За карикатурното изкуство и Коранът

Източник Ислямът в Чепинци

Автор д-р Ариф Абдуллах

Карикатурната дейност е изкуство. Изкуството е способност, разкриваща интелектуалното чудо, сътворено от Бог в човека. Чрез изкуството и знанието, човек развива най-ценното в себе си – своя интелект, който Бог е сътворил, за да бъде пазител на мъдростта и смирението, и да отблъсква насилието и проливането на невинна кръв.

Значителна част от кораничното съдържание е базирано на пъстра художествена илюстрация. Резултатът от делата, които са подплатени с користни цели, е изобразен в Корана като носена от пустинните ветрове пепел. Опитът на човек да надделее над Бог е илюстриран със стремежа на човек да угаси сиянието на земята и небесата, духайки с уста. А този, който не се възползва от знанието, е представен като магаре, натоварено със свитъци.

Тези и много други примери ясно показват, че Коранът не е лишен от сатиричен похват и в този смисъл представя богат изворов материал за карикатурното изкуство. Но отличителното в кораничния сатиричен подход е, че той не персонализира злото, грозното и неполезното, а го бичува персонифицирано в чертите на поведението. Целта на Корана не е да осмее дадена личност, а да трансформира злото в добро у човека. Това е съвършенно чувство за усет и съзнание черти, характерни за изкуството.

Ето защо дори осмиването на враждебността и агресията, персонализирани в образа на някои от световните диктатори, за които историята и човечеството не са в разногласие, няма да бъде нормативно прието в Исляма, защото не самата личност, а чертите на лошото поведение трябва да бъдат иронизирани. Тогава как би могла да се персонализира враждебността и агресията в образа на Божий пратеник, нравствен пример за милиард и половина мюсюлмани, и уважавана личност от по-голямата част немюсюлмани по света, според класификацията на американския изследовател Майкъл Харт, който определя пророка Мухаммед за най-влиятелната личност в човешката история.

Следователно подобна персонализация напуска границите на изкуството, тъй като губи чувството за усещане и съзнание. Това не е изкуство. Изкуството е изтънченост и висок нюх. То не е и свобода на словото, защото свободата на словото е да сближава и помирява, а не да сее раздори и омраза.

Свободата на словото трябва да изтрива злото от историческата междурелигиозна памет и да обуславя сътрудничество в праведността и справедливостта. В исторически план Коранът посочва, че нагласите за сътрудничество между пред-ислямските араби съществували, но без да се ограничават в рамката на праведността и доброто, тъй като орбитата на техния живот се трасирала от кръвната връзка помежду им. Тяхното сътрудничество се базирало на племенна егоцентричност, черта, с която се храктеризирал бедуинския социум. Егоцентричният бедуински манталитет не позволявал на времето да лекува историческите рани, а ги правел да горят отвътре. Изворите представят информация за Бесус, арабска междуплеменна война, продължила четирийсет години.

В този исторически контекст, където различните групи се борели и встъпвали в сътрудничество само за да си върнат исторически нараненото достойнство, дори това да бъде за сметка на общото благоденствие, Коранът трансформира тези негативни нагласи в благоразумие, посочвайки че историческите конфликти не трябва да бъдат причина за престъпване в настоящето: „И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, че са ви възпрели от Свещената джамия, та да престъпите!” (Коран, Трапезата 5: 2).
Години след този исторически конфликт, Коранът насочва вниманието в мединското мултирелигиозно общество към тази непозната за номадския манталитет уравновесеност и мъдрост, разкриваща, че опазването от грях и престъпване е по-достойно от търсенето на отмъщение за историческия гнет.

Тази сдържаност и търпение пред историческия гнет не е безразличие към историческите събития, а стремеж към помиряване на историята с настоящето. Затова веднага след кораничното наставление да не се обременява съзнанието и обществото с исторически конфликти, следва императивът за взаимно сътрудничество в праведността:„И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, а не си помагайте в греха и враждебността!” (Коран, Трапезата 5: 2). Така, взаимното сътрудничество за изграждане на праведно и добродетелно общество се поставя от Корана като висша цел, реализацията на която не трябва да се възпрепятства от историческото минало.

