Разбра ли някой какво се случи в Пазарджик?

През 2012 в Пазарджик започна процес срещу 13 имами. Сега съдът обяви присъдите. На обществото обаче не му е ясно какво точно се случи, а това увеличи недоверието, коментира заместник-главният мюфтия Бирали Мюмюн.

2012-та: протест срещу процеса в Пазарджик

Близо година и половина след началото на процеса, Пазарджишкият окръжен съд осъди на първа инстанция 13-те имами за проповядване на "антидемократична идеология - противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шериатската държава". Единият от тях получи ефективна присъда, двама - условни присъди, а на десетима са наложени глоби.

Главното мюфтийство нееднократно е заявявало, че не приема обвиненията срещу имамите. "Остана съмнението за справедливост", коментира зам.-главният мюфтия Бирали Мюмюн, който е теолог по образование. Според него обществото така и не е разбрало каква точно е вината на осъдените, защото "проповядване на недемократични идеи" било твърде общо.

"Всяка религия проповядва идеи, които могат да не се впишат в демократичните устои, но въпреки това хората могат да живеят в демократична страна", убеден е зам.-главният мюфтия. Той открива неяснота в закона, защото всеки можел да тълкува по различен начин какво е това "да говориш против държавата". "Ако един човек застане и каже "Не гласувайте", законът забранява ли му това? Ще кажем, че това е негово мнение. Но ако един човек изкаже същата мисъл и е религиозно обвързан, същото това изказване вече се приема с друг смисъл", казва Бирали Мюмюн.

Бирали Мюмюн

Парите и организацията

Най-широко тиражирани в медиите бяха обвиненията, че имамите са получавали финансиране от нерегистрираната в България саудитска организация "Ал Уакф ал Ислями". "Представители на тази фондация са помагали. В началото на демокрацията от различни места идваха помощи за мюсюлманите и хората ги приемаха, защото трябваше да възстановяват храмовете си и да обучават децата си", твърди зам.-главният мюфтия. Защо обаче точно тези 13 имами са избрани сред много други и защо те са "пакетирани" в един процес, след като някои от тях дори не се познавали помежду си преди делото? "Всички мюсюлмани знаят, че тази организация е помагала на много джамии. Това означава ли, че навсякъде са прокарвали такива идеи?", пита се в тази връзка г-н Мюмюн.

Днес зам.-главният мюфтия отчита, че липсата на прозрачност създава въпросителни по темата, но в същото време законът позволява получаването на помощи. "Това е задача за вероизповеданието да бъде прозрачно, но няма забрана за получаване на дарения отвън – въпросът е да са ясни и да се вижда къде отиват", казва той. От друга страна Бирали Мюмюн очаква и повече яснота в закона. "Законодателят не може да влезе там, където става дума за избор на религия. Не може да каже "Няма да се молите пет пъти, а по три пъти на ден". Но законодателят може да даде рамки доколко конкретно поведение е опасно за обществото и да се инкриминира поведението на личността без да обобщаваме, че едно течение е радикално или не е радикално", смята Бирали Мюмюн. Според него в противен случай всеки, който по някакъв начин е свързан с тази общност, става потенциален престъпник. В тази връзка той припомня коментираната по време на делото тема за жените и забрадките. "Един имам казал на жените да се покрият. Той не може да каже друго, защото така е в религията, но може да бъде държан за отговорен как точно го казва – ако има принуда или насилие, тогава да носи отговорност, но не и само защото ги призовава да се покрият", коментира Мюмюн.

По време на процеса срещу имамите

Какъв е резултатът от делото?

По време на заседанията пред съда се събираха две групи – привърженици на един от осъдените от ромския квартал на Пазарджик и протестиращи, които настояваха за наказания. От едната страна мъжете бяха с дълги бради, а жените – с черни бурки, от другата страна стояха националисти и футболни агитки. Според Бирали Мюмюн и двете неща представляват крайности, които по-скоро провокират, отколкото помагат за изясняването на историята. "Ако обществото реагира по един от тези два начина, това означава, че то не е много по-различно от тези два антипода", коментира той.

А какъв е резултатът от процеса? Той може да бъде описан с една дума: недоверие. То вече е нараснало както сред мюсюлманската общност, така и извън нея, защото "на обществото не му е ясно какво точно се е случило", казва зам.-главният мюфтия. А дали службите за сигурност са достатъчно подготвени, за да различат наистина опасното от непознатото? Позицията на Бирали Мюмюн по този въпрос е, че най-важното е всеки случай да се разглежда поотделно и да бъде инкриминирано поведението на човек, а не определено течение. "Не можем да спрем различните течения в религията. Демокрацията не ни позволява това нещо. Но можем да дадем точни рамки на едно такова радикално поведение и да не се стряскаме от дългата брада, защото тя присъства не само в исляма, но и в християнството", казва той.

Около процеса в Пазарджик медиите наложиха израза "радикален ислям", въпреки че точно това понятие не присъства в присъдите. Неуспешни останаха и опитите на Главното мюфтийство по време на процеса да наложи своята позиция, а тя гласи: "Такова словосъчетание няма своята научност". За Бирали Мюмюн публиката в крайна сметка е запомнила, че "това е нещо лошо, че е свързано с исляма и всеки, който е мюсюлманин, може да бъде такъв човек". "И какъв извод си правят хората? Трябва да се пазим от мюсюлманите, защото те носят нещо лошо", коментира зам.-главният мюфтия Бирали Мюмюн.

DW.DE