това върхът на всичко е, че искаме да научим момичето да обича Хиджаба си, защото той носел полза на другите! Не, благодаря! 

Аз обичам хиджаба си, защото той носи ползи на МЕН! Извинявам се, но когато стане въпрос за моята душа, ставам егоистична! И мисля, че другите момичета също трябва да бъдат такива. И в началото на всичко това трябва да е изграждането на близка връзка между теб самия и Аллах - забравяш за всички останали...

За мен хиджаба е част от тази лична връзка и аз го обичам.

‘Тя махна хиджаба си, за да се доближи до Аллах’

Ако чуех това преди десетина години, щях да се изсмея - че как може да се доближи някой до Аллах, сваляйки хиджаба си?! Със сигурност не можеш в името на Аллах да не Му се подчиняваш. 

И това ни учи Аллах и Неговия Пратеник, мир нему. 

За съжаление някои Мюсюлмани имат различно учение. Не, не знам някое да казва, че със сигурност ще се доближиш до Него, сваляйки хиджаба си. Но постоянния тормоз над жените, които носят хиджаб, носи точно това послание.

Без значение стила на хиджаба, който носим, някак сме свикнали с това една жена да бъде тормозена от мъжете Мюсюлмани и дори никаба не решава този проблем. Както дискутирах в блога: ‘But She Looks So Good’: When Men’s Desires Rule", дори ако нося абая и съм цялата в черно, трябва да си покрия и очите". Защо?! Защото не съм покрита "достатъчно" - не за Аллах, а за постоянно ненаситните мъжки погледи за очите ми, които всъщност са ми толкова нобходими - е, те явно предизвикват твърде много съблазън...

Заради постоянния тормоз от страна на Мюсюлмани и непрекъснатата дискриминация от страна на немюсюлмани, моя приятелка махна Хиджаба си, "за да има мир". И какво може да каже за вярата си към днешен ден? "Чувствам се по-близо до Аллах". Защо? Защото чувства, че може да Му служи, без да бъде притеснявана - и от Мюсюлмани, и от немюсюлмани. Мюсюлманите не знаят, че е Мюсюлманка и по този начин не я безпокоят колко е погрешен Хиджаба й. А немюсюлманите не знаят, че е Мюсюлманка и не се подиграват с Исляма й. 

И без значение колко е погрешна според Ислямските представи е тази логика, тя трудно се оспорва, използвайки световни стандарти. Така че единственото разрешение е да се спре тормоза над Мюсюлманките - особено над онези, които носят Хиджаб, независимо дали лично одобрявате стила на Хиджаба или не. 

Tози горчив Хиджаб

Въпреки че аз обичам Хиджаба, все още се боря с него в Америка. Не, слава на Бога, моите усилия не са толкова сериозни, че изобщо някога да поискам да си го махна. Но се боря със страховете, които имам за дъщеря ми и другите момичета в нашата Умма, както и в останалия Мюсюлмански свят. 

От една страна се страхувам, че те ще срещнат хора като моята учителка от детската - "Нямаш нужда от това"-немюсюлмани. Още по-трагично е, страхувам се, че ще срещнат "Хиджаба ти никога не е достатъчно добър"-Мюсюлмани, които сякаш са тук с мисията да се уверят, че никоя Мюсюлманка не се чувства добре, подчинявайки се на Аллах по начина, по който тя смята за най-добър...

И докато оставам с надеждата, че да се носи Хиджаб е красиво и освобождаващо преживяване за една жена, също така имам болка в сърцето, че Хиджаба се разглежда като благословия единствено, ако упее да пренебрегне негативните послания между Мюсюлмани и немюсюлмани, които карат жените да мислят за Хиджаба като за поредния източник на главоболие.

И докато Хиджаба със сигурност не е главоболие, хората, които критикуват жените определено им създават такова. И тази борба с хората за Мюсюлманските момичета прави по-желана фразата "Нямаш нужда от това", която струва повече за тях, отколкото самия Хиджаб.


Umm Zakiyyah е международно приет автор на трилогията If I Should Speak, новелите Realities of Submission и Hearts We Lost. Към днешна дата, под името Ruby Moore, пише юношески истории.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА МЮСЮЛМАНИН, ВЯРВАЩ И МУХАДЖИР

The Road to Jannah

От Абдуллах ибн Амб, Аллах да е доволен и от двамата, казал: „Пророка (с.а.с) каза: „Мюсюлманинът е този, който не причинява вреда на мюсюлманите с езика си и с ръцете си, мухаджира⁰²⁴ е този, който е изоставил забраненото от Аллах“.

Ал-Бухари

Във версията на Ат-Тирмиди е добавено: „...а вярващия е този, на който хората могат да доверят живота си и имуществото си“.

Що се отнася до версията на имаам Ахмад, в нея е добавено: „...а борещия се (муджахид) е който се бори с душата си да бъде покорен на Аллах“.   

В тоаи хадис се споменава достойнството на това, което Аллах и Неговия посланик (с.а.с) определят като причина за щастието на човека в този и във вечния живот, а именно – достойнството на исляма, на вярата, отказа от забраненото и борбата със собствената ти душа.

Освен това в хадиса се дават кратки, но важни определения на всички тези понятия. Например, че истинския ислям не е друго, а покорство пред Аллах, служене на Него, също така и съблюдаване на Неговите права и правата на мюсюлманите. Исляма на човека няма да е съвършен, докато той не започне да желае за другите мюсюлмани това, което иска за себе си, а това може да стане в случай, когато човека е в безопасност от злото, което може да причини с езика си или с ръцете си. Именно това е основата на отношението към другите мюсюлмани. По такъв начин отказа от извършване на зло на мюсюлманите – с думи или дела – свидетелства за съвършенството исляма на човека.

Пророка (с.а.с) е нарекъл вярващ този, на когото хората могат да доверят живота или имуществото си. Наистина, ако вярата се появи в сърцето и го изпълни, това дава на човека определени задължения по отношение на нея, едно от най-важните, е съхранение на повереното, искрени взаимоотношения с хората и недопускане на несправедливост по отношение на живота и имуществото на другите. Ако човек се придържа към споменатото от нас, хората ще го забележат, ще му одверяват живота и имуществото си знаейки, че този човек ще пази повереното, защото пазенето е едно от най-важните задължения на вярващия. Посланика на Аллах (с.а.с) е казал: „Няма вяра този, който не се отличава с надежност⁰²⁵“.

