Правата на жените, едно предаване на Бтв

http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/kakvi-sa-tradiciite-v-iran-otnosno-pravata-na-zhenite.html

ПРедаването на Бтв всъщност не беше конкретно за Иран, въпреки че едната участничка в дискусията - писателката Людмила Филипова, е била на посещение в Иран, за да има конкретни впечатления за новия си роман.
РЕчта на Патриша Аркет по време на раздаването на наградите Оскар, законите в Иран относно жените и изобщо положението на нежния пол в целия свят и през годините, са част от темите, засегнати в разговора между Милена Борисова-Иршад, Людмила Филипова и водещата Марияна Векилска - всичко това сутринта на 8.03 :)

Забранен секс

Въпрос до ОnIslam, свързан с аналния секс. 
Отговора е даден въз основа на проучвания на Ислямски Шариа текстове:

Всемогъщия Аллах казва в Корана (превод на значението): 

...И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят! А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил! Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се. (“... стойте далеч” ­ това предписание не бива да се схваща буквално, а само като избягване на полов контакт с жените в месечен цикъл). Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при нивата си, когато и както пожелаете, и подготвяйте се отнапред, и се бойте от Аллах, и знайте, че ще Го срещнете [в Отвъдното]!

(Aл-Бакара: 223)

В горната ая, думата Харс (преведено като нива) показва, че единствено вагиналния секс е позволен, защото е на мястото, където жената забременява и се раждат децата. Семенната течност, попаднала в утробата, е сравнена със семената, посадени в земята, за да дадат потомство. 

Абсолютно всички Ислямски прависти са съгласни, че аналния секс е харам (забранен), основавайки се на хадиса на Пророка, салАллаху алейхи уа саллам: "Не правете анален секс с жените си" (Предаден от Ахмад, Ат-Тирмизи, ан-Ниса'и, ибн Маджа)

Хузайма ибн Табит, Аллах да е доволен от него, също предава, че Пратеникът на АЛлах (салАллаху алейхи уа саллам) е казал: "Аллах не се свени да ви казва истината: "Не превете анален секс със съпругите си." (Предаден от Ахмад, 5/213)

От Ибн Аббас, Аллах да е доволен от него: "Пратеникът на АЛлах (салАллаху алейхи уа саллам) е казал: "Аллах няма да погледне мъж, правил анален секс със съпругата си." (Предаден от Ибн Аби Шайбан, 3/529, ат-Тирмиди го е класифицирал като автентичен хадис, 1165)

Също така се предава, че Пророкът (салАллаху алейхи уа саллам) е причислил този акт към содомията, нарекъл го е "малката содомия". (Предаден от Ахмад и ан-Ниса'и)

Въпреки това, позволено е галенето в аналната област, но без да се допуска сношение там. Предава се, че 'Умар ибн ал-Хатаб, АЛлах да е доволен от него, дошъл един ден при Пророка и казал: "О, Пратенико на АЛлах, съсипан съм!" "Но какво се случи?", попитал Пророкът. 'Умар отговорил: "Снощи обърнах жена си", имайки предвид, че имал вагинално сношение с нея гърбом. Пророкът, салАллаху алейхи уа саллам, не отговорил, докато не била низпослана горната ая. После казал на 'Умар: "[Прави любов с жена си] гърбом или фронтално, но изключи ануса и сношението по време на менструация." (Предадено от Ахмад и ат-Тирмиди)

Ако някой извърши анален секс със съпругата си, той прави голям грях, за който се изисква огромно покаяние. Човек трябва да съжалява и да се чувства съкрушен, ако е извършил подобен грях! Всемогъщия Аллах е унощожил цяла нация за вършенето на подобни актове.

Но няма доказателства за това, че жената трябва да се чувства разведена. Въпреки това учените твърдят, че ако мъжът прави и/ или настоява да прави анален секс със съпругата си, тя има право да поиска развод, защото е подтиквана да върши грях, а и целта на брака не включва подобно изискване. 

