Какво е правилото за следването на един от четирите мезхеба във всички случаи и ситуации и през цялото време?

Постоянният Комитет на учените по академично изследване и фетви в Кралство Саудитска Арабия даде следния отговор:
Четирите мезхеба са назовани в чест на четиримата имами
- имам Абу Ханифа, имам Малик, имам аш-Шафа'и и имам Ахмед.

Тези имами са изучавали фикх (юриспруденция) от Свещения Коран и Благородната Сунна, и те са муджтахиди в това отношение.
Когато муджтахид прави това правилно, тогава той ще има две награди за неговия иджтихад и награда за това, че го е сторил правилно, или ако той го стори неправилно, тогава той ще бъде възнаграден за неговия иджтихад и ще му бъде простено за грешката.

Този, който е способен да извлича правила от Свещения Коран и Благородната Сунна е длъжен да ги извлича така, както са ги извличали и онези преди него; не е неправилно за него сляпо да следва (таклид), когато смята, че истината се различава от това, което трябва сляпо да следва.

Напротив, той е длъжен да следва, че това което той вярва е истина. Допустимо е да следва (таклид) във въпросите, по които е неспособен да стигне до извода, основаващ се на Свещения Коран и Благородната Сунна, и се нуждае от ръководни принципи относно спецификата на проблема.

На този, който не е способен да извлича правилата сам, е разрешено да следва този зад който се чувства спокоен.
Ако той е неспокоен в това следване, тогава е длъжен да пита, докато не намери този, с когото му е удобно.

От гореспоменатото е ясно, че не сме длъжни да следваме (един от мезхебите ) тяхното мнение във всички случаи и ситуации и през цялото време, защото те могат да допуснат грешки, но можем да следваме техните възгледи, които са достоверни и са основани на доказателства от Свещения Коран и Благородната Сунна.
/Фатава ал-Леджна, 5/28

Във фетва от ал-Леджна № 3323 се казва:
Този, който квалифициран, за да извлича правила Свещения Коран и Благородната Сунна, и има силно знание в това отношение, дори ако това е с помощта на фикх, унаследен от по-ранните учени на Исляма, има право на това, тъй като той може да го прави непосредствено сам и да го обяснява в споровете и да издава фетви за онези, които се консултират с него. 

Онзи, който не е квалифициран за това, е длъжен да пита заслужаващите доверие хора, така че да може да изучи правилата от книгите и да действа в съответствие с това, без да се ограничава с въпросите си и четенето си с един от учените на четирите мезхеба. Напротив, хората се обръщат към четирите четиримата имами, защото те са толкова известни, и книгите им са добре написани и широко достъпни. 

Онзи, който казва за образованите хора, че трябва задължително да следват във всички случаи сляпо (таклид), прави грешка, смятайки че тези образовани хора са неадекватни, а и така той се ограничава с нещо, което е със широки възможности.

Онзи, който казва, че трябва да се ограничим със следването (таклид) на един от четирите известни мезхеба, също така греши, защото той се ограничава с нещо, което е с широки възможности, без доказателство за това, че трябва така да се постъпва.
Няма разлика за обикновения (т.е. необразования) човек , няма никаква разлика между тези четири имами и други като ал-Лейс Ибн Саад, ал-Аузаи и други фукаха.
/Фетва ал-Ладжна, 5/41/

Във фетва № 1591 се казва: 

Нито един от тях не е призовавал хората да следват неговия мезхеб, или е бил привърженик в следването на това, или е задължавал кой и да било да действа в съответствие с определен мезхеб.

Напротив, те са призовавали хората да следват Свещения Коран и Благородната Сунна, и те са коментирали текстовете от Исляма и са обяснявали неговите основни принципи и са обсъждали незначителните проблеми съгласно общите ръководни норми и са издавали фетвите си по отношение на това, за което са ги питали хората, без да задължават нито един от своите студенти или който следва техните възгледи.
Напротив, те са критикували онези, които са казвали, че мненията им трябва да бъдат отхвърлени, ако са противоречали на достоверните хадиси. 

Един от тях рахимеху Аллах е казал: 

„Ако хадисът е достоверен, тогава това е моят мезхеб.” 

Не е обезателно за който и да било да следва определен мезхеб, напротив, ние сме длъжни да се стремим към изучаване на истината, ако това е възможно, или да търсим помощта на Аллах за това, а не да се облягаме на наследството, което по-ранните мюсюлмански учени са оставили на онези, които са дошли след тях, като по този начин облекчават разбирането и приложението на текстовете. 

