Показват се публикациите с етикет Убийство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Убийство. Показване на всички публикации

четвъртък, 8 януари 2015 г.

Относно вчерашното масово убийство в редакцията на Шарли Ебдо

Относно вчерашното масово убийство в редакцията на Шарли Ебдо:
Разгледах внимателно карикатурите на вестника и веднага пролича позицията на медията - антисемитиска, пропалестинска, анти ИСИС и анти ислямистка, но не и анти мюсюлманска.
Вярно е, че карикатурите са откровено цинични и грозни, но самата насоченост е не по-малко грозна от нарисуваното.
Това беше една от причините, поради която смятам, че нападателите са "отмъщавали" не в името на Пророк Мухаммад с.а.с., а както споменаха вчера в изявление на ИСИС - в името на "нашия шейх Осама бин Ладен и имам Багдади" (без коментар на това).
По-късно разбрах за оставените лични документи в отвлечената кола след покушението, както и за въстаналата срещу мюсюлманите Франция и Льо Пен на върха (почти по думите на българка във Франция), което твърдо промени мнението ми и съм почти убедена, че всичко случило се не е плод на нашето конспиративно въображение, а на това, че не пасем трева, т.е. = не сме овце.
А всичко е инсценировка.
Бог да пази всички за всичко, което предстои.
Не знам дали притесненията са само поради емоционалната ми природа, но не мисля, че това, което се случи, ще мине за 3 дни - говоря не за семействата на убитите, а за общественото мнение.
Във Франция никога не е било лесно или хубаво за имигранти и/или мюсюлмани.
Искам само да отбележа, че дори мюсюлмани да бяха извършили вчерашното масово убийство, както и Шарли Ебдо да се беше подигравал с религията:
- Няма да забравя хадиса, при който мъж беше обиждал в присъствието на Пророк Мухаммед с.а.с. Абу Бакр, но те не му обръщали внимание. По едно време той обърнал нападките и обидите си към Пророк Мухаммад с.а.с. и тогава Абу Бакр започнал да се кара с него. Тогава Пророка с.а.с. станал и си тръгнал и Абу Бакр го настигнал с думите, че го защитава, защо си е тръгнал. Отговора на Мухаммад с.а.с. бил, че не стои на място, където има Шейтан.
- В името (уж) на един от най-благите хора, вървяли някога на тази земя - Пророк Мухаммад с.а.с. се извършиха едни от най-кървавите атентати. Както и в името на другия най-благ човек, вървял някога по тази земя - Исус а.с. - в негово име също са извършени едни от най-кървавите покушения и драми в историята. Това не само петни техните имена, но и е откровената подигравка и окарикатуряване на тези чисти хора и на Бог.
- Да напомня за всички обиди и покушения, които е понесъм в живота си Пророк Мухаммад с.а.с. - за които нито той, нито ас-Сахаба, са отмъщавали или въздавали каквото и да било.
- Да напомня, че е казано ако се говорят лоши неща в компания, на мюсюлманина е повелено да каже "Салям" и да се отстрани, докато не се промени темата на разговора. А не е повелено да раздава шамари.
- Да напомня, че умишленото убийството си е убийство, освен в 1-2 случая (справка Коран). Единия случай е по време на война с оръжие - армия срещу армия, а не въоръжени срещу невъоръжени, срещу деца, жени.
- Да напомня, че Исляма не е само молитви, бради, никаби и пр. Даже по-малко и от трите, взети заедно.
- Да напомня, че лошия нрав разваля Исляма така, както капка оцет разваля каца с мед.
- Да напомня, че такива акции, като вчерашната, отстраниха много хора от която и да било религия, а най-вече от Исляма и тази, иначе прекрасна религия, твърдо се смята (от мнозина). за покварена, насилствена, повеляваща убийства, кръв и пр.
Повтарям, че последните неща, които написах, са в случай, че приемем, че убийствата са дело на мюсюлмани и че са го сторили след карикатури срещу Пророк Мухаммад с.а.с.
Някой ще каже: "Какво ми дреме, че хората си мислят, че ИСлямът е кървава религия" - нека си го мислят, щом са заблудени, ние знаем, че не е така". Който си го помисли, нека помисли за своя ИСлям, дали не е само молитвата и поста през Рамадан и дали тогава молитвата и поста му значат нещо и какво.
Забележка - брадата е сунна, не фард.

