Oбичате ли сладко?

Едно момче много обичало да яде сладко и постоянно искало баща му да му купува сладки неща. Бащата бил беден и това много го затруднявало - не било лесно всеки път да осигури сладки неща за сина си. Но детето не разбирало трудностите.
Бащата се замислил дълбоко защо детето толкова много иска сладко и му дошла идея. В близост до техния дом живеел един много смирен и вярващ човек и на бащата дошло наум да заведе детето си при него, може би той щял да има мъдростта да спре детето да иска толкова сладко.
РЕчено-сторено. Отишли при човека и бащата го помолил:
- О, мъдри човече, ще спреш ли сина ми да иска сладки неща, коит оне мога да си позволя да му купувам?
Човекът бил в голямо затруднение, защото самия той много обичал сладкото - как тогава сам да кара момчето да не яде сладко?! 
И помолил бащата да се върне с момчето след месец.
През този месец възрастния човек спрял да яде сладко и когато бащата и сина се върнали, той казал на момчето:
- Синко, ще спреш ли да молиш така настойчиво баща си за сладки неща, които за него е толкова трудно да ти купува?!
Момчето се стреснало и след този момент спряло да моли за сладки неща/
Бащата попитам стареца:
- Но защо не попита това още преди месец, а чак сега?
Възрастния човек отговорил:
- Как да попитам тогава, като сам аз обичам и ядях много сладко?! През този месец аз сам спрях да ям сладко.

Извод: Личния пример е много по-силен, отколкото голите думи. Ако караме някого да прави нещо, трябва да можем сами също да го направим!
Не трябва да караме другите да вършат неща, които ние сами не бихме правили или не можем!

Примера е вдъхновен от Сунната на Мухаммад с.а.с.