Онзи, който не може да извлече правило от текстовете и т.н. по някакви причини, които го възпрепятстват за това, е длъжен да попита заслужаващите доверие учени за всички правила на Шерията, от които той се нуждае, защото Всевишният Аллах е казал:

И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!
/21:7/ 

Затова той е длъжен да попита онзи, на когото той се доверява измежду известните със знанието, достойнството, благочестието и справедливостта.
Фатава ал-Ладжна ад-Даима, 5/56

източник Селям Алейкум

Опит за физическо описание на четиримата Имами

Избрано от книгата на Имам Дахаби Siyar A’lam an-Nubala

Източник: ILM GATE

Абу Ханифа ан-Ну'ман бин Табит:

Абу Юсуф е казал: "Абу Ханифа беше добре сложен, един от най-добре изглеждащите хора, с  приятен тон и много ясен в изразяването си..."  

Хамад бин Аби Ханифа е казал: "Баща ми беше много симпатичен, тъмен, с добра стойка, слагаше много парфюм, слаб, не говореше, освен в отговор на нечий въпрос и той - Аллах да се смили над него - никога не се включваше в нещо, което не го засяга". [6/535]

Абу 'Абдуллах Малик бин Анас:

‘Иса бин ‘Умар е казал: "Никога не видях нещо бяло или червено по-красиво, от лицето на Малик, или пък по-бели от дрехите на Малик". 

Много хора говорят, че  бил слаб, строен, сериозен, рус, с бяла коса и дълга брада, не бръснел мустаците си...

Казано е, че имал сини очи  - за това предава Ибн Са'д от Мутарраф бин 'Абдуллах. 

Мухаммад бин ад-Даххак ал-Хизами е казал: "Дрехите на Малик бяха винаги чисти и меки, носеше различни дрехи". 

ал-Уалид бин Муслим е казал: "Малик най-често носеше бели дрехи, видях го с ал-Ауза'и да носят черни дрехи и зелени шапки". 

Ашхаб е казал: "Когато Маик носеше тюрбан, слагаше част от него под брадичката си, а края оставяше да виси между раменете". 

Халид бин Хидаш е казал: "Видях Малик с шапка и вълнени дрехи". 

Ашхаб: "Когато Малик слагаше кохл по необходимост, не излизаше от дома си". 

Мус'аб е казал: "Малик ... носеше парфюм". 

Абу 'Асим: "Никога не видях по-симпатично лице на Мухаддит, от това на Малик". 

Разказ: "Беше много светъл, рус. Имаше големи очи, остър нос, обикновено оставяше мустаците си да растат дълги, основавайки се на накъдрените мустаци на 'Умар".

Ибн Уахб: "Веднъж видях Малик да си боядисва косата с хенна". 

Абу Мус'аб: "Малик имаше най-симпатичното лице сред хората, най-големите очи, най-бялата кожа и беше най-висок от тях - всичко това в най-здравото тяло".

ал-Уакиди е казал: "Той беше много добре сложен, не си боядисваше косата и не влизаше в обществени бани".

Бишр бин ал-Харит: "Влязох при Малих и видях, че носеше шапка за 500 дирхама".

Ашхаб е казал: "Когато Малик носеше тюрбан, част от него слагаше под брадичката си, а края пускаше на гърба си, слагаше си мускус и други миризми". [7/396-397]

Абу 'Абдуллах Мухаммад бин Идрис аш-Шафи'и:

Ибрахим бин Бурана е казал: "аш-Шафи'и беше сериозен , висок, величав.” [8/391]

аз-За;фарани: "аш-Шафи'и ни посети в Багдад през '95-та година. Постоя при нас няколко месец, после си тръгна. Боядисваше косата си с хенна..."

Ахмад бин Синан е казал: "Видях го с червена брада и коса - т.е. обикновено ги боядисваше". [8/415]

Абу 'Абдуллах Ахмад бин Ханбал:

Ибн Дари ал-'Укбари е казал: "Поисках да видя Ахмад бин Ханбал. Поздравих го - той беше възрастен мъж с боядисана коса. Беше слаб и много тъмен".

