ХАДИС АЛ-КУДСИ

Хадис ал-кудси (свещен хадис) е предание, изпълнено с напътствия и мъдрост, изказано от Пратеникa на Аллах (с.а.с,) като послание от страна на неговия Повелител към сподвижниците и към мюсюлманите най-общо.Това не е точно откровение, низпослано като Коран, смисълът на хадис ал-кудси е от Аллах (с.т), а изразната му форма е от Пратеника (с.а.с).

Свещените хадис-кудси съставляват сбор от хадиси, разказвани от Пророка (с.а.с), като е отбелязано, че тук говори Аллах (с.т) и затова тези хадиси започват със следния израз: „Пратеникът на Аллах (с.а.с) каза, че Аллах (с.т) казва: „...

Пророкът (с.а.с) ясно подчертава в този тип хадиси, че той само съобщава думите без да е техен автор. Стилът на свещените хадис-кудси се различава от стила на пророческото предание (сунната и хадисите), в което думите идват от Пророка (с.а.с). Що се отнася до значението на свещения хадис-кудси, той е откровение, изказано с вдъхновение (уахи).

В свещените хадис-кудси прозира святост и светлина от Божия свят. От тук произтича и величието, белязало едновремено тяхната форма и смисъл. Учените наричат свещените хадис-кудси още Божествени хадиси (хадиси иляхи).

Разликата между хадис ал-кудси и знаменията на Корана е следната :

а) Смисълът на хадис ал-кудси е от Аллах (с.т), а изразната му форма е от Пратеника (с.а.с). Докато знаменията в Корана по смисъл и изразна форма, са от Аллах (с.т).

б) Строго е забранено (харам) рецитирането по смисъл на знамения от Корана. Докато рецитирането на хадис ал-кудси по смисъл е позволено.

в) Произнасянето (т.е четенето) на Коран е поклонение (ибада). Докато четенето на хадис ал-кудси (според повечето учени) не се смята за ибада.

г) Коранът е чудо (муаджиза) с всяка своя буква, дума и знамение. Докато хадис ал-кудси не притежава тези свойства и качества.

д) С глава (сура) или знамение (айат) от Корана се кланя молитвата (саля'), но с хадис ал-кудси не се приема (т.е не можем да четем и да се кланяме с хадис ал-кудси).

е) Забранено е за джунуб (ритуално омърсен след полов акт) да пипа и чете от Корана (според виждането на повечето учени), докато тази забрана не важи за хадис ал-кудси.