Пътешествията на Ибн Фадлан

Вахид Р. "Приезд Ибн Фадлана в Булграьi" (Източник).

Ибн Фадлан, който през XX век участва в мисия на халиф Ал Муктадир до волжките българи, описва преживяванията си, хората и местата в пътеписа Рисала.

Неговата роля в това пътуване се е състояла да прочете писмо от халифа до царя, да му връчи дарове и да води обучението на българите по ислямско право.

Пътуването и различните племена на които попада делегацията, са ярко описани от Ибн Фадлан в неговата творба Рисала. Това е не само най-ранното описание на Волжския регион на арабски, но също дава и топографски данни за околните райони приблизително до 60 градуса северна ширина, и е важен антропологичен източник за различни народи населяващи района.

Той подробно описва народите в района, техните маниери, търговия, храненителни навици, начин на живот и обичаи, като например оставянето на болен човек сам в шатра на хляб и вода докато умре или се възстанови. Също описва и религиозни и други ритуали, като изгарянето на мъртъв господар в лодка заедно със слугините му.

Нещо което изглежда тревожи Ибн Фадлан, са изключително кратките нощи в района. Той е чакал за азана за късния намаз, разговаряйки половин час с един шивач от Багдад и когато чува азана разбира, че е вече сутрин. И нощите, установява той, са толкова светли, че човек може да разпознае друг на един хвърлей разстояние.

Пътешествието на Ибн Фадлан го отвежда до мястото, където се срещат реките Кама и Волга - няколкостотин мили от планината Урал. А този пасаж от неговите записки, е типичен за степента на достоверност, която той предоставя за народите, които е срещал:

"Не бива Мюсюлманин да прекосява земите им, без да се сприятели с някого от тях, при когото да отседне и на когото да носи подаръци от земите на Исляма - роба, покривало за жена му, пипер, просо, стафиди и ядки. Когато пристигне в дома на приятеля си, последният разпъва палатка за него и носи толкова овце, колкото състоянието му позволява, така че Мюсюлманинът да може да коли от тях. Турците не колят животните през гърлото, те само удрят овцата по главата, докато умре".

Правата на жените, едно предаване на Бтв

http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/kakvi-sa-tradiciite-v-iran-otnosno-pravata-na-zhenite.html

ПРедаването на Бтв всъщност не беше конкретно за Иран, въпреки че едната участничка в дискусията - писателката Людмила Филипова, е била на посещение в Иран, за да има конкретни впечатления за новия си роман.
РЕчта на Патриша Аркет по време на раздаването на наградите Оскар, законите в Иран относно жените и изобщо положението на нежния пол в целия свят и през годините, са част от темите, засегнати в разговора между Милена Борисова-Иршад, Людмила Филипова и водещата Марияна Векилска - всичко това сутринта на 8.03 :)

Ал-Хусейн ибн 'Али

Ал-Хусейн ибн 'Али е роден през януари 626 г. Хр. в Медина и умира на 10.10.680 г. Хр в Кербала, Ирак. Ал-Хусейн е внук на Пророк Мухаммад с.а.с. и син на 'Али, 4-ти Ислямски халиф и дъщерята на Мухаммад - Фатима. 
Ал-Хусейн е шиитски герой и е възприет от тях за 3-ти Имам - след 'Али и по-големия брат на Хусейн - Хасан. 
След убийството на баща им 'Али, Хасан и Хусейн неохотно заживяват под властта на първия Умаядски халиф - Муауиа, от когото получават пенсия. 
Въпреки това Хусейн отказва да признае легитимността на сина и наследника на Муауиа  - Язид (април 680 г. Хр). Хусейн бива поканен от градските старейшини на Куфа - град с преобладаващи Шиитско мнозинство - да поведе въстанието срещу Умаядите. След като получава някои благоприятни известия, той тръгва за Куфа заедно с малка група последователи и роднини. Според някои предания Хусейн среща по пътя си поета ал-Фараздак и му казва, че сърцата на Иракчаните са с него, но мечовете им са с Умаядите.  
От името на Халифа, управителят на Ирак изпраща 4000 войника да арестуват Хусейн и малката група, която го съпровожда и ги обграждат близо до бреговете на Ефрат (октомври 680). Когато Хусейн отказва да се предаде, той и съпровождащите го биват убити, а главата на Хусейн е изпратена на Язид в Дамаск (дн. Сирия).
В памет на мъченичеството на Хусейн Шиитите отбелязват първите 10 дни на месец Мухаррам, като дни за оплакване. Отмъщението за смъртта му е превърнато в лозунг и подпомага подкопаването устоите на Умаядския халифат и дава тласък на възхода на шиитско движение. 