Мухаммад бин 'Аббас ан-Нахуи: "Ахмад бин Ханбал имаше хубаво лице, добре сложен, с боядисана с хенна коса в не много тъмен цвят. Имаше черни косми в брадата си, а дрехите му бяла изключително бели. Когато го видях, беше тюрбан и изар.” [9/438]

‘Абд-ал-Малик ал-Маймуни е казал: "Не съм виждал човек, който да носи по-бели дрехи, по-внимателен към подкъсяването на мустаците си и оформянето на косата по главата и (космите по) тялото, или да носи по-чисти дрехи, от Ахмад бин Ханбал.” [9/454]

Един мъж казал: "В Хурасан не числяха Ахмад към хората - те мислеха, че той е от ангелите.” [9/456]

ал-Фадл бин Зайд: "Видях Аби 'Абдуллах през зимата - носеше две ризи с жилетка между тях или може да е носел риза с голям пуловер. Беше с тюрбан над качулката и голяма горна дреха. И така Аба 'Имран ал-Уаркани му каза: "О, Аба 'Абдиллах! Всички тези дрехи?!" Той се засмя и отговори: "Не мога да издържам на студеното." [9/461]

ИМАМ МАЛИК БИН АНАС

Когато се е родил имам Малик бин Анас (р.а) периодът на асахаба (сподвижниците на Пророка с.а.с ) е бил в края си. Медина бил градът на Пророка (с.а.с ) (Мадинату-р Расул) и център на ислямската наука, тъй като последователите или учениците на асахаба (р.а), познати под названието табиин, били признати за познавачи на ислямското учение и привличали учени от всички части на мюсюлманския свят.

Ранният период от живота му

Имам Малик се е родил през 93 г.от хиджра, както пишат в своите творби Самани в Китаб ал-Аснаб и Захаби в Тадкир ал-Хуффаз. Има известни различия относно годината, тъй като някои учени са на друго мнение. Напр. Ибн Халика е записал 95г. от хиджра, а Йафии - 94 г. от хиджра. Имамът произхожда от кралската арабска фамилия Хумайр от Йемен, заселила се в Медина след идването на исляма. Семейството му било известно с гостоприемството си и други достойнства. След като приело исляма, то станало по- известно, но в друга област. Заслугите им към исляма са съхранени за вечни времена в ислямската история.

Генеалогията на имам Малик (р.а) е следната: Малик син на Анас, син на Абу Амир, син на Умар, син на Харис, син на Гиман, син на Хабсил, син на Амр, син на Харис, който бил известен като Зил-Субх.

В семейството Абу Амир е приел исляма. Наричали го с куния имам Абдаллах, но когато се прославил като известен учен, започнали да го наричат имаму Дару-л Хиджра – „Водачът в Дома на преселението“, т.е. духовния вожд на Медина.

Периодът, в който се е родил имам Малик, бил на царстване на халиф Уалид бин Абд ал-Малик, третия управник от Умайядската династия. Територията на Умайядския халифат е включвала Испания в Европа, Магриб в Африка и Индия в Азия. Въпреки че Умайядите пренесли столицата от Медина в Дамаск (Сирия), значението на града на Пророка (с.а.с), се запазило. За всеки мюсюлманин, достоен за това име, било въпрос на гордост да посети Свещения град даже, ако за да изпълни това жизненоважно желание, му се е налагало да извърши дълго пътешествие. Макар че вече Медина не била политическа столица на исляма, тя запазила своята духовна и просветителска роля, както това е било по времето на Пророка (с.а.с). Като резултат на широкото разпространение на исляма, мюсюлмански учени-ентусиасти, араби и не-араби, се стичали в Медина и се устройвали там, така че да могат да седнат в краката на такива прославени учени като имам Малик бин Анас.

Образованието му

Още в ранното детство на имам Малик в семейство му вече имало известни учени и преподаватели по ислямска наука. Дядото на имама, които имал същото име, бил известен познавач на хадиси и се считал за един от достоверните разказвачи. Той починал, когато имам Малик бил на 10 години и по това време започнал своето образование.

Макар че още бил дете и не е имал възможността непосредствено да се възползва от дълбоките познания на своя дядо, незабравимите впечатления и напътстващи съвети изиграли важна роля за формирането на неговия характер и страстта му към знания. Чичото на имама – Абу Сухайл Нафиа, бил признат специалист по хадиси и се прочул като учител на Зухри, много известен съвременик на имам Малик.

