Лингвистичен ТАФСИР на сура Нази'ат, айа 1, Сура Нази’ат (Изтръгващите, 79)

Предговор:

Сурата е Меканска.
Заключителната част от сура Наба’ се отнася за началото на тази сура;
Аллах казва:

يَوْمَ يَقُومُ الرُّوحُ وَالْمَلَائِكَةُ صَفًّا ۖ لَّا يَتَكَلَّمُونَ إِلَّا مَنْ أَذِنَ لَهُ الرَّحْمَٰنُ وَقَالَ صَوَابًا

...в Деня, в който Духът [Ангела Джибрил] и ангелите ще се възправят в редица. Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият (Аллах) позволи, и той ще говори (само това), което е правдиво.
(Наба’ 78:38)

Т.е. Аллах завършва предходждащата я сура със споменаване на Съдния Ден и започва тази сура със споменаване на Последния (Съдния) Ден.

Клетви:

В началото на Сурата,Аллах дава клетви (Аксаам).Защо се използват именно клетви?
Много хора от ранните поколения,вкл. учениците (Таби’ун) на сподвижниците на Пророка смятат,че клетвите се използват за да покажат нещо:

- Висота
- Могъщество
- Страхопочитание

Т.е. Аллах се кълне в слънцето,луната,денят,времето и т.н.

В книгата си Ал Му’иин фи ал Аксаам ал-Кур’ан (Значението на клетвите в Курана) ,Ибн ал Кайим казва,
че между клетвата на Аллах и смисъла на сурата има връзка.

Това е силно въздействащ начин да се представи значението на сурата.
Напр. В сура Киама’ Аллах казва:

Лаа Уксиму би Йаум ил-Киама’,уа Лаа Уксиму бин-Нафсин Лаууаама’.

(Не, кълна се в Деня на Възкресението и се кълна в многоукоряващата (се) душа/нафс/съвест).

По-нататък с сурата се говори детайлно по тези въпроси.

В речта клетви се използват:

1 - Когато аудиторията не вярва в това,което казваш.(напр. "кълна се в Аллах,че бях там")

2 - За да се покаже недоволството на този,който се кълне, т.е. този,който е ядосан, дава клетва (напр. "Кълна се, ако не направиш това, няма да говоря повече с теб").

3 - За да се вземат думите ти сериозно:
Когато хората чуват Курана, те го подминават, мислейки, че Пророкъта на Аллах си създава своя религия.
Аллах ползва Клетви, за да направи посланието силно и каращо хората да осъзнаят важността на речта, в която присъстват клетви.

4 - Клетвите в Курана са логичен компонент в представянето на началото или предшественик на това, за което ще се говори в сурата. 

1:Айа 1:

وَالنَّازِعَاتِ غَرْقًا

уан-наази’аат гхаркан
Кълна се в [ангелите], които изтръгват [душите] с все сила 

Ан-Нази’аат

Наз’- да изтръгнеш със сила.

Гхарка- потапям се (маф’ул мутлак мин гхайри лафдхихи - глагола е споменат (в случая Гхарка) без Наз’ да се повтаря (като Уан-Нази’ати Наз’а)

Какво се описва тук?

Описва се образа на някой, който се потапя в нещо и го изважда със сила.

Мнозинството от коментаторите казват, че това са Ангелите, основавайки се на мнението на Абдулла’ ибн Аббас (сподвижник и братовчед на Пророка (с.а.с.)

Ал Багауи отбелязва: "Ибн Аббас смяташе така: Нази’ат и Нашитаат, Сабихаат, Сабикаат и Мудабираат - всички те са Ангели."

Друго предположение е това на Хасан ал-Басри, който смята, че това са звездите, т.е.кометите, които биват откъснати от небето.

мнение №3:

Трябва да знаете,че Аллах използва двусмислени термини, за чието значение учените имат различни предположения. Например учените от 1-вия век на Исляма са на различни мнения и това е доказателство, че айата е двусмислена, а не еднозначна (мутлак) - така,че да има различни мнения не е куфр (неверие).

Муффассирун-ите (учени,които се занимават с тълкуването на Курана) изучават различните мнения и доказателства, за да определят кое е най-правилното.

Едно от достоверните тълкуванията е, че Нази’ат се отнася за Ветровете.
Заради наставката ____ААТ и се отнася за ветровете преди, т.е. Мурсалаат, Дарийаат, Джаарийаат и това е силно лингвистично доказателство.

Въпреки това най-разпространеното мнение е, че думата обозначава ангелите.