Подробности от живота на Хусейн са обвити в последващите легенди за него и мъченическата му смърт.

Но особено последните му действия показват, че е бил вдъхновен от определена вяра и идеология - да създаде управление, което ще възстанови истинската Ислямска система на управление за разлика от онова, което счита за несправедливо управление на Умаядите.

Източник Енциклопедия Британика

Ибн Тайимийа за мъченичеството на ал-Хусейн

Ибн Тайимийа (поч. 1328) за мъченичеството на ал-Хусейн (поч. 680)

Въпреки някои спорни позиции на Ибн Тайимийа  за случилото се в Кербала, като омаловажаване пряката вина на Язид за убийствата, той има две изключително интересни изявления, които заслужават вниманието ни, тъй като отразяват възгледа за това, че Кербала е трагедия с огромни размери, обратно на съвременните твърдения на някои Сунитски учени, че клането е само незначителен, макар и трагичен исторически инцидент:

“Няма съмнение в това, че ал-Хусейн ибн 'Али и част от семейството му са убити несправедливо. Убийството на ал-Хусейн е една от най-големите катастрофи в историята. Това убийство, както и това на Усман, са от основните причини за сблъсък и кръвопролития в Мюсюлманската умма. Наистина убийците са сред най-презряните същества пред Аллах.” (Majmū‘ al-Fatāwa 3: 411).

На друго място в същата колекция Ибн Тайимийа възкликва: 

“Колкото до тези, убили ал-Хусейн или спомогнали в това, както и одобряващите, проклятието на Аллах (la’n), на ангелите и на всички хора да тегне над тях.” (Majmū‘ al-Fatāwa 4: 487)

Едно от най-тъжните събития в Ислямската, Световната и историята на Палестина

Снимката показва влизането на Британския Генерал Edmund Allenby в Йерусалим на 11 Декември 1917 след принуждаването на Османските силида предадат града в ръцете на Британците, които били обсадили града.

На 2.11.191г7, Британският Външен Министър Alfred Balfour подписва Декларацията на Балфур, довела до последващото създаване на държавата израел.

На снимката  - войници на Отоманската армия напускат ал-Акса след като са направили молитва там:

Писмо от Отоманските власти, написано след като са принудени да предадат Йерусалим в ръцете на Британците:

Снимките са от страницата във Фейсбук Ilm feed

От Уикипедия - Хронология на Арабско-израелския конфликт.

Джамиите по света - Ислямът в Босна и Херцеговина

Сараево, mariuszstankiewicz.com/

През 1991  г Босна и Херцеговина обявява своето излизане от състава на тогавашната СФРЮ, а след последвалите етнически сблъсъци, избухва кървавата гражданска война през 1992 г., в която са убити около 100 000 души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място. Според данните на американското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят малко под 4 милиона души, от тях 50% християни (православни и католици), 40% мюсюлмани и 10% атеисти и следващи други религии.

Бошняците са ислямизирана южнославянска общност от сърбо-хърватски произход, която в Босна и Херцеговина съставлява 47% от населението според преброяването от 2000 г.

В държавната Федерация Босна и Херцеговина бошняците са една от двете общности (бошняци и хървати), които съставляват около 72.9% (2002) от населението.

Населението на Босна приело исляма сравнително рано (15–16 век). В Босна постепенно се установили братствата на мевлевии, накшибендии, халвентии и др., които привлекли богомилските селски общности към исляма. Това доказват и обнародваните оригинални османски обширни тефтери от М. Окич, с които частично били определени областите с патаренско (богомилско) население в Босна и степента на тяхната ислямизация. Това станало благодарение на специалната регистрация на богомилите, според която те били записвани като християни за разлика от останалите местни жители, записани като гербан или кяфир (неверник).

От 15 до края на 17 век тези области вече били ислямизирани. Новата религия приемали най-вече тези, които са били принудени със сила да приемат католицизма и православието. Освен това католическата църква водела ожесточена борба срещу тези учения. Тя разрешавала еретиците да бъдат продавани като роби, с което към средата на 15 век се отворили вратите за масова търговия на босненски патарени.

