ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА МЮСЮЛМАНИН, ВЯРВАЩ И МУХАДЖИР

The Road to Jannah

От Абдуллах ибн Амб, Аллах да е доволен и от двамата, казал: „Пророка (с.а.с) каза: „Мюсюлманинът е този, който не причинява вреда на мюсюлманите с езика си и с ръцете си, мухаджира⁰²⁴ е този, който е изоставил забраненото от Аллах“.

Ал-Бухари

Във версията на Ат-Тирмиди е добавено: „...а вярващия е този, на който хората могат да доверят живота си и имуществото си“.

Що се отнася до версията на имаам Ахмад, в нея е добавено: „...а борещия се (муджахид) е който се бори с душата си да бъде покорен на Аллах“.   

В тоаи хадис се споменава достойнството на това, което Аллах и Неговия посланик (с.а.с) определят като причина за щастието на човека в този и във вечния живот, а именно – достойнството на исляма, на вярата, отказа от забраненото и борбата със собствената ти душа.

Освен това в хадиса се дават кратки, но важни определения на всички тези понятия. Например, че истинския ислям не е друго, а покорство пред Аллах, служене на Него, също така и съблюдаване на Неговите права и правата на мюсюлманите. Исляма на човека няма да е съвършен, докато той не започне да желае за другите мюсюлмани това, което иска за себе си, а това може да стане в случай, когато човека е в безопасност от злото, което може да причини с езика си или с ръцете си. Именно това е основата на отношението към другите мюсюлмани. По такъв начин отказа от извършване на зло на мюсюлманите – с думи или дела – свидетелства за съвършенството исляма на човека.

Пророка (с.а.с) е нарекъл вярващ този, на когото хората могат да доверят живота или имуществото си. Наистина, ако вярата се появи в сърцето и го изпълни, това дава на човека определени задължения по отношение на нея, едно от най-важните, е съхранение на повереното, искрени взаимоотношения с хората и недопускане на несправедливост по отношение на живота и имуществото на другите. Ако човек се придържа към споменатото от нас, хората ще го забележат, ще му одверяват живота и имуществото си знаейки, че този човек ще пази повереното, защото пазенето е едно от най-важните задължения на вярващия. Посланика на Аллах (с.а.с) е казал: „Няма вяра този, който не се отличава с надежност⁰²⁵“.

Ибн Шуайб, Ахмад, Ибн Ади, Ал-Бейхаки

Преселението (хиджра) е едно от най-важните задължения на мюсюлманите, без изключение, като Пророка (с.а.с) го определя като отдалечаване от греховете. От това задължение при никакви условия не е освободен никой мюсюлманин, защото Аллах е забранил на рабите Си да нарушават Неговите заповеди и да правят грехове. Що се отнася до по-специфична хиджра, иначе казано преселване от държава с разпространяващо се неверие, или от място, където се придържат към нововъведения, към страна с разпространен ислям и следване на сунната, то това е част от хиджра, като общо задължение, но не е задължение за всички без изключение, а само при определени обстоятелства.

И накрая Пророка (с.а.с) е нарекъл муджахид този, който води борба със своята душа в стремеж към приближаване и покорство на Аллах. Наистина душата е склонна към леност, към отдалечаване от извършването на добри дела, повелява да се прави злото и бързо се възбужда под въздействието на всевъзможни бедствия. А това значи, че този, който иска да я задължи безпрекусловно да се подчинява на Аллах, да се въздържа от грехове и да се научи търпеливо да понася тегобите, трябва търпеливо да се бори с нея. Що се отнася до проявата на покорство, това се състои в изпълняване повелите на Аллах, отдалечаване от забраненото и проява на търпение към предопределението.

По такъв начин инстинския муджахид е този, който се бори със собствената си душа, заради осъществяването на всичко, което споменахме, с желанието си душата му да изпълнява задълженията си и функциите си.

Човека, който прави всичко това, което показва хадиса, изпълнява напълно своите религиозни задължения. Така както, ако човек не нанася вреда на мюсюлманите с езика и ръцете си, ако хората могат да му доверят своите живот и имущество и ако той се отдалечи от това, което Аллах е забранил и се бори с душата си, стремейки се да я накара да се покори на Аллах, то тогава няма добри дела, религиозни или мирски, явни или скрити, които човека да не е извършил, както и няма лоши дела, от които той да не се е отказал.

А Аллах единствен води към успех!

---

бележки

024 Мухаджир — преселник. Мухаджири се наричат мюсюлманите, които се преселили заедно с посланика на Аллах (с.а.с) от Мекка в Медина след преследвания от страна на многобожниците. Глагола "хаджара" — прекратяване (заниманието с нещо); разделям (се), захвърлям — това са думи с един корен – "мухаджир".

