Религията е искрено oтношение

От Абу Рукая Тамим ибн Аус ад-Дари, Аллах да е доволен от него, че Пророкът (с.а.с.), казал:

„Религията е искреност насиха[1]“. Попитахме го: „Пред кого?“ Той каза: „Пред Аллах, Неговата книга, Неговия пратеник, водачите на мюсюлманите и техните народи“.[2]                                                                             Ахмад и Муслим

Пророка (с.а.с) повторил тези думи няколко пъти, за да подчертае тяхната важност и да покаже правилния път за своята общност (умма). За да може членовете на тази умма непременно да разберат, че изповядването на религията като цяло, с всички вътрешни и външни аспекти, се свежда до искрено отношение, което се най-пълно се проявява в петте посочени случая.

ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ АЛЛАХ подразбира признаване единството на Аллах и факта, че са Му присъщи атрибутите на съвършенството, които никой друг не притежава, никой друг, освен Него не заслужава явно и тайно поклонение, постоянното усещане у себе си на факта, че си раб на Аллах, обръщане с молба към Него в стремеж към получаване наградата на Аллах и от страх пред Неговото наказание, а също така разкаяние и непрекъснато покаяние. Всичко това е необходимо затова, защото при изпълнение на своите религиозни задължения, раба на Аллах неминуемо прави едни или други пропуски или се осмелява да извърши нещо забранено, но благодарение на постоянната молба за прошка неговите недостатъци се оправят, а делата и думите му стават правилни.

ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ КНИГАТА НА АЛЛАХ се изразява в наизустяване на Корана и размишление над него, думите му, постигане на смисъла му и старание на практика да се следва установеното от него и да се наставляват други в това.

ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПОСЛАНИКА се изразява във вяра  него, такава любов към него, която превъзхожда любовта на самия човек към себе си, богатството и децата, да бъде следван както в основите на религията, така и в нейните разклонения, да се предпочитат неговите думи пред думите на друг човек, да се полага старание винаги да бъде следван.

ИСКРЕНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВОДАЧИТЕ НА МЮСЮЛМАНИТЕ, т.е. на техните правителства, като се започне с върховното правителство и всички емири, шариатски съдилища и всички, които имат някаква власт. Изрзява се в признаване на тяхната власт, подчинение и подбуждане в това и на другите хора, старание по възможностите да се направляват правителствата по пътя на истината, като им се обръща внимание на всичко, което може да донесе полза на тях и на другите хора, и да се подбуждат в изпълнение на това, което влиза в задълженията им.

ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ МЮСЮЛМАНИ се заключава в това, да желаеш за тях това, което искаш за себе си, и да не искаш това, което не желаеш за себе си и се достига по възможностите на всеки, а този, който се стреми към това, ще се постарае да го осъществи и да го осъвършенства.

Пророка (с.а.с) разкрил смисъла на понятието „искрено отношение“ (насиха), като пояснил, че смисъла му се заключава в гореспоменатите пет неща, имайки предвид спазване правата на Аллах, правото на Неговите книги, правата на Неговия посланик (с.а.с) и правата на всички мюсюлмани независисмо от разликите им в материално и социално отношение. Това обхваща религията в цялост и няма нещо, за което да не се отнасят тези всеобхватни думи.

 А Аллах знае най-добре.

 

---

[1]Насиха —тази дума е образувана от глагола "насаха" — да бъдеш искрен; да се отнасяш сърдечно; да будеш здрав.

[2] Думите "Религията — това е искрено отношение" се повторят само във версията на  Ахмад.

-------------------------------

Хадиса "Религията е искрено oтношение", е с тълкуването на Шейх Ибн Насир ас-Сади, "Радост за благочестивите сърца"

Хадис: Широтата на опрощаването на Всемогъщия и Велик Аллах

«قال الله تعالى: يا ابن آدم، إنك ما دعوتـني ورجوتـني غفرت لك على ما كان منك ولا أبالي. يا ابن آدم، لو بلغت ذنوبك عنان السماء، ثمّ استغفرتني غفرت لك. يا ابن آدم، إنك لو أتيتـني بقراب الأرض خطايا، ثمّ لقيتـني لا تشرك بي شيئا، لأتيتك بقرابها مغفرة» — رواه الترمذي، وقال: حديث حسن صحيح.


От Aнaс (Аллах да е доволен от него) е предадено, че чул Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: “Всевишния Аллах каза: О, сине на Адам, щом Ме призовеш и Ме помолиш [за прошка], Аз ще ти простя това, което си извършил, без да се замисля. О, сине на Адам, дори твоите грехове да достигнат до облаците в небето и Ме помолиш за прошка, Аз ще ти простя. О, сине на Адам, дори да дойдеш при Мен с грехове колкото земята и Ме срещнеш, без да съдружаваш с Мен [други божества], Аз ще ти дам опрощение колкото земята”. — Хадис, предаден от Тирмизи, който казал: добър и достоверен хадис.


Тирмизи разказва този хадис в глава “الدعوات” (ад-Да‘уāт — Молитвите), раздел “غفران الذنوب مهما عظمت” (Гуфрāн аз-зунуб махмā ‘азумат — Опрощаването на греховете, колкото и да са големи), номер 3534.


Дāрими го разказва под номер 2791.


Сахāуи, след като изследва този хадис, казва: “Това е добър хадис”.


Пояснение на някои думи от хадиса:


“Щом Ме призовеш и Ме помолиш”: Докато продължаваш да Ме зовеш и искаш от Мен прошка за греховете си или за нещо друго. Щом Ме зовеш с покорство и отправяш молитви. Призоваването ( دعاء — ду‘ā’) е същността на ‘ибāдетите, а същността на ду‘ā’, е човек да зове Аллах за помощ и подкрепа по отношение на себе си.

Доброто заличава злото

От Абу Зар Джундуб ибн Джунада и Абу Абдуррахман му'аз ибн Джабал, Аллах да е доволен и от двамата, че Пратеникът на Аллах, Аллах д го благослови и с мир да го дали, каза:

"Бойте се от Аллах, където и да сте. Последвайте злодеянието с добро дело, тогава доброто ще заличи злото и се отнасяйте добре с хората".

Тирмиди, според който хадиса е достоверен

Имам Науауи, "40 хадиса", хадис 18

Хадис 39: Следването на закона на Всевишния Аллах е опората на вярата

ХАДИС 39: СЛЕДВАНЕТО НА ЗАКОНА НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ Е ОПОРАТА НА ВЯРАТА

«لا يؤمن أحدكم حتى يكون هواه تبعا لما جئت به».

حديث صحيح رويناه في كتاب الحجة بإسناد صحيح.

От Абу Мухаммед ‘Абдуллах ибн ‘Амр ибн ал-‘Āс (Аллах да е доволен от него и баща му) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Никой от вас не е [истински] вярващ, докато не подчини желанията си на онова, което донесох”.

Достоверен хадис, който предадохме в книгата “كتاب الحجة” с достоверен иснад.

Книгата “كتاب الحجة” е посветена на “عقيدة” идеологията и вероучението на сунитите. В нея се говори за основите на вярата, според учените по хадис. Цялото име на книгата е: “كتاب الحجة على تاركي سلوك المحجة”. Ибн Хаджер ал-Хайтами казва за нея: “Това е добра и полезна книга, авторът й е Абу ал-Фатх Наср ибн Ибрахим ал-Макдаси, посветил се на Аллахучен по мюсюлманско право от шāфиитския мезхеб, живял е в Дамаск, починал през 490 год. по хиджра. “شروح الأربعين”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“Не е [истински] вярващ”: вярата му не е цялостна или не е правилна.

“Желанията си”: онова, което душата му обича, към което сърцето му клони и го желае с цялата си природа.

“Подчини”: да следва до такава степен, че това да стане като черта от характера му.

“На онова, което донесох”: цялостните закони, с които ме изпрати Всевишния Аллах, с всичките повели и забрани, които са изложени в низпосланата свише Книга или са посочени във вдъхновената сунна.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Мюсюлманинът е човек, който притежава всички положителни качества.

Хадис 38: Възползването от земния свят за успех в отвъдния

«كن في الدنيا كأنك غريب، أو عابر سبيل».

وكان ابن عمر رضي الله عنهما يقول: إذا أمسيت فلا تـنـتـظر الصباح، وإذا أصبحت فلا تـنـتـظر المساء، وخذ من صحّتـك لمرضك، ومن حياتـك لموتـك. — رواه البخاري.

От Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и баща му) е предадено, че веднъж Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) го хванал за рамената и казал: “Бъди в този свят сякаш си странник или пътник”.

Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и баща му) е казвал: “Ако настъпи вечерта, не чакай утрото. Ако настъпи утрото, не чакай вечерта. Вземи от здравето си за болестта си и от живота си за смъртта си”. — Предадено е от Бухāри.

Бухāри разказва този хадис в глава “الرقاق” (ар-Рикāк), раздел “قول النبي صلى الله عليه وسلم: كن في الدنيا كأنك غريب...” (Словата на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, « Бъди в този свят сякаш си странник ...»), номер 6053.

Значимост на хадиса:

Това е един много значим пророчески хадис с много ползи, който обединява в себе си всички видове добро и всички наставления. Той е основен хадис за ограничаване на копнежа по света, тъй като за вярващия не се желае светът да се счита за постоянна обител, че да намира успокоение в него, а точно обратното той трябва да бъде в него сякаш му предстои пътуване и той си приготвя багажа за отпътуването. По този начин той се приготвя за Съдния ден, Деня когато нито Богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“Ако настъпи вечерта”: вечерта е времето от преминаването на слънцето през зенитната си точка до полунощ.

Хадис 37: Средства за приближаване до Всевишния Аллах и спечелване на обичта Му

«إنّ الله تعالى قال: من عادى لي وليّا فقد آذنته بالحرب، وما تقرّب إليّ عبدي بشيء أحبّ إليّ ممّا افترضت عليه، وما يزال عبدي يتقرّب إليّ بالنوافـل حتى أحبّه، فإذا أحببْته كنت سمعه الذي يسمع به، وبصره الذي يبصر به، ويده التي يـبطش بها، ورجْـله التي يمْـشي بها، وإن سألني لأعطينـّه، ولئن استعاذني لأعيذنـّه» — رواه البخاري.


От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Наистина Всевишния Аллах каза: «Който прояви враждебност към Мой приближен, Аз вече съм му обявил война. Най-любимото нещо, с което Моят раб може да се приближи до Мен е [извършването на] онова, което Аз съм му предписал. А щом Моят раб се приближава до Мен с допълнителни ‘ибāдети, Аз го обиквам. А обикна ли го, Аз ставам неговият слух, с който той чува, зрението, с което той вижда, ръката, с която той хваща и кракът, с който той ходи. И ако ме помоли за нещо, Аз непременно ще му го дам. А ако Ме помоли за закрила, Аз непременно ще му я осигуря».” — Хадис, предаден от Бухāри.


Бухāри разказва хадиса в глава “الرقاق” (ар-Рикāк), раздел “” (ат-Тауāду‘у — Смирението), номер 6137.


При Бухāри съществува и друго предание с добавката: “Не съм се колебал за нещо, което Аз извършвам, като колебанието ми за душата на вярващия Ми раб, той не желае смъртта, а Аз не желая да му причинявам зло”.


Значимост на хадиса:


Всевишния Аллах обхваща Своите приближени с обич и загриженост. Той ги пази ревниво от злото на недоброжелателите. Този свещен хадис пояснява кои са приближените на Аллах и Неговите любимци в земния и в отвъдния живот. Именно поради това за този хадис се казва, че е най-значимият хадис относно споменаването на приближените.


Шеукāни казва: Хадисът: «Който прояви враждебност към Мой приближен...», е много полезен и стойностен за този, който успее да го разбере така, както трябва и го осмисли така, както следва.


Тухи казва: Този хадис е основен по отношение на: поведението спрямо Всевишния Аллах; постигането на Неговото познание и обич; начина на изпълняване на задълженията, свързани с вътрешния мир — вярата, свързаните с външните прояви — исляма, и съставеният от вярата и исляма — ихсāн. Точно така, както това се съдържа и в хадиса на Джибрил (Аллах да го приветства). А ихсāнът включва степените на скромността като въздържането (зухд), искреността, самоконтролирането и други”.


Пояснение на някои думи от хадиса:


“Прояви враждебност”: причини страдания, разгневи или ядоса с думи или дела.

Хадис 36: Справедливостта на Всевишния Аллах, Неговата милост и мощ

снимка http://newmuslimkids.blogspot.com/

«إنّ الله كتب الحسنات والسيئات ثمّ بيّن: فمن همّ بحسنة فلمْ يعملها كتب الله عنده حسنة كاملة، وإنْ همّ بها فعملها كتبها الله عنده عشْر حسنات إلى سبعمائة ضعف إلى أضعاف كثيرة، وإن همّ بسيئة فلم يعملها كتبها الله عنده حسنة كاملة، وإن همّ بها فعملها كتبها الله سيئة واحدة» — رواه البخاري ومسلم في صحيحيهما بهذه الحروف.

От Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него и баща му) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: Всевишния Аллах каза: «Наистина Аллах е записал и добрините, и злините, сетне е обяснил, че който възнамерява да стори добрина, но не я стори, Аллах я записва като пълна добрина; а ако и я възнамерява, и я стори, Аллах я записва при Него като десет добрини до седемстотин и много повече добрини. Ако възнамерява да извърши злина, но не я извърши, Аллах записва това при Него като пълна добрина, а ако и я възнамерява, и я извърши, Аллах я записва само като една злина». — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим в техните два достоверни сборника с тези думи.

Обърнете внимание на огромната милост на Всевишния Аллах, когато използва думите “при Него” — като израз на зачитане на това дело, и “пълна” — като потвърждение и зачитане на тази дейност. Когато говори за злината, която човек възнамерява, но не извършва, Аллах казва, че я пише при Него като пълна добрина. Като потвърждава, че тази добрина е пълна. А когато човекът извърши злина, Аллах я пише като една злина, без да я потвърждава и да казва, че е пълна.

Бухāри разказва хадиса в глава “الرقاق” (ар-Рикāк), раздел “من همّ بحسنة أو سيئة” (Мен хемме бихасанатин ау саййиатин — Който възнамерява да върши добрина или злина), номер 6126; също и в глава “التوحيد” (ат-Таухид — Единобожието).

Муслим го разказва в глава “الإيمان ” (ал-Имāн — Вярата), раздел “إذا همّ العبد بحسنة كتبت وإذا همّ بسيئة لم تكتب” (Изā хамма-л-‘абду бихасанатин кутибат, уа изā хамма бисаййиатин лам туктаб — Ако рабът реши да направи добрина, тя се пише, а ако реши да извърши злина, тя не се пише), номер 131.

Хадис 35: Събирачите на най-доброто

«من نفـّس عن مؤمن كربة من كرب الدنيا نفـّس الله عنه كربة من كرب يوم القيامة، ومن يسّر على معسر يسّر الله عليه في الدنيا والآخرة، ومن ستر مسلما ستره الله في الدنيا والآخرة، والله في عون العبد ما كان العبد في عون أخيه. ومن سلك طريقا يلتمس فيه علما سهّـل الله له طريقا إلى الجنة. وما اجتمع قوم في بيت من بيوت الله، يتـلون كتاب الله ويتدارسونه بينهم، إلا نزلت عليهم السكينة، وغشيتهم الملائكة، وذكرهم الله فيمن عنده. ومن بطأ به عمله لم يسرعْ به نسبه» — رواه بهذا اللفظ مسلم.

От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който отстрани от вярващия една от мъките на земния живот, Аллах ще отстрани от него една от мъките на Съдния ден. Който облекчи затруднен човек, Аллах ще го облекчи и в земния и в отвъдния живот. Който прикрие мюсюлманин, Аллах ще го прикрие и в земния, и в отвъдния живот. Аллах помага на Своя раб, докато рабът помага на своя брат. Който поеме по път в търсене на знание, Аллах ще улесни за него път към Рая. Всякога, щом група хора се събират в един от домовете на Аллах, за да четат Книгата на Аллах и да я изучават помежду си, над тях се спуска спокойствието, покрива ги милостта, ангелите ги обкръжават и Аллах ги споменава сред онези, които са при Него. Този, когото делата му го забавят, неговият произход няма да го ускори”.
 Хадис, предаден от Муслим с тези думи.

Муслим разказва този хадис в глава “الذكر والدعاء والتوبة والاستغفار” (аз-Зикр уа-д-ду‘ā’ уа-т-тауба уа-л-истигфāр — Споменаването, молитвата, разкаянието и молбата за прошка), раздел “فضل الاجتماع على تلاوة القرآن وعلى الذكر” (Фадлу-л-иджтмā‘ ‘аля тиляуати-л-Корāн уа ‘аля-з-зикри — Предимствата на събирането за четене на Корана и споменаването), номер 2699.