Имам Малик е учил хадиси при чичо си.

Баща му – Анас и чичо му Раби (р.а) също били познавачи на хадис, тъй като те препредавали хадиси от своя баща Малик (дядото на имам Малик). От детството си имам Малик бил необикновено прилежен. Разказва се (Аллах знае най-добре), че веднъж, по време на лекция, от тавана върху коленето му паднала змия. Всички слушатели се разбягали, а той продължавал да стои спокойно, сякаш нищо не се е случило. Така бил задълбочен в учението, че даже змията не го разсеяла.

Учители на имама

Абу Радим Нафиа бин Абд-ур Рахман:

Имамът се учил на четене и рецитиране на Корана според установените правила, при известния учен Абу Радим Нафиа бин Абд-ур Рахман , добре познат и днес в целия мюсюлмански свят. Абу Радим е починал през 169 г от хиджра.

В ранния период от живота на Имам Малик, Нафиа бил известен като виден познавач на хадиси. Той изучил тази наука при известния учител и асахаба Абдуллах ибн Умар (р.а), тъй като Нафиа бил негов роб, освободен след 30-годишна служба. Тези, на които е известно мястото, което заема Абдуллах ибн Умар (р.а) в литературата на хадисите, могат да оценят изключителната възможност за Нафиа да се учи при такъв велик учен, винаги заобиколен от ученици. Абдуллах бин Умар е син на Умар ибн Хаттаб (р.а), втория халиф в исляма и един от най-близките сподвижници на Пророка (с.а.с).

Освен че изучавал хадиси при Абдуллах ибн Умар, Нафиа е имал щастието да служи и на други сподвижници и известни познавачи на хадиси, а именно Айша, Умм-Салама, Абу Хурайра, Абу Саид ал-Худри и много други (Аллах да бъде доволен от всички тях). О

Освен имам Малик, сред неговите ученици са и други светила от този период, чиито имена са слава за ислямската наука - Ибн Джурайдж, имам Зухри, имам Аузаи и Айуб Сахтийани (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Обичайно имам Малик питал своя известен учител за мнението му по юридически въпроси, добавяйки: „А какво е казал за това ибн Умар?“

Имамът обичал своя учител заради предаността, чистотата и честността му. Често казвал, че ако е чул мнение за хадиси, разказани от ибн Умар от своя учител Нафиа, то не са му нужни никакви други доводи. По тази причина в Мууатта има много хадиси, разказани от имам Малик с позоваване на Нафиа, който ги е чул от Абдуллах ибн Умар (р.а). Благочестивият халиф Умар бин Абдул Азиз (р.а), който сам бил голям учен, избрал Нафиа за учител на египтяните и го изпратил там. Само в Исляма роб, благодарение на своите благочестие, преданост и ученост, е могъл да придобие такъв авторитет, че хадисите, разказани от него да се считат за истинни, и като виден учен да бъде уважав

Имам Джафар ал-Саддик (р.а) също бил един от учителите на имам Малик. Освен че бил виден учен, той принадлежал към семейството на Пророка (с.а.с) – правнук е на Хуссайн (р.а), внук на Пророка (с.а.с).

Неговият баща, Бакар (р.а), също бил известен учен. Веригата на неговите разказани хадис идва от неговия баща – имам Мухаммед Бакар от Уруах бин Зубайра, Мухаммед бин Мункадир и Ата (Аллах да бъде доволен от всички тях). Освен имам Малик, сред неговите ученици били и Суфян ал-Саури, Шабах, Абу Йахя Ансари, имам Абу Ханифа и Суфян бин Уаийа. Починал е през 198 г. от хиджра.

Мухаммед бин Йахя ал-Ансари (р.а) е още един от учителите на имам Малик. Обикновено той преподавал в Масджид ал-Набауи (джамията на Пророка с.а.с) в Медина. Той е починал на 74г през 121 г. от хиджра

Абу Хазим Салмах бин Динар (р.а) е друг един учен от табиин и учител на имам Малик. Той също е преподавал в джамията на Пророка. Починал през 140 г от хиджра.

Йахя бин Саид (р.а) е също учен от табиин и учител на имамите Али бин Зайна ал-Абидин бин Хусайн, Ади бин Сабийа и Анас бин Малик (р.а). Освен имам Малик сред учениците му са и Хаммад, Шаабах и Суфян ал-Саури (р.а). Той е починал през 140 г. от хиджра.

Хишам бин Уруах (р.а), почтен и много известен учен от табиин, също бил учител на имам Малик. Той чул доста предания от много сподвижници и бил учител на няколко други известни познавачи на хадиси като Суфян ал-Саури и Суфян бин Айнийа. По-късно, по времето на халиф Абу Джаафар Мансур Аббасиди р.а, той се преместил в Куфа. Хората се събирали на тълпи, за да чуят уроците му по тафсир и хадис. Халиф Мансур го уважавал много и когато Хишам починал, халифът ръководил молитвата – салату-л-джаназа. Според Ибн Сад, той е авторитет в науката за хадисите. Абу Хатим го нарича имам в науката за хадисите.

Известни ученици на Имам Малик и създатели на достоверни копия на Мууатта

Славата на Имам Малик се разнесла надалеч. Учени, негови съвременници, от различни части на мюсюлманския свят, считали за голяма чест да посещават великия имам и да слушат неговите уроци по хадиси, както и наставленията му по юридически и правни въпроси. Много от тях, водейки си записки, преписвали текста на Мууатта – известният сборник с хадиси на техния учител. Тази дейност е била много полезна, защото учените се завръщали в страните си с верни копия на Мууатта. Така те обучавали на хадис и юриспруденция по имам Малик. Броят на учените, обучавали се при имама, е около 1300. Ще представим кратки биографични данни за по-известните от тях, за да се изясни защо копията на Мууатта, направени от тях, и до днес са най-достоверни.

Йахя бин Йахя ал-Масмуди (поч.234г. от хиджра) произхожда от берберско племе в Испания. Той два пъти извършил пътешествие, за да се срещне с имам Малик и да се обучава при него, след което се завърнал в своята страна и започнал да преподава науката за хадиси и юриспруденция. Емирът на Кордова го помолил да заеме длъжността на кади, но той отказал. Бил един от най-благочестивите хора на своето време.

През последната година от живота на имам Малик, Йахя пристигнал в Медина и учил при него известния Мууатта, освен трите глави на книгата Итикаф. Имам Малик е починал през 149 г. от хиджра и Йахя присъствал на молитвата за помен и погребението му. Той се сближил с някои от другите му ученици, като Абдуллах бин Уахаб, Лаис бин Сад ал-Масри, Суфян бин Аийинах и Ибн ал-Касим (р.а.д), авторът на ал-Мудауах. Благодарение на разказите на Йахя Мууатта станал известен в Магриб. Йахя починал през 234г. от хиджра.

Ибн Уахб Абу Мухаммед Абдаллах бин Салмах ал-Фахри ал-Масри е друг известен ученик на имам Малик. Негови познати творби са ал-Джами ал-Хадис, Китаб ал-Манасик, Китаб ал-Магази и Китаб Тафсир ал-Мууатта. Починал е през 199г. от хиджра.

Аби Абдаллах Абу ал-Рахман бин ал-Касим бин Халид ал-Сасри е още един от известните ученици на имам Малик. Починал е в Египет през 191г. от хиджра.

Абу ал-Рахман Абдаллах бин Муслима ал-Харис /поч.221г. от хиджра./

Абу Йахя Маан бин Иса бин Динар ал-Мадани /поч.198г. от хиджра./

Саид бин Касир бин Афир бин Муслим ал-Ансари /поч.226г. от хиджра./

Йахя бин Йахя бин Бикир ал-Масри /поч.231г. от хиджра./

Аби Масб ал-Зухри, кади на Медина /поч.242г. от хиджра./

Масаб ал-Зубайри.

Мухаммед бин ал-Мубарак.

Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани.

Всички описани по-горе учени са оставили най-верните копия на ал-Мууатта, който са изучавали при имам Малик. Сред учениците на имам Малик са и аббасидските халифи – Абу Джафар Мансур, Махди, Харун ал-Рашид и неговите синове - Амин и Мамун Рашид, както и учените-юристи - Абу Ханифа, Имам Шафии, Имам Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани, кади Абу Йусуф и Имам Ибн Касим ал-Малики (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Имам Малик като учител

В своята известна творба Тадкира ал-Хуффаз Захаби казва, че дори и имам Абу Ханифа в присъствието на имам Малик е изразявал уважението си към него, като към учител. Въпреки че в това се изразява изключителната скромност на по-възрастния Абу Ханифа, не по-маловажно е, че се изразява голямото му уважение към имам Малик бин Анас.

