МУАТТА’ (книгата) НА ИМАМ МАЛИК

В своята книга “История на ислямското право” професор Дж.Коулсон

казва:

„В юриспруденцията през 770-800г. трудно се съгласували разсъжденията на отделните учени, единодушните мнения и зафиксираните прецеденти (Сунната) на Мухаммед с.а.с. Този стадий на правно развитие е отразен в първия учебник по право, създаден в исляма – Муатта’ на мединския учен Малик бин Анас (поч.79г от хиджра). Които добре познават фикх и усул-ул-фикх, както и науката за хадисите, ще разберат колко далече от истината са тези думи. Муатта’ на Имам Малик в никакъв смисъл не „отразява“ затрудненото съгласуване на разсъжденията на отделните учени, единодушните мнения и зафиксираните прецеденти на Пророка с.а.с. Това е най-достоверната компилация на хадиси и някои от техните тълкувания, направени от асахаба и табиун за всички важни аспекти на мюсюлманския начин на живот. Затова Муатта’ започва със салат (петте ежедневни молитви), след това преминава към хадис, отнасящи се до останалите стълбове на исляма, след това към различни правни аспекти, така както те са отразени в предписанията на Пророка с.а.с. и както са ги приемали асахаба и табиун.
Стилът на Муатта’, към който се е придържал Имам Малик, насочва най-вече разбирането на читателя на казаното по даден въпрос от Пророкът с.а.с. Тъй като основния авторитет в Шариа' са Коранът и Сунната всеки хадис, който им противоречи, трябва да се разглежда не като хадис, а като фалшификат. Неизменния навик на имам Малик да започва обсъждането на правна тема с цитиране на съответен хадис или прецедент, свързан със асахаба и обоснован на техния авторитет, осигурява достоверността на Муатта’. Ето защо Имам Мухаммед бин Идрис ал-Шафии р.а. е бил прав, когато е казал, че: „На земята не се появила нито една друга книга след Книгата на Аллах, по-достоверна от книгата на Малик (т.е. Муатта’).“

В друг разказ се предава, че Имам Шафии е казал: „Никога не се е появявала на земята книга, която да е била по-близо до Корана, от книгата на Малик.” Негови са и думите, че Муатта’ е най-полезната книга след Корана.
Авторитетът на Имам Шафии е безспорен, тъй като е имам на една от школите на ислямската теология и юриспруденция. Добрите познания на Имам Шафии върху Муатта’, Имам Ахмад бин Ханбал е определил така: „Аз изучавах Муатта’ под ръководството на десет от учениците на Имам Малик, които са го запаметявали. Най-накрая, за да проверя знанията си, го произнесох пред най-добрия от тях – Имам Шафии.“

И така, на кое от мненията ще дадем превес? На западните учени или на Имам ал-Шафии ? Естествено, че всеки мюсюлманин по света ще приеме за авторитет мнението на имама. Мнението на западните учени за Муатта’ е следното:

„Избраният от Малик метод при създаването на неговия трактат (Муатта’) се изразява в съобщаване на известни прецеденти, които се разглеждат, тълкуват, приемат или отхвърлят в светлината на собствените му разсъждения и правната традиция на Медина. За него най-висшия критерий е било местното единодушно мнение. Няма друго по-свещено и неприкосновено в Преданията (хадиси) на Пророка или други прецеденти, което да е над този авторитет в случай на конфликт. Муатта’ по същество е ръководство за доктрината, приета от управляващите кръгове в Медина по това време.“

Възниква съмнение дали наистина Имам Малик не е представял прецеденти, известни в мединските кръгове? Че ги е разглеждал, тълкувал, приемал или отхвърлял единствено на основание само на своите разсъждения? Наистина ли за него единствен висш критерий е било местното единодушно мнение, без да признава друго за свещено и неприкосновено в хадисите на Пророка с.а.с. или другите прецеденти на асахаби или табиун, както твърдят западните учени? От описания по-долу случай, разказан от Ал-Табари е видно, че намерението на Имам Малик е било да утвърди върховенството на достоверните за периода хадиси и обичаи, свързани със асахаба и табиун в жизненоважния за Исляма център – града на Пророка с.а.с. Това е причината да събере 10 000 глави, които нарича „книга“ (Китаб).

И така, Мухаммед бин Умар разказва следното, което е чул от Имам Малик бин Анас: „Бях извикан от аббасидския халиф Абу Джафар ал-Мансур по време на поклонението му в Мекка. На срещата ни му разказах хадиси. Той ми зададе въпроси, на които получи отговори от мен. Тогава ми каза: „Моето желание е да ми дадеш възможност да направя преписи на твоята книга Муатта’, които да изпратя във всичките мюсюлмански страни с моята заповед хората да я спазват.“ Аз му отвърнах: „О, амир ал-муминин, не прави това.“

Имам Малик е бил велик имам, посветил живота си на възкресението на обичаите на Сунната на Пророка(с.а.с), включвайки в своята Муатта’ само най-достоверните хадиси от множеството събрани от него хадиси. Да се каже за него, че не е признавал за свещени и неприкосновени хадисите на Пророка с.а.с, това значи да се постави под сериозно съмнение благочестивия му живот, това е обвинение към него в отсъствие на уважение и любов към Пророка с.а.с. Муатта’ не е ръководство за доктрина, а е ръководство за хадисите и истински пътеводител в Шериа' на Исляма.

Същият западен учен, обсъждайки произхода на Шариа', погрешно тълкува ситуацията по времето на Имам Малик. Той казва: „Трябва да подчертаем, че на този стадий не се приема, че Пророкът с.а.с. е човек, тълкуващ Божественото Откровение, и че неговият авторитет е изграден на факта, че по време и дух е бил най-близо до Корана, поради което е и в началото на ислямската Сунна“. Това е недоразумение, разпространено сред учените немюсюлмани, които пишат книги за Исляма без никакво уважение към иман (вярата) на всички мюсюлмани.

От времето на Имам Малик до днес и оттук нататък, всеки мюсюлманин, изпълнявайки шахада, вярва, че Пророка Мухаммед с.а.с. е бил Посланик на Аллах (Расулул-Аллах), а не просто „човек, тълкуващ Божественото Откровение“. Авторитетът му не се гради само “на факта че по време и дух е бил най-близо до Корана, поради което е и в началото на ислямската Сунна”. Той е бил човек, на който свише е изпратен Свещения Коран, за да наставлява човечеството, поради което е най-добрият тълкувател на Корана