Ибн Шуайб, Ахмад, Ибн Ади, Ал-Бейхаки

Преселението (хиджра) е едно от най-важните задължения на мюсюлманите, без изключение, като Пророка (с.а.с) го определя като отдалечаване от греховете. От това задължение при никакви условия не е освободен никой мюсюлманин, защото Аллах е забранил на рабите Си да нарушават Неговите заповеди и да правят грехове. Що се отнася до по-специфична хиджра, иначе казано преселване от държава с разпространяващо се неверие, или от място, където се придържат към нововъведения, към страна с разпространен ислям и следване на сунната, то това е част от хиджра, като общо задължение, но не е задължение за всички без изключение, а само при определени обстоятелства.

И накрая Пророка (с.а.с) е нарекъл муджахид този, който води борба със своята душа в стремеж към приближаване и покорство на Аллах. Наистина душата е склонна към леност, към отдалечаване от извършването на добри дела, повелява да се прави злото и бързо се възбужда под въздействието на всевъзможни бедствия. А това значи, че този, който иска да я задължи безпрекусловно да се подчинява на Аллах, да се въздържа от грехове и да се научи търпеливо да понася тегобите, трябва търпеливо да се бори с нея. Що се отнася до проявата на покорство, това се състои в изпълняване повелите на Аллах, отдалечаване от забраненото и проява на търпение към предопределението.

По такъв начин инстинския муджахид е този, който се бори със собствената си душа, заради осъществяването на всичко, което споменахме, с желанието си душата му да изпълнява задълженията си и функциите си.

Човека, който прави всичко това, което показва хадиса, изпълнява напълно своите религиозни задължения. Така както, ако човек не нанася вреда на мюсюлманите с езика и ръцете си, ако хората могат да му доверят своите живот и имущество и ако той се отдалечи от това, което Аллах е забранил и се бори с душата си, стремейки се да я накара да се покори на Аллах, то тогава няма добри дела, религиозни или мирски, явни или скрити, които човека да не е извършил, както и няма лоши дела, от които той да не се е отказал.

А Аллах единствен води към успех!

---

бележки

024 Мухаджир — преселник. Мухаджири се наричат мюсюлманите, които се преселили заедно с посланика на Аллах (с.а.с) от Мекка в Медина след преследвания от страна на многобожниците. Глагола "хаджара" — прекратяване (заниманието с нещо); разделям (се), захвърлям — това са думи с един корен – "мухаджир".

025 Този хадис е с добър иснад, предаден с думите на Анас

Велик мюсюлмански герой - Салахуддийн ал-Айууби (Саладин)

Източник islamweb.net/
Превод и редакция Милена Борисова - Иршад

Пълното арабско име на Салахуддийн, е Салаах ад-Дийн Йусуф бин Айууб, наричан още ал-Малик Ан-Насир Салаах ад-Дийн Йусуф I.

Роден е през 1137/38 г. в Тикрит, Месопотамия и умира на 4-март 1193 в Дамаск. Става Мюсюлмански султан на Египет, Сирия, Йемен и Палестина, основател на династията на Айубите, един от най-популярните Мюсюлмански герои. По време на войните срещу Християнските кръстоносци, той постига крайния успех при превземането на Йерусалим (2-ри октомври 1187), слагайки край на 88 годишната окупация от Франките. Великата Християнска контраатака на Третия Кръстоносен поход, била поставена в шах от военния гений на Салахуддийн.

Салахуддийн е роден във видно Кюрдско семейство. В нощта на раждането му баща му, Нажм ад-Дийн Айууб, събира семейството и се премества в Алепо, където постъпва на служба при 'Аймаад ад-Дийн Занки бин Ал-Сункур, велик управител в Северна Сирия. Порастнал в Балбек и Дамаск, Салахуддийн очевидно бил обикновен младеж, с отличен вкус към религиозните науки за военна подготовка.

Официалната му кариера започва когато се присъединява към състава на своя чичо – Асад ад-Дийн Ширкух, важен военен командир. По време на три военни експедиции в Египет, водени от Ширкух за предотвратяване падането под Латинско-Християнско владение, тристранната борба се оформила между Амалрик I, латинския владетел на Йерусалим; Шауар – могъщият държавен министър на Египетския Фатимидски халифат; и Ширкух. След смъртта на Шикрух и убийството на Шауар, Салахуддийн е назначен за командир на Сирийската войска в Египет и за държавен министър на Фатимидския халифат, това е през 1169г, когато е на 31 години. Неговото сравнително бързо изкачване на власт може да бъде отдадено на заслужените му таланти. Като държавен министър на Египет, той получава титлата Владетел (Малик), независимо че като цяло е познат като Султан.

Позицията на Салахуддийн допълнително се засилва когато, през 1171 г, той унищожава слабия и непопулярен Шиитски Халифат на Фатимидите, обявявайки завръщането на Суннитския Ислям в Египет и става единствен владетел на страната. Въпреки това, за известно време, теоретично той остава владетел за Нуруддийн – приятелството приключва със смъртта на Амира през 1174г. 

Скоро след това Салахуддийн пристига в Сирия с малка, но строго дисциплинирана армия, за да заяви правото си на регентство от името на младия син на някогашния си лидер.

Не след дълго обаче изоставя тези си претенции и от 1174 до 1186 г. ревностно предледва целта за обединяване под един еталон всички мюсюлмански територии на Сирия, Северна Месопотамия, Палестина и Египет.  Това бива осъществявано чрез умела дипломация и когато е необходимо - незабавно и непоколебимо използване на военна сила. Постепенно нараства и репутацията му на щедър и добродетелен, но строг владетел, лишен от илюзии, разточителство и жестокост. За разлика от горчивите раздори и изострено съперничество, които препятстват Мюсюлманите при тяхната съпротива срещу кръстоносците, последователността на Салахуддийн при постигане на целите ги кара да се превъоръжат физически и духовно.