Хадис 34: Ислямското братство и правата на мюсюлманина

«لا تحاسدوا، ولا تـناجشوا، ولا تباغضوا، ولا تدابروا، ولا يـبعْ بعضكم على بيْـع بعـض، وكونوا عباد الله إخوانا، المسلم أخو المسلم، لا يظلمه، ولا يخذله، ولا يكذبه، ولا يحقره، التقوى ههنا — ويشير إلى صدره ثلاث مرات — بحسب امرىء من الشرّ أن يحقر أخاه المسلم، كلّ المسلم على المسلم حرام: دمه وماله وعرضه» — رواه مسلم.

От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не си завиждайте, не повишавайте помежду си неправомерно цените на стоките, не се мразете, не си обръщайте гръб, не подбивайте цените помежду си. Бъдете братя, о, раби на Аллах. Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина: не го потиска, не му отказва помощ, не го лъже и не го унижава. Благочестивостта е ето тука — и той посочил гърдите си три пъти —. Достатъчно зло за човека е да унижава своя брат мюсюлманина. Мюсюлманинът изцяло е неприкосновен за друг мюсюлманин: и кръвта му, и имуществото му, и честта му”. — Хадис, предаден от Муслим.

Муслим разказва хадиса в глава “البرّ والصلة” (ал-Бирру уа-с-сила — Праведността и родствените връзки), раздел “تحريم الظنّ والتجسّس والتنافس” (Тахриму-з-занни уа-т-таджассуси уа-т-танāфуси — Забраняването на предполагаемите подозрения, шпионирането и съперничеството), номер 2564.

Значимост на хадиса:

Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не се ограничава само с издигането на лозунга за братство, а го подкрепя с повели и забрани, които го правят истински осезаемо между членовете на мюсюлманското общество. Този хадис включва в себе си много предписания и огромни ползи за постигането на тази благородна ислямска цел и предпазването й от всякакъв недостатък или пропуск, за да не се превърне братството само в дума, която се изговаря от хората или утопия, за която мюсюлманите само си мечтаят, но в реалния си живот не могат да усетят и следа от него. Именно заради това Науауи казва за този хадис в книгата “الأذكار” (ал-Азкāр): “Колко е огромно благото му, колко са много ползите му”.

Хадис 33: Премахването на порицаваното е ислямско задължение

«من رأى منكم منكرا فاليغيّـره بيده، فإن لم يستطعْ فبلسانه، فإن لم يستطعْ فبقلبه، وذلك أضعف الإيمان» — رواه مسلم.

От Абу Са‘ид ал-Худри (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е чул Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: “Който от вас види нещо порицавано, нека го промени с ръката си, а ако не може [с ръката си, нека го промени] с езика си, а ако [и така] не може [нека го промени] със сърцето си, и това е най-слабата вяра”. — Хадис, предаден от Муслим.

Муслим разказва този хадис в глава “الإيمان ” (ал-Имāн — Вярата), раздел “بيان كون النهي عن المنكر من الإيمان، وأن الإيمان يزيد وينقص، وأن الأمر بالمعروف والنهي عن المنكر واجبان ” (Баян кауни-н-нехйи ‘ани-л-мункари мина-л-имāн уа анна-л-имāна язиду уа янкусу, уа анна-л-амра би-л-ма‘руфи уа-н-нехйа мина-л-мункари уāджибāни — Поясняване на това, че забраната на порицаваното е от вярата, че вярата се увеличава и намалява и че повеляването на одобряваното и забраняването на порицаваното са задължителни), номер 49.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“От вас” — тоест, от пълнолетните мюсюлмани. Това е обръщение към цялата общност.

“منكرا”(Мункаран — Порицавано) — което е изоставяне на уāджиб (задължение) или извършване на нещо, което е харāм (забранено), дори то да е незначително малко.

“Нека го промени” — нека го премахне, нека го разкара и го замени с послушание.

“С ръката си” — ако промяната зависи от това, като счупването на машините за развлечения, приборите за пиене на вино, непозволяването на жестокия да удари и други подобни.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Поводът за преданието на Абу Са‘ид (Аллах да е доволен от него).

Муслим разказва от Тāрик ибн Шихāб, че той казал: “Първият, който започна с хутбата в байрамските дни бе Маруāн. Когато го направи, един човек стана и каза: ‘Намазът е преди хутбата’. След това каза: ‘Той не изпълни онова, което ти го учеше, че байрям-намазът се изпълнява преди хутбата’. А Абу Са‘ид каза: ‘Този човек изпълни онова, което е негов дълг’ — тоест, отричането на онова, което противоречи на сунната на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). След това каза: ‘Чух ...”, хадиса, който разглеждаме.

Хадис 32: Основите на юриспруденцията в Исляма

«لو يعطى الناس بدعـواهم لادّعى رجال أموال قوم ودماءهم، لكن البيّـنة على المدّعي واليميـن على من أنكر» — حديث حسن، رواه البيهـقي وغيره هـكـذا، وبعضه في الصحيحين.

От Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако на хората се въздаваше според предявения им иск, някои хора щяха да претендират за имуществото и кръвта на други. Само че доказателството е за ищеца, а клетвата, за ответника”. — Добър хадис, предаден от Бейхаки и други в тази форма. Част от него се среща и в двата достоверни сборника на Бухāри и Муслим.

Бейхаки го разказва с тези думи.

Бухāри го разказва в тълкуването на сура Āли ‘Имрāн, раздел: “Словата на Всевишния: «Онези, които продават на нищожна цена обета към Аллах ...» [Āли ‘Имрāн: 77], номер 4219.

Муслим го разказва в глава “Съдопроизводствата” (ал-Акдийа), раздел: “Клетвата е за обвиняемия” (ал-йамийну ‘аля-л-мудда‘ā), номер 1711. При Муслим той е със следните думи: “Ако на хората се въздаваше според предявения им иск, някои хора щяха да претендират за кръвта и имуществото на други. Само че клетвата е за обвиняемия”.

Думите на Бухāри са: “Кръвта на едни хора и имуществата им щяха да си заминат”.

А в друг ривает при Бухāри и Муслим се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е отсъдил с клетва за обвиняемия.

Хадисът се разказва и в Сунаните. Абу Дāуд го разказва под номер 3619. Несā’и го разказва в том 8, стр. 248. При Тирмизи 1343. Ибн Мāджа и други също го разказват с малки разлики в някои думи.

Значимостта на хадиса:

Ан-Науауи (Аллах да се смили над него) казва: “Този хадис е един голям принцип сред принципите на религиозните предписания”. Шейху-л-ислям Ибн Дакик ал-‘Ид казва: “Този хадис е принцип от принципите на предписанията и най-значимият източник при споровете и препирните”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“Ако на хората се въздаваше” — онова, за което твърдят, че е тяхно право и го изискват.

“Според предявения им иск” — само заради това, че са го казали и поискали, без да има нещо, което доказва, че то е тяхно. В юридическата терминология искът е молба до съд за разрешаване на спор или за защита на гражданско право.

“Някои хора щяха да претендират” — щяха да си позволят да убият други хора и да изземат Богатствата им без да имат право за това.

“Доказателството” — това са свидетелите или признанията на обвиняемия.

“За ищеца” — това се изисква от ищеца. Ищецът е физическото или юридическото лице, което предявява иск на друго лице — ответник.

“Клетвата” — че отрича онова, в което се обвинява.

“За ответника” — това е обвиняемият, от когото се изисква да даде клетва, че отрича предявения иск.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Величието на ислямското законодателство.

Ислямът е една завършена цялостна система за живота. Той обхваща в себе си прозрачната вяра, искрените ‘ибāдат, благородните морални ценности и възвишеното законодателство, което гарантира правото на всеки и защитава живота, Богатствата и честта на всеки член на обществото. А тъй като правосъдието е източникът и основата в разрешаването на споровете и прекратяването на препирните и решаващото слово при предявяването на правата и гарантирането им, ислямът е поставил принципи и правила, които забраняват на онези, които имат болни амбиции да посягат на чуждото право и да го заграбват. Тези принципи и правила предпазват общността от нарушаването на общественото спокойствие и тиранията. Най-добрият пример в тази връзка е разглежданият хадис. Той обуславя привеждането на доказателства за истинността на обвиненията и валидността им. Той установява какво се счита за подходящ довод за всеки от ищеца и ответника, който се зачита от съдията за определянето на истината и издаването на съдебно решение, съгласно нея.

Хадис 31: Отричането на вредата в Исляма

«لا ضرر ولا ضرار» — حديث حسن رواه ابن ماجه والدارقطني وغيرهما مسندا. ورواه مالك مرسلا.

От Абу Са‘ид Са‘д ибн Синāн ал-Худри (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не трябва да се върши зло и не трябва да се отвръща със зло”.

