Какво да направим, ако чуем злословие за близки или познати - част 4

"Опaзване на езика" от книгата на имам Науауи Ал-Азкар 

Знай, че за всеки, който чува злословие за мюсюлманин, е задължение да му противостои и да предупреди този, който злослови. Ако не може да попречи на говорещия с думи, трябва да го спре с ръка. Ако не може да направи това с ръка или с думи, трябва да стане и да напусне събирането. Ако чуе, че се говори за неговия учител (шейх) или за някой, който има права над тях, или човека (за когото злословят) е от праведните и благородни хора, тогава задължението, което споменахме по-горе е с още по-голяма важност.

Абу Ад-Дарда, Аллах да е доволен от него, е разказал, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  е казал: „Този, който се отврати (от оскърбяването) на честта на брата си, Аллах ще отвърне лицето му от Огъня в Съдния ден“.[i]

В Сахихах Ал-Бухари и Муслим от 'Итбан, или както казват някои 'Утбан, в дълъг и известен хадис се съобщава: „Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, стана за молитва и един мъж каза: „Какво се е случило на Малик? Не го виждам“. Друг каза: „Той е лицемер, който не обича нито Аллах, нито Неговия Пратеник“. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Не изричай това! Не си ли го виждал да казва: „Няма друг Бог освен Аллах!“ с въжделение за Лика на Аллах Всевишния?“[ii]

В Сахих на Муслим с думите на Ал-Хасан Ал-Басри се предава, че А'ид ибн'Амр, Аллах да е доволен и от двамата, един от сподвижниците на Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дошъл на събиране при 'Убайдуллах ибнЗийад и казал: „Синко, наистина, чух Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Наистина, най-лоши от водачите, са жестоките от тях и се пазете да не бъдете от тях“.  Той каза: „Седни, ти си най-недостойния от сподвижниците наМухаммед!“ Отговори: „Нима има недостойни сред нас?! Скоро недостойните ще се покажат“.[iii]

Ка'б ибн Малик, Аллах да е доволен от него, е разказал в дълъг хадис по повод на покаянието, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, седейки с хора в Табук, казал: „Какво стана с Кааб ибн Малик?“ Отговорил мъж от Бану Салима: „Пратенико на Аллах, задържаха го прохладата и самолюбуването“[iv].  Муаз ибн Джабал, Аллах да е доволен от него, му казал: „Лоши думи! Кълна се в Аллах, Пратенико на Аллах, само добро знаем за него“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, замълчал.“[v]

От Му'аз ибн Анас, Аллах да е доволен от него, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал:„На този, който защити вярващия от лицемерите, Аллах ще прати ангел, който ще защити плътта му в Съдния ден от Огъня. А този, който обвини мюсюлманина с цел да го обезчести, Аллах ще го държи на моста над Ада, докато не вземе думите си обратно.“[vi]

Злословие на сърцето

Знай, че лошите мисли за някого също са забранени, както и лошите думи. Също и да се говори на някого за недостатъците на другиго, както и да се мисли за това. Аллах казва:

 „О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг!“

(Ал-Худжурат, 12)

И Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, е разказал, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Пазете се от подозрението, защото наистина подозрението са най-лъжливите думи.“[vii]

Хадисите с този смисъл, като приведения по-горе, са много. Злословието на сърцето означава когато в сърцето се установи твърдо убеждение и лоши мисли за някого. Но що се отнася до мислите, които случайно попадат в ума или когато човека говори със себе си, тогава, докато тези мисли не се запазят и нямат последствия и не продължат, това е простено, според иджма'  на учените. Това е защото човека няма избор и не може да спре появата на мисли, както и не може да ги премахне веднага след възникването им. Това е разбирането, установено от текстовете.

Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Наистина Аллах е простил на моята умма нашепването в душите им, докато не изкажат това (на глас) или не направят нещо“.[viii]

Учените казват: „Става въпрос за мислите, които се формират в ума на човек, но не се оформят и не остават“.

Казват също: „Няма значение дали са мисли за злословие, неверие или нещо подобно (т.е. всички те са простени, ако не се утвърждават). Умът на някои хора се препълва с невернически мисли, но ако са само мисли без намерение да продължат, след това човек се избави от тях веднага, след като се появят, той не е неверник и няма грях“.