Всяко действие на Салахуддийн е подхранвано от непоколебима вяра в идеята за Джихад срещу Християнските кръстоносци. То е и част от неговата политика за насърчаване и увеличаване на Мюсюлманските религиозни обичаи. Той закриля учените и проповедниците, основава колежи и джамии, възлага написването на назидателни произведения, особено за Джихад. Чрез нравствено възраждане, което е истинска част от неговия собствен начин на живот, той опитва да го възпроизведе при другите, със същия плам и ентусиазъм, които са били толкова ценни при първите поколения мюсюлмани, когато преди 5 века, те завзели половината от познатия свят.

Салахуддийн успява да върне военния баланс в своя полза чрез обединяване и дисциплиниране на огромен брой непокорни сили, вместо използване на нови или подобрени военни техники. Най-сетне през 1187, той успява да хвърли цялата си сила срещу равностойната армия на Латинските кръстоносци. На 4-ти Юли 1187 г., с позволението на Аллах, използвайки своето отлично бойно чувство и липсата на такова  у врага, Салахуддийн хваща в капан и унищожава в един удар, изтощената и жадна армия при Хатин, близо до Тибериас в северна Палестина

Хитин, Северна Палестина (lostislamichistory.com)

маракат Хатин (мястото на битката)

www.moslemonline.net

кладенецът в Хатин, рещаващ за победата  - съществува и до ден днешен с прекрасна вода - чиста и вкусна

Големи са били загубите в редиците на кръстоносците по време на тази битка, в която Мюсюлманите са действали с такъв размах, че са можели да завземата цялото Царство на Йерусалим. Акра, Аскало (Ашкелон), Яфа, Торон, Бейрут, Сидон, Назарет, Цезареа, Набулус - падат в рамките на 3 месеца. Но най-великото военно постижение на Салахуддийн идва през октомври - 2-ри, 1187 г, когато Йерусалим, свещен за Мюсюлманите и Християните, се предава на армията на Салахуддийн след цели 88 години окупация от Франките.  В рязък контраст със завладяването на града от Християните, когето кръвта се е леела по улиците след варварското клане на жителите му, Мюсюлманското завладяване било белязано от изключително цивилизивано и учтиво поведение на Салахуддийн и войските му. 

Внезапния му успех, когато през 1189 г. вижда как кръстоносците остават да владеят само 3 града, била помрачена от невъзможността му да превземе Тир - почти непревземаема крайморска крепост, в която се стекли победените от последните боеве Християни. Това е трябвало да бъде отправната точка на контраатаката на Латините. Отвоюването от Салахуддийн на Йерусалим огорчава Запада, където веднага се призовава за нов трети кръстоносен поход. Величината на усилията на Християните и трайния отпечатък, който оставил у съврененниците си, дали му името Саладин, като техен доблестен и рицарски враг, добавайки много блясък по такъв начин, че военните му победи, сами по себе си, не могат да ни дадат пълна представа за него.

Кръстоносците били вече изтощени и въпреки очевидния военен гений на Ричард I Лъвското сърце, не постигнали почти нищо. И тук е великото, но често непризнато, постижение на Салахуддийн. С уморени и неохотни феодални новобранци, съгласни се да се бият само в определно време всяка година, неговата решителност ще му позволи да се бори до равенство с най-големите Християнски защитници. Кръстоносците запазват една твърде несигурна опора на брега на Леванта и когато Ричард напуска Близкия Изток през октомври 1192 г, битката приключва. Салахуддийн се оттегля в столицата си Дамаск.

Скоро дългите сезонни кампании и безконечните часове на седлото, го разболяват и той умира. Докато роднините му се натискат за парче от империята, приятелите му разбират, че най-щедрия и могъщ управител на Мюсюлманската империя, не е оставил пари дори за собственото си погребение. Семейството на Салахуддийн продължава да управлява Египет и съседните страни като династията на Айуубите, която е отстъпила управлението на Мамелюците през 1250г.

Братя, не забравяйте хиджаба

източник

Чувствам се доста изморена от нашите мъже мюсюлмани и намалената скромност. Искам да кажа на мюсюлманските мъже, че и те, точно както и ние, трябва да имат хиджаб, макар концепцията за мъжкия хиджаб да замира лека-полека. 

...

Ще се опитам да направя кратък и ясен обзор.

Въпреки, че Ислямът диктува, че мъжете трябва да са покрити от пъпа надолу и коленете са абсолютния минимум и не е приемливо в смесена среда, когато дрехите са на разположение, това да не се спазва.

Всичко това е илюстрирано в много ахадиси, например:

1. Пророкът с.а.с. е казал: "Най-добрия саван, е дългата дреха и онази, която обгръща цялото тяло, а най-добрия курбан, е рогатия овен."

Сахих Бухари 1.357, разказан от Саид бин ал-Харит

2. Пoпитах Джабир бин 'Абдуллах за молитвата, когато някой е облечен в цяла дреха. Той отговори: "Бях с Пратеника на Аллах в някои от неговите пътувания. Една вечер го потърсих по някаква причина и го заварих да изпълнява молитвата. В същото време аз бях облечен в цяла дреха, която покриваше раменете ми, и се молих до него. Когато той свърши молитвата, ме попита: "О, Джабир! Какво те доведе тук?". Казах му каквото исках. Когато свърших, той ме попита: "О, Джабир! Каква е тази дреха, която видях и с която беше покрил раменете си?" Аз отвърнах: "Това е (тясна) дреха." Той каза: "Ако дрехата е достатъчно широка, я увий около тялото си (покривайки раменете), а ако е тясна, тогава я ползвай като Изар (стегни я само около кръста си)."

Хадис - Сахих Бухари 7.693, с думите на Укба ибн Амир

Горния хадис илюстрира важно съобщение за подходящото облекло на мюсюлманите:

Покриването на цялото тяло с широки дрехи е по-добро, отколкото покриването само на долната част, но покриването на цялото тяло с тесни дрехи, е по-лошо, отколкото покриването на долната половина с широки дрехи. Накратко - тесните дрехи, които подчертават тялото, са неприемливо облекло за мюсюлманина. Ако той излиза облечен по този начин, за да се хареса на жените и да предизвика тяхното внимание, той престъпва заповедите на Всевишния с.т.