Това е добър хадис, който е предаден от Ибн Мāджа, от Дāркутни и от други без прекъсване на веригата разказвачи (муснад). Мāлик го разказва в своята Мууатта’ с верига разказвачи: ‘Амр ибн Яхя — баща му — Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари), като при него има прекъсване на веригата между бащата на ‘Амр и Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), където не се споменава разказвача от сахāба (мурсал), който е Абу Са‘ид. Хадисът има и други пътища, по които достига до нас, които взаимно се подсилват.

Хадисът се разказва от Ибн Мāджа в глава “Предписанията” (ал-Ахкāм), номер 2340 и 2341, с първоизточници ‘Ибāда ибн ас-Сāмит и Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от тях).

Мāлик го разказва в Мууатта’, глава “Съдопроизводствата” (ал-Акдия), номер 31.

Хадисът на Абу Са‘ид (Аллах да е доволен от него) е предаден от Хāким и Бейхаки. Хāким казва за него: “това е хадис с достоверен иснад по условието на Муслим”.

Ибн Раджаб казва: “Имāм Ахмад използва този хадис като аргумент в своята правна практика”. Казва също: “Абу ‘Амр ибн ас-Салāх казва: ‘Дāркутни е предал този хадис с непрекъснати иснади от различни лица, взети заедно те подсилват хадиса и го повдигат до ниво добър хадис. Болшинството от учените го приемат с одобрение и си служат с него като аргумент’.” Казва също: “Мнението на Абу Дāуд, че това е един от хадисите, на които се основава мюсюлманското право, дава усещането че той не е слаб. Аллах знае най-добре”.

Хадис 30: Същността на отказването от света и неговите плодове

«ازهد في الدنيا يحبّك الله، ازهد فيما عند الناس يحبّك الناس» — حديث حسن رواه ابن ماجه وغيره بأسانيد حسنة.

От Абу ал-‘Аббāс Сахл ибн Са‘д ас-Сā‘идий (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал: “Един човек дойде при Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и каза: ‘О, Пратенико на Аллах, посочи ми едно дело, което ако сторя, и Аллах да ме обикне, и хората да ме обикнат’. И той отговори: «Откажи се от света и Аллах ще те обикне. Откажи се от онова, което хората притежават, и те ще те обикнат». — Добър хадис, предаден от Ибн Мāджа и други с добри иснади.

Ибн Мāджа разказва хадиса в глава “Въздържането” (аз-Зухд), раздел “Въздържането в земния живот” (аз-Зухд фи-д-Дунйā), номер 4102.

От другите, които са разказали хадиса, Ибн ‘Алян споменава: Табарāни в неговия “ал-Му‘джам ал-кабир”; Ибн Хиббāн в неговата “Раудату-л-‘укаля’”; Хāким в “ар-Ракā’ик” от неговия “Мустадрак”, 4/313; Абу Ну‘айм в “ал-Хилйа”, 7/136; и Бейхаки в “Шу‘абу-л-иймāн”. Така че сумарно хадисът е добър.

Значимостта на хадиса:

Този хадис съдържа два велики съвета на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари):

Първият е: Отказването от света и че това е причина за спечелването на обичта на Всевишния Аллах към Своя раб.

Вторият е: Отказването от онова, което е в ръцете на хората, и че това е причина за сдобиването с обичта на хората и тяхното уважение.

В исляма е потвърдено, че човек може да бъде щастлив в двата свята, само ако спечели обичта на Аллах, когато отдаде предпочитание на нещата, които са от вечния отвъден свят пред нещата от този преходен свят, и само ако спечели обичта на хората, когато се извиси над желанията за преходните блага, които те притежават и се насочи с решимост към спечелването на непреходните праведни дела, защото те са най-доброто и вечното в отвъдния свят. Поради това Ибн Хаджар ал-Хайтами казва: “Това е един от четирите хадиса, на които се основава ислямът”.

Хадис 29: Границите на Всевишния Аллах и Неговите забрани

«إنّ الله تعالى فرض فرائض فلا تضيّعوها، وحدّ حدودا فلا تعتدوها، وحرّم أشساء فلا تنتهكوها، وسكت عن أشياء — رحمة لكم غير نسيان — فلا تبحثوا عنها» — حديث حسن رواه الدارقطني وغيره.

От Абу Са‘лебе ал-Хушанни Джурсум ибн Нāшир (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Наистина Всевишния Аллах наложи религиозни задължения [фарзове], затова не ги пренебрегвайте. Той начерта граници, затова не ги престъпвайте. Той забрани неща, затова не ги нарушавайте. Той премълча за някои неща — от милост към вас, а не защото ги е забравил — затова не питайте за тях”. — Добър хадис, предаден от Дāркутни и други.

Дāркутни разказва хадиса в стр. 502.

Абу Ну‘айм го разказва в глава “Укращението” (ал-Хилйа), 9/17. с първоизточник Абу ад-Дардā’.

При Дāркутни хадисът е по ривает на Макхул от Абу Са‘лебе ал-Хушанни. В иснада на този хадис има прекъсване между Макхул и Абу Са‘лебе, защото Макхул не е слушал хадиси от Абу Са‘лебе. А според Ибн Ма‘ин той е слушал хадиси от него. Въпреки това, хадисът се подкрепя от други предания, благодарение на които се издига до нивото “добър” (хасен). Именно поради това ан-Науауи (Аллах да се смили над него) е счел да го одобри в своята книга “ал-Езкāр”. Преди него ас-Сем‘āни в своята книга “ал-Емāли” също го е счел за добър. Одобрил го и ал-Хāфиз ал-‘Ираки, а също и ал-Хāфиз Ибн Хаджер. Ибн ас-Салях пък го счел за достоверен. Виж: “ал-Футухāт ар-раббāнийя”, 7/365.

Значимост на хадиса:

Този хадис съдържа многозначните думи, които са характерни за нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Той е лаконичен и красноречив. Някой дори е казал: “Няма друг хадис, който въпреки че е само един, да събира в себе си и първостепенните неща на религията, и второстепенните”. Това е така, защото Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е разделил религиозните предписания на четири: фарзове (поголовни задължения), забрани, граници и премълчани неща. Ибн ас-Сем‘āни е казвал: “Който прилага този хадис, спечелва наградата и се предпазва от наказанието”. Това е така, защото този, който изпълнява задълженията, страни от забраните, спира до границите и не пита за неведомите неща, той изпълнява всички части на благочестието и отдава правата на религията, защото религиозните закони не излизат от тези видове, споменати в този хадис.

Хадис 28: Вратите към доброто и пътищата на ръководството

عن معاذ بن جبل رضي الله عنه قال: قلت: يا رسول الله، أخبرني بعمل يدخلني الجنة ويباعدني عن النار. قال:«لقد سألت عن عظيم، وإنه ليسير على من يسّره الله تعالى عليه، تعبد الله لا تشرك به شيئا، وتقيم الصلاة، وتؤتي الزكاة، وتصوم رمضان، وتحجّ البيت».

ثمّ قال: «ألا أدلك على أبواب الخير: الصوم جنّة، والصدقة تطفئ الخطيئت كما يطفئ الماء النار، وصلاة الرجل في جوف الليل، ثمّ تلا: ﴿تتجافى جنوبهم عن المضاحع — حتى بلغ — يعملون﴾».

ثمّ قال: «ألا أخبرك برأس الأمر وعموده وذروة سنامه». قلت: بلى يا رسول الله. قال:« رأس الأمر الإسلام، وعموده الصلاة، وذروة سنامه الجهاد».

ثمّ قال: «ألا أخبرك بملاك ذلك كله». قلت: بلى يا رسول الله، فأخذ بلسانه وقال: «كفّ عليك هذا». قلت: يا نبيّ الله، وإنّا لمؤاخذون بما نتكلم به؟ فقال: «ثكلتك أمّك، وهل يكبّ الناس في النار على وجوههم — أو قال: على مناخرهم — إلا حصائد ألسنتهم». رواه الترمذي وقال: حديث حسن صحيح.

От Му‘āз ибн Джебел (Аллах да е доволен от него) е предадено: “Казах: ‘О, Пратенико на Аллах, кажи ми какво да правя, за да вляза в Рая и за да избягна Ада’. Той каза: «Ти ме попита за нещо велико, но то е лесно, за когото Всевишния Аллах е улеснил това: да служиш на Аллах, да не приравняваш никого с Него, да изпълняваш молитвите, да раздаваш зекята, да говееш през месец Рамадāн и да извършиш поклонението хадж в Дома».

След това каза: «Да ти покажа ли вратите към доброто? Говеенето е щит, милостинята потушава греха, както водата потушава огъня и молитвата на човек в дълбината нощта». След това прочете: «И напускат постелите си, и със страх и копнеж зоват своя Господ, и от онова, което сме им дали, раздават. Никой не знае каква радост за окото е скрита за тях въздаяние за онова, което са вършили» [ас-Саджда: 16-17].