Съпругата трябва да се противопоставя и да отказва искане на съпруга си на такъв вид секс. Трябва да му напомня за Аллах, за наказанието за такова действие и за онези, престъпващи Неговите граници. 

А Aллaх Всемогъщия знае най-добре.

Коранична строфа над входа на Правния факултет в Харвардския Университет

От: Omar Bihmidine

Източник: Morocco World News & Muslim Village

Превод: Милена Борисова - Иршад

В един от най-престижните Университети в света - Харвард, поставиха Коранична строфа над входа на Правния факултет.  

Определена от институцията като една от най-великите изрази на справедливост в историята, строфа 135 от Сура ан-Ниса' (Част "Жените") е предназначена за човечеството като най-доброто формулиране и защита в правосъдието. 

“О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали е богат или беден ­ Аллах е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта, за да не се отклоните! И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] ­ сведущ е Аллах за вашите дела.” Сура ан-Ниса' 4: 135

Според Саудитския всекидневник Ajel, Саудитски студент в Харвард публикувал в профила си в Туитър снимка на Кораничната строфа:

“Забелязах надписа с корничната строфа над правния факултет, описвана като един от най-великите изрази на справедливост в историята,” пише Аbdullah Jumma.

Цитатите, свързани с правото, са избрани сред 150 предложения от студенти и преподаватели в Правния факултет. Трите единодушно оценени и показани на входа на Факултета, са думи на Свети Августин, Свещения Коран и Магна Харта.

Според официалната страница на Университета: "Думите на тази стена утвърждават силата и неудържимостта на идеята за справедливост. Те свидетелстват  за големия стремеж на човечеството към честност и достойнство чрез закона. 

Показаното е резултат от сътрудничество между студенти, факултет и служители в Харвардския Правен Факултет. Отразява надеждата, че стремежите и идеалите, отразени тук, ще продължават да вдъхновяват всички, които се борят за справедливи закони".

Университета в Харвард е най-старата институция за висше образование в САЩ, основана в Кембридж, Масачузетс, през 1636г.

Справедливостта на Омар (р.а)