Сараево

Джамията Истиклал. Oтворила врати през 2001 г, архитект Fauzan Noe’man. Джамията е построена след визитата през 1995г. на Индонезийския Президент Сухарто в разрушения от войната Сараево, по покана на Босненския президент Атия Изетбегович, като подарък за хората от Босна и Херцеговина. 

Джамията Али Паша. Построена 1560-61 в класически Истанбулски стил. 

Джамията Ферхадийа

Султанската джамия в Сараево. Изградена е през 1462 година със средствата на основателя на Сараево Иса Бей Исакович. Само няколко години по-късно през 1480 година джамията е подпалена от войските на деспот Вук Гъргуревич, който завлядява и запалва Сараево. На същото място впоследствие е изградена отново през 1566 година, но този път градежът е финансиран от султан Сюлейман Великолепни, от където носи името си.
А това е Джамията КРал Фахд Бин Абдул Азиз Алсауд в Сараево:

Гази Хюсрев бей Джамия - построена е през 1530 година по поръчка на бейлербея на Босненския санджак Хюсрев бей, на мястото на стар кладенец. Джамията е изградена по проект на известния мимар Синан, а строежът ѝ е дело на дубровнишки майстори. Има квадратна форма, която е увенчана с кубе с диаметър 13 м и височина 16 м. От четирите ѝ страни има има полукубета и по-малки кубета. Интериорът на джамията е бил богато украсен и излъчва специфична атмосфера. В двора на джамията има шадраван, който се използва за ритуално измиване преди молитва.

Източник на снимката
Днешният облик и купол на мюсюлманския храм датира от 1893 година. В двора на джамията в сенките на столетни липи има две тюрбета, в които са погребани Хюсрев бей и неговия приближен Мурад бей Тадич.

град Мостар

Карагьоз бей джамия - най-големият мюсюлмански храм в Херцеговина. Намира се в Мостар, в старата част на града. Джамията е строена в периода 1557-1558 година. Смята се, че е проектирана от големия османски архитект мимар Синан

Старият мост над река Неретва, посторен от Сюлейман Великолепни -  1557 и завършен през 1566 или 1567

Коски Мехмед паша Джамия - изглед от Старият мост.
Построена е 1617 или 1618 г.

Последните две снимки са част от богат материал, придружен с подробни снимки за града и джамията - можете да разгледате cannundrum.blogspot.com

град Почители

Джамията със мюсюлманското училище (медересе) в град Почители. В града са запазени много забележителни исторически ценности – средновековната крепост, джамията Шишман Ибрахим Паша (16 век) – един от най-добрите образци на класическа ислямска куполна джамия в Босна и Херцеговина, медресето, хамамът, ханът, часовниковата кула и жилищният ансамбъл.

Шарената джамия (Сюлеймание) в Травник, построена 16-17 век. Снимка ismail1337

Пощенска картичка (източник), изпратена от Баня Лука до Загреб през 1939 г. Джамията е Арнаудийа, построена през 1594 г и разрушена от Сръбската армия на 7 май 1994 г. Има само снимки.

И още една джамия в Баня Лука, построена още през 16 век и разрушена с булдозери през 1993г. Но, алхадмулиллах, построена отново през 2012 г:

Джамийски комплекс Главица, Ливно с джамията Хаджжи Ахмед

Построен е по дизайн на Мимар Синан през 1574 (или1587) в близост до река Бистрица.

Една много интересна нова джамия в - във Високо - Бялата джамия на Шерефуддин:

Това и още много изображения и информация за тази джамия - можете да разгледате beautifulmosque.com

А ето и нещо интересно като четиво - извадка от речта на  министъра на външните работи на БиХ Свен Алкалай по време на конференция “Ислямът в Европа”, Виена, 23 март 2007 г. 

Ислямът в Китай

Ислямът е познат в Китай отпреди повече от 14 века, въведен от Ентешам Кан,а днес мюсюлманското население на Китай е над 30 милиона.

Още ас-Сахаба (сподвижниците на Пророка с.а.с.) са представили Исляма в Китай още през 616-618 г. 

Минарето Guang Ta на джамията Huaisheng в град Guangzhou. Самата Джамия е построена още през 627 г., а минарето е добавено през 10-ти век. Снимката е направена от фотографа Felice Beato, през април 1860.

Първите мюсюлмани,дошли в Китай са търговци и мюсюлмански учители. След китайската експанзия в централна Азия в държавата навлизат мюсюлмански народи като уйгурите. Може да се обобщи,че мюсюлманите в Китай са от народността хуей (китайци мюсюлмани) и от други мюсюлмански етнически групи.