След това каза: «Да ти кажа ли кое е главното нещо във въпроса, неговият стълб и неговата връхна точка?». Казах: “Да, Пратенико на Аллах. Той каза: «Главното нещо е ислямът (отдаването на Аллах), стълбът му е молитвата (намазът), а връхната му точка е джихадът».

Хадис 27: Придържането към Сунната и въздържането от Бид'ат

снимка

«أوصيكم بتقوى الله عزّ وجلّ، والسمع والطاعة، وإن تأمّر عليكم عبد، فإنه من يعش منكم فسيرى اختلافا كثيرا، فعليكم بسنتي وسنة الخلفاء الراشدين المهديين، عضّوا عليها بالنواجذ، وإيّاكم ومحدثات الأمور، فإنّ كلّ بدعة ضلالة» — رواه أبو داود والترمذي وقال: حديث حسن صحيح.

От Абу Наджих ал-‘Ирбāд ибн Сāрия (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал: “Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ни направи една проповед, от която сърцата се изпълниха със страх, а очите със сълзи. Ние казахме: ‘О, Пратенико на Аллах, сякаш това е прощална проповед, дай ни завет’. Той каза: «Завещавам ви да се боите от Всемогъщия и Велик Аллах, да слушате и да се подчинявате, дори и ако роб стане ваш водач. Този от вас, който живее [дълго] ще види много различия, затова се придържайте към моята сунна и сунната на праведните халифи. Дръжте я здраво със зъби и се пазете от нововъведените неща, защото всяки бид‘а е заблуда». — Хадис, предаден от Абу Дāуд и Тирмизи, който е казал: “Добър и достоверен хадис”.

Абу Дāуд разказва този хадис в глава “Сунната”, раздел “Придържането към сунната” (Лузуму-с-суннати), номер 4607.

Тирмизи го разказва в глава “Знанието” (ал-‘Илм), раздел “Какво е споменато относно прилагането на сунната и въздържането от бид‘атите” (Мā джā’е фи-л-ахзи би-с-суннати уа-джтинāби-л-бида‘и), номер 2678.

В Муснада [на Имāм Ахмад]се среща в том 4/стр. 126-127.

При Ибн Мāджа се среща във въведението, номер 42.

Значимостта на хадиса:

Този хадис съдържа завещание, направено от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) за неговите сподвижници и за мюсюлманите след него. В него той обединява завещанието със страха от Всемогъщия и Велик Аллах, слушането и подчиняването на мюсюлманските водачи. По този начин се постига щастие и на този, и на отвъдния свят. Също така той завещава на общността нещо, което гарантира спасението и напътствието, когато човек се придържа към сунната и страни от заблудите и бид‘ат.

Хадис 26: "Праведността и грехът"

«البرّ حسن الخلق، والإثم ما حاك في نفسك وكرهت أن يطلع عليه الناس» — رواه مسلم.

«جئت تسأل عن البرّ؟» قلت نعم، فقال: «استفت قلبك، البرّ ما اطمأنّت إليه النفس واطمأنّ إليه القلب، والإثم ما حاك في النفس وتردّد في الصدر وإن أفتاك الناس وأفتوك»— حديث حسن رويناه في مسندي الإمامين أحمد بن حنبل و والدارمي بإسناد حسن.

От ан-Наууāс ибн Сам‘āн (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Праведността е добрият нрав, а грехът е онова, което предизвиква безпокойство в твоята душа и не желаеш хората да го узнаят”. — Хадис, предаден от Муслим.

От Уāбиса ибн Ма‘бад (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал: “Отидох при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и той каза: «Дошъл си да питаш за праведността?». Отговорих: “Да”. Той каза: «Допитвай се до сърцето си. Праведността е онова, за което и душата се успокоява, и сърцето се успокоява. Грехът е онова, което предизвиква безпокойство в душата и съмнение в гърдите, дори отново и отново хората да ти го разрешават [с фатуи]». — Добър хадис, който предадохме от Муснадите на двамата имами: Ахмед ибн Ханбал и ад-Дāрими с добър иснад.

Хадисът на Наууāс ибн Сам‘āн е разказан от Муслим в глава “Праведността и родствените връзки” (ал-Бирру уа-с-сила), раздел “Тълкуване на праведността и греха” (Тефсиру-л-бирри уа-л-исми), номер 2553.

Хадисът на Уāбиса ибн Ма‘бад е разказан от Имāм Ахмад в неговия Муснад, 4/ 228. А от ад-Дāрими в неговия Муснад, 2/ 246.

Значимост на хадиса:

Ибн Хаджар ал-Хайтами казва: “Този хадис е от многозначните хадиси на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), дори и един от най-лаконичните. Това е така, тъй като праведността е дума, която обединява в себе си всяко благодеяние и добрите качества, а грехът е дума, която обединява в себе си всяко злодеяние и лоша постъпка, независимо дали е малка или голяма. Поради тази причина Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е направил това съпоставяне между тях и ги направил две противоположности”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“البرّ” (Ал-Бирру — праведността) — събирателна дума за доброто и за всяка удовлетворителна дейност.

“حسن الخلق” (Хусну-л-хулуки — добрият нрав) — “хулук” или “хулк” означава човек да усвои благороден характер, да се е възпитал според ценностната система на Аллах, която Той е установил за хората и която се изразява в изпълняване на Неговите предписания и въздържане от онова, което е забранил.

Хадис 25: Сдобряването между хората и справедливостта в тях

«كل سلامى من الناس عليه صدقة، كل يوم تطلع فيه الشمس: تعدل بين اثـنيـن صدقة، وتعـيـن الرجل في دابته فتحمله عليها أو ترفع له كتاعه صدقة، والكلمة الطيـبة صدقة، وبكل خطوة تمشيها إلى الصلاة صدقة، وتميط الأذى عن الطريق صدقة» — رواه البخاري ومسلم.

От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Всеки ден, в който слънцето изгрява, човек трябва да даде по една милостиня за всяка своя съставна кост. Да постъпиш справедливо между двама е милостиня. Да помогнеш на човека в животното му, да го качиш на него или да му подадеш вещите, е милостиня. Добрата дума е милостиня. За всяка крачка, извървяна към молитвата, има милостиня. Да премахнеш пречка от пътя е милостиня”. — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим.

Хадисът е разказан от Бухāри в глава “Помирението” (ас-Сулх), раздел “Заслугата на сдобряването между хората и справедливостта между тях” (Фадлу-л-ислāхи бейна-нāси уа-л-‘адлу бейнахум); също и в глава “Джихадът”, раздел “Заслугата на онзи, който носи багажа на своя спътник по време на пътуването” (фадлу мен хамале матā‘а сāхибихи фи-с-сефери) и раздел “Онзи който хване стремето и подобните” (мен ахаза би-р-рикāби уа нахуихи), номер 2827.

Муслим го разказва в глава “Зекятът”, раздел “Името милостиня попада на всякакъв вид одобрявани неща” (Исму-с-садакати йа ка‘у ‘аля кулли нае‘ин мине-л-ма‘руф), номер 1007 и 1009.

Значимостта на хадиса:

Едни от най-важните цели на исляма е да обединява сърцата на мюсюлманите, между тях да зацари справедливост, да станат силни и да надвият враговете на Аллах и техните врагове. Тези цели могат да се постигнат единствено, ако между тях съществува взаимно подпомагане, сътрудничество и солидарност. А този пророчески хадис допринася именно за това тъй като призовава към тях, неговите предписания съвпадат със словата на Всевишния: “...И си помагайте един другиму в праведността и Богобоязливостта, и не си помагайте в греха и враждебността...”, (ал- Мā’иде: 2). Също и с друг хадис, в който Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва “Вярващите в тяхната взаимна обич, милосърдие и проява на взаимно съчувствие приличат на едно тяло, ако един орган от него се оплаче, останалите органи на тялото биват обхванати от безсъница и треска”, предаден от Бухāри и Муслим.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“سلامى” (Сулямā — съставна кост) — съставните кости на пръстите на ръцете и краката; фаланга. В този хадис с тази дума де имат предвид всички органи и стави от тялото на човека, а те са 360. В ривает на Муслим се казва: “Човек бе създаден от триста и шестдесет стави и за всяка става има по една милостиня”.