Преподавателският метод на имам Малик бил уникален за своето време. Към неговата система и до днес се придържат традиционните Коранически школи при преподаване в джамии и при проповеди в Западна Африка. Имам Малик е обичал да слуша как неговите ученици четат. Някои са възразявали срещу тази система. Йахя бин Селам не възприел метода му и напуснал школата му. По време на занимание имам Малик заемал пейка на по-високо място и до него стояли Книгата на Аллах и неговия сборник с хадиси. Учениците сядали в кръг около него и водели записки по лекциите на имама. Ако броят на учениците се увеличавал много, един от най-добрите ученици ставал и повтарял на глас думите на учителя, без да променя тяхното съдържание и смисъл. За тази работа имам Малик избирал Ибн Уллийа, а съвременникът на имама – Ибн Шуаба избирал Адам бин Аби Айас (или Айаш).

Съвременниците на имам Малик са били светила в ислямската наука и особено в ислямската юриспруденция. В това време са живяли такива учени, като имам Аузаи в Сирия, Хаммад в Басра, имам Абу Ханифа и Суфян ал-Саури в Куфа, Лаис в Египет (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Имам Малик като мухаддис и юрист

Като велик мухаддис, т.е. специалист и авторитет в науката за хадисите, той внимателно изучавал всички видове разкази, проповеди на Пророка (с.а.с), разсъждения за Коранически и други истории, изказвания за превъзходството и биографическите разкази на асахаба за Пророка (с.а.с), техните обяснения за Корана и хадисите, начинът на живот на асахаба. След внимателен подбор той е събрал във великия Мууатта около хиляда хадиси. Правните му теории и тяхната кодификация, са основани на хадисите и Сунната на Пророка(с.а.с). Слабостта, изразена в цитирането на преданията и съответните правни съждения, винаги е създавала проблеми на следващите поколения. Това е една от причините, поради която Аузаи, признат муджтахид и известен учен, съвременник на имам Малик, живял в Сирия, не могъл да впечатли достатъчно хората, както било с имам Малик, за да го признаят за учител и основател на школа за юриспруденция. Това намерило потвърждение и в отговора на Имам Ахмад бин Ханбал, когато го запитали за мнението му за Аузаи: „Той е слаб в хадисите и слаб в съжденията“.

Макар че имам Малик е бил виден мухаддис, правните му теории и решения са изисквали прилагане на иджтихад. По тази причина, в едноименната глава на книгата си Китаб ал-Маарифа, Ибн Кутайба /поч.276г.от хиджра/, виден традиционалист, го включва сред ахли-р-рай.

По времето на имам Малик, специалистите по хадиси се разделяли на две категории, като и едните и другите са работили усърдно над науката за хадисите, с най-голямо уважение към Пророка и неговите сподвижници.

Едната група се занимавала със събиране на хадиси и риуайат /разкази/. Събирането на хадисите е било много трудна задача, която налагала пътувания от едно място на друго, за записване дори и на един хадис и за установяване на целите на неговите разказвачи.

Другата група от благочестиви учени събирала и изследвала хадисите с цел извличане от тях на заповеди и юридически решения. Подборът на имам Малик бил дотолкова прецизен, че в труда си Ал-Мууатта не включил даже разкази, предадени от баща му Анас и чичо му Раби, с позоваване на неговия дядо.

Като юрист той безстрашно произнасял своите фатауи /юридически заключения/, даже когато това никак не се нравело на управляващите халифи. Веднъж поискали да произнесе фатуа за развод, даден под принуда. Другите имами вече били казали, че разводът е действителен, въпреки упражнената принуда, но имам Малик се произнесъл, че разводът е недействителен. Джафар бин Сюлейман, управникът на Медина и братовчед на халиф Мансур, заповядал на имам Малик да не произнася подобна фатуа. Имамът публично изказал своето мнение и бил наказан за това.

Обикновено имамът се въздържал да произнася фатауи, искани от него от далечни места.Веднъж при него пристигнал човек, който пътувал цели 6 месеца, и го попитал за мнението му по правен въпрос. Имамът отвърнал: „Моля те, кажи на хората си, че имам Малик е казал, че не може да отговори на този въпрос“. Ибн Аби Уайс разказвал, че веднъж имам Малик споделил с него, че когато му задават такива въпроси, той се вълнувал така, че не можел нито вода да пие, нито да яде. Когато някой го поправял по юридически въпрос, имамът обикновено веднага приемал поправката.