понеделник, 3 ноември 2014 г.

Ал-Хусейн ибн 'Али

Ал-Хусейн ибн 'Али е роден през януари 626 г. Хр. в Медина и умира на 10.10.680 г. Хр в Кербала, Ирак. Ал-Хусейн е внук на Пророк Мухаммад с.а.с. и син на 'Али, 4-ти Ислямски халиф и дъщерята на Мухаммад - Фатима. 
Ал-Хусейн е шиитски герой и е възприет от тях за 3-ти Имам - след 'Али и по-големия брат на Хусейн - Хасан. 
След убийството на баща им 'Али, Хасан и Хусейн неохотно заживяват под властта на първия Умаядски халиф - Муауиа, от когото получават пенсия. 
Въпреки това Хусейн отказва да признае легитимността на сина и наследника на Муауиа  - Язид (април 680 г. Хр). Хусейн бива поканен от градските старейшини на Куфа - град с преобладаващи Шиитско мнозинство - да поведе въстанието срещу Умаядите. След като получава някои благоприятни известия, той тръгва за Куфа заедно с малка група последователи и роднини. Според някои предания Хусейн среща по пътя си поета ал-Фараздак и му казва, че сърцата на Иракчаните са с него, но мечовете им са с Умаядите.  
От името на Халифа, управителят на Ирак изпраща 4000 войника да арестуват Хусейн и малката група, която го съпровожда и ги обграждат близо до бреговете на Ефрат (октомври 680). Когато Хусейн отказва да се предаде, той и съпровождащите го биват убити, а главата на Хусейн е изпратена на Язид в Дамаск (дн. Сирия).
В памет на мъченичеството на Хусейн Шиитите отбелязват първите 10 дни на месец Мухаррам, като дни за оплакване. Отмъщението за смъртта му е превърнато в лозунг и подпомага подкопаването устоите на Умаядския халифат и дава тласък на възхода на шиитско движение. 
Подробности от живота на Хусейн са обвити в последващите легенди за него и мъченическата му смърт.
Но особено последните му действия показват, че е бил вдъхновен от определена вяра и идеология - да създаде управление, което ще възстанови истинската Ислямска система на управление за разлика от онова, което счита за несправедливо управление на Умаядите.

Ибн Тайимийа за мъченичеството на ал-Хусейн

Ибн Тайимийа (поч. 1328) за мъченичеството на ал-Хусейн (поч. 680)
Въпреки някои спорни позиции на Ибн Тайимийа  за случилото се в Кербала, като омаловажаване пряката вина на Язид за убийствата, той има две изключително интересни изявления, които заслужават вниманието ни, тъй като отразяват възгледа за това, че Кербала е трагедия с огромни размери, обратно на съвременните твърдения на някои Сунитски учени, че клането е само незначителен, макар и трагичен исторически инцидент:
“Няма съмнение в това, че ал-Хусейн ибн 'Али и част от семейството му са убити несправедливо. Убийството на ал-Хусейн е една от най-големите катастрофи в историята. Това убийство, както и това на Усман, са от основните причини за сблъсък и кръвопролития в Мюсюлманската умма. Наистина убийците са сред най-презряните същества пред Аллах.” (Majmū‘ al-Fatāwa 3: 411).
На друго място в същата колекция Ибн Тайимийа възкликва: 
“Колкото до тези, убили ал-Хусейн или спомогнали в това, както и одобряващите, проклятието на Аллах (la’n), на ангелите и на всички хора да тегне над тях.” (Majmū‘ al-Fatāwa 4: 487)

понеделник, 28 януари 2013 г.

Справедливостта на Омар (р.а)