Хадис 24: Огромната милост на Всевишния Аллах

«أوليس قد جعل الله لكم ما تصدقون؟ إنّ لكم بكلّ تسبيحة صدقة، وكل تكبيرة صدقة، وكلّ تحميدة صدقة، وكلّ تهليلة صدقة، وأمر بالمعروف صدقة، ونهي عن منكر صدقة، وفي بضع أحدكم صدقة». قالوا: "يا رسول الله، أيأتي أحدنا شهوته ويكون له فيها أجر؟" قال: «أرأيتم لو وضعها في حرام، أكان عليه وزر؟ فكذلك إذا وضعها في الحلال كان له أجر». — رواه مسلم.

От Абу Зарр (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал:

“Някои от сподвижниците на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казаха на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари):

‘О, Пратенико на Аллах, богатите взеха всички възнаграждения, а се молят както ние се молим, говеят както ние говеем и раздават милостиня от излишните си Богатства’.

Той каза:

«Аллах не стори ли за вас неща, от които можете да раздадете като милостиня? Наистина във всеки тесбих за вас има милостиня; във всеки текбир за вас има милостиня; във всеки тахмид за вас има милостиня; във всеки техлил за вас има милостиня; и повеляването на одобряваното е милостиня; и забраняването на порицаваното е милостиня; и в съвкуплението за вас има милостиня».

Тогава те попитаха:

‘О, Пратенико на Аллах, нима, когато някой от нас задоволява страстта си, в това за него има награда?’

Той каза:

«Как мислите, ако го направи по начин, който е забранен, няма ли в това да има грях за него? Така и ако го направи по начин, който е позволен, в това има награда за него ». — Хадис, предаден от Муслим.

Муслим разказва този хадис в глава “Зекят”, раздел “Поясняване на това, че милостиня се нарича всеки вид одобрявано дело” (Беян енне исма-с-садакати яка‘у ‘аля кулли нау‘ин мине-л-ма‘руф), номер 1006.

Този хадис е муттафак ‘алейхи с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него), но не с тези думи.

Бухāри го разказва в глава “Описание на намаза” (Сифату-с-саляти), раздел “Споменаването след намаза” (аз-Зикру ба‘да-с-саляти), номер 807. Също в глава “Молитвите” (ад-Да‘уāту), раздел “Молитвата след намаза” (ад-Ду‘ā’у ба‘да-с-саляти), номер 5970.

Муслим го разказва още и в глава “Джамии и места за намаз” (ал-Месāджиду уа меуāди‘у-с-саляти), раздел “Желателността на споменаването след намаза и неговото описание” (Истихбāбу –з-зикри ба‘да-с-саляти уа беяни сифатихи), номер 595.

Значимостта му:

Ибн Хаджер ал-Хайтами казва: “Това е велик хадис, тъй като съдържа много ценни религиозни принципи”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“Някои” — това са били бедните мухāджири.

“От сподвижниците” — сподвижник (сахаба) се нарича всеки, който се е срещал с Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) след встъпването му в пророческата си мисия и преди неговата кончина, който е повярвал в него и починал като мюсюлманин.

“Излишните си Богатства” —които са в повече от техните нужди.

“تسبيحة” (Тесбийхатин — тесбих) — да се казва “субхāнеллах” (пречист е Аллах).

“تكبيرة” (Текбийратин — текбир) — да се казва “Аллаху акбар” (Аллах е най-велик).

“تحميدة” (Тахмийдатин — тахмид) — да се казва “ел-хамду лиллях” (слава на Аллах).

“تهليلة” (Техлийлетин — техлил) — да се казва “ля иляхе илляллах” (няма друг Бог освен Аллах).

“صدقة” (Садака — милостиня) — награда, като наградата за милостиня.

“بضع” (Буд‘ — съвкупление) — полов акт; или самият женски полов орган.

“وزر” (Уизр — грях) — прегрешение и наказание.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. “...Нека за това се надпреварват надпреварващите се!” (ал-Мутаффифин: 26).

Надпреварата е за извършването на повече добрини. Стремежът да се вършат добри дела е напълно законен и желателен. Мюсюлманинът трябва да се стреми към това. Ето например Абу Зарр (Аллах да е доволен от него), той ни пренася в една сцена, на която станал свидетел по времето на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и видял каква е позицията на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), неговото мъдро поведение, милостта на исляма, и многото начини да се извършват добри дела в него. Всичко това било пояснено от този, на когото бил низпослан Коранът, за да поясни на хората, какво им е низпослано.

Това е сцена, в която бедните мухāджири, а може би заедно с тях е имало и част от бедните ансāри, са видели, че техните сили не им достигат, за да вършат добрини и благодеяния тъй като не притежават Богатства, за да раздават милостини. Те доказват, че вярата им е искрена и че са добри мюсюлмани. Те са чули от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), че “Милостинята е доказателство”, прочели са и са чули айети от всевишния Аллах и хадиси от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), които насърчават да се раздават милостини, възхваляват онези, които ги раздават и им обещават райски градини с ширината на небесата и земята. Те са видели, че техните Богати познати и приятели се надпреварват щедро и великодушно да раздават своите Богатства: един идва с всичките си пари и ги раздава, друг с половината, трети с хиляди, друг идва пред Пратеника на Аллах и изсипва купища пари и не си тръгва докато езикът на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не отправи молитва за него, докато не се удовлетвори от него и докато не поиска от Всевишния Аллах прошка за него и удовлетворяване от него. Ето тук техните души се раздвижват, техните сърца усещат тяхното предимство и мястото, което техните събратя си подготвят, не от завист за парите, не за да заБогатеят, а поради надпреварата във вършенето на добри дела и приближаване до всевишния Аллах. Те събрали сили и отишли при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да му оплачат положението си и да обявят, че са фалирали. С очи, изпълнени със сълзи от мъка, че не намират какво да раздадат те казали: “О, Пратенико на Аллах, Богатите взеха всички възнаграждения”. Богатите спечелиха всички награди. Те ги присвоиха и не оставиха нищо за нас при положение, че: “се молят както ние се молим и говеят както ние говеем”. Тоест в това отношение ние сме равни с тях и с нищо не се отличаваме от тях, но те имат преимущество пред нас и се отличават от нас по това, че “раздават милостиня от излишните си Богатства”. А ние нямаме какво да раздадем за милостиня, за да достигнем до тяхното ниво. Същевременно нашите души желаят и ние да сме на тяхното ниво при Всевишния Аллах, при това положение какво да направим?

2. Красноречивата мъдрост и широките врати за благодеяния.

Мустафа (Аллах да го благослови и с мир да го дари) разбира жарта на тези хора и техният стремеж към високите степени при Аллах и изцелява техните души с мъдростта, която Всевишния Аллах му е дарил. Той ги успокоява и насочва тяхното внимание към това, че вратите за благодеяния са много широки и към това, че съществуват дела, наградата за които се равнява на наградата на този, който е раздал милостини. Той им пояснява, че този, който върши тези дела се приближава по степен до този, който раздава милостини, а понякога даже и го надвишава, на всеки човек според силите му. “Аллах възлага на всяка душа само според силите й...”, (ал-Бакара: 286). “...Аллах възлага на всяка душа само според онова, което й е дал ...”, (ат-Таляк: 7). “Аллах не стори ли за вас неща, от които можете да раздадете като милостиня?” Да, по отношение към вас видовете милостини са много, някои от тях са свързани с осигуряването на семейството, а други не са свързани с осигуряването на семейството, но наградата за всеки от тях не отстъпва на раздаването на милостини в името на Всевишния Аллах.

3. Споменаването на Всевишния Аллах е най-добрата милостиня за човека.

Ако вие не притежавате излишни пари, казвайте “субхāнеллах”, “Аллаху акбар”, “ел-хамду лиллях” и “ля иляхе илляллах”. Във всяка дума от тези съчетания има награда на милостиня, и то каква награда! И как не, когато разбираме че те са непреходните праведни дела. Всевишния Аллах казва: “...Но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда”, (ал-Кехф: 46). Също: “...Най-великото е споменаването на Аллах ...”, (ал-‘Анкебут: 45). Тоест, най-голяма е наградата и отплатата за споменаването на Аллах. В хадис, предаден от Ибн Мāдже се казва: “Няма ден, няма нощ и няма час освен за Аллах в тях да има милостиня и Той дарява с успех да я извърши когото пожелае от Своите раби. И няма по-голям дар от Всевишния Аллах за Неговия раб като вдъхновяването да Го споменава”.

В хадис, предаден от Ахмед и Тирмизи се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) бил запитан кои хора ще са най-добрите при Аллах в Съдния ден? На което той отговорил: “Онези, които споменават Аллах много”.

4. Призоваването към доброто е милостиня за общността.