Приведохме по-рано в раздела за вътрешните нашепвания сахих хадис, в който сподвижниците казват: „О, пратенико на Аллах! Някои от нас откриват в главата си мисли, за които е страшно да се говори!“ И Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,, казал: „Това е потвърждение на вярата!“[ix]

Подобно в други повествования, споменати от нас в тази глава, са в този смисъл.

Причината, поради която се прощават тези мисли, се състои в това, че както отбелязахме по-рано, възникването им не може да се предотврати. Човек може да спре оставането и утвърждаването им в главата. Ето защо решимостта на сърцето и убеждаването в тези мисли е забранена.

Затова, когато такива мисли – на злословие или друг грях, се появят в главата ти, задължение ги премахнеш, да се отвратиш от тях и да намериш нещо, което да ги промени.

Абу Хамид Ал-Газали е казал в Ал-Ихия: „Ако злите мисли се появят в сърцето, те са нашепвания на шейтана, които са в теб в момента. Трябва да ги скриваш и да им се противопоставяш, защото той (шейтана) е най-страшния от грешниците (фасик). А Аллах е казал:

„О, вярващи, ако нечестивец (фасик) ви донесе вест, проучете я, за да не засегнете някои хора от неведение, та за онова, което сте извършили, да съжалявате!“ (Ал-Худжурат, 6)

И така, не трябва да се вярва на Иблис.

И ако има определени признаци за това, че някой е порочен, дори да говори обратно, не трябва да се мисли лошо за този човек.

Сред признаците за това, че имаш лоши мисли (за някого) е, че сърцето ти се променя с него, че го избягваш и го смяташ за непоносим. Ставаш ленив, когато работата ти се отнася до него...И наистина, шейтана се приближава до сърцето, дори малкия недостатък у хората, той го вмества у теб, а ти си мислиш, че (тези мисли) възникват от твоята прозорливост и ум. Този човек в действителност говори според нашепването и злия план на шейтан. А вярващия ще види светлината на Аллах.

Ако усетиш в главата си зли мисли за друг мюсюлманин, нека това се изрази в увеличаване на грижата и добротата ти към него, защото това ще доведе шейтана до ярост и ще те защити.

Когато разбереш за недостатък или грешка на друг мюсюлманин, имайки доказателство. което не трябва да се скрива, тогава му дай съвет насаме и не давай възможност на шейтана да те излъже и да те въвлече в злословието. Когато се предпазиш от него, не бъди доволен от това, че знаеш недостатъка му. Това е той да те гледа в очите с благоговение и уважение, а ти да го гледаш високомерно. Напротив, възнамери да го освободиш от греха, защото си разстроен от него, както би бил разстроен, ако някой недостатък те засегне теб самия. И неговото освобождаване от греха без помощта ти, трябва да бъде по-скъпо отколкото избавяне благодарение на твой съвет“.

Такива са думите на имам Ал-Газали. Аз казвам: По-рано казахме, че този, в чиято глава се появят лоши мисли за друг човек, трябва да махне лошите мисли. Но това е само тогава, когато няма законна (религиозна) полза, които да води до подобни мисли (за този човек). Ако съществува подобна причина, то такива мисли за човек са позволени, както и предупреждението за тях, както се вижда от джарх (критики) на определени свидетели, предавачи и други, за което споменахме в главата „Разрешени видове злословие“.

част 1 - Опазване на езика, увод и въведение

част 2 - Забрана за злословие и разпространение на слухове

част 3 - Важни въпроси, които засягат границите на злословието 
част 5 - Изкупление за злословие и покаяние 

---

[i] Хасан или сахих. Предаден  от Ат-Тирмизи, 1996, Ахмад, 6/450, Ад-Дахляби в Ал-Кунна, 1/124, и Ибн Абу-д-Дунйа в Ас-Самат, 250, по иснад на  Абу Бакр Ан-Нахшали от Маркуз ибн Абу Бакр Ат-Тайми от Умм Ад-Дарда. Ат-Тирмизи  е казал, че това е хасан хадис. 

