DISCLAIMER

Ассаламу алейкум!
ИншаАллах да намирам всички посетители на блога в добро здравословно състояние и също такова на духа.

Последната дата, на която съм публикувала последния си пост тук, е било през 2017та година. Мсилех си дори да премахна част от преведените от мен публикации. Ще ви кажа защо и после ще уточня защо не съм го направила. Или поне засега.

Времето, в което живеем е толкова динамично! СубханАллах...Дори не само в обществения живот, дори в личните ни животи. Толкова неща преминават през тях всеки ден, а това значи и през нас самите. Но не това е така важното в случая. ВАжното е, че с Исляма на световно ниво, с именитите ни учени се случиха толкова неща. Все още се двоумя дали да използвам имена сеега или да изчакам малко...
Както и да е - учените, които питахме и чиито фатуи четяхме, повечето от тях се оказаха предатели. Няма друга дума. Предатели. Дори и преди съм се чудела на някои техни постановки, но съм си поставяла ограничението, че аз съм незнаещата, че съм недорасла да питам и поставям въпроси относно техни доводи...
А аз самата съм грешала в това! Трябвало е да питам, дори да съм незнаеща, на незнаещщия трябва да се посочи истината, нали?! А съм мълчала! Аллах да ми прости!
Дори когато прочетох във фатуа, че Земята е плоска, просто спрях да чета и превеждам от въпросния именит изтъкнат учен...

Признавам си грешката. Аллах да ми прости!

Не е само това. Другия фактор, поради който спрях да публикувам тук е, че се оказа, че борбата за преобръщане на истината, е започнала така отдавна, че неистините са буквално институционализирани. И сега, ако кажеш нещо против някой хадис, не само нещо, а нещо, подплатено с доводи, като нищо ще бъдещ изяден с парцалите...
Не едва ли не, а буквално Коранът остана само на дума и като знаме! Коранът! Коранът! Да викаме и да ни чуват колко сме вярващи!
А и тук имаше подобно на горното, с фатуите и предателите учени на 20ти век!
Спомням си преди години имаше дори публикация, която бе озаглавена "Фикха на Пророка е по-строг от фикха на Аллах"..

Нямам думи. Беше няколко години след приемането ми на Исляма и пак реших, че нещо не съм знаеща явно, но никак не разбирах! Ама как така има фикх на Пророка и фикх на АЛлах?!? Ами не е ли само един и ПРорока е не обикновен пророк, а Пророк на Аллах!

В статията бяха изредени разликите между "двата фикха". Например за наказването на доказана зина при Аллах е боя с камшик, а при Пророка с.а.с. е убиване с камъни!
Чудех се тогава "Ама защо така в малко над 600стр за толкова важно нещо Аллах не е споменал за убиване с камъни?!?" При условие, че дори коленето на животно не е позволено с тъп нощ или да се мъчи животно, та камо ли човек...И т.н. Чуденки, но защо съм мълчала?! Пусто му и недоверие към себе си!

ПРосто спрях за себе си да чета и да превеждам за блога. АЛхамдулиллах преведох по поръчка няколко книги, сега е в ход поредната, която моя син превежда, а аз редактирам.
Книги, които ВСЕКИ мюсюлманин трябва да прочете. ИншаАллах!
Със сигурност, иншаАЛлах, ще дам имената на книгите и авторите, Аллах да ги възнагради!

Хора, върнете се към Корана и не казвайте, че трябва да четете нешо повече за Исляма, освен Корана. Той за един живот не е достатъчен да се разучи, камо ли пък и недостатъчен! Бих казала, че живота не е достатъчен за Корана, а не Корана за живота ни...


Аллах да помага на всички ни да сме на Правия път, да ни закриля и да ни помага в доброто!

Ассаламу алейкум!