Също така и вратата на повеляването на одобряваното и забраната на порицаваното е широко отворена. Наградата за този, който изпълнява този фарз-кифāйа не е по-малка от наградата за онзи, който раздава милостиня, дори може и да я надвишава няколко пъти: “Всяко одобрявано нещо е милостиня”, хадис, предаден от Муслим. И как не? Та тази общност е най-добрата, изведена за хората именно поради повеляването на одобряваното и забраняването на порицаваното: “Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах...”, (Āли ‘Имрāн: 110).

5. Широтата на милостта на Всемогъщия и Велик Аллах.

Също така, Всевишния Аллах е сторил за вас да има награда, която можете да спечелите ежедневно, ако сте с искрено намерение и имате за цел доброто. Нали всеки от вас осигурява издръжката на семейството и децата си, а в хадис, предаден от Муслим и от други се казва: “Издръжката на семейството, жената и децата е милостиня за мъжа”. В хадис, който е муттафак ‘алейхи се казва: “За всяка издръжка, която плащаш в името на Аллах на теб ти се пише награда, дори и за залъка, който повдигаш и поставяш в устата на жена си”. Тоест, даваш й да го изяде. И още повече, нима всеки от вас не извършва полов акт със съпругата си? По този начин вие изпълнявате задължението си към нея и я предпазвате от забраненото, опазвате честта й, не нарушавате границите на Аллах и не извършвате прегрешения, за които ще ви се пише грях и ще имате наказания. За това нещо също се пише награда и ще се въздаде отплата. Без оглед на това, че той насища страстта си, стига намерението да му е чисто и да приближава единствено онова, което Всевишния Аллах му е позволил.

6. “Делата са според намеренията”.

По една огромна милост от Всевишния Аллах към мюсюлманина, неговите обичайни дела в зависимост от намерението му може да се превърнат в ‘ибāдети, за които да му се пише награда. По този начин неговото действие или въздържане от действие се превръщат в средства за приближаване до Аллах. Ако мюсюлманинът се нахрани с позволена храна с намерение да съхрани тялото си и да го подсили за послушанието на Аллах, това вече се превръща в ‘ибāдет, за който му се пише награда, особено ако това се съпровожда от споменаване на Всевишния Аллах в началото на дейността и в нейния край. В началото мюсюлманинът трябва да каже “бисмиллях” (в името на Аллах), а в края “ел-хамду лиллях” (слава на Аллах; благодаря на Аллах), както е споменато в сунната. Ако той извърши полов акт със съпругата си с цел да опази себе си и жена си от прелюбодеянието и от неговите предпоставки, или с цел да изпълни правото на жена си по отношение на приличното съжителство, или с цел да имат добро дете, което да служи на Всевишния Аллах и да не приравнява никого с Него, ако това се случи по време на получаването на неговото желание, то за него е ‘ибāдет, който се пише в книгата на неговите добрини. Особено ако в онези мигове той не е небрежен за милостта на Всевишния Аллах, който му е позволил това наслаждение и в изпълнение на повелята на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) си спомни за Всевишния Аллах и Му се помоли. В хадис, който е муттафак ‘алейхи се казва: “Ако някой от вас, когато приближава жена си каже: «В името на Аллах. О, Аллах, стори така, че да страним от сатаната и отстрани сатаната от онова, с което ще ни надариш». И след това им бъде отредено да имат дете, той не може да му навреди”. Тоест, сатаната не може да навреди на това дете.

Също така, наградата при Всевишния Аллах расте за мюсюлманина, който се въздържа от онова, което Аллах е забранил, особено ако постоянно подновява обета си и си спомня, че той се възпира от прегрешенията с желанието да спечели награда от Аллах и страха от Неговото наказание. Тогава той постига качествата на рабите на Всемилостивия: “И които, ако им се напомнят знаменията на техния Господ, не остават пред тях глухи и слепи”, (ал-Фуркāн: 73). Искрените вярващи били описани като: “Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават”, (ал-Енфāл: 2).

7. Вратите на доброто са много.

Вратите на доброто и милостините не се ограничават само с това, което се споменава в хадиса. Съществуват и други дейности, които мюсюлманинът може да извърши и за тях да му се пише милостиня. Ибн Хиббāн в своя достоверен сборник “Мауриду-з-зам’āн” разказва хадис с първоизточинк Абу Зарр (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Всеки човек трябва да раздава ежедневно милостиня заради душата си”. При което бил попитан: “О, Пратенико на Аллах, откъде да намираме какво да даваме за милостиня?” А той отговорил: “Вратите на доброто са много: тесбихът, тахмидът, текбирът, техлилът, повеляването на одобряваното, забраняването на порицаваното, премахването на препятствие от пътя, съобщаването на нечуващия, воденето на незрящия, посочването на посоката на питащия, помагането на зовящия за помощ, носенето на товара на слабия, всичко това са милостини за тебе”. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва: “Да възпираш хората от приравняването с Аллах е милостиня”. В хадис, предаден от Тирмизи се казва: “Усмихнатото ти лице към твоя събрат е милостиня за тебе... преливането на твоята кофа в кофата на твоя събрат е милостиня за тебе”[1].

8. Някои от нещата, които сочи хадисът:

— Използването на мъдростта за разрешаването на ситуациите и вкарването на радост в душите и успокояването.

— Достойнствата на споменаванията, посочени в хадиса и че наградата за тях се равнява на наградата за милостинята, по отношение на онези, които не притежават пари, които да раздават като милостиня, особено след задължителните молитви. В един ривает от двата достоверни сборника се казва: “Ще ви кажа нещо, изпълните ли го, ще настигнете онези, които са ви изпреварили, но никой след вас няма да може да ви настигне. Вие ще сте най-добрите освен ако някой не извърши подобна дейност: да правите тесбих, тахмид и текбир след всеки намаз по тридесет и три пъти”.

— Желателността на милостинята за бедния, ако не притеснява децата и себе си. Желателността на споменаването за Богатия, дори и да е раздал много милостини, това ще увеличи неговата добрина и награда.

— Раздаването на милостиня от онова, от което се нуждае за издръжката или на себе си, или на семейството и децата си, е порицавано (макрух). Дори може да стане забранено (харāм), ако доведе до погубване на някои, които той е длъжен да издържа. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Най-добрата милостиня е онази, която е от излишъка след осигуряването на храната и издръжката на децата”, хадис, предаден от Бухāри и от други.

— Милостинята е по-добро от споменаването за този, който има възможност за това и за този, който притежава Богатство, защото ползата от милостинята е по-обща и преминава към другите. Докато ползата от споменаването се ограничава единствено за споменаващия. А в случай, че Богатият обединява и двете форми, раздаването на милостиня и споменаването, то неговата награда при Всевишния Аллах бива огромна. В един от риваетите на хадиса при Муслим се казва: “Бедните мухāджири се върнаха при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и казаха: ‘Нашите Богати братя чуха какво направихме и те направиха същото?!’ А Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговорил: «Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае »”.

— Достойнството на Богатия, който е благодарен и раздава и достойнството на бедния, който е търпелив и върши всичко в името на Аллах.

— Значимостта на повеляването на одобряваното и забраняването на порицаваното в мюсюлманската общност. Това е от нещата, които са фарз-кифāйа, тоест, ако никой не го изпълнява, грях се пише на всички, а ако някои от мюсюлманите го изпълнят, грехът от другите отпада. Това не е специфично само за определена категория мюсюлмани.

— Доброто съжителство със съпругата и отдаването на онова, което й е дължимо. Осигуряването на нейното спокойствие и заможен живот. Доброто съжителство с мъжа и признаването на неговите достойнства и изразяването на благодарност за неговата добрина.

— Поощряването на питането за нещата, от които мюсюлманинът има полза и се издига по степените на пълноценността.

— Питащият има право да пита за доводите, които той не знае, ако е уверен, че попитаният няма да посрещне това с неодобрение и ако в питането няма нещо неприлично.

— Поясняването на доводите за учащия, особено що се отнася до тези, които той не знае, за да се запомни по-добре и да се изпълнява по-добре.

— Законността на аналогията (кияс) и извеждането на предписание като се сравнява с нещо, което е подобно на него или е като него.


[1] Виж хадис номер 26 и неговото тълкуване. Хадисите в тази връзка са много.

Хадис: Забраняването на потисничеството

ХАДИС 23: ЗАБРАНЯВАНЕТО НА ПОТИСНИЧЕСТВОТО

От Абу Зарр ал-Гиффāри (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Всевишния Аллах каза:

«О, раби Мои, Аз забраних потисничеството за себе си и го забраних между вас, така че, не се потискайте.

О, раби Мои, вие всички сте заблудени освен онези, които Аз напътих, затова Ме молете за напътствие и Аз ще ви напътя.

О, раби Мои, вие всички сте гладни освен онези, които Аз нахраних, затова Ме молете за храна и Аз ще ви нахраня.

