Ал-Хусейн ибн 'Али

Ал-Хусейн ибн 'Али е роден през януари 626 г. Хр. в Медина и умира на 10.10.680 г. Хр в Кербала, Ирак. Ал-Хусейн е внук на Пророк Мухаммад с.а.с. и син на 'Али, 4-ти Ислямски халиф и дъщерята на Мухаммад - Фатима. 
Ал-Хусейн е шиитски герой и е възприет от тях за 3-ти Имам - след 'Али и по-големия брат на Хусейн - Хасан. 
След убийството на баща им 'Али, Хасан и Хусейн неохотно заживяват под властта на първия Умаядски халиф - Муауиа, от когото получават пенсия. 
Въпреки това Хусейн отказва да признае легитимността на сина и наследника на Муауиа  - Язид (април 680 г. Хр). Хусейн бива поканен от градските старейшини на Куфа - град с преобладаващи Шиитско мнозинство - да поведе въстанието срещу Умаядите. След като получава някои благоприятни известия, той тръгва за Куфа заедно с малка група последователи и роднини. Според някои предания Хусейн среща по пътя си поета ал-Фараздак и му казва, че сърцата на Иракчаните са с него, но мечовете им са с Умаядите.  
От името на Халифа, управителят на Ирак изпраща 4000 войника да арестуват Хусейн и малката група, която го съпровожда и ги обграждат близо до бреговете на Ефрат (октомври 680). Когато Хусейн отказва да се предаде, той и съпровождащите го биват убити, а главата на Хусейн е изпратена на Язид в Дамаск (дн. Сирия).
В памет на мъченичеството на Хусейн Шиитите отбелязват първите 10 дни на месец Мухаррам, като дни за оплакване. Отмъщението за смъртта му е превърнато в лозунг и подпомага подкопаването устоите на Умаядския халифат и дава тласък на възхода на шиитско движение. 

Подробности от живота на Хусейн са обвити в последващите легенди за него и мъченическата му смърт.

Но особено последните му действия показват, че е бил вдъхновен от определена вяра и идеология - да създаде управление, което ще възстанови истинската Ислямска система на управление за разлика от онова, което счита за несправедливо управление на Умаядите.

Източник Енциклопедия Британика

Ибн Тайимийа за мъченичеството на ал-Хусейн

Ибн Тайимийа (поч. 1328) за мъченичеството на ал-Хусейн (поч. 680)

Въпреки някои спорни позиции на Ибн Тайимийа  за случилото се в Кербала, като омаловажаване пряката вина на Язид за убийствата, той има две изключително интересни изявления, които заслужават вниманието ни, тъй като отразяват възгледа за това, че Кербала е трагедия с огромни размери, обратно на съвременните твърдения на някои Сунитски учени, че клането е само незначителен, макар и трагичен исторически инцидент:

“Няма съмнение в това, че ал-Хусейн ибн 'Али и част от семейството му са убити несправедливо. Убийството на ал-Хусейн е една от най-големите катастрофи в историята. Това убийство, както и това на Усман, са от основните причини за сблъсък и кръвопролития в Мюсюлманската умма. Наистина убийците са сред най-презряните същества пред Аллах.” (Majmū‘ al-Fatāwa 3: 411).

На друго място в същата колекция Ибн Тайимийа възкликва: 

“Колкото до тези, убили ал-Хусейн или спомогнали в това, както и одобряващите, проклятието на Аллах (la’n), на ангелите и на всички хора да тегне над тях.” (Majmū‘ al-Fatāwa 4: 487)