През вековете мюсюлмани са заемали важни имперски постове,но сред тях е имало и противници на имперската експанзия.

Комунистите потискат мюсюлманското население,но в края на 20 век то получава подкрепата на Ислямските страни.

Повечето мюсюлмани в Китай, са сунити, но в страната присъстват и представители на други групи, особено Суфии. 
Най-ранното Ислямско училище в Китай, е Ханафи не-Суфистко по Сунитска традиция, наречено Гедими или Кадим. 
През годините на Република Китай, китайските мюсюлмани са подтискани и репресирани по време и след войната с Япония от японските военни (вж. Клането, познато и като Изнасилването в Нанкинг), по време на културната революция, когато хунвейбините са разрушавали джамии, изгаряли са копия на Коран, Ислямски книги (заедно с Будистки и Даоистки манастири и книги).
Чак след 1978 г. Китайското правителство успокоява своите действия срещу мюсюлманите. 
Като в наши дни Ислямът има един модерен вид и дух, построени са множество джамии, реставрирани са стари исторически сгради.
Мюсюлмани има във всички райони на Китай, като най-концентрирани са в провинциите Xinjiang, Gansu, и Ningxia, както и Henan. Най-голямата мюсюлманска група в Китай, са Хуей, следвани от Уйгурите, Казахи, Дунсян, Татари, Киргизи, Узбеки и други. Тибетските мюсюлмани официално са класифицирани с целия Тибетски народ, не отделно. 
Мюсюлмани живеят предимно в областите, които граничат с Централна Азия, Тибет и Монголия - т.е. Синдзян, Нинся, Гансу и Цинхай, познати под името "Пояса на Корана".

И още информация за Исляма в Китай, предимно за Джамиите там, заедно с много снимки - вижте ТУК. 

Материала е по идея и с помощта на Рамадан 2010.

Ислямска история - михраби, галерия

Масжид ал-Бейа в Мекка - построена е през 761 г.Хр (144 AХ) на мястото, където хората от Медина дошли при Пророка с.а.с. и му се врекли във вярност.

Михрабът на джамията на Умар в Йерусалим. Построена е на мястото, където той е направил молитва до Църквата на Възкресението - поканен да направи молитва в нея, той отказал, за да не 

бъде превърната в джамия. 

Джамията на Укба в Кайруан, Тунис, построена през 670.

Михрабът на Джамията ал-Зейтуна в Тунис. Построена през 703, тя е втората джамия, построена в Магреба след Джамията на Укба. 

Голямата джамия в Кордоба, Испания - михрабът е построен през 961.

Хагия София, Истанбул - построена през 537, а михрабът е добавен след завладяването на Костантинопол през 1453.

Джамията на Умаядите в Дамаск, построена през 715...И вероятно разрушена миналата година или нещо такова....:(

Голямата джамия в Бурса, построена през 1399.

Михрабът на Голямата джамия в Алепо, Сирия - построена през 715. И най-вероятно разрушена миналата година :(

Михрабът на Медресето Bou Inania Madrasa във Фес, Мароко, построен през 1351

Михрабът на Джамията Фатих в ИСтанбул, построен през 1463 от Мехмед II след Османското завладяване на Костантинопол. Построена отново след като е била разрушена от земетресение през 1771

Михрабът на Шарената джамия (Šarena Džamija) в Тетово, Македония. Построена през1438 от две сестри и реконструирана през 1800s. 

Михрабът на Централната джамия в Сеул, Южна Корея. ТУК можете да получите още информация за Исляма в Южна Корея..

Хайдерабад 1948: пазеното в тайна Индийско клане

Автор: Mike Thomson
Източник: BC News
Превод и редакция: Милена Борисова-Иршад

ТУК можете да чуете пълния текст на доклада за клането в Хайдерабад.

Когато през 1948г. Индия бива разделена, около 500 000 човека загиват при бунтовете, най-вече на границата с Пакистан. Но само година по-късно друго клане става факт в Централна Индия, до ден днешен пазено в тайна. 

През септември и октомври 1948г, скоро след обявяването на независимостта от Британската империя, в Централна Индия десетки хиляди са брутално избити. 

Някои са подредени и затреляни от войниците на Индийската армия. Доклад за случилото се никога не е публикуван и малцина в Индия знаят за това клане, а критици обвиняват правителството.

Клането е само година след насилието в тогавашната държава Хайдерабад, която е едно от 500-те княжества, притежавало автономия по време на Британското владичество. 