О, раби Мои, вие всички сте голи освен онези, които Аз облякох, затова Ме молете за облекло и Аз ще ви облека.

О, раби Мои, всички вие вършите грях и денем, и нощем, а Аз опрощавам всички грехове, затова Ме молете за прошка и Аз ще ви простя.

О, раби Мои, вие не ще достигнете до вредата Ми, та да Ми навредите, и вие н ще достигнете до Моята полза, та да Ми помагате.

О, раби Мои, дори първият и последният от вас, и хората, и джиновете да са толкова Богобоязливи, колкото най-Богобоязливото сърце на човек, всичко това не ще прибави нищо към Моето владение.

О, раби Мои, дори първият и последният от вас, и хората, и джиновете да са толкова злонамерени, колкото най-злонамереното сърце на човек, всичко това не ще намали нищо от Моето владение.

О, раби Мои, дори първият и последният от вас, и хората, и джиновете да застанат на едно място и Ме попитат, Аз ще дам на всеки според молбата му и това не ще намали с нищо онова, което е у Мен, освен както ако една игла бъде вкарана в морето.

О, раби Мои, именно това са вашите дела, които Аз записвам за вас, а след това ви въздавам според тях. Който намери добро, нека възхвалява Аллах, а който намери друго, да не обвинявай никой друг освен себе си».” — Хадис, предаден от Муслим.

Муслим разказва този хадис в глава “Добротата” (ал-Бирр), раздел “Забраняването на потисничеството” (Тахриму-з-зулм), номер 2577.

Значимост на хадиса:

Това е един свещен хадис (кудси). Той съдържа велики принципи за дейностите на тялото, за дейностите на сърцето и за ислямската етика. Ан-Науауи, в книгата си “ал-Азкāр” казва, че когато Абу Идрис ал-Хулāни — неговият разказвач от Абу Зарр — му разказвал този хадис, заставал на колене от възвеличаване на този хадис. Разказвачите от иснада на този хадис са от Дамаск. Ахмед ибн Ханбел казва: “Жителите на Шāм нямат по-възвишен хадис от него”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“حرّمت الظلم” (Харрамту-з-зулме — Аз забраних потисничеството) — “Зулм” означава нещо да се постави не на мястото си. “Зулм” е нарушаване на границите или нарушаване правата на хората. Той е невъзможен е за Всевишния Аллах. Изразът “забраних потисничеството” означава: То не се случва от Мене, Аз съм над него и се абстрахирам от него.

“ضالّ” (Дāллун — заблудени) — преди да бъдат изпратени пророците, вие не знаете нищо за законите.

“إلا من هديته” (Илля мен хедейтуху — освен онези, които Аз напътих) — които ръководих към онова, с което бяха дошли пророците и им помагах.

“أحصيها لكم” (Ухсийхā лекум — Аз записвам за вас) — водя на отчет в Своето знание и записващите ангели.

“ثمّ أوفيكم إيّاها” (Сумма уваффийкум иййāхā — а след това ви въздавам според тях) — въздавам ви отплатата за тях в Съдния ден.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Определение за кудси хадис (свещен хадис).

Кудси хадис е хадис, смисълът на който е от Всемогъщия и Велик Аллах, а думите от Пророка Аллах да го благослови и с мир да го дари). Начините за предаване на кудси хадис са: или посредством Джибрил (Аллах да го приветства), или посредством откровение, или посредством вдъхновение или посредством сънищата. Кудси хадис не се различава от другите пророчески хадиси освен с това, че в иснада се споменава, че хадисът е от Аллах. Тази относителност към Аллах в тези хадиси е стилистична, тъй като Той е говорителят поначало. Понякога тези хадиси могат да се отнасят и до Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), защото той е този, който ги известява от Аллах.

От определението за кудси хадис става ясно, че те се различават от Корана. Ето и най-съществените различия между тях:

а) Свещеният Коран е чудо и със словата и със смисъла си, докато кудси хадис не е чудо;

б) с прочитането на Свещения Коран молитвите са правилни, докато с прочитането на кудси хадис молитвите не само, че не са правилни, но и се анулират;

в) който отрича Свещения Коран става неверник, а този, който отрича кудси хадис става фāсик (нечестив);

г) в Свещения Коран и думите и смисълът са от Аллах, докато думите в кудси хадис са от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), а смисълът е откровение от Всевишния Аллах;

д) предаването на Свещения Коран по смисъл не е позволено, докато при кудси хадис това е позволено;

е) Свещеният Коран се докосва след като се вземе абдест, докато за докосването кудси хадис няма такова условие;

ж) не е разрешено на човек, който е джунуб да чете Коран или да го носи, а кудси хадис може да се носи и да се чете;

з) който прочита една буква от Книгата на Аллах, на него му се пишат десет добрини, а при кудси хадис няма такава награда само за прочитането му;

и) Свещеният Коран не е правилно да се продава (по едно мнение на Имāм Ахмед) или се порицава продаването му (при шāфиитите), а за продаването на кудси хадис няма забрана и не се порицава.

Свещените хадиси (кудси хадис) са повече от сто. Някои учени са ги събрали в една книга. Един такъв учен е ‘Али ибн Балбāн, а книгата му се нарича: “ал-Макāсид ас-сенийя фи-р-ахāдис ал-иляхийя”, в която авторът е събрал сто хадиса.

2. Аллах забранява потискането за себе си.

Думите на хадиса са ясни относно това, че Аллах е забранил на себе си потискането на хората: “Аз забраних потисничеството за себе си”. В свещения Коран тази забрана също е ясна. Всевишния казва: “...И не съм угнетител на рабите”, (Кāф: 29). Също: “Аллах не угнетява хората с нищо...”, (Юнус: 44). Също: “Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка...”, (ан-Нисā’: 40).

3. Потискането е забранено и за хората.

Всевишния Аллах е забранил хората да се потискат и да се угнетяват помежду си. Забранено е на всеки човек да угнетява другия. И въпреки че потискането е абсолютно забранено, то е два вида:

а) потискане на себе си;

Най-голям гнет човек причинява на себе си, когато приравнява други с Аллах. Всевишния казва: “...Съдружаването е огромен гнет”, (Лукмāн: 13). Защото този, който приравнява някого с Аллах, той прави така, че сътвореното да се равнява на Твореца. Той служи на сътвореното наред с Твореца, който няма никакъв съдружник.

След приравняването с Аллах идат големите и малки грехове. В тях има угнетяване за самия човек, защото те въвеждат човека в мъчения и провали и в земния, и в отвъдния свят.

б) потискане на другите.

Забраната за този вид се повтаря в много хадиси от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). В хадис от двата достоверни сборника с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и от баща му) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Потискането е мрак в Съдния ден”. В друг хадис, пак в тях, с първоизточник Абу Муса ал-Еш‘ари се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Наистина Аллах дава отсрочка и дълъг живот на потисника, но когато го сграбчи, той не може да се отскубне от Него [и никой не може да го избави от Него]”. След това прочел: “Така сграбчва твоят Господ, щом сграбчи селищата, когато угнетяват. Той сграбчва болезнено, силно”, (Худ: 102).

Няма съмнение, че въдворяването на справедливост в отношенията между хората и премахването на потисничеството между тях, са едни от най-важните цели на исляма. Това е така, защото справедливостта е основата, върху която може да се издигат огромните замъци на каквото и да е управление или цивилизация. Така, както и потисничеството е причина за упадъка на общностите, за унищожаването на цивилизациите и за загубването на щастието в този живот. Също така, то е причина за навличане на гнева на Всевишния Аллах в Отвъдния живот.

4. Усещането на потребност от Аллах.

Всички хора имат потребност от Аллах както за придобиването на благата, така и за отблъскването на вредите в този и в отвъдния свят. В този свят те имат крайна нужда от напътствието на Аллах и Неговите средства за съществуване. В отвъдния свят те имат нужда от милостта на Аллах. Мюсюлманинът се приближава към Аллах като показва своята нужда и потребност. И тогава неговото служене на Аллах, Господа на световете, се проявява в една от следните форми:

а) молба;

Всевишния Аллах обича хората да показват своята нужда от Аллах и да Го молят за всички свои потребности, и за този свят, и за отвъдния, както за храна, вода и облекло, така и за напътствие и опрощение. В един хадис се казва: “Молете Аллах за всяка ваша потребност, дори и за каишката на вашите сандали, ако се скъса”.

б) искане на напътствие;

в) цялостно подчинение.

А това се постига, когато човек се въздържа от всичко, което Всевишния Аллах е забранил и когато изпълнява всичко, което Всевишния Аллах е повелил.