Относно вчерашното масово убийство в редакцията на Шарли Ебдо

Относно вчерашното масово убийство в редакцията на Шарли Ебдо:

Разгледах внимателно карикатурите на вестника и веднага пролича позицията на медията - антисемитиска, пропалестинска, анти ИСИС и анти ислямистка, но не и анти мюсюлманска.
Вярно е, че карикатурите са откровено цинични и грозни, но самата насоченост е не по-малко грозна от нарисуваното.
Това беше една от причините, поради която смятам, че нападателите са "отмъщавали" не в името на Пророк Мухаммад с.а.с., а както споменаха вчера в изявление на ИСИС - в името на "нашия шейх Осама бин Ладен и имам Багдади" (без коментар на това).
По-късно разбрах за оставените лични документи в отвлечената кола след покушението, както и за въстаналата срещу мюсюлманите Франция и Льо Пен на върха (почти по думите на българка във Франция), което твърдо промени мнението ми и съм почти убедена, че всичко случило се не е плод на нашето конспиративно въображение, а на това, че не пасем трева, т.е. = не сме овце.
А всичко е инсценировка.
Бог да пази всички за всичко, което предстои.
Не знам дали притесненията са само поради емоционалната ми природа, но не мисля, че това, което се случи, ще мине за 3 дни - говоря не за семействата на убитите, а за общественото мнение.
Във Франция никога не е било лесно или хубаво за имигранти и/или мюсюлмани.
Искам само да отбележа, че дори мюсюлмани да бяха извършили вчерашното масово убийство, както и Шарли Ебдо да се беше подигравал с религията:

- Няма да забравя хадиса, при който мъж беше обиждал в присъствието на Пророк Мухаммед с.а.с. Абу Бакр, но те не му обръщали внимание. По едно време той обърнал нападките и обидите си към Пророк Мухаммад с.а.с. и тогава Абу Бакр започнал да се кара с него. Тогава Пророка с.а.с. станал и си тръгнал и Абу Бакр го настигнал с думите, че го защитава, защо си е тръгнал. Отговора на Мухаммад с.а.с. бил, че не стои на място, където има Шейтан.

- В името (уж) на един от най-благите хора, вървяли някога на тази земя - Пророк Мухаммад с.а.с. се извършиха едни от най-кървавите атентати. Както и в името на другия най-благ човек, вървял някога по тази земя - Исус а.с. - в негово име също са извършени едни от най-кървавите покушения и драми в историята. Това не само петни техните имена, но и е откровената подигравка и окарикатуряване на тези чисти хора и на Бог.

- Да напомня за всички обиди и покушения, които е понесъм в живота си Пророк Мухаммад с.а.с. - за които нито той, нито ас-Сахаба, са отмъщавали или въздавали каквото и да било.

- Да напомня, че е казано ако се говорят лоши неща в компания, на мюсюлманина е повелено да каже "Салям" и да се отстрани, докато не се промени темата на разговора. А не е повелено да раздава шамари.

- Да напомня, че умишленото убийството си е убийство, освен в 1-2 случая (справка Коран). Единия случай е по време на война с оръжие - армия срещу армия, а не въоръжени срещу невъоръжени, срещу деца, жени.

- Да напомня, че Исляма не е само молитви, бради, никаби и пр. Даже по-малко и от трите, взети заедно.

- Да напомня, че лошия нрав разваля Исляма така, както капка оцет разваля каца с мед.

- Да напомня, че такива акции, като вчерашната, отстраниха много хора от която и да било религия, а най-вече от Исляма и тази, иначе прекрасна религия, твърдо се смята (от мнозина). за покварена, насилствена, повеляваща убийства, кръв и пр.

Повтарям, че последните неща, които написах, са в случай, че приемем, че убийствата са дело на мюсюлмани и че са го сторили след карикатури срещу Пророк Мухаммад с.а.с.

