DISCLAIMER

Ассаламу алейкум!
ИншаАллах да намирам всички посетители на блога в добро здравословно състояние и също такова на духа.

Последната дата, на която съм публикувала последния си пост тук, е било през 2017та година. Мсилех си дори да премахна част от преведените от мен публикации. Ще ви кажа защо и после ще уточня защо не съм го направила. Или поне засега.

Времето, в което живеем е толкова динамично! СубханАллах...Дори не само в обществения живот, дори в личните ни животи. Толкова неща преминават през тях всеки ден, а това значи и през нас самите. Но не това е така важното в случая. ВАжното е, че с Исляма на световно ниво, с именитите ни учени се случиха толкова неща. Все още се двоумя дали да използвам имена сеега или да изчакам малко...
Както и да е - учените, които питахме и чиито фатуи четяхме, повечето от тях се оказаха предатели. Няма друга дума. Предатели. Дори и преди съм се чудела на някои техни постановки, но съм си поставяла ограничението, че аз съм незнаещата, че съм недорасла да питам и поставям въпроси относно техни доводи...
А аз самата съм грешала в това! Трябвало е да питам, дори да съм незнаеща, на незнаещщия трябва да се посочи истината, нали?! А съм мълчала! Аллах да ми прости!
Дори когато прочетох във фатуа, че Земята е плоска, просто спрях да чета и превеждам от въпросния именит изтъкнат учен...

Признавам си грешката. Аллах да ми прости!

Не е само това. Другия фактор, поради който спрях да публикувам тук е, че се оказа, че борбата за преобръщане на истината, е започнала така отдавна, че неистините са буквално институционализирани. И сега, ако кажеш нещо против някой хадис, не само нещо, а нещо, подплатено с доводи, като нищо ще бъдещ изяден с парцалите...
Не едва ли не, а буквално Коранът остана само на дума и като знаме! Коранът! Коранът! Да викаме и да ни чуват колко сме вярващи!
А и тук имаше подобно на горното, с фатуите и предателите учени на 20ти век!
Спомням си преди години имаше дори публикация, която бе озаглавена "Фикха на Пророка е по-строг от фикха на Аллах"..

Нямам думи. Беше няколко години след приемането ми на Исляма и пак реших, че нещо не съм знаеща явно, но никак не разбирах! Ама как така има фикх на Пророка и фикх на АЛлах?!? Ами не е ли само един и ПРорока е не обикновен пророк, а Пророк на Аллах!

В статията бяха изредени разликите между "двата фикха". Например за наказването на доказана зина при Аллах е боя с камшик, а при Пророка с.а.с. е убиване с камъни!
Чудех се тогава "Ама защо така в малко над 600стр за толкова важно нещо Аллах не е споменал за убиване с камъни?!?" При условие, че дори коленето на животно не е позволено с тъп нощ или да се мъчи животно, та камо ли човек...И т.н. Чуденки, но защо съм мълчала?! Пусто му и недоверие към себе си!

ПРосто спрях за себе си да чета и да превеждам за блога. АЛхамдулиллах преведох по поръчка няколко книги, сега е в ход поредната, която моя син превежда, а аз редактирам.
Книги, които ВСЕКИ мюсюлманин трябва да прочете. ИншаАллах!
Със сигурност, иншаАЛлах, ще дам имената на книгите и авторите, Аллах да ги възнагради!

Хора, върнете се към Корана и не казвайте, че трябва да четете нешо повече за Исляма, освен Корана. Той за един живот не е достатъчен да се разучи, камо ли пък и недостатъчен! Бих казала, че живота не е достатъчен за Корана, а не Корана за живота ни...


Аллах да помага на всички ни да сме на Правия път, да ни закриля и да ни помага в доброто!

Ассаламу алейкум!

3 Принципа, почерпени от Хадисите, съвет за приятелството в Социалната мрежа

източник: МuslimМatters

автор: ibnabeeomar

превод и редакция М.Б.-Иршад

Достатъчно възрастен съм, за да помня света преди появата на социалните медии. Имаше уговорки по домашния телефон с приятели за излизане, както и новаторското чувство, когато се появи AOL Instant Messenger. В излизането с приятели винаги присъстваше някакъв родителски контрол - трябваше да познават всеки, с когото излизаме дори за гледане на филм или игра на баскетбол.

Социалните медии вече не са прищявка. И нашата общност се нуждае от вече готови отговори на въпроси, като "Халал ли е Фейсбук?” или “Могат ли да се използват тези платформи?” Истината е, че сме в периода на комуникациите. Така се прави. Някои платформи може да претърпяват промяна, но видеото уби радио-звездите (ако ме разбирате). Можете да забележите прогреса и на уеб сайта ни. През 2008 написах материал за Мюсюлманската аудитория, представящ какво са Digg и Reddit. През 2012 разговорът вече е изместен към това как Мюсюлманските родители трябва да разбират Reddit.

Сега трябва да говорим за това как трябва да разбираме Ислямските принципи и как да ги практикуваме, докато използваме тези инструменти. Същността на социалните мрежи, е приятелството. От гледна точка на бизнеса, те са начин за печелене на клиенти. Както и да се погледне, става дума как да контактуваме с останалите. Имайки предвид това, нека разгледаме 3 прости принципа, които трябва да включим при използването на социалните мреци и интернет.

1. Ти си това, което публикуваш

„Добрият другар и лошият другар приличат на такъв, който носи мускус, и на такъв, който надува ковашки мях. Носещият мускус може или да ти даде в дар, или да купиш от него, или да вдъхнеш благоухание. А духачът на мях може или да подпали дрехите ти, или да те лъхне от него зловоние“  [Бухари и Муслим]

Смисъла е толкова очевиден, но понякога трябва да свържем точките. Компанията, в която сме, е наистина онова, което следваме. Обществото ни е онова, което виждаме във Facebook, хората, които следваме в Twitter, снимките, които гледаме в Instagram.

Например можеш да си фен на някой спортист, но каква е реакцията ти, ако той публикува своя снимка, на която участва в определено нетипична ситуация? А какво да кажем за "приятел" (който вероятно си виждал най-много 1 път или изобщо не си), който всеки ден пише колко не понася родителите си? Лесно можеш да си пренебрежителен към тези неща и да кажеш, че не ги одобряваш, но истината е, че позволяваш на всичко това да остане в сърцето ти.

Не ми ли вярваш? Помисли си колко пъти на ден вадиш телефона си. Когато се събудиш, на път за училище или работа, по време на закуска, на среща, на обяд и пр, и пр… колко точно статуса на ден пускаш? Едно е да имаш познат или приятел, когото виждаш по няколко пъти на година, поддържайки приятелството си, а съвсем различно е да получаваш по 5-10 съобщения дневно от този човек. 

Считай стената и емисията си като твое лично пространство. Трябва да бъдеш безпощаден към това кого допускаш там. Ако някой е лош или с негативно влияние, на всяка цена го премахвай. Светостта и здравето на сърцето ти е твърде важно нещо, за да го рискуваш за няколко "Харесвам" или ре-туита.

2. Съден си от най-близките си приятели

„Човек споделя религията на своя приятел. Затова нека всеки от вас гледа с кого дружи“ [Тирмиди]

Има очевиден смисъл, който е ясен на всички ни, но и някои аспекти, пренебрегвани до известна степен. 

Първия е, че хадисът е прозорливо и дълбоко вникване в човешкия ум - онези, с които се свързваме, влияят на съзнанието ни много повече, отколкото си признаваме. Второ - показва ни как доброто приятелство означава да се познаваме един другиго на по-дълбоко ниво. Това означава, че в действителност си приятел с някого, когото познаваш на ниво, конфортно с неговата ценностна система, вяра, етнос и характер.

Един недостатък на социалните мрежи, е идеята за хипер-връзка. Изобилието на безполезни връзки понякога ни дава погрешна представа за действително значимите взаимодействия. Brady Quinn, куортърбек на Chiefs, каза нещо от  наистина значимо, когато един съотборниците му се самоуби:

“Едно нещо хората упешно се опитват да изземат..., това са отношенията, които имат с хората,” каза Quinn пред репортерите.  “Когато това се случи, сядам и мисля какво мога да направя по различен начин. Ако попиташ някого какво прави или как е, какво именно означава това? Когато отговориш на този въпрос - е, истината ли си казал?

Живеем в обществото на социалните мрежи, с Twitter и Facebook и това е чудесно, но трябва да имаме контакт с колегите си, семейството, приятелите. Изглежда сякаш сме погълнати от телефона ни и други неща, вместо да се занимаваме с реалните отношения, които са пред нас. Надявам се, че хората ще се поучат от случилото се и ще се опитат наистина да помогнат на някой, който се бори с нещо дълбоко в себе си,  вместо да се показват час по час.” [NBC Sports]

Обикновено най-близките приятели са онези, които познаваме от дълго време. Крепкото приятелство преминава през изпити. Сега се случва така, че когато едно приятелство попадне в затруднение, вече няма стимул да се инвестира в него. Хората могат просто да влязат във Facebook и без риск да ги загубят, имат 600 и повече приятели, с които да говорят.

Не е необходима голяма логика, за да разберем защо Facebook се посочва като една от най-честите причини за развод. Хората се опияняват от това чувство на свързаност. Започват да се свързват с хора, с които иначе не биха говорили.  Ако се разочаровани от съпрузите си, лесно ще намерят някой друг да говорят, защото не знаят как да се справят с реалните взаимоотношения.

Променете фокуса си от натрупване на повече "приятели" и последователи, в това да култивирате и подобрите отношенията си с близките приятели, които имате. Tе също са път към Джанна.

3. Не винаги е добра идея да се споделя 

Обичай любимия си до известна степен (умерено), защото може да дойде ден, когато ще го възненавидиш. И мрази този, когото мразиш, пак до известна степен (умерено), защото може би ще дойде ден, когато ще го заобичаш". [Тирмиди]

Умереността е главното. Важно е човек да не се надценява.  Очевидното значение е да не действаш по начин, за който може да съжаляваш на по-късен етап. Това е нещо, за което родителите трябва да се фокусират при възпитанието на децата си, за да могат те да използват отговорно социалните медии. Не всеки, който е "твой приятел",  е наистина твой приятел. По този повод нека отбележим, че в училищна възраст младите е добре да се опрат повече на опита на родителите си в отношението с хората – контактували са с много и различни хора и по-лесно могат да разпознаят "черните петна" сред познатите ви.

Важно е да се разбере, че социалните мрежи са усилвател на завистта. Ако погледнем нечий timeline и ще останем с впечатлението, че всичко при този човек е перфектно - чудесни семейни снимки, от хубави ресторанти и почивки, а ти си седиш с проблемите и напрежението. Лесно се развива хaсaд (завист) към хората заради всичко, което се вижда. Същото важи и в обратна посока. Внимавайте какво споделяте, защото може да предизвика хасад у останалите.

Добре е да се спомене да не се разкриват собствените грехове. В усилието си да се харесат на околните, много хора постват свои снимки в срамно поведение. Не разкривай греха, който Аллахе скрил от другите. И не бъди така запален да получиш признание от някой в социалната мрежа, та доброволно да публикуваш публично срамни снимки. 

Когато става въпрос за "нехаресването" на някого, също трябва да сме умерени. Едни от най-разрушителните онлайн практики, са троленето и тормоза. Този вид поведение също е заразно. Когато хората виждат някого, когото не харесват, лесно се скриват зад клавиатурата си и се присъединяват към общото поведение. Ако не харесваш някого, не го обиждай и не говори негативни неща. Просто го блокирай и се отстрани.

Това е и моята надежда, че нашата Умма вече по-ясно разбира, че социалните медии запълват живота ни по нов за нас начин, често изненадващ. Да проверим телефона си или "Фейсбука си", не трябва да е нещо, което правим само да мине времето.  Трябва да погледнем отвъд това дали социалните мрежи са добро или лощо, за да проведем откровена дискусия за това как те се отразяват на нашия живот и отношения. 

Ние дори не сме засегнали теми, като претоварването с прекалено многото информация или източването на умствена енергия, пречещи ни да правим малки неща, като молитви към Аллāх 

Приятелствата ни оформят по начин, който не осъзнаваме. Вече не можем да разграничим онлaйн и офлайн лицата. И двата вида имат съвсем реално влияние върху нас и е нужно да сме осведомени за Ислямските принципи и как да живеем според тях, без значение до колко се променят околната ни среда и социалните мрежи.

За автора ibnabeeomar:

Omar Usman е един от основателите на MuslimMatters, Qalam Institute, Muslim Strategic Initiative и Debt Free Muslims. РЕдовен хатиб и е работил в различни  национални и местни Ислямски организации. Можете да го последвате в Google+ или в Twitter @ibnabeeomar.

Една магия или силата да се бориш

Разказ по истински случай.

Мариам беше добра мюсюлманка, оправна в житейските дела, стриктна в ибадата си към Аллах, грижовна към семейство, деца и родители. Не се тревожеше за хиджаба си и погледите на околните - тя правеше онова, което бе нейно верую, внимаваше за заповедите на Аллах - да изостави забранените неща и да прави от позволеното толкова, колкото може. Тя бе силен човек и в същност правеше много. 
Имаше много познати сред мюсюлманите, обичаше да общува  с всички и да помага, колкото може.
Юсуф - нейния съпруг, беше много мил човек - разбран, търпелив, скромен.
Всичко, изброено по-горе, в крайна сметка правеше изпитанията им не толкова тежки. А те не бяха малко, но пък семейството ин ша Аллах ги понасяше стоически. 
Докато дойде ден, в който Мариам изостави молитвите. Странно за всички, дори за нея. Беше неразбираемо - та тя обичаше Аллах - истински, с цялото си сърце, душа, всяка фибра...
Юсуф не каза нищо, само от време на време с най-благия си глас споменаваше на съпругата си, че молитвата успокоява...Тя не отговаряше. Но знаеше, че е така.
И въпреки всичкото си знание, не правеше молитви. Почти нямаше ден, в който да не решаваше твърдо, че ще започне - я от следващата молитва, я от утре. Но не започваше.
Нещата се задълбочиха. Мариам започна да не може да заспива - стоеше будна до призори. Вече и не слушаше толкова съпруга си - обичаше го, вероятно го уважаваше, но не го усещаше. Усещаше само една болезнена самота.
Искаше да избяга - усещаше срам от това, което прави и което не прави - не й беше присъщо, усещаше недоволство и пак не можеше да поправи нещата - сякаш между нея и онова, което иска, има невидима стена, която й пречи да докосне желаното.
Страданията се увеличиха - тя започна да плаче постоянно, за всяко малко нещо, изобщо не се усмихваше вече. Това, освен страдания на околните, й докарваше допълнително много болка, защото самотата й се увеличаваше, а изглеждаше така, сякаш се намира в затворен кръг, някакъв зъл, омагьосан кръг, лабиринт...И тя не виждаше изход. 
Виждаше, но между нея и изхода, имаше стена.
Един ден й попадна четене на Коран, специално направено за лечение на урочасване или омагьосване. Не беше слушала Коран от доста време, камо ли да отвори Книгата и да чете сама...
Затова се усети, как пуска файла с рукийата.
Беше красиво, но малко след началото, тя усети, как стомаха й се разбушува - стана й много лошо, не можеше да диша спокойно - задушаваше се.
От това, което изпитваше, усети още по-голямо чувство на вина, защото не се радваше на Корана. Не знаеше какво да прави. Пусна прахосмукачката, защото не смееше да спре четенето на Коран. Поне звука на уреда не позволяваше да чува четенето...Но и чистенето приключи и не можеше да стои с пусната прахосмукачка цял ден. По едно време чу четеца да казва последните аят от сурата ал-Хашр, тогава се успокои и дори рецитираше думите с четеца от рукийата.
Но това, което изпита й донесе много душевно страдание. Вечерта сподели с Юсуф - чувайки разказа й, той усети сякаш удар в стомаха: "Имаш магия". 
Това я съсипа. Не можеше да повярва, че независимо постоянното говорене за магии и шейтани, има хора толкова мразещи някого и толкова неизпитващи страх от Всевишния, че да прибягнат до магьосник и магия! 
Дори не изпитваше желание да направи нещо, че ин ша Аллах се премахне и магията й. Постоянно мислеше за това, че някой е способен да направи магия - на нея или на някого другиго...А и не искаше отново да изпита чувството на прилошаване, на задух, по време на слушане на Коран.
Минаха няколко дни - Юсуф също беше много разочарован. Но нещата в семейството им се влошиха до един ден, в който караницата между тях буквално ги накара да експлоадират. Почти стигнаха до развод. Но толкова много се караха, тя плачеше постоянно, че дори не можеха да си кажат думи на развод...
Валеше сняг - дори времето навън не предразполагаше към оптимизъм или ведро настроение... Но Аллах знае най-добре.
Мина полунощ, те още се караха. Мариам отвори прозореца на кухнята, плачеше неутешимо и замоли Всевишния да я прибере при себе Си. Юсуф влезе при нея, прегърна я, сложи дясната си ръка върху главата й и започна да чете аят ал-Курси. Зави й се свят, изби я пот. Но спря да плаче. 
Върнаха се в спалнята, тя се сгуши на края на леглото. Той отиде, взе си 'уду и се върна при нея. Започна да й чете Коран - от сура ал-Бакара. Тя започна да се поти, да се задушава, беше й толкова лошо, че й идеше да умре. Ръката му на главата й сякаш тежеше един тон. Имаше чувството, че един буреносен облак се е стоварил върху нея и не виждаше, освен малко пред себе си! Той продължаваше да чете. После започна да прави дуа и тя спря да се поти, започна да диша по-нормално, заболя я глава. Когато Юсуф свърши да прави дуа, поседна до нея. Тя се чувстваше съсипана - устата й беше пресъхнала и изведнъж силно й се доспа. Той нежно я зави.
На другия ден й чете на вода. По обяд настоя да чуят отново записа на рукийата, за който тя му беше разказала. Мариам опита да направи всичко възможно, за да не слуша Корана. Юсуф беше твърд и не й позволи да направи каквото и да било, за да не слуша. Случи й се почти същото, като първия път - стана й лошо, започна да се поти, зави й се свят. Той я наблюдаваше, беше до нея. 
Но тя беше започнала да се усмихва. Това беше надежда и Аллах ги обичаше. Алхамдулиллах.