Мъжкото облекло също трябва да е обикновено и просто:

1. Веднъж Пророкът с.а.с. е правил молитва в дреха на шарки. Той ги поогледал и казал: "Дайте дрехата ми на Абу Джахм, защото отвлича вниманието ми от молитвата и ми дайте проста дреха, без шарки".

2. От Ибн 'Умар р.а.: Пророкът с.а.с. каза: „Който влачи дрехата си с гордост, Аллах не ще го погледне в Деня на възкресението“. Абу Бакр попитал: „Пратенико на Аллах, моята препаска (изар) – се разхлабва, дали да я вържа“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отговорил: „Ти не си от онези, които го правят от гордост“ (разказан от ал-Бухари, а също от Муслим, който цитира част от него)

Някои от вас ще се изненадат, че има шест изисквания към Хиджаба, пет от които важат и за мъжете, и за жените. Само едното се различава в това докъде се покрива всеки от двата пола.

Дрехите и за мъжа, и за жената, трябва да бъдат:

1. Достатъчно широки, за да покриват цялото тяло

2. Достатъчно плътни, за да не са прозрачни

3. Простички, а не да привличат вниманието на противоположния пол

4. Да не се носят дрехи на другия пол

5. Да не се носят религиозни символи на други религии или специфични дрехи за тях

(6. Да се носят от скромни мюсюлмани, които снижават погледа и не се разхождат наоколо с убеждението, че са най-доброто след нарязания хляб!)

“

Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.

” - [Коран, 24:30]

източник

Мъжки имена, позволени от Ислям

Имената в списъка, са избрани и редактирани от книгата "Хубавите арабски имена", авторът на която е предупредил още в началото, че няма да публикува имената, които са Раб-на- име на Всевишния, така че няма да ги срещнете в списъка. 

Алеф ( )

8. Асиир ( – Асийрун)

1. Предпочитан, харесван, любим, скъп.

2. Избран.

9. Аджуад ( – Аджуаду) По-щедър.

10. Аджйад ( – Аджйаду) С дълга шия.

11. Ахмед ( – Ахмеду)  

1. Извършващ дело, за което се благодари.

2. По-заслужил похвала.

12. Ахтаб ( – Ахтабу)

1. Име в сравнително-превъзходна степен от „ ” (хатаба): произнесе реч, проповед.

2. Сокол.

13. Ад‘адж ( – Ад‘аджу) Онзи, който има големи черни очи.

14. Адхам ( – Адхаму) Черен.

26. Асад ( – Асадун) Царят на зверовете.

28. Ас‘ад ( – Ас‘аду) С най-приятен, най-щастлив, най-благополучен

живот.

29. Усайд ( – Усайдун) Умалително на „ ” (асадун): лъв. [Лъвче].

31. Ашраф ( – Ашрафу) Най-възвишен относно религия или земен живот.

52. Емиир ( – Емийрун) Който поема управлението на даден народ.

53. Емиин ( – Емийнун)

1. Спокоен.

2. Сигурен, надежден, достоверен.

54. Анас ( – Анасун)

1. Онзи, който радва със своето присъствие.

2. Онзи, който успокоява сърцето заради своята доброта.

56. Ануар ( – Ануару)

1. Ясен, явен, очевиден, видим.

2. Светъл, ярък, светещ.

65. Айман ( – Айману) Благословен.

Ба ( )

72. Баахир ( – Бāхирун)

1. Блестящ.

2. Отличаващ се с превъзходни знания, качества и красота.

3. Преобладаващ, побеждаващ

82. Бассам ( – Бассāмун) Много усмихнат.

85. Башшар ( – Башшāрун) Който често съобщава радостни новини.

95. Билаал ( – Билāлун)

1. Вода.

2. Вода или мляко, с което се намокря гърлото.

124. Джаасир ( –Джāсирун)

1. Смел, храбър, безстрашен, неустрашим.

2. Строител на мостове.

130. Джубраан ( –Джубрāну)

1. Помощник в беда.

2. Обогатяващ бедните.

136. Джасуур ( –Джасу:рун) Смел, храбър, безстрашен, неустрашим.

137. Джа‘фар ( – Джа‘фару)

1. Река [малка река над Джедуал; пълноводна, голяма река].

2. Женска камила с обилно мляко.

140. Джалаал ( – Джалāлун)

1. Уважение, почит; достойнство.

2. Величие, великолепие.

3. Големина в размер, обем; внушителност.

142. Джалиил ( – Джалийлун)

1. Голям на възраст; стар.

2. Уважаван.

143. Джамиил ( – Джамийлун )

1. Красив, хубав, грациозен, прелестен.

2. Правещ добри и одобрявани дела.

144. Джунайд ( – Джунайдун) войник.

147. Джахиир ( – Джахийрун)

1. Висок глас.

2. Красив, хубав.

3. Заслужаващ, достоен за добро.

162. Хаани ( – Хāний)

1. Състрадателен.

2. Жалостив.

3. Обръщащ се, огъващ се.

165. Хубайш ( – Хубайшун) етиопец.

166. Хаджджааж ( – Хаджджāжун)

1. Хипербола за онзи, който често ходи на хадж, т.е. посещава светите места за поклонение.

2. Много побеждаващ, много силен в доказателствата и аргументите.

167. Хадиид ( – Хадийдун)

1. Режещ; остър; категоричен.

2. Желязо.

3. С острота в разбирането и разгневяването.

168. Хузайфа ( – Хузайфату)

1. В тълковния речник „Лисаану-л-араб” (Езикът на арабите) се казва: мъжко име.

2. Умалително на хизфа ( – хизфатун): онова, което е отрязано от дрехата.

3. Умалително на хазафа ( – хазафатун): малка черна овца.

173. Хусаам ( – Хусāмун) Меч.

174. Хассаан ( – Хассāнун) Много красив.

175. Хасан ( – Хасанун) Красив в своя външен вид и своя нрав.

176. Хусний ( – Хусниййун; Хусний) (Хуснун) означава: красота, добро качество.

180. Хасииб ( – Хасийбун)

1. С благороден произход; от знатен род.

2. Благородник.