Някой ще каже: "Какво ми дреме, че хората си мислят, че ИСлямът е кървава религия" - нека си го мислят, щом са заблудени, ние знаем, че не е така". Който си го помисли, нека помисли за своя ИСлям, дали не е само молитвата и поста през Рамадан и дали тогава молитвата и поста му значат нещо и какво.

Забележка - брадата е сунна, не фард.

Албум със снимки от Хадж през 1953г.

Дори само 60 години назад, виждаме колко различно е било по време на Хаджа. 

Няма да давам оценка сегашния или миналия Хадж е по-истински, по-добър и пр. Оценката е от Аллах. 

А Хаджа е в намерението на поклоника. 

По онова време, както и сега, много поклоници са пътували с кораб или самолет. 

От близките страни са пристигали с малки самолети.

Отново както и днес, автобусния транспорт е бил сред основните.

Единствено на Мюсюлманите се позволява преминаването в границите на Мекка.

Голяма част от тези старинни и исторически постройки са били разрушени, за да се направи място за разширението на Джамията и пространството около нея.

На тази оживена улица на Мекка, се вижда и минарето в Османски стил.

Един от входовете на Месжид ал-Харам.

Поклоници извън Джамията.

Кааба и района Матаф, когато все още има само един етаж.

Кааба в близък план.

Времето, в което поклониците все още са можели да влизат в Кааба.

Изпълняването на Тауаф е било далеч по-лесно от сега и далеч от днешните тълпи.

Магазини и сергии в близост до Месжид ал-Харам.

Конете и носилките са били използвани за превоз.

Когато поклониците са виждали курбаните си.

Закланите животни са превозвани с магарета.

В Мина храната се приготвяла на огнища.

Поклониците са се молели в близост до камилите си.

В близост до Арафа можем да видим палатки.

Джармарат са били все още малки каменни стълбове.

Е, бръснененто на глави си е бръснене на глави :)

Както и охлаждането по време на горещините... :)

Снимките са ot National Geographic Magazine

Роднините на Чърчил го молели да не приема Исляма

"Моля те, не приемай исляма. Забелязах предразположението ти към ориентализацията (бел. ред. - да изпитва голяма симпатия към ориента и исляма). Забелязах тенденциите да се държиш като паша, наистина ги забелязах. Ако влезеш в контакт с исляма, приемането му може да стане много по-лесно, отколкото си предполагал. Зовът на кръвта - не знаеш ли за какво ти говоря, бори се", пише бъдещата му снаха лейди Гуендолин Бърти в писмо до него от 1907 г. по повод на плановете му да направи обиколка на някои ислямски държави в Африка и Близкия изток.

Писмото е било открито от историка Уорън Доктър от университета в Кеймбридж, докато търсел материали за книгата си "Уинстън Чърчил и ислямският свят: Ориентализмът, империята и дипломацията на Близкия изток".

"Бившият премиер на Обединеното кралство е бил силно заинтересован от исляма и ориенталската култура, но никога не е обмислял да си смени религията. По онова време той е бил повече или по-малко атеист. А възхитата му по ислямската култура е била нещо нормално сред викторианците", коментира Доктър.

Интересът на Чърчил към ислямската култура покълва по време на военната му служба в Судан.

                                                    _{Лейди Гуендолин Спенсър Чърчил.}

В писмо до лейди Литън през същата година Чърчил я моли да мисли за него като за паша, какъвто би му се искало да бъде.

Възхитата му стигнала дотам, че той и близкият му приятел Уилфред Блънт - поет и радикален поддръжник на мюсюлманските каузи, се обличали в арабски дрехи, докато били в приятелски кръг.

                                      _{Чърчил във военна униформа, 1895 г. Снимка: Уикимедия.}

Изследователят изтъква, че въпреки възхитата си бъдещият премиер на Англия е критикувал силно исляма:

"Фактът, че според мохамеданския закон всяка жена трябва да принадлежи на някой мъж като абсолютна собственост - като дете, съпруга или конкубинка, ще отложи изкореняването на робството по света, докато вярата в исляма не спре да бъде водеща сила сред хората", пише Чърчил през 1899 г. относно преживяванията си в Судан.

Източник offnews.bg

Лиъм Нийсън сериозно обмисля да приеме Исляма

Популярният Ирландски актьор е кръстен от свещеник, но сериозно обмисля да остави Католическите си вярвания назад и да приеме Исляма.

59-годишният Лиъм Нийсън казва, че е започнал да обмисля това след работно посещение в Истанбул. 

Според вестник The Sun, Нийсън е споделил, че Ислямската молитва "просто му е влязла под кожата". 

Различна вяра: Лиъм Нийсън, сниман тук в Late Night With Jimmy Fallon Show този месец, обмисля да приеме Исляма

"Призивът за молитва е 5 пъти на ден и в началото това дразни, но след това тя просто ми влезе под кожата - оказа се най-прекрасното, красиво нещо", казва той.  

"В града има 4,000 джамии. Някои са просто невероятни и всичко това ме кара да стана Мюсюлманин".

Нийсън е отраснал в Северна Ирландия в римокатолическо семейство. 

"Най-красивото нещо" - актьорът е научил повече за религията по време на снимките в Истанбул.

"Отгледан съм като Католик. Но мисля, че всеки ден се питаме, дори несъзнателно, какво правим тук? Защо е всичко това?" - продължава той.

"Постоянно чета книги за Бог, отсъствието на Бог за атеизма". 

Актьорът бе критикуван през 2010-та за ролята си на Аслан от "Хрониките на Нарния", за чиято той даде гласа си, че представянето му не е било базирано на Христос, както *автора на книгата "Хрониките на Нарния* е имал на идея, а всъщност на всички духовни лидери, включително Мохамед.

Последния филм на Нийсън, The Grey, ще бъде представен в Обединеното Кралство в петък.

Източник Dailymail.co.uk/

Нося Хиджаб, защото го заслужавам

Казвам се Шейла и съм родена като Мюсюлманка в Босна и Херцеговина. 

В семейството Исляма ми не винаги се е практикувал. В комунистическа държава не беше лесно да си изпълняваме религиозните си задължения, камо ли да носим Хиджаб. 

Когато избухна войната в Босна семейството ми избяга в Германия. Там посещавах Католическо училище и за класа беше задължително да посещаваме църква всеки понеделник. Научих всичко, което едно малко момиче можеше да знае за Библията.

Когато се прибирах у дома, разказвах на майка си истории от Библията, а след това тя ги свързваше с Исляма. 

Майка ми никога не ми е казвала или забранявала да чета или уча за Католицизма. Тя се възползва от ситуацията и стори най-доброто. 

Винаги съм знаела, че съм Мюсюлманка, независимо, че познавах по-добре Католицизма, но сърцето ми винаги жадуваше за Исляма, принадлежеше на него.

Във времето около Рамадан и Еид майка ми учеше мен и сестра ми как да си правим молитвите, даваше ни награди за всяка Сура, която научехме.

Когато навърших 13 години, се преместихме да живеем в САЩ.

Най-сетне имах възможността да се сприятеля с други момичета - Мюсюлманки и да посещавам съботно училище (Meктeб), да изучавам Коран. Учителката ми носеше Хиджаб и беше една от най-прекрасните жени, които някога бях виждала, беше толкова красива с Хиджаба си. 

Това събуди моя интерес към Хиджаба. 

За 9/11 си спомням, сякаш беше вчера.

В гимназията учителят ми по история ни питаше каква религия изповядваме. Високо и гордо заявявах, че съм Мюсюлманка и религията ми е Ислям. Бях единствената в класа си. 

По това време за пръв път се почувствах аутсайдер. Тук и там започнах да губя някои приятели. Не беше много ясно от какво се страхуват или от какво странят - това, което казваха за Мюсюлманите, беше чутото от медиите. И всичко това ме накара да уча повече за моята религия, за да мога и да говоря и отговарям на въпросите и репликите. 

Мина време и една нощ сънувах Ангел - мъж, чието лице не можех да видя. Целите му дрехи бяха бели, носеше голям Коран. Дойде до мен и каза: "Чети Корана и се покрий, детето ми". 

Събудих се с чувство на огромно облекчение, но не направих това, каквото ми беше казано. 

Бях тийнейджърка и майка ми много се притесняваше от евентуално отхвърляне или малтретиране от обществото, дали ще си намеря добра работа и т.н.

А аз не исках да я тревожа, така че не се покрих.

Мина време и аз се омъжих за Мюсюлманин, разбира се. Имахме близаци :)

И преди малко повече от седмица сякаш нещо ми каза "Шейла, трябва да се покриеш!"

И го сторих. Никога досега не съм се чувствала така завършена. 

Гордея се с религията си и със себе си!

Казват ми, че деня, в който съм се покрила, е деня, в който съм започнала да се моля за себе си. 

Моя Хиджаб ме направи по-добър човек!

Усещам и знам, че моите действия ще дадат отражение върху религията ми и не желая някой да види да правя нещо лошо и да мисли лошо за религията!

Всъщност моя гняв изчезна и започнах да бъда много мила с хората!

Така че аз нося Хиджаб, защото той ме избра, защото ме направи по-добър човек, защото го заслужавам!

Shejla Piric (USA)

Можете да напишете и споделите своя опит с Хиджаба на следния линк:
http://worldhijabday.com/submit-story/ ‪#‎WorldHijabDay‬ ‪#‎Feb1‬

Източник: World Hijab Day

Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

Търпението не е чакане

Хората трябва да знаят, че "сабр", превеждана като "търпение", не е онова пасивно чакане. А напротив.

Сабр, което превеждаме набързо като търпение, всъщност са минимум 4 думи...най-важните - постоянство, твърдост, упоритост и издържливост - всичко това е търпение, сабр 

Сабр е движение, действие, но изцяло в съгласие със случващото се.

Да знаеш, разбираш и вярваш, че това, което се случва е най-доброто за теб, дори и да не е онова, което сърцето ти иска и желае. 
Защото човек обикновено не знае кое е най-доброто за него и ако изобщо знае, то е по-скоро някаквао съвпадение.

Сабр е като всеки акт, всяко действие е живота ни - Аллах иска от нас да работим, да дадем най-доброто от себе си във всяка ситуация, а резултата е от Него.

Декларация на Висшия мюсюлмански съвет на Мюсюлманско изповедание в Република България, приета на редовно заседание в София на 3 декември 2014 г.

Декларация на Висшия мюсюлмански съвет на Мюсюлманско изповедание в Република България, 

приета на редовно заседание в София на 3 декември 2014 г.

Ние, членовете на Висшия мюсюлмански съвет, пряко избрани от представителите (делегатите) на мюсюлманската общност в Република България на проведената през февруари 2011 г. Национална мюсюлманска конференция и действащи в качеството си на централен колективен ръководен орган на Мюсюлманското изповедание в Република България, позовавайки се на правото за вероизповедание като основно, естествено и демократично човешко право, гарантирано от Конституцията на Република България, Законът за вероизповеданията, Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, Европейската конвенция за правата на човека, водени от чувството за обществена отговорност, социална справедливост и религиозна толерантност, полагайки всички необходими усилия за изграждането на авторитета на България пред Европа и света, с претенциите за най-дълбоко познаване на ислямската религия, заявяваме следното:

Силно сме обезпокоени от обстоятелството, че през последните месеци определени институции и средства за масова информация, използвайки някои акции, организирани в райони, населени от мюсюлмани, системно и целенасочено изопачават и подменят смисъла на основни постулати на  ислямската религия. 

Недопустимо е засвидетелстването, че „Няма друг Бог освен Аллах и Мухаммед (с.а.с.) е Пратеник на Аллах”, което е основен маркер на религиозната идентичност, както и  първата от петте основи на ислямската религия, с която се встъпва в исляма, да бъде представяна като символ на терористична организация.  Фактът, че се злоупотребява с основни ислямски символи от страна на крайни екстремистки организации не дава право да се накърняват религиозните чувства и права на мюсюлманите. 

Свидетели сме, че определени хора, представящи се за специалисти по исляма, политически среди и медии, също използват тези символи, като създават изкуствено напрежение между религиозните общности и вероизповеданията в страната и провокират страх в обществото.
Същевременно вярващите, в опита си да защитят своята религия и да изпълняват  основните си религиозни задължения, са обвинявани в екстремизъм и в симпатии към терористични организации. Така създалата се обстановка силно безпокои мюсюлманите и подкопава основите на традиционните добросъседски отношения. 

Висшият мюсюлмански съвет, като има предвид интензивните процеси в международен аспект, призовава гражданското общество и държавните институции да съдействат за укрепването на толерантните взаимоотношения между гражданите, принадлежащи към различните вероизповедания. 

Силно вярваме, че развитието и укрепването на религиозното образование и възпитание, чрез Коран курсовете, предметът"Религия" в държавните и общински училища,  средните духовни училища и Висшият ислямски институт, a не създаването на пречки ще допринесе до адекватното познание на ислямската религия. Припомняме, че разрешението за строеж на кампус на Висшия ислямски институт се отлага вече 15 години без основателен аргумент.  

Призоваваме  средствата за масова комуникация в изпълнение на своя дълг, да осъзнаят своята обществена отговорност при представянето на проблемите, свързани с ислямската религия и да не всяват излишна и необоснована паника в българската общественост. Функцията на държавните институции е да открие и оповести доколко битуващите в общественото пространство съмнения са основателни и налице ли са ясни и конкретни доказателства в тази насока.

 grandmufti.bg/

България и неприязънта към турското

Назначаването на българина от турски произход Орхан Исмаилов за заместник-министър на отбраната предизвика сериозни трусове във второто правителство на Борисов, след като националистическата формация „Патриотичен фронт“ почти ултимативно заплаши кабинета с оттегляне на своята ключова парламентарна подкрепа. Това се случи само ден след като в Румъния за президент на страната бе избран етническият германец Клаус Йоханис, който освен държавен глава, по конституция е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Казано иначе: докато румънците нямат и капка съмнение в лоялността на своя сънародник от германски произход, българският гражданин Орхан Исмаилов е за местните националисти „турски агент“, а назначаването му във военното ведомство е равносилно на „национално предателство“ и „гавра с българския народ“.

Прочетете целият материал ТУК, DW

Историята на Пророк Худ а.с.

От Aisha Stacey, публикувано в Оnislam

Худ принадлежал към древна цивилизация, позната с името Аад. Смята се, че столицата се е казвала Убар.  

Много хора се изненадват, когато разберат, че Мюсюлманите вярват в повечето библейски Пророци, познати в Юдейската и Християнската традиции.

Ной, Авраам, Мойсей и Исус са сред тях, като имената им са на страниците на Корана.

Вярата в Божиите пророци и низпосланите Книги, са два от стълбовете на Исляма, като Мюсюлманите приемат Тората и Инджила на Пророк Исус мир нему.

Но ние имаме своите основания да смятаме, че тези книги са претърпяли множество промени. Затова в ден днешен Мюсюлманите вярват само в Корана и потвърдените хадиси на Пророк Мухаммад с.а.с.

Според The International Standard Bible Encyclopedia, във Вехтия Завет е направена препратка към потомък на Ной на име Евер. В някои предания е наричан Ибър (Heber) и е познат като родоначалникът на Иврита (еврейския език).

В Исляма е познат под името Худ и е един от Арабските пророци, като Салих, Шухайб и Мухаммад.  

