Както и друг път, така и тази нощ Халиф 'Умар, заедно с Ибн Аббас, тръгнали да обиколят града, за да видят състоянието на хората. Минавали от квартал в квартал. Стигнали до място, населено с бедни хора и минавайки покрай малка къщичка, чули шепот. Заслушали се - майката увещавала дъщеря си да разредят млякото, защото количеството тези дни било много малко, разказвала, че когато била млада и продавала мляко, го разреждала с вода и съветвала дъщеря си и сега да направи същото.
Момичето казало: "Разреждала си мляко когато не си била мюсюлманка - сега си мюсюлманка и няма да примесваме млякото!" Майката казала, че Ислямът не й пречи да разредят млякото. Дъщерята казала: "Забрави ли какво нареди Халифът? Той забрани млякото да бъде разреждано". Майката отговорила: "Но Халифът ни забрави - ние сме толкова бедни - как да си набавим хляб, ако не разредим млякото?" Дъщерята попитала: "Такъв хляб ще бъде непозволен, а аз като мюсюлманка няма да направя нещо срещу заповедта на Халифа или да мамя други мюсюлмани".
Майката казала: "Но Халифът или негови служители няма да видят какво правим. Дъще, ти си дете - легни си сега, а утре сутрин аз сама ще разредя млякото вместо теб". Дъщерята отказала да съдейства на майка си и отговорила: "Халифът може и да не е тук да види дали се спазва заповедта му. Моята съвест е моя Халиф. Можеш да избягаш от Халифа и служителите му, но как ще избягаш от Аллах и съвестта си." Тук и майката не отговорила. Къщата затихнала...
На следващия ден Халиф 'Умар изпратил човек да поръча мляко от момичето - млякото било чисто, неразредено. Халифът се обърнал към сподвижниците и казал: "Момичето запази решимостта си въпреки увещанията на майката. Заслужава награда - какво да й дадем?" "Може би да й дадем някакви пари?" предложил ибн Аббас. Халиф 'Умар отговорил: "Такова момиче ще стане чудесна майка. Нейната цена не е в няколко монети, а се измерва в много по-голям мащаб. Ще й предложа най-високата награда като дар, а това ще бъде и в най-добър интерес за нацията".
Халифът повикал майката и дъщерята в дома си - майката треперела, когато застанала срещу него, но момичето гледало спокойно и твърдо. Била красива и някаква особена гордост се излъчвала от нея.
Халифът им разказал какво е чул предишната вечер и добавил, че няма да наказва майката заради дъщерята. Тогава се обърнал към момичето: "Ислямът се нуждае от дъщери като теб и като Халиф на Исляма на мен се пада задължението да те възнаградя като собствена дъщеря".
'Умар повикал синовете си и им казал: "Тук има един скъпоценен камък, едно момиче, която ще стане велика майка. Искам един от вас да вземе тази жена за съпруга. Не знам по-добра невеста от това момиче".
Абдуллах и Абдуррахман - по-големите синове на Халифа вече бяха женени. Асим - третия син, беше неженен и той поиска да се ожени за момичето.
От този брак се роди дъщерята Имм Асим, която станала майка на Умар бин Абдул Азиз - избран за Халиф и служил през периода 717-720г. Докато другите Халифи от династията на Омаядите живеели в разкош, Халиф Умар бин Абдул Азиз живеел и работел следвайки стъпките на втория Халиф на Исляма - неговия дядо 'Умар.
Казано е, че ако някога е имал облагородни Халифи след първите четирима Хулафа Рашидун, това е бил само Халиф Умар бин Абдул Азиз.
Той наследил благородните качества на чудното момиче, което се омъжило за сина на Халиф 'Умар - този Халиф 'Умар Фарук, който имал очи да различи благородния характер и достойнства на едно бедно момиче.