След обявяване на независимостта през 1947, почти всички княжества се съгласяват да станат част от Индия.

Но Мюсюлманския Низам или принц на Хайдерабад, настоява запазването на независимостта на княжеството. Той отказа да предаде суверенитета на новата демократична Индия и възмущава лидерите на страната в Ню Делхи, скоро след което последните губят търпение.

Според историците тяхното желание е да предотвратят създаването на една независима Мюсюлманска държава в сърцето на доминираната от индуиси Индия. 

Членове на мощната Разакар милиция - военното крило на най-влиятелната Мюсюлманска партия в Хайдерабад, тероризира жители индуиси.

Така, през семптември 1948г, под предлог, че е необходимо, Министър-председателят Джавахарлал Неру нарежда Индийската армия да нападне Хайдерабад.

Това, което подвеждащо е наречено "полицейска акция", довело до разбиване силите на принца само след няколко дни без значителни цивилни жертви, до Делхи обаче достига като новини за палежи, плачкосване, масови убийства и изнасилвания на Мюсюлмани, последвало инвазията. 

Неру е доста обезпокоен и решен да стигне до дъното на случилото се, в резултат на което малък смесен в религиозно отношение екип тръгва за там да разследва. 

Той е воден от индуиския конгресмен Pandit Sunderlal. Но доклад с резултати, носещ неговото име, никога не вижда бял свят.

Но историкът Sunil Purushotham от Университета в Кембридж сега е получил копие от този доклад, като част от изследванията в тази област. 

Екипът на Pandit Sunderlal  заключава, че мъртвите са между 27,000 и 40,000 

Continue reading the main storyГрупата на Sunderlal посещава десетки селища в княжеството.

“Start Quote

At a number of places members of the armed forces brought out Muslim adult males... and massacred them”

Sunderlal report

Във всяко от тях те внимателно хроникират броя на Мюсюлманите, оцелели след насилието: "Имахме абсолютно неоспорими доказателства за това, че военнослужещи от Индийската армия, както и местни полицаи, са участвали в престъпленията.
По време на нашата обиколка разбрахме и то на не едно място, че войниците са поощрявани и склонявани в някои случаи, дори принуждавани от индуистка тълпа, да плячкосват Мюсюлмански домове и магазини".

Екипът съобщава, че докато Мюсюлманските селяни са разоръжавани от Индийската армия, оръжията на индусите винаги били оставяни. Тълпите от насилници винаги са били предвождани от групи индуистки паравоенни.

В други случаи, се посочва в доклада, Индийски войници са взимали активно участие в касапницата: "В много села и градове са били изкарани и избити хладнокръвно възрастните мъже Мюсюлмани".

Екипът съобщава, че на други места екипите на Индийската армия са се държали добре и са защитавали Мюсюлманите.

Низамът на Хайдерабад бил много влиятелен принц. На тази снимка, направена през 1899, Низамът, Махбуб Али Хан, е заел тържествена поза зад кожите от тигър

В поверителни бележки, прикрепени към доклада на Sunderlal, авторите разказват за ужасяващата картина на индуисткото отмъщение: "На много места видяхме все още пълните с разлагащи се трупове кладенци. В единия преброихме 11 трупа, единия на жена, все още държаща малкото си дете до гърдите".

И продължават: "Видяхме останки от трупове в канавките. На различни места труповете бяха обгорени, наоколо лежаха черепите и костите".

Смята се, че случилото се е било отмъщение за подтисничеството от страна на военната групировка Разакар над индуисите.

Доклада на Sunderlal изчислява, че между 27,000 и 40,000 човека са изгубили живота си. 

Шиитско светилище, построено от седмия Низам, в памет на майка му

В учебниците по история не се споменава за случилото се през онези години и днес малцина Индийци имат представа за случилото се. Няма официален отговор, както и обяснение на решението на Неру доклада на Sunderlal да не се публикува.

Докладът на Sunderlal е вече достъпен в Nehru Memorial Museum and Library в Ню Делхи.

Има скорошен призив да се даде гластност на случилото се през 1948- ма година, макар че има голям риск да се засили напрежението, съществуващо между индуиси и Мюсюлмани.

"Ако живееш в подобна страна, пълна с конфликти и проблеми, като нашара, не е добре да даваш голяма гласност на подобно нещо", казва Burgula Narasingh Rao, индуистка, която е живяла по онова време в Хайдерабад и сега е над 80 годишна.