Аз казвам: „Така е, както той е казал в смисъла, който е имал предвид – че хадиса има слаб иснад, но е предаден и по други вериги, които нямат недостатъци, както е разяснил в последната част на книгата си Сунан. Затова се обърнете към нея, защото е важно. Всички предавачи на хадиса са достойни за доверие, освен Маркуз. Аз- Захаби е казал, че никой не е предавал от него, освен Абу Бакр Ан-Нахшали. Все пак Ал-Хафиз (Ибн Хаджар) е казал в Ат-Таргиб, 10/87: „Мисля, че той е от дошлите по-късно“. След това е казал: „Определение: Маркуз, Абу Букайр Ат-Тамими Ал-Куфи. Той е предавал от Са'ид ибн Джубайр, Икрима и Муджахид. А Ляйс ибн Абу Суляйм, Исра'ил, 'Умар ибн Мухаммад ибн Зайд Ал-'Умари, Ас-Саури и Аш-Шарик са предавали от него. Ибн Хиббан е споменал за него в книгата си Ас-Сикат („Достойните за доверие“). Той е роден в Куфа, но се е заселил в Рее“. И той (Ибн Хаджар) е казал в биографията си за него, че е бил достоен за доверие. Някои търсещи знание не знаят това от Ал-Хафиз, но тук няма причина за неразбиране, защото Ал-Хафиз смята, че Абу Бакр (първия), е втори (Абу Букайр). Затова, ако тези  две имена се отнасят към един и същ човек, както смята Ал-Хафиз, както смятам и аз, тогава хадиса е сахих. А ако са двама различни човека, хадида е хасан, защото Маркуз е приемлив, когато се предава по веригата на Шахр ибн Хаушаб.

[ii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 1/518, 2/157 и 172 и 323, 3/60-61, 11/241, 12/303, и Муслим, 33.

[iii] Сахих. Предаден от Муслим, 1830.

[iv] Буквално: възпря го утрото и вечерта, т.е. времето на сянката и прохладата; съзерцаването на страните му, т.е. възхищението от себе си.

[v] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 8/113-116, и Муслим, 2769.

[vi] Да'иф. Предаден от Абу Дауд, 4884, Ахмад, 4/30, Ал-Байхаки, 8/167-168, Абу Ну'айм в Ал-Хилйа, 8/189, и Ибн Абу-д-Дунйа в Ас-Самат, 241, по иснад от Ал-Ляйс ибн Са'д. Аз казвам: Тази верига от предавачи е слаба, защото Йахйа ибн Салим и неговия шейх, Исма'ил ибн Башир, са неизвестни.

[vii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 10/484, и Муслим, 2563.

[viii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 5/160, и Муслим, 127 и 202.

[ix] Сахих. Предаден от Муслим, 132. Бел. прев. Този хадис показва  усърдието на сподвижниците в повеляването на доброто и възбраняването на злото, дори са се борили с лошите мисли, възникващи в главите им.  Но да се предпазят от възникването на лошите мисли във всеки момент е невъзможно и те са питали Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за това. Неговия отговор означава, че техния опит за обуздаване на тези мисли, показва силния им имаан и любовта към доброто.

Кой е бил Имам Газали?

   

Ще ме осветлите ли по въпроса за ал-Газали – кой е бил той? -> Отговора на въпроса е от знаещия именит учен, наш съвременник, Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджжид, публикуван в неговия сайт, банка за фатуи IslamQA

Слава на Аллах!

Ал-Газали е Мухаммад ибн Мухаммад ибн Мухаммад ибн Ахмад ал-Тууси, познат като ал-Газали, роден в Туус през 450 хиджри. Баща му обработвал вълна и я продавал в магазина си в Туус.  

Живота на ал-Газали е преминал през много етапи и по тази причина трябва по-дълга дискусия:


- Той се отдал на философията, после я изоставил и захвърлил. 


- След това се отдал на това, което се нарича ‘илм ал-калаам (Ислямска философия) и придобил много ясни схващания за основните й принципи, а после отхвърлил това, което е станало ясно за него като фалшиво и пълно с противоречия. 


- Съсредоточил върху ‘илм ал-калаам по времето, когато отричал философията и по време, когато му е дадена титлата Худжжат ал-Ислам. После отхвърлил ‘илм ал-калаам и тръгнал в друга посока. 


- Последвал пътя на Баатинийа (езотеризъм), изучил науката, но след това я отхвърлил и показал фалшивостта на науката на Баатинийа, показвайки начините, по които те променят текстовете и правилата. След това поел по пътя на Суфизма.