Известният Ислямски учен от 14-ти век Ибн Касир предава, че Ибн Джарир е потвърдил, че Худ е потомък на Ной. 

Изпратен от Бог при братята си, Пророк Худ разпространява посланието, че Бог е Един и да се служи единствено на Него. Това е същото известие, предавано от всички Божии Пророци. В Корана се казва, че Худ е казал на хората си:  

 {…И при адитите брат им Худ...Рече: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Вие само лъжете.} (Худ, 11:50)

Худ принадлежал към древна цивилизация, позната с името Aaд, a главния град се смята, че се наричал Убар. В Корана е известен под името Ирaм. Aaд са живели на ветровити хълмове между Оман и Йемен. Хората са строяли високи кули и така този район става известен като земя на хиляди стълбове.

Тази цивилизация не приличала на никоя друга. Бог благословил Aaд и хората му - дал им плодородна земя и изобилие от прехрана, много деца, селскостопански животни и досъпни водни ресурси. Самите хора са описвани като високи, силни и добре сложени. 

В много отношения Aaд прилича и напомня на много от днешните богати общества. Имали излишък от богатство  и гордост, арогантни хора, които не били доволни от задоволяването на основните си нужди.
Започнали да строят кули и жилища, само за да покажат с какви богатства разполагат. Натрупали земни притежания сякаш щели да живеят вечно.  

Водачите и управниците на Aaд били властни тирани, богатствата им не ги направило спокойни, както се случва понякога, а те ставали по-властни и твърди.

Сатаната бил сред тях и направил делата им да изглеждат нормални в очите им. Тяхната надменност и горделивост нараствали и служенето на идоли се разпространило.

Пророк Худ също бил силен човек, но използвал силата си да се противопоставя на проблемите, възникващи в обществото на Аад. Но съгражданите му не обичали Худ да им посочва грешките, били твърде горделиви да слушат. Но Худ настоявал да ги насочва по правия път. Той казвал:  

{О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбави сила към вашата сила! И не се отмятайте, престъпвайки!”} (11:52) 

Худ се опитвал да им обясни, че искането на прошка от Бог за непокорството, ината и арогантността, само ще увеличи богатството и имането им. 
Бог, казвал той, ще възнагради покаянието ви с обилен дъжд и ще увеличи силата ви, като ви направи най-силни сред съществуващите нации.

Богатите и високомерни хора на Aaд спорили с Худ за Съдния ден. Тя вярвали, че след смъртта телата се превръщат в прах, която вятърът разнася. Хората на Aaд, като повечето съвременни хора вярвали, че целта на живота е да се трупа и умножава богатството и влиянието.

Худ искал да ги накара да се изправят срещу реалността на живота си и да разберат, че са далеч от Единия Бог, но тяхната надменност и гордост надделяли и те го обявили за луд. Чудили се как един човек, който яде и пие като тях, има толкова различна гледна точка за живота.

{Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и никога не ще бъдем възкресени. Този е само един мъж, който измисля лъжа за Аллах, и никога не ще му повярваме.”} (23:37-8)

След това хората на Aaд погледнали Худ и казали:

{...Ще кажем само, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” }(11:54)

Худ се обърнал към Бог и се отказал от хората си. Знаел, че Божието наказание ще е бързо и тежко. 
Неочаквана суша обхванала плодородната доскоро земя. Хората гледали небето и търсели знаци за дъжд. Наказанието било ясно, но хората на Aaд се подигравали и осмивали Худ.
Един съдбовен ден времето се променило. Огнената жега се обърнала в хапещ студ, а вятърът силно завил. Свирепият вятър се усилвал с всеки следващ ден. 

Бурята бушувала повече от седмица и разкъсала палатки и разрушила жилища.
Ибн Касир разказва в книгата си, че яростната буря не спряла, докато целия регион - преди тучен и зелен, не се превърнал в руини и погълнат от пустинните пясъци. 

Само Худ и малка група последователи били спасени. Всички те мигрирали към района на Хадрамут, днешен Йемен.