3 Принципа, почерпени от Хадисите, съвет за приятелството в Социалната мрежа

източник: МuslimМatters

автор: ibnabeeomar

превод и редакция М.Б.-Иршад

Достатъчно възрастен съм, за да помня света преди появата на социалните медии. Имаше уговорки по домашния телефон с приятели за излизане, както и новаторското чувство, когато се появи AOL Instant Messenger. В излизането с приятели винаги присъстваше някакъв родителски контрол - трябваше да познават всеки, с когото излизаме дори за гледане на филм или игра на баскетбол.

Социалните медии вече не са прищявка. И нашата общност се нуждае от вече готови отговори на въпроси, като "Халал ли е Фейсбук?” или “Могат ли да се използват тези платформи?” Истината е, че сме в периода на комуникациите. Така се прави. Някои платформи може да претърпяват промяна, но видеото уби радио-звездите (ако ме разбирате). Можете да забележите прогреса и на уеб сайта ни. През 2008 написах материал за Мюсюлманската аудитория, представящ какво са Digg и Reddit. През 2012 разговорът вече е изместен към това как Мюсюлманските родители трябва да разбират Reddit.

Сега трябва да говорим за това как трябва да разбираме Ислямските принципи и как да ги практикуваме, докато използваме тези инструменти. Същността на социалните мрежи, е приятелството. От гледна точка на бизнеса, те са начин за печелене на клиенти. Както и да се погледне, става дума как да контактуваме с останалите. Имайки предвид това, нека разгледаме 3 прости принципа, които трябва да включим при използването на социалните мреци и интернет.

1. Ти си това, което публикуваш

„Добрият другар и лошият другар приличат на такъв, който носи мускус, и на такъв, който надува ковашки мях. Носещият мускус може или да ти даде в дар, или да купиш от него, или да вдъхнеш благоухание. А духачът на мях може или да подпали дрехите ти, или да те лъхне от него зловоние“  [Бухари и Муслим]

Смисъла е толкова очевиден, но понякога трябва да свържем точките. Компанията, в която сме, е наистина онова, което следваме. Обществото ни е онова, което виждаме във Facebook, хората, които следваме в Twitter, снимките, които гледаме в Instagram.

Например можеш да си фен на някой спортист, но каква е реакцията ти, ако той публикува своя снимка, на която участва в определено нетипична ситуация? А какво да кажем за "приятел" (който вероятно си виждал най-много 1 път или изобщо не си), който всеки ден пише колко не понася родителите си? Лесно можеш да си пренебрежителен към тези неща и да кажеш, че не ги одобряваш, но истината е, че позволяваш на всичко това да остане в сърцето ти.

Не ми ли вярваш? Помисли си колко пъти на ден вадиш телефона си. Когато се събудиш, на път за училище или работа, по време на закуска, на среща, на обяд и пр, и пр… колко точно статуса на ден пускаш? Едно е да имаш познат или приятел, когото виждаш по няколко пъти на година, поддържайки приятелството си, а съвсем различно е да получаваш по 5-10 съобщения дневно от този човек. 

Считай стената и емисията си като твое лично пространство. Трябва да бъдеш безпощаден към това кого допускаш там. Ако някой е лош или с негативно влияние, на всяка цена го премахвай. Светостта и здравето на сърцето ти е твърде важно нещо, за да го рискуваш за няколко "Харесвам" или ре-туита.

2. Съден си от най-близките си приятели

„Човек споделя религията на своя приятел. Затова нека всеки от вас гледа с кого дружи“ [Тирмиди]

Има очевиден смисъл, който е ясен на всички ни, но и някои аспекти, пренебрегвани до известна степен. 

Първия е, че хадисът е прозорливо и дълбоко вникване в човешкия ум - онези, с които се свързваме, влияят на съзнанието ни много повече, отколкото си признаваме. Второ - показва ни как доброто приятелство означава да се познаваме един другиго на по-дълбоко ниво. Това означава, че в действителност си приятел с някого, когото познаваш на ниво, конфортно с неговата ценностна система, вяра, етнос и характер.

Един недостатък на социалните мрежи, е идеята за хипер-връзка. Изобилието на безполезни връзки понякога ни дава погрешна представа за действително значимите взаимодействия. Brady Quinn, куортърбек на Chiefs, каза нещо от  наистина значимо, когато един съотборниците му се самоуби:

“Едно нещо хората упешно се опитват да изземат..., това са отношенията, които имат с хората,” каза Quinn пред репортерите.  “Когато това се случи, сядам и мисля какво мога да направя по различен начин. Ако попиташ някого какво прави или как е, какво именно означава това? Когато отговориш на този въпрос - е, истината ли си казал?