181. Хусейн ( – Хусейнун) Умалително на „ ” (Хасанун)

188. Хакки ( – Хаккиййун; Хаккий) истина, право.

192. Халииф ( – Халийфун)

1. Съюзник.

2. Неразривно свързан, неотлъчен.

193. Халиим ( – Халиймун)

1. Разумен и търпелив.

2. Прощаващ, помилващ.

194. Хаммаад ( – Хаммāдун)

1. Много хвалещ и благодарящ.

2. Много приветстващ, възхваляващ.

197. Хамд ( – Хамдун)

1. Благодарност.

2. Възхвала.

198. Хамдаан ( – Хамдāни) Мн. ч. на „ ” (хамдун).

200. Хамди ( – Хамдий; Хамдиййун); хамд ( – хамдун) е благодарност или възхвала.

201. Хамза ( – Хамзату) Едно от имената на лъва.

204. Хамиид ( – Хамийдун) Хвален, похвален [Махмуд].

209. Ханииф ( – Ханийфун)

1. Който следва вярата на Ибрахим (алейхи-с-селям) [правоверен].

2. Мюсюлманин.

218. Хаалид ( – Хāлидун)

1. Постоянен, вечен, безсмъртен.

2. Намиращ убежище в някое място.

222. Хузайма ( – Хузаймату) Умалително на Хузам, зюмбюл.

223. Хасииб ( – Хасийбун) С много трева и берекет (плодородие).

225. Хаттааб ( – Хаттāбун)

1. Произнасящ реч, като това е хипербола за оратор.

2. Проповедник.

3. Жених.

230. Халдуун ( – Халду:на) Множествено число на ” (халдун), със значение: човек, при когото побеляването на косата и слабостта

се забавили.

234. Халиил ( – Халийлун)

1. Приятел.

2. Беден.

3. Със слабо тяло

237. Хайри ( – Хайриййун; Хайрий) Крайната буква „ ” (й) е или наставка за относително прилагателно (-иййун); или слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); а „Хайр” ( – Хайрун) е антоним на ”(шаррун): лошотия, злина.

263. Далиил ( – Далийлун) Водач.

268. Зааид ( – Зā’идун)

1. Защитник.

2. Бранител.

274. Зияад ( – Зийāдун)

1. Защита.

2. Прогонване.

РĀ’ ( )

287. Раашид ( – Рāшидун)

1. Вървящ по правилния път.

2. Прав, правдив, честен. [Съзнателен, благоразумен].

291. Раафид ( – Рāфидун)

1. Даващ, дарител.

2. Помагащ, помощник.

3. Поддържащ, подпиращ.

4. Малка река, която се влива в друга река, приток; р. Тигър и р. Ефрат се наричат ар-Рāфидāн и [„Двата притока”].

292. Раафи‘ ( – Рāфи‘ун)

1. Повдигащ.

2. В граматиката: поставящ думата в именителен падеж; или глагола в изявително наклонение.

3. В хадисознанието: свързващ хадиса верижно до първия му разказвач.

293. Раафил ( – Рāфилун)   

1. Надуващ се.

2. Ходещ горделиво.

294. Раафих ( – Рāфихун) Живеещ благ и добър живот.

295. Раафи ( – Рāфий)

1. Кърпещ, шивач.

2. Облекчаващ страха, успокояващ.

3. Който удовлетворява нуждата.

312. Реджеб ( – Реджебун)

1. Един от месеците по лунния календар, седмия по ред преди месец Ша‘бāн. Арабите преди исляма го възвеличили като го нарекли Реджеб, т.е. честит, величествен, почитан, славен.

313. Раджван ( – Раджуāни) Мн. ч. на „ ” (раджуун), означаващо надежда

323. Рашаад ( – Рашāдун)

1. Изправяне, правилност. [Съзнателност, благоразумие].

2. Растение с горчив вкус (Nasturtium officinale – друмче, кресон, мокреш, поточарка, пореч).

324. Рушд ( – Рушдун) Изправяне, правилност. [Съзнание, лагоразумие].

328. Рашиид ( – Рашийдун)

1. Вървящ по правилния път.

2. Изправен, искрен, честен; благоразумен.

331. Ридваан ( – Ридуāнун)

1. Приемане.

2. Противоп. на (сухтун; сахатун): гняв, негодуване, недоволство.

3. Удовлетворение, доволство.

344. Рамадаан ( – Рамадāну) Месецът на говеене (оруч) в лунната година

[деветият месец по лунния календар].

356. Рияад ( – Рийāдун) Множествено число на равда ( – раудатун):

1. Градина.

2. Градинка.

3. Горичка, гъсталак.

4. Всяка земна площ, раззеленена с различни

видове растения.

358. Райяан ( – Раййāну)

1. Утолил жаждата си.

2. Зелен, нежен.

3. Пълен, закръглен, хубав.

ЗĀЙ ( )

365. Заахир ( – Зāхирун)

1. Щедър.

2. Пълен, пълноводен (за река).

3. Препълнен, разливащ се.

4. Радостен, весел.

366. Заад ( – Зāдун) Хранителни продукти, припаси, които се вземат

за пътуване; провизии.

368. Заахид ( – Зāхидун) Отказал се от търсене на светски удоволствия и

отдал се на търсене на онова, което ще е полезно

за отвъдния, задгробния живот.

369. Заахир ( – Зāхирун)

1. Блестящ.

2. Сияещ, светъл, лъчезарен.

3. Чист, прозрачен, ясен.

4. Добър, благ, красив.

372. Заа’ид ( – Зā’идун) Нарастващ, развиващ се, увеличаващ се.

СИЙН ( )

393. Саабик ( – Сāбикун) Предшестващ другите.

402. Саалим ( – Сāлимун) Без недостатъци; цял; здрав; нормален.

403. Саамих ( – Сāмихун)

1. Щедър.

2. Великодушен.

3. Мил.

404. Саамир ( – Сāмирун) Оставащ буден през нощта и разговарящ с

другите; събеседник.

405. Саами‘ ( – Сāми‘ун) Който различава звука, когато достигне ухото

му; чуващ.

412. Саа’ид ( – Сā’идун)

1. Знатен.

2. Оглавяващ, управляващ.

