Историята на Пророк Худ а.с.

От Aisha Stacey, публикувано в Оnislam

Худ принадлежал към древна цивилизация, позната с името Аад. Смята се, че столицата се е казвала Убар.  

Много хора се изненадват, когато разберат, че Мюсюлманите вярват в повечето библейски Пророци, познати в Юдейската и Християнската традиции.

Ной, Авраам, Мойсей и Исус са сред тях, като имената им са на страниците на Корана.

Вярата в Божиите пророци и низпосланите Книги, са два от стълбовете на Исляма, като Мюсюлманите приемат Тората и Инджила на Пророк Исус мир нему.

Но ние имаме своите основания да смятаме, че тези книги са претърпяли множество промени. Затова в ден днешен Мюсюлманите вярват само в Корана и потвърдените хадиси на Пророк Мухаммад с.а.с.

Според The International Standard Bible Encyclopedia, във Вехтия Завет е направена препратка към потомък на Ной на име Евер. В някои предания е наричан Ибър (Heber) и е познат като родоначалникът на Иврита (еврейския език).

В Исляма е познат под името Худ и е един от Арабските пророци, като Салих, Шухайб и Мухаммад.  

Известният Ислямски учен от 14-ти век Ибн Касир предава, че Ибн Джарир е потвърдил, че Худ е потомък на Ной. 

Изпратен от Бог при братята си, Пророк Худ разпространява посланието, че Бог е Един и да се служи единствено на Него. Това е същото известие, предавано от всички Божии Пророци. В Корана се казва, че Худ е казал на хората си:  

 {…И при адитите брат им Худ...Рече: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Вие само лъжете.} (Худ, 11:50)

Худ принадлежал към древна цивилизация, позната с името Aaд, a главния град се смята, че се наричал Убар. В Корана е известен под името Ирaм. Aaд са живели на ветровити хълмове между Оман и Йемен. Хората са строяли високи кули и така този район става известен като земя на хиляди стълбове.

Тази цивилизация не приличала на никоя друга. Бог благословил Aaд и хората му - дал им плодородна земя и изобилие от прехрана, много деца, селскостопански животни и досъпни водни ресурси. Самите хора са описвани като високи, силни и добре сложени. 

В много отношения Aaд прилича и напомня на много от днешните богати общества. Имали излишък от богатство  и гордост, арогантни хора, които не били доволни от задоволяването на основните си нужди.
Започнали да строят кули и жилища, само за да покажат с какви богатства разполагат. Натрупали земни притежания сякаш щели да живеят вечно.  

Водачите и управниците на Aaд били властни тирани, богатствата им не ги направило спокойни, както се случва понякога, а те ставали по-властни и твърди.

Сатаната бил сред тях и направил делата им да изглеждат нормални в очите им. Тяхната надменност и горделивост нараствали и служенето на идоли се разпространило.

Пророк Худ също бил силен човек, но използвал силата си да се противопоставя на проблемите, възникващи в обществото на Аад. Но съгражданите му не обичали Худ да им посочва грешките, били твърде горделиви да слушат. Но Худ настоявал да ги насочва по правия път. Той казвал:  

{О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбави сила към вашата сила! И не се отмятайте, престъпвайки!”} (11:52) 

Худ се опитвал да им обясни, че искането на прошка от Бог за непокорството, ината и арогантността, само ще увеличи богатството и имането им. 
Бог, казвал той, ще възнагради покаянието ви с обилен дъжд и ще увеличи силата ви, като ви направи най-силни сред съществуващите нации.

Богатите и високомерни хора на Aaд спорили с Худ за Съдния ден. Тя вярвали, че след смъртта телата се превръщат в прах, която вятърът разнася. Хората на Aaд, като повечето съвременни хора вярвали, че целта на живота е да се трупа и умножава богатството и влиянието.

Худ искал да ги накара да се изправят срещу реалността на живота си и да разберат, че са далеч от Единия Бог, но тяхната надменност и гордост надделяли и те го обявили за луд. Чудили се как един човек, който яде и пие като тях, има толкова различна гледна точка за живота.

{Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и никога не ще бъдем възкресени. Този е само един мъж, който измисля лъжа за Аллах, и никога не ще му повярваме.”} (23:37-8)

След това хората на Aaд погледнали Худ и казали:

{...Ще кажем само, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” }(11:54)

Худ се обърнал към Бог и се отказал от хората си. Знаел, че Божието наказание ще е бързо и тежко. 
Неочаквана суша обхванала плодородната доскоро земя. Хората гледали небето и търсели знаци за дъжд. Наказанието било ясно, но хората на Aaд се подигравали и осмивали Худ.
Един съдбовен ден времето се променило. Огнената жега се обърнала в хапещ студ, а вятърът силно завил. Свирепият вятър се усилвал с всеки следващ ден. 

Бурята бушувала повече от седмица и разкъсала палатки и разрушила жилища.
Ибн Касир разказва в книгата си, че яростната буря не спряла, докато целия регион - преди тучен и зелен, не се превърнал в руини и погълнат от пустинните пясъци. 

Само Худ и малка група последователи били спасени. Всички те мигрирали към района на Хадрамут, днешен Йемен.