И това били четирите етапа, през които преминал ал-Газали.

Шейх Абу ‘Умар ибн ал-Салаах (Аллах да се смили над него), го описва много добре с думите: 
„Много е казано за Абу Хамид и много неща са предадени за него. Колкото до тези книги – има предвид книги на ал-Газали, противоречащи на истината – не трябва да им се отдава внимание. Колкото до човека, ние трябва да запазим мълчание за него и да оставим случая му на Аллах.” 

Виж Abu Hamid al-Ghazzaaali wa’l-Tasawwuf от ‘Aбд ал-Рахмаан Димашкийа.

Няма честен и здравомислещ човек, който да отрече рядкото ниво на интелигентност, находчивост и талант, които притежавал Абу Хамид ал-Газали. 


За него ал-Захаби е казал: „Ал-Газали, имам и шейх, велик учен, Худжжат ал-Ислам, чудо на времето си, Зайн ал-Дийм Абу Хамид Мухаммад ибн Мухаммад ибн Мухаммад ибн Ахмад ал-Tууси ал-Шафа’и ал-Газали, автор на много книги... Учил фъкх в родния си град, после заминал в Нишарпур, заедно с група ученици. Останал с Имам ал-Харамайн и добил за кратко време дълбоки познания по фъкх. Достигнал много добро ниво на познание във ‘илм ал-калаам и разискванията, докато не станал и най-добрия сред дебатиращите…” (Siyar A’laam al-Nubala’, част 9, стр. 323) 

И въпреки, че Абу Хамид ал-Газали имал много високо ниво на знание във фъкх, суфизъм, ‘илм ал-калаам, усул ал-фъкх и др., като самия той бил аскет и предан поклоник с добри намерения и обширни познания в Ислямски науки, все още имал наклонности към философията. Неговата философия била под формата на Суфизъм и проявявала чисто ислямски идеи. И оттук дори и много близкия му приятел Абу Бакр ибн ал-‘Араби отхвърля идеите му: 
"Нашия  шейх Абу Хамид затъна дълбоко във философията и ще му е много трудно да излезе оттам. Има предадени негови мнения, които звучат по начина на Баатини и това може да се докаже, като се видят книгите на  ал-Газали." 

Виж Majmoo’ al-Fataawa, част 4, стр. 66. 

Въпреки че ал-Газали бил много напред в нивото на знание, което притежава, имал много малко познание по хадиси и науката за тях – дори не правел разлика между силни и слаби хадиси. 
Шейх ал-Ислам Ибн Тайимийа (Аллах да се смили над него), е казал: 
„Ако предположим, че някой предава нещо за гледната точка на салаф, но разказа му е много далеч от истината за същността им, като има и много малко познания за гледната им точка, както Абу’л-Ма’али, Абу Хамид ал-Газали, Ибн ал-Хатиб и пр, които нямат достатъчно знание, за да класифицират хадиси, като добрите учени хадисолози, дори не говоря като видни учени в областта. Така че никой от тези хора няма знание за ал-Бухари и Муслим за техните хадиси, освен това, което са чули, подобно на обикновените мюсюлмани,  които не могат да различат сахих и мутауатир хадиси, както и измислени и фалшиви хадиси. Книгите им са свидетелство, защото съдържат някои странни неща, а повечето от тези учени на ‘илм ал-калаам и Суфизма, са се отдалечили от пътя, който салаф позволяват... Известни са много подобни истории. Този Абу Хамид ал-Газали, независимо от брилянтността, отдадеността пред Аллах, знанието за калаам и философията, аскетизма и духовните практики, суфизма му, е изпаднал в състояние на объркване и смут, прибягнал е до тези, които твърдят, че могат да стигат до същността на нещата чрез сънища и духовни техники. 
Majmoo’ al-Fataawa, част 4, стр. 71 