Ал Ислаахи казва, че са вертовете.

Той оспорва, казвайки, че Ан-Нази’аат е в женски род и множествено число __ААТ [буквите Алиф и Та в края] (джам’ му’аннаф салим)
А Аллах говори негативно срещу приписването на женски пол на Ангелите:

أَفَأَصْفَاكُمْ رَبُّكُم بِالْبَنِينَ وَاتَّخَذَ مِنَ الْمَلَائِكَةِ إِنَاثًا ۚ إِنَّكُمْ لَتَقُولُونَ قَوْلًا عَظِيمًا 
(за Себе Си (вашия Господ) е взел дъщери измежду ангелите? )-Исра’ 17:40

Както виждаме, Аллах критикува това.

Когато Аллах говори за ангели в Курана, Той го прави в следната последователност: Мунзалиин, мусаууимиин, мурдафиин (всички в мъжки род, множествено число - джам’мудахккар салим)
Дори когато Аллах споменава Ангелите в женски род, множествено число, ’’каалаТ ал малаа’ика’’ (каза ангелите..), това е заради дифтонгизираните множествени числа (джам’ат-таскиир). А този вид множествени числа в арабския се ползват в женският им род.
Обаче, когато местата се разменят, т.е. Малаа’икату КаалОО (ангелите казаха) - виждаме отново мъжки род, множествено число.

2 - Друга обосновка на учените, че думата не се отнася за ангелите е, че айата описва нещо, което се потапя в нещо друго и го издърпва.
В хадиса за смъртта се описва как душата бива издърпвана извън тялото от основата на стъпалото и в този случай ангелите не влизат в него. И Аллах знае най-добре.

Те оспорват и казват, че няма конкретно описание на ангели, които влизат в телата, за да извадят душите.

Налице са две мнения, едното е популярното, другото е по-силно обоснованото.

Това показва всестранната същност на Кур’ана. Отбележете, че когато тези Мекански (низпослани в Мекка) сури биват рецитирани, те са чути от хора, сред които неверниците преобладват.
Когато ги чуват, те не питат Пророка на Аллах за обяснения на айатите (заради гордостта си). Политеистите обаче ги запаметявали (защото арабите имали невероятно добра памет и помнели дори чутото само веднъж) и отминавали.

Така че когато Меканските сури биват низпослани, неверниците разбирали (дори и това да е било задълбочено разбиране) някои части от Кур’ана.

لِسَانٌ عَرَبِيٌّ مُّبِينٌ Лисаанин ‘арабиййун мубин
този [Коран] е на ясен, арабски език. –(ан-Нахл 16:103.)


Aллах казва: يَعْلَمُ مَا يَلِجُ فِي الْأَرْضِ وَمَا يَخْرُجُ مِنْهَا وَمَا يَنزِلُ مِنَ السَّمَاءِ وَمَا يَعْرُجُ فِيهَا ۚ وَهُوَ الرَّحِيمُ الْغَفُورُ - Знае Той (Аллах) какво прониква в земята и какво излиза от нея, и какво се спуска от небето, и какво се издига към него. (Саба’ 34:2)

Неверниците мислят, че цитираната айа се отнася за Дъжда и Семената, посяти в Земята и Растенията, които поникват от нея.
Но вярващия има по-дълбоко и духовно разбиране и знае, че айята също се описва хората, които умират, погребват се в земята и след това биват възкресени в Съдния Ден.

Това в едно и също твърдение, но с различно ниво на разбиране. (субхан-Аллах!)

Ислахи коментира: ''Най-верояно Политеистите приемали,че тези айати се отнасят за Ветровете.
Докато тълкованието,че са Ангелите, е също истинно и популярното.''

Някои учени подкрепят мнението, че тази айа се отнася за ветровете, посочвайки следната айа:

إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ رِيحًا صَرْصَرًا فِي يَوْمِ نَحْسٍ مُّسْتَمِرٍّ - Изпратихме срещу тях вихър в ден на непрестанно злочестие, изтръгващ хората, сякаш са стволове на изскубнати палми. (ал-Камар 54:19)

Посяга и изтръгва навън (Наз’) се използва за Риих: Вятър в Кур’ана.

Така,че ако бяха:

Ветрове: Аллах се кълне в урагана и буреносните ветрове, които със сила изтръгват дървета от корените или сгради от основите им и т.н.

Ангели: Аллах се кълне в ангелите, които влизат в тялото на неверника и изтръгват душата му - която не иска да излезе - със сила.


източник: Автентична Ислямска База