Какво е правилото за следването на един от четирите мезхеба във всички случаи и ситуации и през цялото време?

Постоянният Комитет на учените по академично изследване и фетви в Кралство Саудитска Арабия даде следния отговор:
Четирите мезхеба са назовани в чест на четиримата имами
- имам Абу Ханифа, имам Малик, имам аш-Шафа'и и имам Ахмед.

Тези имами са изучавали фикх (юриспруденция) от Свещения Коран и Благородната Сунна, и те са муджтахиди в това отношение.
Когато муджтахид прави това правилно, тогава той ще има две награди за неговия иджтихад и награда за това, че го е сторил правилно, или ако той го стори неправилно, тогава той ще бъде възнаграден за неговия иджтихад и ще му бъде простено за грешката.

Този, който е способен да извлича правила от Свещения Коран и Благородната Сунна е длъжен да ги извлича така, както са ги извличали и онези преди него; не е неправилно за него сляпо да следва (таклид), когато смята, че истината се различава от това, което трябва сляпо да следва.

Напротив, той е длъжен да следва, че това което той вярва е истина. Допустимо е да следва (таклид) във въпросите, по които е неспособен да стигне до извода, основаващ се на Свещения Коран и Благородната Сунна, и се нуждае от ръководни принципи относно спецификата на проблема.

На този, който не е способен да извлича правилата сам, е разрешено да следва този зад който се чувства спокоен.
Ако той е неспокоен в това следване, тогава е длъжен да пита, докато не намери този, с когото му е удобно.

От гореспоменатото е ясно, че не сме длъжни да следваме (един от мезхебите ) тяхното мнение във всички случаи и ситуации и през цялото време, защото те могат да допуснат грешки, но можем да следваме техните възгледи, които са достоверни и са основани на доказателства от Свещения Коран и Благородната Сунна.
/Фатава ал-Леджна, 5/28

Във фетва от ал-Леджна № 3323 се казва:
Този, който квалифициран, за да извлича правила Свещения Коран и Благородната Сунна, и има силно знание в това отношение, дори ако това е с помощта на фикх, унаследен от по-ранните учени на Исляма, има право на това, тъй като той може да го прави непосредствено сам и да го обяснява в споровете и да издава фетви за онези, които се консултират с него. 

Онзи, който не е квалифициран за това, е длъжен да пита заслужаващите доверие хора, така че да може да изучи правилата от книгите и да действа в съответствие с това, без да се ограничава с въпросите си и четенето си с един от учените на четирите мезхеба. Напротив, хората се обръщат към четирите четиримата имами, защото те са толкова известни, и книгите им са добре написани и широко достъпни. 

Онзи, който казва за образованите хора, че трябва задължително да следват във всички случаи сляпо (таклид), прави грешка, смятайки че тези образовани хора са неадекватни, а и така той се ограничава с нещо, което е със широки възможности.

Онзи, който казва, че трябва да се ограничим със следването (таклид) на един от четирите известни мезхеба, също така греши, защото той се ограничава с нещо, което е с широки възможности, без доказателство за това, че трябва така да се постъпва.
Няма разлика за обикновения (т.е. необразования) човек , няма никаква разлика между тези четири имами и други като ал-Лейс Ибн Саад, ал-Аузаи и други фукаха.
/Фетва ал-Ладжна, 5/41/

Във фетва № 1591 се казва: 

Нито един от тях не е призовавал хората да следват неговия мезхеб, или е бил привърженик в следването на това, или е задължавал кой и да било да действа в съответствие с определен мезхеб.

Напротив, те са призовавали хората да следват Свещения Коран и Благородната Сунна, и те са коментирали текстовете от Исляма и са обяснявали неговите основни принципи и са обсъждали незначителните проблеми съгласно общите ръководни норми и са издавали фетвите си по отношение на това, за което са ги питали хората, без да задължават нито един от своите студенти или който следва техните възгледи.
Напротив, те са критикували онези, които са казвали, че мненията им трябва да бъдат отхвърлени, ако са противоречали на достоверните хадиси. 

Един от тях рахимеху Аллах е казал: 

„Ако хадисът е достоверен, тогава това е моят мезхеб.” 

Не е обезателно за който и да било да следва определен мезхеб, напротив, ние сме длъжни да се стремим към изучаване на истината, ако това е възможно, или да търсим помощта на Аллах за това, а не да се облягаме на наследството, което по-ранните мюсюлмански учени са оставили на онези, които са дошли след тях, като по този начин облекчават разбирането и приложението на текстовете. 

Онзи, който не може да извлече правило от текстовете и т.н. по някакви причини, които го възпрепятстват за това, е длъжен да попита заслужаващите доверие учени за всички правила на Шерията, от които той се нуждае, защото Всевишният Аллах е казал:

И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!
/21:7/ 

Затова той е длъжен да попита онзи, на когото той се доверява измежду известните със знанието, достойнството, благочестието и справедливостта.
Фатава ал-Ладжна ад-Даима, 5/56

източник Селям Алейкум