Също така е казал: И оттук, въпреки че Абу Хамид отрича философите и ги класифицира като кяфири, отдава дълбока почит на Пророчеството [като противоположност на философията] и пр., независимо от това, което е казал, че е добро и лошо, въпреки голямата полза в част от съчиненията му, някои негови писания съдържат философски материали и въпроси, в които той следва опорочени философски принципи, целящи да опровергаят Пророчеството и здравия разум. Оттам и групата учени от Хорасан, Ирак и Магреб го критикуват, като например неговия приятел Абу Исхак ал-Маргинаани, Абу’л-Уафа’ ибн ‘Акил, ал-Кушайри, ал-Тартуши, Ибн Рушд, ал-Маазири и група от по-ранните учени. Споменато е дори от Шейх Абу ‘Амр ибн ал-Салаах в книгата Tabaqaat Ashaab al-Shaafa’i, подкрепена от Шейх Абу Закарийа ал-Науауи, който казва: 
„Частта за обяснение на някои важни неща, които Имам ал-Газали отрича в книгата си, но не са приемливи за учените от неговия мезхеб, както и други (учени), например негово странно становище, изречено в Muqaddimat al-Mantiq в началото на ал-Мустасфа: „Това е въведение към цялото знание и който не го научи, знанието му няма да бъде истинско.” 

Шейх Абу ‘Амр е казал: „Чух Шейх ал-‘Имаад ибн Юнус да предава от Юсуф ал-Димашки, учителя на ал-Низамиййа в Багдад, един от най-известните декани на училището, че обикновено казвал „Абу Бакр и ‘Умар и еди-кой си и еди-кой си”, т.е. имал предвид, че тези известни водачи имали голяма вяра и сигурност, незвисимо, че не са знаели за тази Мукаддима и нейните идеи”. (al-‘Aqeedah al-Isfahaaniyyah, част 1, стр. 169). 

Ал-Захаби предава в книгата си Siyar A’laam al-Nubala’, че Мухаммад ибн ал-Уалид ал-Тартуши, е споменал в писмото си до Ибн Музафар: „Колкото до споменатото от вас за Абу Хамид, аз го видях и говорих с него и мисля, че е човек с огромни познания, интелигентен и талантлив, учил през целия си живот, отдал почти цялото си време на учението. Но се е отделил от пътя на учените и влязъл в тълпата от служещи, изоставил знанието и неговите хората, станал Суфи и с вдъхновение тръгнал по пътя на суфизма, следвайки желанията на сърцето си и нашепванията на шейтана. После смесил това с гледните точки на философите и символиката на ал-Халладж и започнал да критикува фукаха и учените на ‘илм ал-калаам. Като цяло излязъл от религията. Когато писал ал-Ихийа’ (т.е. Ихийа’ ‘Улум ал-Дийн), започнал да говори за вдъхновението и символичните думи на Суфиите, въпреки че не бил достатъчно компетентен и нямал дълбоко знание по материятa. Затова и не успял, а книгата му е изпълнена с измислени предания.

Аз (ал-Захаби) казвам: 
Колкото до ал-Ихийа, тя съдържа много измислени ахадиси, както и много добри. Бих искал да не съдържа етикети, ритуали и аскетизъм, които са в съответствие с пътя на философите и заблудените Суфии. Молим Аллах за полезно знание. Знаете ли какво е полезно знание? Това е, с което Аллах е низпослал Корана, обяснено от Пророка (салАллаху алайхи уа саллам) с думи и дела, вид знание, незабранено за придобиване. Пророкът (салАллаху алайхи уа саллам) е казал: “Който се отвърне от моята Сунна, не принадлежи към нас.” Така че, братко мой, ти трябва да размишляваш върху думите на Аллах и да изучаваш ал-Сахихан, Сунан ал-Ниса’и, Рийад ал-Науауи и ал-Азкар на ал-Науауи, така ще постигнеш целта си и ще преуспееш. 

Пазете се от мненията на философите, от различните духовни упражнения, глада на монасите, от безсмислените думи на прекаралите дълго време в техните манастири. Всичко с добро качество може да бъде намерено, ако следвате чистия път на ханифите. И търсете помощ от Аллах. О Аллах, напътвай ни по Правия път!

Ал-Маазири възхвалява Абу Хамид по отношение на фъкх и казва, че той имал по-големи познания по фъкх, отколкото за усул ал-фъкх (основи на правото). Що се отнася до ‘илм ал-калаам, който е усул ал-дийн, писал е книги в тази област, но не е имал дълбоки познания. Разбрах, че му липсва опит в тази област, защото е изучавал разни области от философията преди да  учи усул ал-фикх, по този начин философията го потиква да критикува идеи и да атакува факти, защото философията върви напред успоредно с мисълта на човек, без никакви шари’ насоки.