Да се влюбиш

 

В името на Аллах Всемилостивия Милосърдния  

Аллах да го благослови и с мир да го дари

Слава на Аллах, при когото търсим помощ и опрощение. Търсим убежище при Него от злото в душите ни и лошите постъпки. 
Когото Аллах напъти, никой не ще го заблуди и когото Аллах отхвърли, никой не ще го напъти. 
Свидетелствам че няма друг бог освен Алах и свидетелствам, че Мухаммад е Негов раб и Пратеник.

  

Бисмиллах уа Алхамдулиллах уа-с-Салату уа-с-Салам 'aлa Расулиллах

Ассаламу алейкум уа рахматуллах уа баракатух

 


Да се влюбиш

автор Amatullah Kareem

Бях типичния тийнейджър, който вярва във всичко, което кажат приятелите. Растях сред приказки, а в тях винаги имаше красив принц, влюбен в принцесата, живеейки щастливо с нея до края на дните си. Гледах Снежанка и Пепеляшка, в които главното беше влюбването и това да имаш добър живот. 
И живеех, вярвайки, че това е истинско. Затова сме тук - да намерим перфектната ни двойка, за да живеем щастливо.

На деня на свети Валентин приятелите обсъждат разни тайни любовни истории, получените картички и подаръчета, цветя от таен обожател, съобщения и обещания за дълга любов. Който си няма, ще чака до другата година. Всички усещахме принудата да се влюбим поне един път или трябваше да се изправим пред принудата да нямаме нищо "вълнуващо" в живота си. Е, повечето от нас се поддаваха на този натиск.

И така до един ден, в който се събудих. Да, събудих се и излязох от фалша и осъзнах, че реалността е далеч по-ярка, блестяща и трайна, отколкото тази нейна целулоидна версия. Културата на романтиката, обхванала сърцата ни, беше начин да бъдем държани далеч от действителността. 

По ирония на съдбата същото се случи в една книга. Но не беше като книгите, които бях чела до този момент. Говореше по начин, по който ме побиваха тръпки, накара ме да плача, сякаш сърцето ми се пръскаше, все едно думите не идваха от книга, а се забиваха дълбоко в душата ми. Това беше Книгата на Аллах, моя Създател. По-силна от всички фантазии, в които се бях оковала. Счупих ги всичките и най-сетне се освободих. 

Днес аз не обичам деня на свети Валентин и не защото е не-Ислямски, някакъв нововъведен празник и похотлив при това. А защото е част от културата на страстните желания, предала всички ни. Създала погрешни впечатления, образи и представи в мозъците ни, дрогирала ни с най-сладките лекарства на романтиката и накарала ни да забравим защо сме тук, на този свят. 

Toчно като във филмите героят е на мисия да спаси света и трябва да отиде на планета, за да разбие враговете и да извлече безценна животоспасяваща отвара. Но враговете имат смъртоносно оръжие - илюзията. Показват му красиво място, пълно с жени на мечтите и той напълно забравя за мисията си.

Планетата е пълна с изкушения и илюзии, всичко е според най-съкровените му желания. Той губи всякаква представа за времето, дори забравя факта, че света ще изчезне и всичко губи значение за него. Пропаднал във въображаем свят, той забравя целта си и губи всичко.

Именно това прави най-големия ни враг. Мами умовете ни да мислят, че изображенията, които виждаме по телевизията или лъскавите списания, са достижими, горещите мигове на свети Валентин са много желани, романтиката в сърцераздирателните филми е нещо велико и  трябва да имаме огромно количество забава в живота си, защото това е, което ще ни направи щастливи. 

Докато часовникът тиктака, Шейтанът отнема живота ни, преди да сме направили нещо продуктивно с него. Кара ни да забравим защо сме тук, на този свят и мисията ни става подобно на онзи космически герой. Какво би могло да бъде по-лошо от това, защото то значи, че можем да загубим битката.  Раменете ни се отпускат и избираме да гледаме "риалити шоута", докато истинския живот отлита.