425. Сухайм ( – Сухаймун) Умалително на асхам (– асхаму): черен.

Понякога може да се изговаря Сахийм.

426. Сахий ( – Сахиййун)

1. Великодушен.

2. Щедър.

427. Садиир ( – Садийрун)

1. Трева.

2. Река в околностите на гр. Хира.

3. Регион в Йемен.

433. Суруур ( – Суру:рун)

1. Радост.

2. Настроение, щастие, удоволствие.

3. Върховете на босилека.

441. Са‘д ( – Са‘дун)

1. Щастие, успех, сполука, благоденствие.

2. Звезда измежду десет звезди, наричани Су‘ууд ( – су‘у:дун)1

447. Сафуаан ( – Сафуāну) Вдигната във въздуха вода, т.е. вода, която

вятърът вдига във въздуха и отнася, отвява. (– шу’мун): злополучие,

лоша поличба.

3. Звезда измежду десет звезди, наричани Су‘ууд ( – су‘у:дун)1

450. Селям ( – Селямун)

1. Поздрав, приветствие.

2. Спасение, избавление; цялост; благополучие.

3. Безопасност, спокойствие.

4. Мир, примирие.

451. Султаан ( – Султāну)

1. Аргумент и доказателство.

2. Власт и могъщество.

3. Цар.

458. Сулеймаан ( – Сулеймāну) Умалително на Селмаан (– Селмāну): спасен; без недостатъци.

451. Султаан ( – Султāну)

1. Аргумент и доказателство.     

2. Власт и могъщество.

3. Цар.

466. Синаан ( – Синāну) Острие на копие.

472. Сухайл ( – Сухайлун)

1. Умалително на Сахл ( – Сахлун) [вж. 469].

2. Красива ярка звезда, която изгрява над арабските страни в края на летния зной [Канопус].

477. Сейф ( – Сейфун) Меч, сабя.

ШИЙН ( )

479. Шаадин ( – Шāдинун) Малкото на газела, сърна.

480. Шаади ( – Шāдий)

1. Онзи, който рецитира или чете поезия.

2. Който пее, тананика стихове.

3. Камилар.

481.Шаафи‘ ( – Шāфи‘ун)

1. Правещият нечетното четно.

2. Преследващ нещо желано, за да го постигане.

3. Застъпник, посредник, помощник.

482. Шаафи ( – Шāфий) Лечебен, лековит, целебен, предпазващ от болест.

483. Шаакир ( – Шāкирун) Който признава и помни добрите неща; благодарен; признателен за благодатта.

485. Шаамил ( – Шāмилун) Всеобхватен.

499. Ша‘баан ( –Ша‘бāну) 1Месецът от лунния календар, който предхожда месец Рамазан. Нарича се така, защото през него арабите се разделяли в търсене на живот, съществуване.

503. Шафии‘ ( – Шафий‘ун)

1. Четно число, четен брой.

2. Застъпник, посредник.

506. Шукри ( – Шукрий; Шукриййун) Крайната буква „ ” (й) може да бъде слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); или наставка за относително прилагателно (-иййун). А „ ” (шукрун) означава благодарност, признателност.

507. Шакуур ( – Шаку:рун) Много благодарен, много признателен.

514. Шахдаан ( –Шахдāни) Мн. ч. на шахд ( – шахдун): мед.

515. Шахм ( – Шахмун)

1. Проницателен, умен, способен.

2. Доблестен, смел, енергичен, великодушен, влиятелен управник.

означава благодарност, признателност.

507. Шакуур ( – Шаку:рун) Много благодарен, много признателен.

517. Шухайб ( – Шухайбун) Умалително на шехб ( – шехбун), което

означава планина, покрита със сняг.

519. Шахиид ( – Шахийдун)

1. Загинал по пътя на Аллах.

2. Свидетел.

3. Нотариус.

4. Онзи, от знанието на когото нищо не убягва.

520. Шахиир ( – Шахийрун)

1. Знаменит.

2. Прочут сред хората.

3. Известен, интелигентен, образован

СĀД ( )

524. Саабих ( – Сāбихун)

1. Пристигащ сутрин.

2. Светъл, лъчезарен.

3. Блестящ, светещ, ярък.

525. Саабир ( – Сāбирун)

1. Който не се оплаква и не се измъчва от бедите; търпелив; издръжлив.

2. Смел.

3. Безстрашен.

526. Саахиб ( – Сāхибун)

1. Другар, приятел, спътник.

2. Събеседник, придружител, компаньон.

3. Притежател, собственик, владетел.

527. Саахи ( – Сāхий)

1. Ясен, чист, безоблачен.

2. Изоставил невежеството на младостта.

3. Изоставил лъжата.

4. Опомнил се, дошъл на себе си, свестил се, отърсил се от невежеството си; [изтрезнял; станал бдителен; съзнателен].

528. Саадих ( – Сāдихун) Пеещ на висок глас; тенор.

529. Саадир ( – Сāдирун)

1. Възвръщащ се.

2. Постъпление, печалба, приход.

530. Саадик ( – Сāдикун) Правдив, искрен, честен, истинен.

542. Сабри ( – Сабрий; Сабриййун) Крайната буква (й) може да бъде слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); или наставка за относително прилагателно (-иййун); а сабр ( – сабрун) е търпение, издръжливост.

543. Сабуур ( – Сабу:рун) С голямо търпение, дълго търпелив, устойчив.

544. Сахр ( – Сахрун) Голям твърд камък, скала.

546. Саддаам ( – Саддāмун) Смелчага, който се справя със затрудненията, които го сполитат 

550. Садиик ( – Садийкун) Верен приятел, Спътник, Другар.

551. Сиддик ( –Сиддийкун) Винаги говорещ, казващ истината; всеправдив

554. Сафар ( – Сафарун) Един от месеците на лунната година [2-я месец].

555. Сафваан ( – Сафуāну)

1. Гладък, лъскав камък.

2. Чист, ясен, без примеси.

559. Салаах ( – Салāхун) Благочестие, праведност.

562. Сухайб ( – Сухайбун) Онзи, белотата на когото е примесена с

червенина или със златист цвят.

ДĀД ( )

569. Даамир ( – Дāмирун)

1. Слаб.