Аз бях казал, че Абу Хаййан е написал огромна книга за тези Суфистки идеи и ал-Ихийа съдържа много необосновани идеи...после той е казал: В ал-Ихийа има идеи, които нямат база, като например да започваме да си режем ноктите от показалеца, защото е най-старши от пръстите – това е пръста, използуван при тасбих; после преминаваме към средния пръст, защото е отдясно на показалеца и завършваме с палеца на дясната ръка. Дава и хадис, свързан с това.

Аз (ал-Захаби) казвам: 
Това е измислен хадис. Абу’л-Фарадж ал-Джаузи е казал: Абу Хамид написал ал-Ихийа и я запълнил с измислени хадиси, за които той не знае, че са измислени. Говори за вдъхновение и се отклонява от рамките на фъкх. Казва, че звездите, луната и слънцето, които Ибрахим видял, са граници светлина, които пазят човека от Аллах, а не добре познати неща. Това приличат на думите на Баатиниййа.

(Siyar A’laam al-Nubala’, част 19, стр. 340). 

В края на живота си ал-Газали, Аллах да се смили над него, се завръща към вярата на Ахл ал-Сунна уа’л-Джама’а. Фокусира се върху Корана и Сунната, отхвърля ‘илм ал-калаам и свързаните с него неща. Съветва уммата да се завърне към Книгата на Аллах и към Сунната на Неговия Пратеник (салАллаху алайхи уа саллам), да живее в съответствие с тях, какъвто е бил пътя на ас-Сахаба, Аллах да се смили над всички тях и онези, които следват техния път до Съдния ден. Шейх ал-Ислям, Аллах да се смили над него, е казал: Тогава той се връща към пътя на учените по хадис и пише Илжаам ал-‘Аууаам’ан Илм ал-Калаам (Iljaam al-‘Awwaam ‘an ‘Ilm al-Kalaam).

(Majmoo Fataawa, част 4, стр. 72) 

Само поглеd върху Iljaam al-‘Awwaam ‘an ‘ilm al-kalaam ще потвърди голямата промява в много неща:

1 – В тази книга той поддържа вярата на салаф и набляга върху това, че пътя на салаф е истинния и който върви срещу тях, е или човек, който следва нововъведения или сам е новатор (в религията).

2 – Категорично отхвърля та’уиил (интерпретации на атрибутите на Аллах по начин, който променя тяхното основно значение).

3 – Твърдо осъжда учените на ‘илм ал-калаам и описва всички техни принципи и стандарти като „укорително нововъведения”, навредили на много хора, предизвикали неприятности на мюсюлманите. Той казва: „Вредата, причинена на много хора е нещо, което съм видял, чул и изпитал. Злината, която е резултат ‘илм ал-калаам е налице, защото това учение, въпреки забраната от ас-Сахаба, е широко разпространено.  Също виждаме ясно, че Пратеника на Аллах (салАллаху алайхи уа саллам) и ас-Сахаба не са следвали пътя на учените от ‘илм ал-калаам, когато представяли някакви анализи или аргументи. Това е било така не защото не са могли, а защото ako  е имало нещо добро, те са го извършвали по този начин, щели са да проучат въпроса, дори и да е бил труден...”

Също така е казал: „Ас-Сахаба, Аллах да е доволен от всички тях, е трябвало да доказват пророчеството на Мухаммад (салАллаху алайхи уа саллам) на Юдеи и Християни, но не са добавили нищо към Корана, не са прибягнали към някакви спорове или философски принципи. Това е било така, защото са знаели, че могат да предизвикат нещастие и обърквания. Който не е убеден в доказателствата на Корана, няма да се убеди от нищо друго, защото няма доказателство след доказаното от Аллах.”

 Вижте Abu Hamid al-Ghazzaaali wa’l-Tasawwuf.

Това са няколко коментара на надеждни учени, направени за ал-Газали, Аллах да се смили над него. Може би това е достатъчно за тези, които искат да бъдат напътени.

А Аллах е Онзи, който ни води по Правия път.  

Islam Q&A - 13473

Sheikh Muhammed Salih Al-Munajjid