Един ден, докато си стоял навън, Омар р.а. видял двама младежи да се приближават към него, водейки със себе си завързан човек. Когато стигнали при него те го поздравили със селям: 
- Ас-селямо алейкум, я амир аль-му’миниин! 
Той отговарил: 
- Уа алейкум ас'селям. Защо водите този човек? 
- Я, Омер, дошли се да присъдиш измежду нас. Този човек, който сме завързали, уби нашия баща. 
Омер р.а. се обърнал към завързания и попитал: 
- Наистина ли си убил баща им? 
Човекът му отговорил: 
- Я, емир аль-му’миниин, наистина го убих. Викнах му отдалече и го предупредих да не влиза в нивата ми с камилата си, свирнах му с устата, но той си продължи и аз се наведох, взех един камък и го захвърлих, като не очаквах, че ще падне на главата му. И той падна и умря на място. И за това са ме завързали и сега ме водят при теб. 
Синовете на убития човек казали: 
- Я Омар, както отсъдиш, така ще постъпим. 
Омар р.а. се обърнал към убиеца и го попитал: 
- Знаеш ли какво е наказанието ти? 
Човекът му отговорил: 
- Я Омар, каквото и да присъдиш, да знаеш, че го приемам. 
Омар р.а. му казал: 
- Трябва да те убием. 
Тогава човекът вдигнал глава и се обърнал към Омар р.а. със следните думи: 
- Я амир аль-му’миниин, искам да ми дадеш само един ден, един ден с нощта, за да ида в пустинята и да си видя семейството за последно. Искам да ида да ги видя, защото те са сам сами и съм ги оставил на Аллах Азза уа Джалла. Ако аз им занеса нещо да ядят, ще ядат, ако не – не. Искам да ида да им кажа какво съм сторил и да знаят за какво ме убива Омар р.а. 
Омар р.а. му отвърнал: 
- Аз не те знам кой си, от къде си, нито къде живееш. Кой ще гарантира за тебе? Кой ще ти стане застъпник? 
След което попитал сахабетата: 
- Познавате ли този човек? 
А те отговорили: 
- Не, я Омар. 
Омар р.а. попитал: 
- Кой ще се застъпи за теб, че да те пусна до пустинята? 
Попитал това три пъти, но никой не искал, защото всеки знаел какво го очаква, ако този човек не се върне. 
Тогава Абу Зерр ал-Гафари р.а. казал: 
- Я, амир аль-му’миниин! Пусни го. Аз ще се застъпя за него. 
Омар р.а. като чул това се обърнал към убиеца и му казал: 
- Понеже си мюсюлманин, ти искаше един ден, аз те пращам три дни. Върви, виж семейството си, подготви ги, но на третия ден до магриб ако не си се върнал тук, да знаеш, че този човек си е сложил главата в торбата. Него ще трябва да накажа вместо теб. 
Човекът тръгнал и сахабетата зачакали да мине определеното време. Минали два дни и на третия ден след 'Аср всички се събрали в очакване. И тъкмо преди магриб видели човека да се задава от пустинята. Омар р.а. се обърнал към него и му казал: 
- Ей човек, никой от нас не те познава, защо не остана в пустинята, дори и да не дойдеш ние не знаем къде да те търсим. Никой нямаше да те открие. Никой от нас не знаеше точно къде си, защо дойде? 
Човекът му отговорил: 
- Я Омар,  когато тръгнах натам, ти ме пусна, пусна ме да отида сам, защото знаеш, че Аллах Аззаае Джалла е с мен и вие ако не дойдете в пустинята, Аллах Теаля е там. И вие ако ме оставите жив, Аллах Теаля ще ми изпрати наказание за това, което съм направил и съм обещал. И се страхувах още, ако не бях дошъл, да не кажеха хората „вижте мюсюлманите, колко скоро след смъртта на Расулюллах с.а.с. обещават, но не го изпълняват.” Така че ето ме тук и както решите така постъпете с мен. 
Тогава Омар р.а.се обърнал към Абу Зерр р.а. и му казал: 
- Я, Абу Зерр, този човек, алхамдулиллях пристигна, но как можа да гарантираш за някого, когото въобще не познаваш? Защо му стана застъпник? 
Абу Зерр р.а отвърнал: 
- Я Омар  ако не се бях застъпил за него, изпитвах срам и страх, че хората щяха да кажат „вижте ги мюсюлманите, няма никакво добро в тях. Него го е страх да се застъпи за своя брат мюсюлманин, а какво остава за нас…” 
Тогава Омар р.а. се обърнал и към младежите и ги попитал: 
- Какво мислите вие? Да му изпълним ли наказанието или не? 
А те казали: 
- Я Омар!  Пусни го да си върви в пустинята при семейството и да служи на Аллах. Ние му прощаваме. Страх ни е да не кажат хората: „вижте ги мюсюлманите – между тях си не могат да си опростят, а искат от Аллах Теаля да им опрости.

от профила на Lutvi Dervishev

Да си идиотът, който седи все още в България, е призвание

20 маЙ 2011, ПЕТЪК

Днес станахме свидетели на най – грубото погазване на Конституцията.

Фашизоиден представител на Народното Събрание, само да припомня какво е това, Парламента имам пред вид.

„Народното събрание упражнява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.”

„Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.”

„Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."

„Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.”

Няма да разнищвам случката пред храма на молещите се хора.

Само се чудя, ако това нещо се случи по време на петъчния празник на Мормоните в Юта. И сенатор протестира пред храма им, неговите „симпатизанти”, в нашия случай частна, дрогирана и обучена армия, почнат да палят брадите на мормоните. Точно след 20 минути сенаторът вече ще е бивш, а армията му щеше да е в затвора.

И както се казва в един популярен виц за Надежда Крупская:

- А где Ленин?

- Ленин в Полше.

Борисов е в Полша.

