Величието на Аллах субхаанаху уа та’ала

Имам Ибн ул Кайим ал-Джаузийа
Цитирано в „Празнаци на слабата вяра“ от Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджид
© 1997 Daar of Islamic Heritage






Ибн ал-Кайим описва величието на Аллах с думите:


„Той устройва и управлява царствата, повелява и забранява, сътворява, дарява препитание, умъртвява и съживява, въздига и унижава, сменя деня и нощта, редува дните, сменя държавите, прави така, че да възникне една държава и да изчезне друга. Неговата повеля и Неговата власт се изпълняват в небесата и във всичките им кътчета, по земята, навсякъде върху нея и под нея, в моретата и простора. Той обхваща всяко нещо и пресмята всяко нещо. Неговият слух улавя всички гласове и за Него те са отчетливи и ясни. Той ги чува въпреки различните нужди и различните езици, на които ги изричат. Нито един глас не може да отвлече слуха и вниманието Му от друг, не могат да Го заблудят многото въпроси, не могат да Го раздразнят нетърпението и упорството на упоритите, които са в нужда. Неговият Взор обхваща всичко. Той вижда пълзенето на черна мравка върху масивна скала в непрогледна нощ. Защото неведомото при Него е ведомо и тайното при Него е явно. „Умолява Го всичко на небесата и на земята. Всеки миг изявява Той някакво дело.” /ар-Рахман, 55:29/ Опрощава нечий грях, разсейва нечия грижа, премахва нечия мъка, помага на някой сломен, обогатява някой бедняк, напътства някой заблуден, извежда на правия път някой объркан, спасява някой опечален, засища някой гладен, загръща някой гол, лекува някой болен, изцелява някой измъчен, приема нечие покаяние, въздава на някого, който е сторил добро, подкрепя някой онеправдан, поразява някой жесток човек, успокоява нечий страх, премахва едни народи и въздига други. Ако обитателите на Неговите небеса и обитателите на земята Му, ако първите сътворени и последните сътворени, хората и джиновете, имаха сърцето на най-богобоязливия сред тях, то това не би прибавило нищо към Неговото владение. И ако първосътворените и сътворените последни, хората и джиновете, имаха сърцето на най-покварения сред тях, то това нямаше да отнеме нищо от владението Му. Ако обитателите в небесата Му и тези по земята, хората и джиновете, техните мъртви и техните живи, мокротата и сухотата, ако всички застанеха на едно място и Го помолеха за нещо и на всеки от тях Той дадеше онова, за което Го е помолил, то това не би отнело и зрънце от Неговото владение... Той е Изначалният, преди Когото не е Съществувало нищо, Безкрайният, след Когото не ще просъществува нищо. Той е Явният и над Него няма нищо, Той е Скритият, пред Когото няма нищо. Благословен и Всевишен е Той. Той е най-достойният да бъде споменаван, най-достойният да бъде почитан, Той е най-заслужилият благодарност, Той е най-милостивият владетел, Той е най-щедрият от умоляваните. Той е Владетелят, Който няма съдружници. Той е Единственият, Който няма равен Нему. Той е Целта, Той нито е раждан, нито е роден. Той е Всевишния, Който няма подобен. Всичко погива освен Неговата власт. Всичко е преходно, освен Неговото владение. Всеки Му се покорява само с Негово позволение. Никой не престъпва повелите Му, без Той да узнае. Покоряват Му се и Той въздава, прегрешават и Той опрощава. Всяко наказание от Него е справедливост. Всяка благодат от Аллах е благоволение от Него. Той е най-близкият Свидетел, най-близкият Закрилник. Той е, Който хваща прегрешилите „за перчема”, Той записва делата, Той определя отреденото време за всеки. Сърцата са отворени за Него. При Него тайното става явно. Въздаянието Му е Слово и мъчението Му е Слово. „Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става.” / Йа-Син, 36:82/