Ето защо в Корана се говори за бъдещето: 

[Лицемерите] ще кажат на вярващите: “Не бяхме ли с вас?” Ще кажат [вярващите]: “Да, наистина, ала ви изкусиха вашите души и дебнехте, и се съмнявахте, и ви подмамиха вашите мечти, докато се яви повелята на Аллах. Измамникът [сатана] ви измами за Аллах.”

(Коран, 57:14)

Благодаря на АЛлах, че Той ми даде истински съпруг, който ме научи на истинското значение на любовта и грижата заради Аллах. Този вид любов надхвърля всички граници на времето и пространството, продължава дори и след смъртта, в Отвъдния живот. 

  

източник LoveIslam

"Добрите мюсюлмани не мислят за секс!" - част 1

Непрекъснато чувах думите:
“да не говорим за секс!”

Автор Umm Zakiyyah

Писател на свободна пракитка от САЩ

Източник OnIslam.net

Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

“Няма да повярвате какво се случи!” - влизайки в стаята на персонала възкликна една асистент учителка, по-възрастна от мен, емигрант в Америка от населена главно от Мюсюлмани държава.

Останалите колеги и аз се усмихнахме, очаквайки да сподели някоя комична история между учител и ученици.

"Учителят попита второкласничките какви искат да станат, като пораснат" - обясни асистент-учителката и отпускайки се на стола продължи - "И момичетата - една по една, говореха за бъдещето си".

Кикотехме се в очакване някое дете да е казало нещо неочаквано за учителя си.

"Някои казаха - лекари, други - медицински сестри, дори пожарникари...И тогава едно момиче каза - майка!

Тих смях се разнесе сред нас: "Ау, маша'Аллах!", казах аз, усмихвайки се: "Но това е толкова сладко!" 

Другите учители добавиха разни поздравления в същия дух.

"Сладко?!" - възкликна високо асистент-учителката, гледайки ме - веждите й се бяха вдигнали до косата. 

Усмивката ми се стопи, срещайки погледа й и се зачудих какво толкова грешно съм казал. "Да", отговорих, мислейки, че тя може да не ме е разбрала. "Наистина е много сладко, че тя иска да стане майка". 

"Не!", отсече колежката: "Това не е сладко, а отвратително!"

Настъпи дълбока тишина - дори тези, които не участваха в разговора спряха да говорят и се обърнаха към нас. 

"Ако тя иска да бъде майка, когато порасне" - каза асистент-учителката с отвращение в гласа - "по цял ден ще си мисли само за секс!"

Въпреки че от горната дискусия минаха около 10 години, помня разговора в учителската стая така, все едно се случи вчера, как не само аз, а и други колеги се опитвахме да обясним на учителката, че желанието да бъде майка няма нищо общо със секса, но жената настояваше: бедното малко момиченце е повредено от "Американското мислене", че мечтите за бъдещето са фантазии, свързани със секс, но тъй като е малка, в главата си ги реализира като да стане майка в реалния живот.

Тогава бях безмълвен - дали тази жена наистина си мислеше, че искреното и невинно желание на едно 7-8 годишно момиченце да стане майка, е нещо различно от възхищението към собствената си майка?!

"Да" - каза ми асистент учителката в края на разговора - "Или имате хайа' (скромности или чувство за срам) или нямате".

Изгледах я невярващо. Все едно прочете мислите ми. 

"Ако нямате хайиа'", каза тя, "няма начин да разберете откъде идвам".

Останах с отворена уста, въпреки че дори някои от учителките, родом от страната на колежката, се обадиха в несъгласие с нея. 

Тя само равнодушно сви рамене: "Това е проблема на Американците - нямат хайа'".

"Ня можеш да говориш така!" - протестираха някои колеги.

"О, така ли?" - отговори тя - гласът й подсказваше, че тя ще ни докаже, че всички Американци нямаме никакво чувство за срам или скромност. 

"Имаше една Мюсюлманка-Американка", каза асистент учителката. "И когато беше бременна, тя просто каза на децата си!"

Някои от нас се засмяха на абсурдната гледна точка на учителката.

