Как се пише за исляма и за Палестина в българската преса

от блога на Руслан Трад

Статията на Юри Михалков във в. “Сега.”

Точно, когато реших, че по-зле в българската журналистика не може да става – след като чух как коментаторът на БНТ за откриването на Олимпийските игри обвини Иран, че е замесен в атентата в Бургас, и нарече Израел “многострадална държава” (Палестина даже не я спомена като минаха нейните спортисти…) – точно тогава отворих съботния брой на в. “Сега.”

С интересното заглавие “Мюсюлманска ученичка стана най-младият кмет в света” на страница 16та колегата Юри Михалков вече леко прекрачва границите на основните стандарти на журналистиката, които изискват една елементарна обективност. Още в първия параграф той ни обяснява защо е избрал това заглавие. “За пръв път в мюсюлманския свят ръководен пост се поверява на тийнейджърка. За исляма, който повелява момичетата да не мръдват и крачка извън дома, това си е направо разместване на ценностните полюси. Дали пък палестинците, в сравнение с афганистанците, саудитците и пакистанците, не са с няколко обиколки по-напред в цивилизационното си развитие – нищо че още нямат държава,” пише с авторитет на много начетен в кораничните тайнства Михалков.

Няма да се впускам в аргументи затова колко грешно е това изявление; не мисля и че те биха променили мнението на тези в България, които вече мислят по този начин. Главният проблем за мен тук е, че в българската преса (а и в другите видове медии) няма никакъв контрол върху качество и спазване на базовата журналистическа етика, а тя изисква, ако имаш мнение да го изказваш на тази страница във вестника, която е отредена за такива. Вместо това Михалков си позволява расистки душевни излияния в секция “Сега Фамилия,” която някой неосведомен читател ще прочете и ще приеме за неоспорима истина.

Михалков не спира с дезинформацията до тук обаче. Позволява си да коментира и ситуацията в Палестина:

“И докато Кайро не се интересуваше от Газа, покойният йордански крал Хюсеин инвестира в икономическата инфраструктура на Западния бряг. Така исторически този район изпревари в развитието си Газа. Там живеят богатите палестинци, стандартът на живот е далеч по-висок, има 7 университета, а на жителите им се налага да общуват с израелците (при които, впрочем, те намират работа). И неслучайно преговори с Израел водеше палестинското ръководство от Западния бряг – отначало покойният Ясер Арафат, след това Махмуд Абас и други. Не случайно също Палестинската автономия признава правото на Израел на съществуване.”

Статията на Михалков буквално е опасна! Някой беден читател ще прочете, ще му се стори Палестина рай  на земята (където жените си мълчат, мият краката на съпрузите си и си стоят вкъщи да готвят) и ще започне българска изселническа вълна към окупираните територии.

Колега Михалков, проверката на фактите, която е задължителна в журналистиката, щеше да Ви отнеме 5-10 минути; най-малкото статията за Палестина в Уикипедия да бяхте прочели.

Mariya Petkova

Студентка съм по Близкоизточни науки и от няколко години работя и живея в Кайро. Twitter: @mkpetkova