Един ден, докато си стоял навън, Омар р.а. видял двама младежи да се приближават към него, водейки със себе си завързан човек. Когато стигнали при него те го поздравили със селям: 
- Ас-селямо алейкум, я амир аль-му’миниин! 
Той отговарил: 
- Уа алейкум ас'селям. Защо водите този човек? 
- Я, Омер, дошли се да присъдиш измежду нас. Този човек, който сме завързали, уби нашия баща. 
Омер р.а. се обърнал към завързания и попитал: 
- Наистина ли си убил баща им? 
Човекът му отговорил: 
- Я, емир аль-му’миниин, наистина го убих. Викнах му отдалече и го предупредих да не влиза в нивата ми с камилата си, свирнах му с устата, но той си продължи и аз се наведох, взех един камък и го захвърлих, като не очаквах, че ще падне на главата му. И той падна и умря на място. И за това са ме завързали и сега ме водят при теб. 
Синовете на убития човек казали: 
- Я Омар, както отсъдиш, така ще постъпим. 
Омар р.а. се обърнал към убиеца и го попитал: 
- Знаеш ли какво е наказанието ти? 
Човекът му отговорил: 
- Я Омар, каквото и да присъдиш, да знаеш, че го приемам. 
Омар р.а. му казал: 
- Трябва да те убием. 
Тогава човекът вдигнал глава и се обърнал към Омар р.а. със следните думи: 
- Я амир аль-му’миниин, искам да ми дадеш само един ден, един ден с нощта, за да ида в пустинята и да си видя семейството за последно. Искам да ида да ги видя, защото те са сам сами и съм ги оставил на Аллах Азза уа Джалла. Ако аз им занеса нещо да ядят, ще ядат, ако не – не. Искам да ида да им кажа какво съм сторил и да знаят за какво ме убива Омар р.а. 
Омар р.а. му отвърнал: 
- Аз не те знам кой си, от къде си, нито къде живееш. Кой ще гарантира за тебе? Кой ще ти стане застъпник? 
След което попитал сахабетата: 
- Познавате ли този човек? 
А те отговорили: 
- Не, я Омар. 
Омар р.а. попитал: 
- Кой ще се застъпи за теб, че да те пусна до пустинята? 
Попитал това три пъти, но никой не искал, защото всеки знаел какво го очаква, ако този човек не се върне. 
Тогава Абу Зерр ал-Гафари р.а. казал: 
- Я, амир аль-му’миниин! Пусни го. Аз ще се застъпя за него. 
Омар р.а. като чул това се обърнал към убиеца и му казал: 
- Понеже си мюсюлманин, ти искаше един ден, аз те пращам три дни. Върви, виж семейството си, подготви ги, но на третия ден до магриб ако не си се върнал тук, да знаеш, че този човек си е сложил главата в торбата. Него ще трябва да накажа вместо теб. 
Човекът тръгнал и сахабетата зачакали да мине определеното време. Минали два дни и на третия ден след 'Аср всички се събрали в очакване. И тъкмо преди магриб видели човека да се задава от пустинята. Омар р.а. се обърнал към него и му казал: 
- Ей човек, никой от нас не те познава, защо не остана в пустинята, дори и да не дойдеш ние не знаем къде да те търсим. Никой нямаше да те открие. Никой от нас не знаеше точно къде си, защо дойде? 
Човекът му отговорил: 
- Я Омар,  когато тръгнах натам, ти ме пусна, пусна ме да отида сам, защото знаеш, че Аллах Аззаае Джалла е с мен и вие ако не дойдете в пустинята, Аллах Теаля е там. И вие ако ме оставите жив, Аллах Теаля ще ми изпрати наказание за това, което съм направил и съм обещал. И се страхувах още, ако не бях дошъл, да не кажеха хората „вижте мюсюлманите, колко скоро след смъртта на Расулюллах с.а.с. обещават, но не го изпълняват.” Така че ето ме тук и както решите така постъпете с мен. 
Тогава Омар р.а.се обърнал към Абу Зерр р.а. и му казал: 
- Я, Абу Зерр, този човек, алхамдулиллях пристигна, но как можа да гарантираш за някого, когото въобще не познаваш? Защо му стана застъпник? 
Абу Зерр р.а отвърнал: 
- Я Омар  ако не се бях застъпил за него, изпитвах срам и страх, че хората щяха да кажат „вижте ги мюсюлманите, няма никакво добро в тях. Него го е страх да се застъпи за своя брат мюсюлманин, а какво остава за нас…” 
Тогава Омар р.а. се обърнал и към младежите и ги попитал: 
- Какво мислите вие? Да му изпълним ли наказанието или не? 
А те казали: 
- Я Омар!  Пусни го да си върви в пустинята при семейството и да служи на Аллах. Ние му прощаваме. Страх ни е да не кажат хората: „вижте ги мюсюлманите – между тях си не могат да си опростят, а искат от Аллах Теаля да им опрости.

от профила на Lutvi Dervishev

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации