През погледа на новоприела - да си мюсюлманин - част 1

Източник OnIslam.net

By Zainab Morrow

Част 1

Материалът е публикуван за първи път през юли 2007.

Приех Ислям през януари 2007. Тези лични впечатления документират израстването ми в новата вяра. Искрено се надявам да съм от помощ за други нови Мюсюлмани в тяхното духовно пътуване.

Бавно променях гардероба си и сега се чувствам комфортно да съм покрита на обществено място и не бих се чувствала добре, ако не съм облечена подходящо.

В периода след моето приемане на Исляма винаги, когато имах възможност, започнах да посещавам Джума (петъчна) молитва в месжида.

Срещнах различни нови сестри и братя, които бяха винаги готови да помогнат с отговори на въпросите ми или проблеми, с които се сблъсквах във всекидневието си. 

Приучих се на  самодисциплина

Мисля, че най-трудния аспект на това пътуване беше, да се интегрира вярата във всекидневието - например петте дневни молитви. Все още се опитвам да включвам молитвите си в различните и променящи се етапи на всекидневието ми. 

Въпреки това съм предприела важни стъпки за подобряването на рецитацията в молитвите. Използвам книга, придружена със запис и повтарям отново и отново. Очаквам, ин ша Аллах, че до края на лятото, ще се моля съвсем правилно.  

Един значителен за мен урок от Исляма, е самодисциплината. Ислямът е един начин на живот и новоприелите трябва да се преборят, за да се адаптират. Много важно е всичко това да се прави стъпка по стъпка.

Знам, че веднага след моето приемане на Исляма, исках пълна и незабавна интеграция на всичко от религията в живота ми. Бях нетърпелива и исках всичко да правя перфектно. Ислямът обаче изисква и подчертава търпението и баланса във всеки житейски аспект.

Скромно облекло

Друга страна на моята промяна, беше облеклото ми. Мисля, че винаги съм искала да се обличам простичко и прилично. Но лятото е доста голямо предизвикателство за човек да се облича скромно, според предписаното от Корана и Сунната.

Бавно променях гардероба си и сега се чувствам комфортно да съм покрита на обществено място и не бих се чувствала добре, ако не съм облечена подходящо. В интерес на истината досега не съм чувала негативни коментари за облеклото си. 

Смятам, че хората се държат по-учтиво с някой, който е облечен подходящо. Вярвам, че скромността е по-добрия начин на взаимодействие между двата пола. Тук няма нищо скрито, подмолно. Искам да бъда признавана и разпознавана за това, което съм аз, а не заради физическия ми изглед. 

За съжаление в днешно време на жените отново често се гледа като на стока. Само да хвърлим око на списанията и други медии, как изглеждат рекламите - понякога е доста обезкуражаващо!

Тъй като за Хиджаба се водят много спорове, реших да говоря за него в отделна тема. Започнах да нося Хиджаб, но го правя нередовно - все още не се чувствам комфортно да го нося постоянно. Например по време на отиване и връщане от работа покривам главата си, но не и на работното място. Все още се страхувам от евентуална негативна реакция.  

Знам, че се изисква смелост и силна вяра (имаан), за да се постигне спазване на Хиджаба през цялото време. Ин ша Аллах ще продължа да се моля на Аллах за напътствие и насока. Наясно съм, че в много държави Хиджабът на публично място не е позволен и това поставя доста сестри в неприятни ситуации. 

Вярвам, че трябва да се работи и има много неща, които могат да се направят за промяна на общественото съзнание, така че хората да разберат, че тук става дума за заповед на Аллах.