Живеем в обществото на социалните мрежи, с Twitter и Facebook и това е чудесно, но трябва да имаме контакт с колегите си, семейството, приятелите. Изглежда сякаш сме погълнати от телефона ни и други неща, вместо да се занимаваме с реалните отношения, които са пред нас. Надявам се, че хората ще се поучат от случилото се и ще се опитат наистина да помогнат на някой, който се бори с нещо дълбоко в себе си,  вместо да се показват час по час.” [NBC Sports]

Обикновено най-близките приятели са онези, които познаваме от дълго време. Крепкото приятелство преминава през изпити. Сега се случва така, че когато едно приятелство попадне в затруднение, вече няма стимул да се инвестира в него. Хората могат просто да влязат във Facebook и без риск да ги загубят, имат 600 и повече приятели, с които да говорят.

Не е необходима голяма логика, за да разберем защо Facebook се посочва като една от най-честите причини за развод. Хората се опияняват от това чувство на свързаност. Започват да се свързват с хора, с които иначе не биха говорили.  Ако се разочаровани от съпрузите си, лесно ще намерят някой друг да говорят, защото не знаят как да се справят с реалните взаимоотношения.

Променете фокуса си от натрупване на повече "приятели" и последователи, в това да култивирате и подобрите отношенията си с близките приятели, които имате. Tе също са път към Джанна.

3. Не винаги е добра идея да се споделя 

Обичай любимия си до известна степен (умерено), защото може да дойде ден, когато ще го възненавидиш. И мрази този, когото мразиш, пак до известна степен (умерено), защото може би ще дойде ден, когато ще го заобичаш". [Тирмиди]

Умереността е главното. Важно е човек да не се надценява.  Очевидното значение е да не действаш по начин, за който може да съжаляваш на по-късен етап. Това е нещо, за което родителите трябва да се фокусират при възпитанието на децата си, за да могат те да използват отговорно социалните медии. Не всеки, който е "твой приятел",  е наистина твой приятел. По този повод нека отбележим, че в училищна възраст младите е добре да се опрат повече на опита на родителите си в отношението с хората – контактували са с много и различни хора и по-лесно могат да разпознаят "черните петна" сред познатите ви.

Важно е да се разбере, че социалните мрежи са усилвател на завистта. Ако погледнем нечий timeline и ще останем с впечатлението, че всичко при този човек е перфектно - чудесни семейни снимки, от хубави ресторанти и почивки, а ти си седиш с проблемите и напрежението. Лесно се развива хaсaд (завист) към хората заради всичко, което се вижда. Същото важи и в обратна посока. Внимавайте какво споделяте, защото може да предизвика хасад у останалите.

Добре е да се спомене да не се разкриват собствените грехове. В усилието си да се харесат на околните, много хора постват свои снимки в срамно поведение. Не разкривай греха, който Аллахе скрил от другите. И не бъди така запален да получиш признание от някой в социалната мрежа, та доброволно да публикуваш публично срамни снимки. 

Когато става въпрос за "нехаресването" на някого, също трябва да сме умерени. Едни от най-разрушителните онлайн практики, са троленето и тормоза. Този вид поведение също е заразно. Когато хората виждат някого, когото не харесват, лесно се скриват зад клавиатурата си и се присъединяват към общото поведение. Ако не харесваш някого, не го обиждай и не говори негативни неща. Просто го блокирай и се отстрани.

Това е и моята надежда, че нашата Умма вече по-ясно разбира, че социалните медии запълват живота ни по нов за нас начин, често изненадващ. Да проверим телефона си или "Фейсбука си", не трябва да е нещо, което правим само да мине времето.  Трябва да погледнем отвъд това дали социалните мрежи са добро или лощо, за да проведем откровена дискусия за това как те се отразяват на нашия живот и отношения. 

Ние дори не сме засегнали теми, като претоварването с прекалено многото информация или източването на умствена енергия, пречещи ни да правим малки неща, като молитви към Аллāх 

Приятелствата ни оформят по начин, който не осъзнаваме. Вече не можем да разграничим онлaйн и офлайн лицата. И двата вида имат съвсем реално влияние върху нас и е нужно да сме осведомени за Ислямските принципи и как да живеем според тях, без значение до колко се променят околната ни среда и социалните мрежи.

За автора ibnabeeomar:

Omar Usman е един от основателите на MuslimMatters, Qalam Institute, Muslim Strategic Initiative и Debt Free Muslims. РЕдовен хатиб и е работил в различни  национални и местни Ислямски организации. Можете да го последвате в Google+ или в Twitter @ibnabeeomar.