Имам Малик не преразказвал нито хадисите, нито мнението на видни учени от Ирак. Шуайб бин Хараб веднъж го попитал: .Защо ти нищо не преразказваш от чутото от хора от Ирак?“ Имамът отвърнал:„Нашите старши (аслаф) не са разказвали нищо чуто от тях. Ето защо нашите млади също нищо не преразказват от чутото от техните млади“, В действителност той нямал нищо против улема' от Басра, Багдад и Куфа. Един от неговите учители е бил Айюб Сахтийани, виден учен от табиин от Басра. Той се е отнасял с уважение към своите съвременници, учени от Ирак, винаги когато те го посещавали и слушали уроците му. Много от известните му ученици са били от Ирак.

Мединският фикх

Най-голямото постижение на имам Малик е кодификацията на мединския фикх. Медина бил център, където във всички отрасли на ислямското учение са преподавали известни учени и познавачи, изучавали Коран, хадиси и принципи на юриспруденция при Пророка (с.а.с) и неговите сподвижници(р.а). Един след друг сподвижниците умирали, но видни учени -табиин живеели по времето на имам Малик.

Известните са седем от тези табиин, станали централни фигури във фикх и хадисите. Към тях обикновено се обръщали по всички правни въпроси. Двама от тях това са Сюлейман и Салим бин Абдуллах (р.а). Сюлейман е бил роб на Меймуне, майката на мюсюлманите и жената на Пророка (с.а.с). Салим е бил внук на Умар(р.а) и се е обучавал при своя баща – Абдуллах ибн Умар (р.а). Тези табиин са били консултативния съвет, към който са се обръщали по всички въпроси, касаещи Шариа Медицинският фикх, кодифициран от имам Малик, е резултатът от труда на тези благочестиви табиин, на основата на авторитетните мнения на асахабите и Пророка (с.а.с).

Имам Малик е починал на 86-годишна възраст на 11 от месеца раби ал-аууал 179г. от хиджра.Погребан е в Джаннат ал-Баки в Медина.

МУАТТА’ (книгата) НА ИМАМ МАЛИК

В своята книга “История на ислямското право” професор Дж.Коулсон

казва:

„В юриспруденцията през 770-800г. трудно се съгласували разсъжденията на отделните учени, единодушните мнения и зафиксираните прецеденти (Сунната) на Мухаммед с.а.с. Този стадий на правно развитие е отразен в първия учебник по право, създаден в исляма – Муатта’ на мединския учен Малик бин Анас (поч.79г от хиджра). Които добре познават фикх и усул-ул-фикх, както и науката за хадисите, ще разберат колко далече от истината са тези думи. Муатта’ на Имам Малик в никакъв смисъл не „отразява“ затрудненото съгласуване на разсъжденията на отделните учени, единодушните мнения и зафиксираните прецеденти на Пророка с.а.с. Това е най-достоверната компилация на хадиси и някои от техните тълкувания, направени от асахаба и табиун за всички важни аспекти на мюсюлманския начин на живот. Затова Муатта’ започва със салат (петте ежедневни молитви), след това преминава към хадис, отнасящи се до останалите стълбове на исляма, след това към различни правни аспекти, така както те са отразени в предписанията на Пророка с.а.с. и както са ги приемали асахаба и табиун.
Стилът на Муатта’, към който се е придържал Имам Малик, насочва най-вече разбирането на читателя на казаното по даден въпрос от Пророкът с.а.с. Тъй като основния авторитет в Шариа' са Коранът и Сунната всеки хадис, който им противоречи, трябва да се разглежда не като хадис, а като фалшификат. Неизменния навик на имам Малик да започва обсъждането на правна тема с цитиране на съответен хадис или прецедент, свързан със асахаба и обоснован на техния авторитет, осигурява достоверността на Муатта’. Ето защо Имам Мухаммед бин Идрис ал-Шафии р.а. е бил прав, когато е казал, че: „На земята не се появила нито една друга книга след Книгата на Аллах, по-достоверна от книгата на Малик (т.е. Муатта’).“