025 Този хадис е с добър иснад, предаден с думите на Анас

ИМАМ ТИРМИЗИ (Р.А)

Автор на един от шестте най-известни сборника с хадиси, наречени Кутуб-ус Ситта.Пълното му име е Абу Иса Мухаммед бин Иса бин Саура бин Муса бин Даххак ат-Тирмизи. Роден е в селището Тирмиз (намира се близо до крайбрежието на река Джейхун-Белх). Не се знае с точност датата на неговото раждане, но се предполага, че е роден 200 или 206 г. от хиджра (815-821 г .от р.Хр.).

Ранния период от живота на Имама

Имам Тирмизи ослепял още в ранна детска възраст (или според други предания той се родил сляп), но това не станало спънка пред неговите желания да научи личния пример на Пророка (с.а.с) и неговите слова. Още като дете се отдал на науката хадис и с помощта на учителя си наизустил хиляди хадиси. Като видял това, учителят му го посъветвал да направи няколко пътешествия до известните ислямски центрове, като целта на тези пътешествия щяла да бъде добавяне и усъвършенстване на неговата наука.

Неговите пътешествия

По време на своите пътешествия имам Тирмизи посетил няколко от най-важните ислямски центрове по това време – Хорасан, Шам, Ирак, Хиджаз и др. Срещнал се с доста известни личности в науката хадис, като имам Бухари, имам Муслим, имам Абу Дауд и др. Аллах да е доволен от всички тях!

Учителите на Имама

Имам Тирмизи се срещнал и взел уроци от десетки учени, но както всеки учен, така и той споменал няколко имена, оставили дълбоко впечатление в неговата душа. Тези имена са Имам Бухари, Имам Муслим, Имам Абу Дауд, Кутайба бин Саад, Хасан бин Омар, Салих бин Абдуллах ат-Тирмиз , Али бин Худжр ас-Саади, Ях`я бин Муса, Утба бин Абдуллах ал-Маруази, Аббад бин Якуб ад-Даурак и др. Аллах да е доволен от всички тях!

Известните ученици на Имама

Ях`я бин Мансур ал-Каади, Хасан бин Али, Хайсам бин Куляб аш-Шаши, Маджхул бин ал-Файд, Мухаммад ал-Махбуби ал-Маруази и др. Аллах да е доволен от тях!

Сборникът на Тирмизи Ас-Сунан Джами-ул Кабир

За своя сборник имам Тирмизи казва:

„Когато завърших книгата си „ Джами-ул Кабир“ най-напред я показах на учените от Хиджаз, всички те я харесаха. След това я занесох на учените от Ирак и те също единодушно я приеха. Най-накрая я занесох на учените от Хорасан – всички те се зарадваха и ме поздравиха. Сега вече мога да кажа, че там, където се намира тази книга, все едно, че се намира говорещ Пророк. "

(Виж Бустан-ул Мухаддисин – Шах Уелиуллах ад-Дахлеуи биог. 197)

Сборникът Сунан на имам Тирмизи е един от шестте сборника, които наричаме Кутуб-ус Ситте. Състои се от 46 книги (глави), разделени на 2496 дяла с 4,000 хадиса. Повечето хадиси в Сунан ат-Тирмизи са класифицирани като хасан сахих(приемливи). Съдържа и слаби хадиси, които Абу Иса (Тирмизи) е посочил това след матн (текста) на хадиса.

Освен сборника Джами-ул Кабир-Сунан Тирмизи написал още:

1) Китаб-ул Фурук

2) Хатм-ул Уиляие фии ахадис`ир Расул

3) Науадир-ул Усул фии ахадис`ир Расул

4) Гарсул Мууаххидин

5) Риядат-ул уа Адаб-ун Нефс

6) Ал-Манаахи

7) Шарх-ус Салят

8) Ал-акл уал Хауа

9) Беян-ул фарк беин-ас Садр

Смъртта на имам ат-Тирмизи

Имам Тирмизи живял до 70г. възраст и починал в селището Бугда, близо до родния му град Тирмиз. Повечето историци са на мнение, че той починал през 279 г. от хиджра (892г. от р.Хр.). Докато има и други, които казват, че бил убит като шахид през 320г. от хиджра (932 г.от р.Хр.)

Това е и Аллах с.т знае най-добре.



Книги, използувани при подготвяне на текста:

1. Бустан-ул-Мухаддисин – Шах Уалиуллах ад-Дахлеу (биог.197), Кайро

2. Миизан-ул И`атидал Ибн Хаджар ал-Аскалани, Кайро.

3. Мабахис фии хадис аш-Шариф Омар Хашим, Учебен предмет в унив.Ал-Азхар/2004-2005 г.