Шейх Мухаммад ибн Салих ибн Утаймин, Аллах да го помилва, е казал:
Първо: Служенето в исляма трябва да бъде в съответствие с шариа’.
Никой, който служи на Аллах посредством някакъв акт на ибада, който не е одобрен в шариа, ще бъде отхвърлен и няма да се приеме от Аллах. Като пример може да се даде празнуването на Маулид или рождения ден на Пророка с.а.с., или празнуването на 27-та нощ от месец Ражаб претендирайки, че Пророка с.а.с е взет в небето в тази нощ. Тези не са в съответствие със шариа’ и ще бъдат отхвърлени.
1. Няма историческо доказателство, че Ми’раадж (възнесението в небесата) на Пророка с.а.с. е станало на 27-и Ражаб. Книгите с хадиси не съдържат дори една буква, кято да показва, че Пророка с.а.с е въздиган в небесата в 27-та нощ от месец Ражаб.
2. Дори да имахме доказателство, можем ли да вкарваме нововъведение в служенията или да празнуваме тази дата? Не. Когато Пророка с.а.с е отишъл в Медина и казал на Ансар, че имат два дни, в които да празнуват, с думите: „Аллах е заместил това с нещо по-добро“ и е споменал Еид-ал-фитр и Еид ал-Адха. Това показва, че Пророка е отрекъл въвеждането на всякакви празници, освен ислямските такива, които са следните три: двата Еид празника – Еид ал-Фитр и Еид ал-Адха, които са годишни, както и седмичния празник – петъчния ден. Ако тръгнем да доказваме, че Пророка е възнасян на небето на 27-я ден от Ражаб – което е невъзможно да се докаже – не можем да въвеждаме като законодатели никакъв повод за празнуване.
Искам да ви кажа, че бида (нововъведението), е сериозно нещо, което има много лош ефект върху сърцата, дори човека да се чувства сърдечно чист в този момент. Защото дори и да страда от това, човек се свързва с преходни и фалшиви неща неща. Всяка бида е сериозно нещо, критикувана е от Пратеника на Аллах с.а.с, защото предполага, че той с.а.с не е донеесъл перфектната и пълна шариа’, а Аллах е казал (превод на значението):
„Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“ (сура Ал-Маида, 5:3)
Странно е, че има хора, които следват нововъведенията и карат другите да го правят, но те са нехайни към важните неща, тези, които трябва да се следват и изпълняват.
И затова казваме, че празнуването на 27-я ден от Ражаб е нововъведения, защото не се базира на шариа’.
Второ: В своята същност акта на служене трябва да е съгласуван с шариа’.
Например ако човек прави жертвоприношение на кон, това ще противоречи по същността си на шариа’. Защото за жертвоприношение могат да се принасят само говеда – камили, крави, овце.
Трето: акта на служене трябва да отговаря на шариа по количество.
Ако някой ви каже, че салат ал-Духр се прави с 6 рак’а, това ще е съгласувано ли с шариа’? Не разбира се, защото не отговаря на изискванията за отслужването на количество рака’ат по време на молитвата. Ако някой казва „СубханАллах“, „Алхамдулиллах“ и „Аллаху Акбар“ по 35 пъти след молитвата, това ще бъде ли правилно? Отговора е такъв, че ако вие знаете какво е предписано от Пророка с.а.с, но смятате, че ако допълните броя, ще направите по-добро, тогава грешите. Но ако не знаете предписания брой, но знаете, че е казано да се споменава, тогава всичко е наред, защото не знаете предписания брой.
Четвърто: акта на служене да е сългасуван с шариа’ по начина на извършване.
Например ако човек изпусне газове или пр., но си зачете направеното уду, или първо си измие краката, а после – лицето, а после – ръцете – валидно ли е неговото уду? Не, разбира се, защото той не го прави според правилата на шариа’ и по правилния начин.
Пето: акта на служене трябва да се съгласува с шариа’ по време на изпълнение.
Например ако човек пости рамаданските пости през Ша’бан или Шауал, или прави салат ал-Духр преди да изгрее слънцето, или когато залязва и пр (извън времето й), молитвата му не щее валидна, нито поста му.
Смятаме, че ако някой прави молитвата й извън нейното време без уважителна причина, молитвата му не ще бъде приета дори да я направи хиляда пъти. Следваме важния принцип в този случай, че всеки акт на служене трябва да се изпълнява в неговото време и освен без наложителна причина, която извинява, това няма да се приеме, а ще бъде отхвърлено.
Случая е за който става дума в хадиса от А’иша р.а., която казва, че Пророка с.ас. е казал: „Който направи нещо извън нашата религия, то ще му бъде отхвърлено“.
Шесто: акта на служене трябва да бъде в съответствие с шария’ по място на изпълнение.
Ако човек стои на Муздалифа в деня Арафа, това няма да е приемливо, защото не е според шариа’, що се отнася до мястото. По същия начин, например, ако човека прави и’тикаф в къщата си, това не ще бъде валидно, защото мястото за и’тикаф е в джамията. Пророка с.а.с. видял няколко жени да опъват палатки в джамията и им казал да ги махнат и да не правят и’тикаф, но не им казал да го направят в домовете си. Това показва, че жените не могат да правят и’тикаф в домовете си, защото това противоречи на шариа’ относно мястото за ибада.
Що се отнася до тези шест фактора за валидност на ибадат, те са:
- Причина
- Вид
- Количество
- Начин
- Време
- Място