В друг разказ се предава, че Имам Шафии е казал: „Никога не се е появявала на земята книга, която да е била по-близо до Корана, от книгата на Малик.” Негови са и думите, че Муатта’ е най-полезната книга след Корана.
Авторитетът на Имам Шафии е безспорен, тъй като е имам на една от школите на ислямската теология и юриспруденция. Добрите познания на Имам Шафии върху Муатта’, Имам Ахмад бин Ханбал е определил така: „Аз изучавах Муатта’ под ръководството на десет от учениците на Имам Малик, които са го запаметявали. Най-накрая, за да проверя знанията си, го произнесох пред най-добрия от тях – Имам Шафии.“

И така, на кое от мненията ще дадем превес? На западните учени или на Имам ал-Шафии ? Естествено, че всеки мюсюлманин по света ще приеме за авторитет мнението на имама. Мнението на западните учени за Муатта’ е следното:

„Избраният от Малик метод при създаването на неговия трактат (Муатта’) се изразява в съобщаване на известни прецеденти, които се разглеждат, тълкуват, приемат или отхвърлят в светлината на собствените му разсъждения и правната традиция на Медина. За него най-висшия критерий е било местното единодушно мнение. Няма друго по-свещено и неприкосновено в Преданията (хадиси) на Пророка или други прецеденти, което да е над този авторитет в случай на конфликт. Муатта’ по същество е ръководство за доктрината, приета от управляващите кръгове в Медина по това време.“

Възниква съмнение дали наистина Имам Малик не е представял прецеденти, известни в мединските кръгове? Че ги е разглеждал, тълкувал, приемал или отхвърлял единствено на основание само на своите разсъждения? Наистина ли за него единствен висш критерий е било местното единодушно мнение, без да признава друго за свещено и неприкосновено в хадисите на Пророка с.а.с. или другите прецеденти на асахаби или табиун, както твърдят западните учени? От описания по-долу случай, разказан от Ал-Табари е видно, че намерението на Имам Малик е било да утвърди върховенството на достоверните за периода хадиси и обичаи, свързани със асахаба и табиун в жизненоважния за Исляма център – града на Пророка с.а.с. Това е причината да събере 10 000 глави, които нарича „книга“ (Китаб).

И така, Мухаммед бин Умар разказва следното, което е чул от Имам Малик бин Анас: „Бях извикан от аббасидския халиф Абу Джафар ал-Мансур по време на поклонението му в Мекка. На срещата ни му разказах хадиси. Той ми зададе въпроси, на които получи отговори от мен. Тогава ми каза: „Моето желание е да ми дадеш възможност да направя преписи на твоята книга Муатта’, които да изпратя във всичките мюсюлмански страни с моята заповед хората да я спазват.“ Аз му отвърнах: „О, амир ал-муминин, не прави това.“

Имам Малик е бил велик имам, посветил живота си на възкресението на обичаите на Сунната на Пророка(с.а.с), включвайки в своята Муатта’ само най-достоверните хадиси от множеството събрани от него хадиси. Да се каже за него, че не е признавал за свещени и неприкосновени хадисите на Пророка с.а.с, това значи да се постави под сериозно съмнение благочестивия му живот, това е обвинение към него в отсъствие на уважение и любов към Пророка с.а.с. Муатта’ не е ръководство за доктрина, а е ръководство за хадисите и истински пътеводител в Шериа' на Исляма.

Същият западен учен, обсъждайки произхода на Шариа', погрешно тълкува ситуацията по времето на Имам Малик. Той казва: „Трябва да подчертаем, че на този стадий не се приема, че Пророкът с.а.с. е човек, тълкуващ Божественото Откровение, и че неговият авторитет е изграден на факта, че по време и дух е бил най-близо до Корана, поради което е и в началото на ислямската Сунна“. Това е недоразумение, разпространено сред учените немюсюлмани, които пишат книги за Исляма без никакво уважение към иман (вярата) на всички мюсюлмани.

От времето на Имам Малик до днес и оттук нататък, всеки мюсюлманин, изпълнявайки шахада, вярва, че Пророка Мухаммед с.а.с. е бил Посланик на Аллах (Расулул-Аллах), а не просто „човек, тълкуващ Божественото Откровение“. Авторитетът му не се гради само “на факта че по време и дух е бил най-близо до Корана, поради което е и в началото на ислямската Сунна”. Той е бил човек, на който свише е изпратен Свещения Коран, за да наставлява човечеството, поради което е най-добрият тълкувател на Корана