2. Лек.

3. С прилепнал корем.

4. С тънко, нежно тяло.

ТĀ’ ( )

584. Таамих ( – Тāмихун) Имащ далечни очаквания, копнежи.

585. Таахир ( – Тāхирун)

1. Чист, неопетнен, без примеси.

2. Непорочен.

3. Опазен от омърсяване.

ЗĀ’ ( )

604. Заафир ( – Зāфирун)

1. Сдобиващ се с желаното нещо.

2. Спечелващ исканото нещо.

3. Побеждаващ, победител.

605. Заахир ( – Зāхирун)

1. Появяващ се след скриване.

2. Външна страна.

3. Ясен, явен.

‘АЙН ( )

613. Аадил ( – ‘Āдилун) Справедлив, безпристрастен, честен.

621. Аалим ( – ‘Āлимун) Знаещ, сведущ, учен.

622. Аалий ( – ‘Āлий)

1. Висок, възвишен.

2. Издигнат.

623. Аамир ( – ‘Āмирун) Обитаващ дома; живеещ в дома. [Кипящ от

живот; процъфтяващ; отличен; превъзходен

642. Аднаан ( – ‘Аднāну) С [постоянно] местоживеене.

648. Ирфаан ( – ‘Ирфāну) Известен, одобряем, приличен.

653. Азииз ( – ‘Азийзун)

1. Силен, могъщ.

2. Труден, тежък.

3. Рядък, ценен.

661. Укба ( – ‘Укбату)

1. Заместител, компенсация.

2. Следа от хубостта, от красотата.

3. Останалата част от семейството, роднините, хората.

673. Али ( – ‘Алиййун)

1. Възвишен, издигнат, изтъкнат.

2. Висок; тънък, изящен.

3. Знатен, благороден.

675. Алиим ( – ‘Алиймун)

1. Знаещ.

2. Сведущ.

679. Амаар ( – ‘Амāрун)

1. Ароматни растения.

2. Приветствие.

681. Омар ( – ‘Умару)

1. Множествено число на ‘умра ( –‘умратун): малък хадж

2. Аамир ( –‘Āмирун) [вж. 623].

ГАЙН ( )

712. Гассаан ( – Гассāну) Разцветът на младостта и силата й.

713. Гусайн ( – Гусайнун) [Клонче, клонка, вейка, стъбълце, стръкче].

Умалително на гусн ( – гуснун), а то е клонътна дърво.

ФĀ’ ( )

732. Фаатих ( – Фāтихун)

1. Победител.

2. Покорител.

3. Който „отваря” (превзема, завладява, завоюва) страните като ги

побеждава във война, след което ги управлява.

733. Фаатик ( – Фāтикун)

1. Смел.

2. Храбър, безстрашен.

3. Умел, квалифициран, опитен в своята индустрия.

738. Фааруук ( – Фāру:кун) Онзи, който добре различава нещата и

разпознава доброто от злото, напътствието от заблудата и истината от лъжата.

739. Фаадил ( – Фāдилун)

1. Имащ достойнство и похвални постъпки.

2. Онзи, който се окачествява с възвишени качества [добродетели и достойнства].

739. Фаадил ( – Фāдилун)

1. Имащ достойнство и похвални постъпки.

2. Онзи, който се окачествява с възвишени качества [добродетели и достойнства].

754. Фарах ( – Фарахун)

1. Веселие.

2. Радост.

3. Щастие, ликуване.

755. Фархаат ( –Фархāтун) Множествено число на фарха ( – фархā

тун): радост, ликуване.

758. Фирнаас ( – Фирнāсун) Свиреп лъв.

759. Фаруа ( – Фаруату)

1. Кожата на главата, скалп.

2. Богатство, заможност.

3. Корона.

4. Облекло, изготвено откамилска вълна.

761. Фарииз ( – Фарийзун) Отличаващ се от другите.

767. Фикри ( – Фикрий; Фикриййун) Крайната буква „ ” (й) може да бъде слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); или наставка за относително прилагателно (-иййун);а фикр ( – фикрун) е ум, мисъл, размишляване в търсене на значенията.

768. Фалаах ( – Фалāхун)

1. Успех.

2. Благоденствие, благочестие, праведност, спасение.

3. Добро, праведно дело.

769. Фахд ( – Фахдун) Леопард, пантера. Вид хищник на черни петна.

Отличава се с голяма сила, бързина, ловкост, гъвкавост.

774. Фу’аад ( – Фу’āдун)

1. Сърце.

2. Ум.

779. Фейсал ( – Фейсалун)

1. Остър, режещ меч.

2. Съдия, арбитър, който издава решения по въпросите и делата.

КĀФ ( )

781. Каабис ( – Кāбисун)

1. Искащ огън.

2. Вземащ пламък, главня, жарава от огън.

3. Учащ, грамотен, образован.

4. Извличащ полза от знанието.

782. Каабил ( – Кāбилун)

1. Поръчител, попечител, гарант.

2. Идващ, предстоящ.

3. Удостоверен.

4. Вземащ.

785. Каасим ( – Кāсимун)

1. Делящ, разделящ.

2. Провеждащ подялбата.

791. Катаада ( –Катāдату) Трагакант – твърдо дърво, имащо бодли като

игли.

795. Кудаама ( – Кудāмату) Стар, старинен, древен, вековен

КЕ:Ф ( )

805. Каатиб ( – Кāтибун) Писател.

806. Каатим ( – Кāтимун) Който умее да пази тайна и да не я разкрива.

807. Каарим ( – Кāримун) Антоним на скъперник.

812. Каамил ( – Кāмилун)

1. Цял, завършен, пълен, съвършен.

2. Нямащ липса в телосложението или характера.

819. Кариим ( – Кариймун)

1. Щедър.

2. Великодушен.

3. Благороден, много даряващ, с разтворени ръце.

825. Кемаал ( – Кемāлун)

1. Пълнота, завършеност, съвършенство.

2. Антоним на недостиг, липса, недостатък.

827. Кемиил ( – Кемийлун

1. Завършен.

2. Без недостатъци.

3. Съвършен.

МИЙМ ( )

848. Мааджид ( –Мāджидун) Славен, знатен, благороден.