"И знаете ли какво направи" - запита ни - тонът й подсказваше, че със сигурност ще ни даде да се разберем. "Накара децата си да докоснат стомаха й и да почувстват движенията на бебето!"

Отново настана тишина в стаята. Тази жена сериозно ли говореше?

"И какво не е наред?" - попитах.

“Ами сега детето ще си мисли за това как родителите му правят секс!”

Нека не говорим за секс

Излязох като замаян. Не можех да проумея какви културни и лични причини могат да доведат човек до състояние на обсебеност за стоене надалеч от темата за секс и то толкова много, че да го откриваш на места, където изобщо го няма и след това да си представяш, че фобията ти от секса е олицетворение на скромност и Ислямска духовност. 

"Аз съм си истински, натурален Американец" - казах на жената - "и повечето от роднините ми са Християни. Когато бях в държавно училище видях и чух какви ли не неуместни неща. Но ви казвам, че никога в живота си не съм чувал за Американското мислене на малко момиченце да стане майка или родителите му да съобщават на детето си за очаквано бебе и това да има изобщо нещо общо със секса!"

Поклатих глава: "Ако има нещо, то показва сам доколко твоята култура е обсебена от секса".

Как се стигна до тук?

Иска ми се да кажа, че разговорът с асистент учителката беше последния път, в който чух да се свърже Ислямската скромност с пълния отказ от дискусия за секс. Но не беше...
Чувах "нека не говорим за секса" толкова често, че в един момент имах чувството, че никога не чух да се говори толкова за секс, колкото от "анти-секс" Мюсюлмански кръгове. В Ислямските класове, Фатауите, дискусии за женското облекло - наречете го както искате - но тези Мюсюлмани не можеха да се наситят да обясняват как не трябва да се говори за секс - което, разбира се, не означава, че те мислят повече по въпроса, отколкото средностатистическия човек.

Аз самият не взех участие и изоставих някои Мюсюлмански класове и Ислямски събирания, за да се предпазя от това, от което толкова се страхувах - заразяване с изопачено и покварено безсрамно и неуместно разсъждаване в името на "Ислямското благоприличие".

"Боже мой! Че кой мисли за такива неща?!" - често се улавях да казвам тези думи, след като чуех за поредния начин, по който Мюсюлманите трябвало да се държат или обличат, само и само да предотвратят мислите за секс у другите.

Как стигнахме до тук?

Само Аллах знае.
Но опита ми в различни Мюсюлмански култури и общности в Америка и чужбина, ми дават поглед върху случващото се в Уммата - как тя се отнася с онази красива благословия, която Аллах е дал на съпрузите под формата на секс и интимност... 

Очаквайте част 2.

Umm Zakiyyah е международно приет автор на трилогията If I Should Speak, новелите Realities of Submission и Hearts We Lost. Към днешна дата, под името Ruby Moore, тя пише юношески истории.

За съжаление истината и при мюсюлманите има много лица!

Мюсюлманинът трябва да приеме Исляма за свой живот, защото Исляма не е обикновена религия, която се изпълнява в определени моменти - Исляма е начин на живот. 
И ако има разлики в ибадетите на различни групички и секти, там има спорове и препирни - но в ахлака и адаба ни няма разлика! 
Лошия характер разваля Исляма, както оцета разваля меда - така е казано в един от най-важните хадиси за любимия човек на Аллах. А той - любимия човек - не е онзи, който най-много говее или прави молитви, или ходи най-много в Хадж..., а е онзи, който отива с брата си и е с него, докато братът разреши проблема си...СубханаАллах. 
Тук става дума не за наши лични искания и желание - става дума за Аллах и Неговото задоволство. И точно това имах предвид. Ако всички се стремяхме към едно и също нещо, точно това щеше да ни е на първо място - тогава щяхме да преценяваме нещата по един и същ начин. 
А това не е така сега - защо? 
Защото душата с нейните желания - доволства и недоволства - се поставя на първо място...
И така всеки съди за "истината" по собствените си преценки, направени според това как се чувства...