Хадис №14: Въздаянието съответства на постъпката

Съобщава се, чe Абу Сирма p.a.e казал:

Посланика на Аллах c.a.c.e казал: „На този, който вреди (на другите), Аллах ще му навреди, а на този, който създава трудности на другите, Аллах ще му създаде трудности“.

Ахмад, Абу Дауд, Ат-Тирмизи, Ибн Маджа, Ад-Дулаби, Ат-Табарани, Ал-Байхаки, Ибн Ал-Асир и Ал-Мази

Хадиса е показател за два основни принципа на шариа’.

Същността на първия е в това, че по сила мъдрото въздаяние и за доброто и за злото, съответства ба постъпката. Както Аллах ще обича този, който прави онова, което Той обича, така възненавижда онзи, който прави това, което Той ненавижда. На този, който облекчава положението на мюсюлманите, Аллах ще облекчи неговото положение и в двата свята. Този, който избави вярващия от една трудност в този живот, Аллах ще избави от една скръб в Съдния ден, Аллах ще помага на раба Си в трудностите до тогава, докато раба спре да помага на брата си в нужда.

По същия начин Аллах ще причинява вреда на този, който се стреми към причиняване на вреда на мюсюлманите, ще надхитри онзи, който се стреми да Го надхитри[i], ще създаде трудности за този, който поставя мюсюлманина в трудно положение.

Същността на втория принцип се състои в предотвратяване на вреда и умишленото й причиняване на други, защото Пророка с.а.с. е казал: „Недопустимо е и да се нанася вреда (без причина), и да се вреди (в отговор)[ii],[iii], че става дума за всички видове вреда.

Причиняването на вреда води след себе си едно от двете неща: лишаване на човек от това, което му дава полза, или причиняване на вреда на него.

Необоснованото причиняване на вреда на другите е непозволено, напротив, човек е длъжен да се стреми да бъде образ на доброто – да не бъде в ущърб на хората и да не ги обижда.

Към това има отношение лъжата и мошеничеството в търговски сделки, правенето на всевъзможни уловки, показването на цената[iv], пресрещането на кервани[v], стремежа да се закупи и препродаде или да се даде под аренда, за да се попречи на някого, както и за всякакви други сделки. Същото се отнася и до сватосване с девойка, с която вече се е сватосал брата ти[vi], стремежа да се заеме една или друга длъжност, ако вече е заета от някой, който е способен да я изпълнява, доколкото подобни действия не са нищо друго, а нанасяне на вреда.

Аллах не благославя нито едно дейстие от подобен род, защото то нанася вреда на мюсюлманите, така че Той нанася вреда на онзи, който го прави.

Същото важи и за нанасяне на вреда с думи и дела на партньора ти или съседа, защото на човек е непозволено да прави с имуществото си нещо, което може да причини косвена вреда на съседа, да не говорим за пряк ущърб!

Това се отнася и до нанасянето на ущърб от длъжник на този, който му е дал заем или на опитите му да навреди на последния, защото на длъжника не се позволява да дава милостиня от заема без разрешение на онзи, на когото дължи, нито да дава имуществото си като залог на един заемодател в ущърб на други, нито да дава имуществото си за вакъф, да не освобождава роби, ако ще причини вреда на този, който му е дал заем и пр.

Отнася се и до вреда и нанасяне на ущърб при завещание, за което Аллах е казал:

 „... което е завещано, или дълг, без да има ощетен. Това е завет от Аллах!“

Ан-Ниса (Жените), 12

В този случай се има предвид отделянето от завещателя на един от наследниците, при което му дава много повече, отколкото му се полага или обратното – не му са дава полагаемото, или отделяне на част от наследството за човек, който не влиза в числото на законните наследници, като се нанася ущърб на останалите.

По такъв начин не се позволява нанасянето на вреда на жена от нейния съпруг, например – съзнателно да се постъпва несправедливо – а му изплати пари при развод[vii] или той отово да я върне при себе си, за да й навреди[viii], или да се отнася с една от жените си така, че тя да страда – т.е. да не общува с нея, а и да не й дава развод.