Oбичате ли сладко?

Едно момче много обичало да яде сладко и постоянно искало баща му да му купува сладки неща. Бащата бил беден и това много го затруднявало - не било лесно всеки път да осигури сладки неща за сина си. Но детето не разбирало трудностите.
Бащата се замислил дълбоко защо детето толкова много иска сладко и му дошла идея. В близост до техния дом живеел един много смирен и вярващ човек и на бащата дошло наум да заведе детето си при него, може би той щял да има мъдростта да спре детето да иска толкова сладко.
РЕчено-сторено. Отишли при човека и бащата го помолил:
- О, мъдри човече, ще спреш ли сина ми да иска сладки неща, коит оне мога да си позволя да му купувам?
Човекът бил в голямо затруднение, защото самия той много обичал сладкото - как тогава сам да кара момчето да не яде сладко?! 
И помолил бащата да се върне с момчето след месец.
През този месец възрастния човек спрял да яде сладко и когато бащата и сина се върнали, той казал на момчето:
- Синко, ще спреш ли да молиш така настойчиво баща си за сладки неща, които за него е толкова трудно да ти купува?!
Момчето се стреснало и след този момент спряло да моли за сладки неща/
Бащата попитам стареца:
- Но защо не попита това още преди месец, а чак сега?
Възрастния човек отговорил:
- Как да попитам тогава, като сам аз обичам и ядях много сладко?! През този месец аз сам спрях да ям сладко.

Извод: Личния пример е много по-силен, отколкото голите думи. Ако караме някого да прави нещо, трябва да можем сами също да го направим!
Не трябва да караме другите да вършат неща, които ние сами не бихме правили или не можем!

Примера е вдъхновен от Сунната на Мухаммад с.а.с.