Кавичките на България са за прелест и да ми е готино заглавието. Съм българин, за това няма спор, пиша грамотно, говоря също така.

По лична карта се водя гражданин на България.

Това, което се случи пред Джамията, аз така й викам щото от дете така я знам, ме прави отвратен, кара ме да се чувствам грозен като ГРАЖДАНИН НА БЪЛГАРИЯТА НА СИДЕРОВ.

Както птиците отлитат на юг и аз така ще сторя.

И няма да се върна.

от блога на Д-р Колевски

Усман ибн Аффан

Осман ибн Аффан израснал целомъдрен, почтен, умен и проницателен. Когато Абу Бакр го призовал към Исляма, той веднага му откликнал и приел Исляма. Бил от първите, приели религията. 

Бил и един от последвалите на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), които дарили своя живот в името на Аллах и Неговия Пратеник. Житието му е препълнено с примери, които са останали за образец и до днес. 
Осман ибн Аффан е един от хората, които оборудвали армията за битката Табук. В това време положението на мюсюлманите било тежко. Пратеникът на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) призовал богатите от мюсюлманите да помогнат за въоръжаването на армията. Абу Бакр дал цялото си богатство, Омар ибн Хаттаб дал половината си богатство. Осман чул думите на Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари), че който помогне да се оборудва армията на затруднението (така била нарекана армията поради тежкото положение, в което се намирали мюсюлманите), ще спечели Рая. Тогава Осман оборудвал една трета от армията, а една трета наброявала около 10 000 войници. Пратеникът на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал:
- О, Аллах, бъди доволен от Осман, аз наистина съм доволен от него.
Осман участвал в още подобни събития с изключителна важност за мюсюлманите. 
Един ден, по време на управлението на Абу Бакр, мюсюлманите пострадали от силна суша. Отишли при Абу Бакр и му казали:
- О, водачо на мюсюлманите, небето не дава дъжд и земята не дава реколта, хората са попаднали в гибел, какво да правим?
Абу Бакр им казал:
- Търпете, моля Аллах дo вечерта да направи за Нас изход от тази беда.
Преди да се свечери дошла новина, че керван на Осман ибн Аффан, пълен с храна, дошъл от земите на Шам. Хората излезли от домовете си. Керванът бил пълен със зърно, олио и други храни. Веднага дошли търговци при Осман и му казали:
- Продай ни от това, което ти пристигна, знаеш нуждата на хората.
Осман им казал:
- Колко ще ми дадете печалба?
Казали:
-Дирхам или два.
Осман казал:
-Дадоха ми повече от това.
Казали:
- Пет?!
Казал:
- Повече. 
Тогава търговците рекли:
- О, Осман, няма други търговци, освен нас и не знаем да са идвали други преди нас. Кой ти даде толкова?
Осман казал:
- Аллах ми даде за всеки дирхам при Вас десет отгоре. Кълна се в Аллах, че всичко, каквото се намира в кервана, го давам милостиня (садака) за бедните и нуждаещите се.

В тежкия ден, когато хората изпаднали в силен глад до степен да ядат листа от дървета, Осман също дал много храна на нуждаещите се и отново казал на дошлите при него търговци, че е дарил тази стока в името на Аллах.

Осман ибн Аффан поел длъжността „държавен глава на ислямската държава” след управлението на Омар ибн Хаттаб. Той постоянно наставлявал управниците на областите да бъдат справедливи в управлението им. Винаги приканвал хората да се отнасят с уважение към друговерците. В своето управление той показал пример за истински водач, желаещ благото и доброто на народа си. Когато бил убит, близките му намерили в стаята му сандък. Когато го отворили, намерили в него лист, на който пишело:

"Това е завещанието на Осман ибн Аффан. В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния. Осман ибн Аффан засвидетелства, че няма друг бог, освен Аллах и Мухаммед е Негов пратеник, и че Раят е истина, и че Аллах ще възкреси тези, в гробовете, в деня, в който няма съмнение, Аллах не нарушава обещанието си.”


източник: Блога на Alper Ahmed