849. Маазин ( – Мāзинун)

1. Бързащ в искането на необходимото нещо.

2. Мравешки яйца.

850. Маалик ( – Мāликун)

1. Завладяващ, завземащ.

2. Собственик, притежател.

3. Владетел, господар, стопанин.

4. Поел управлението на делата си и контролиращ желанията си.

855. Маахир ( – Мāхирун)

1. Сръчен, квалифициран, опитен, ловък, умел.

2. Способен; eлегантен, изящен.

856. Мубаарак ( – Мубāракун)

1. Онзи, на когото му е направена молитва (дуа) за берекет (щастие, благоденствие, изобилие); благословен, благополучен, удачен, щастлив.

2. Онзи, от когото се остава доволен.

3. Надарен от Аллах с почит, прослава и висока репутация.

874. Муджаахид ( –Муджāхидун)

1. Отиващ на свещена борба – джи хад.

2. Полагащ усилия и понасящ умора и затруднения в името на постигането на желаното нещо.

890. Мухаррам ( –Мухаррамун)

1. Забранен, неразрешен, недопустим.

2. Нещо, извършването на което е забранено.

896. Мухаммед ( – Мухаммедун)

1. Имащ много похвален хар актер.

2. Пророкът на мюсюлманите.

897. Махмууд ( –Махму:дун)

1. Имащ качества и навици, които хората хвалят.

2. Достоен за благодарности и похвали.

953. Мустафа ( –Мустафā)

1. Избран, Отбран, Подбран.

954. Мус‘аб ( – Мус‘абун) Когато за човек се каже, че е мус‘аб, това

означава, че той е тежък, труден. А когато за камила се каже, че  мус‘аб, това означава, че тя е все още необяздена и не е връзвана с въже.

1005. Максууд ( –Максу:дун)

1. Онова, което се цели.

2. Онова, към което сестреми. 3. Желан.

1006. Мукаллад ( – Мукалладун) Образец, пример, който хората следват и на чиито дела подражават.

1018. Мумтааз ( – Мумтāзун)

1. Отличен.

2. Отличаващ се от другите в своите обноски и дела.

1033. Мансуур ( – Мансу:рун)

1. Побеждаващ.

2. Победоносен.

3. Победител.

1044. Махдий ( – Махдиййун)

1. Това е онзи, който е бил насочен към истината и я е последвал.

2. Това е онзи, който е открил правия път и е тръгнал по него.

1058. Мумин ( – Му’минун)

1. Вярващ, противоположност на неверник.

2. Вярващ в небесните послания.

НУ:Н ( )

1073. Наабит ( – Нāбитун)

1. Зараждащ се, нов, млад, нарастващ, поникващ.

2. Това е крехкото, младото, свежото, нежното от всяко нещо, когато расте в ранна възраст.

1077. Наасир ( – Нāсирун)

1. Пишещ проза, не стихове; прозаи к.

2. Разпръскващ. 3. Раздавач.

4. Палма, чиито фурми падат.

1088. Наасир ( – Нāсирун)

1. Помагащ; помощник.

2. Поддръжник, привърженик.

1110. Набиил ( – Набийлун)

1. Знатен, благороден.

2. Праведен, честен, добродетелен; достоен, превъзходен;

1115. Наджм ( – Наджмун) Звезда.

1117. Наджииб ( –Наджийбун)

1. Праведен, честен, добродетелен; достоен, превъзходен;идеален.

2. Знатен, благороден.

1127. Насииб ( – Насийбун)

1. Принадлежащ към знатен род.

2. Близък, родственик.

1134. Наср ( – Насрун)

1. Спасение; помощ.

2. Победа, триумф, успех.

1142. Надиир ( – Надийрун)

1. Нежен.

2. С красиво лице, Красив.

1148. Ну‘маан ( – Ну‘мāну) Кръв. Затова, червеното като кръв цвете

Anemone coronaria се нарича Шакиикату-н-Ну’маан ( ).

1167. Хаании ( – Хāний) Първоначално е било Хаани’ ( – Хāни’ун),

след което хамзата ( ) се превърнала в йā’ ( ).

1. Това е онзи, който е щастлив в живота си.

2. Това е онзи, който прекарва дните си в радост и доволство.

1171. Хишаам ( – Хишāмун)

1. Великодушие.

2. Щедрост.

3. Даващ без да се скъпи.

1172. Хилаал ( – Хилāлун) Новолуние.

УĀУ ( )

1182. Уаабил ( – Уāбилун) Обилен дъжд.

118 . Уаасик ( – Уāсикун) Уверен.

1184. Уааджид ( –Уāджидун)

1. Намиращ; постигащ исканото.

2. Богат.

3. Любящ.

4. Способен.

1211. Уасиил ( – Уасийлун) Онова, с което се приближава към Аллах.

ЙĀ’ ( )

1235. Яасир ( – Йāсирун)

1. Лесен, лек; улесняващ.

2. Месар.

3. Онзи, който се насочва наляво в своето движение за разлика

1236. Яасиин ( – Йāсийну) или ( – Йāсийн) Тридесет и шеста сура от Свещения Коран. Относно значението на това име, е казано, че

означава: О, човеко!

1238. Яамин ( – Йāминун)

1. Благословен.

2. Отиващ надясно, за разлика от Яасир ( – Йāсирун).

3. Щастие, късмет, благоденствие, благодат.

1239. Яани‘ ( – Йāни‘ун)

1. Хубав, зрял плод.

2. Плод, на който е дошло времето за събиране.

1241. Яхя ( – Йāхйā) Име във формата на глагол от сегашно време.

Живее, съществува.

1242. Яраа‘ ( – Йарā‘ун)

1. Тръсти ка.

2. Писалка, калем, перо.

3. Страхлив.

4. Слаб, който няма собствено становище.

1243. Яссаар ( – Йассāрун)

1. С много лекота.

2. Често насочващ се наляво

1251. Ямаан ( – Йамāнун) Първоначално е било Ямааний ( –Йамāнийй

ун), относително прилагателно към държавата Йемен, т.е. йеменчанин, йеменски.

1243. Яссаар ( – Йассāрун)

1. С много лекота.

2. Често насочващ се наляво