Отнася се и до несправедливи решения, свидетелство, подялба и подобни дела, които да са в полза на едни хора и в ущърб на други, а виновния за извършването на подобни действия заслужава наказание.

В още по-голяма степен обаче тези неща засягат злословието за хората – когато човек подстрекава към наказание, отнемане на имущество или лишаване от право на такова. Всеки, който постъпва така, е потисник и такъв трябва да очаква наказание и в двата свята.

Към това има отношение и забраната от Пророка с.а..с на заразно болния да се среща със здрави[ix], защото може да им навреди.

Освен това Пророкът с.а.с. е забранил на прокажени и подобни да живеят сред здрави хора[x].

За всичко това и за подобно на него, Аллах Всевишния е казал:

„А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях".

Ал-Aхзаб (Съюзените племена), 58

Освен това Пророка с.а.с. е забранил да се сплашва мюсюлманин дори на шега[xi].

Към тази категория постъпки се отнася и надсмиването над хората и издевателство над тях, злословие, шеги с честта им, разпалване на вражда между тях, както и всякакви други дела, които са против волята на Аллах и водят след себе си неизбежно наказание.

По такъв начин смисъла на хадиса указва това, че Аллах ще причини вреда на озни, който я причинява на хората и ще се въпротиви срешу този, който Му се противи. Като се подразбира това, че ако човек отвърне вреда от мюсюлманин и му помогне в беда, Аллах ще го дари с добро и ще отмахне вреда от него, ще му въздаде за стореното!

---

[i] Има се предвид, че всеки опит да се излъже Аллах, не ще доведе до нищо.

[ii] Учените не са на едно мнение за еднозначността на думите „ад-дирар“ и „ад-дарар“, които са използувани в този хадис, или има разлика между тях.  Повечето смятат, че има разлика между тях, като по въпроса са изказани много мнения. Това, което смятам за най-добро е, че думата „ад-дарар“ подразбира нанасяне на вреда от човек на този, който не го обижда, а думата „ад-дирар“ подразбира нанасяне на вреда на този, който пръв го е обидил (в отговор). Нанасянето на вреда и в двата споменати случая се забранява от шариа’.

[iii] Има се предвид нанасянето на вреда на хората и стремеж да се нанесе още по-голяма вреда, отколкото ти е нанесена, в желание за мъст.

[iv] Това е забранено, ако се прави, за да се навреди на другите.

[v] Има се предвид пресрещане на керван, при което се купуват стоките от него и след това се препродават

[vi] Има се предвид братство по вяра.

[vii] Подразбират се неправомерни дейстия от страна на мъжа, за да получи при развод от съпругата си пари или имущество.

[viii] Има се предвид случая, когато бившия мъж отлага срока за развод, за да не може съпругата да се омъжи отново.

[ix] Съобщава се, че Пророка c.a.c.e казал: „В никакъв случай не трябва да се слага зарасзно болния при здрави!“ (с думите на Абу Хурайра от ал-Бухари и Муслим). В този случай става дума както за животни, така и за хора.

[x] Муслим привежда хадис, в който се казва, че Аш-Парид ибн Суайд р.а. е казал: „Сред членовете на делегация от племето сакиф имаше един прокажен и Пророка с.а.с. му заповядал: „Наистина приемаме твоя жест, а сега се връщай обратно“.

[xi] В Муснад Ахмад привежда хадис, в който се казва, че Абд ар-Рахман ибн Абу Лайл e казал: „Сподвижниците на Пратеника на Аллах с.а.с. разказваха, че веднъж, когато били на път с Пророка с.а.с., един от тях заспал, а друг дошъл и му взел стрелите. Когато човекът се събудил, се изплашил от това, а останалите му се смяли. Пророка с.а.с. попитал: „Защо се смеете?“ Отговорили: „Взехне му стрелите, а той се изплаши.“ и тогава той с.а.с. каза: „Не позволявайте на мюсюлманин да плаши мюсюлманин“.

Иснада на този хадис е достоверен, дава го и Абу Дауд.