Важните уроци на Рамадан

Аллах Всевишния е казал: „Рамадан е месецът, през който беше низпослан  Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него...“ (ал-Бакара, 2:185).

Посланика на Аллах ,Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Исляма е изграден върху пет (стълба): засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Негов пратеник; редовното извършване на молитвата; раздаването на милостинята закят; поклоничеството в Дома и говеенето през месец Рамадан.“[i]

Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Дойде Рамадан, благословения месец, в който Аллах ви е задължил да постите. През време на месеца вратите на Ада са затворени, а шейтаните – оковани. В него е нощта (лайляту-л-кадр), която е по-добра от хиляда месеца. Този, който  е лишен от неговите блага е наистина лишения.“[ii]

От многото уроци на Рамадан, са следните:

1.     Достигането на такуа

Поста е узаконен, за да можем да достигнем такуа (богобоязливост), както е казал Всевишния: „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите...“ (Ал-Бакара, 2:183).

Талик ибн Хабиб (поч.100г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Когато възникне фитна (изпитание и нещастие), може да се спре с помощта на такуа“. Попитали го какво е такуа и той отговорил: „Такуа е действие в покорство на Аллах с имаан (вяра), с надежда за милосърдие от Аллах. И такуа е изоставянето на делата на неподчинение на Аллах, на основата на светлината на Аллах (с имаан) и със страх от Аллах.“[iii]

„Това е едно от най-добрите определения за такуа. Защото всяко действие има отправна точка и цел. И действието не се разглежда като подчинение или приближаване към Аллах, ако не идва от чистия имаан (вяра в Аллах). По такъв начин чистия имаан, а не обичая или желанието, търсенето на одобрение, похвала  и известност, а стремежа към Него, е отправната точка на действие. А целта е да се достигне наградата от Аллах и Неговото доволство“.[iv]

Поста е средство за достигане на такуа, защото помага удържането на човек от много грехове, към които всеки е склонен. Затова Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Поста е щит, който защитава от Огъня“.[v] Ние трябва да си зададем въпроса след всеки ден, прекаран в пост: Направи ли ме поста по-покорен и богобоязлив пред Аллах? Помогна ли ми да се отдалеча от греха и неподчинението?

2.     Стремеж към доближаване до Аллах

Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах е казал: „На всеки, който враждува с Мой ближен, Аз съм обявил война. Мой раб не може да се доближи до Мен с нищо по-любимо за Мен от онова, с което съм го задължил. Моят раб не престава да се доближава до Мен чрез допълнителни служения, докато го обикна. Щом го обикна, Аз ще бъда слухът му, с който чува, и зрението, с което вижда, и ръката, с която хваща, и кракът, с който ходи. Ако ме помоли, ще му дам, и ако поиска приют, ще го приютя“.[vi]

Пророка ,Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Този, който е доживял до Рамдан и не е получил опрощение на греховете и е за Огъня, Аллах ще го отдалечи (от Огъня)“.[vii]

Приближаването към Аллах в този благословен месец се постига най-напред чрез извършването на задължителната ибада, а също с четенето на Коран и размисъл над смисъла му, увеличаване на милостинята, обръщането с ду’а към Аллах, участие в тарауих, търсенето на лайлату-л-кадр – нощта, която е по-добра от хиляда месеца, посещаване на събирания за знание и усърдие в тези дела, които приближават сърцето към Аллах и получаването на Неговата прошка. Степента на нашето усърдие в този свещен месец, трябва да бъде по-голяма, отколкото във всеки друг месец, заради превъзходството му и наградите, които Аллах дава. Също голям начин за приближаване към Аллах, е извършването наи’тикаф (уединяване в джамията за поклонение на Аллах) за тези, които могат и имат възможност.

Ибн Ал-Кайим (поч.751г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Аллах е предписал и и’тикаф, целта на който е сърцето да е напълно заето с Аллах,...и да се отдели от света напълно. Сърцето трябва да бъде погълнато единствено с Аллах така, че любовта към Него, споменаването и обръщането към Него, да премахне всяка грижа и тревога на сърцето, човека да ги преодолее. По такъв начин цялото внимяние е за Аллах, всичките мисли да са в споменаване на Аллах и размисъл върху това как да бъде достигнато Неговото доволство и приближаването към Него, не към хората. Това, на свой ред, ще подготви човека към пребиваване на света само с Аллах, за деня, когато човека ще остане сам в гроба, когато няма да има кой да даде успокоение, никой, който да даде устешение, освен Него. И това е великата цел на и’тикаф“.[viii]

3.     Придобиване на търпение

Имам Ахмад ибн Ханбал (поч. 241г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Аллах е споменал сабр (търпението) на повече от деветдесет места в книгата Си“.[ix]

Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Месец на търпението, а три дни от всеки месец са време на пост“.[x]

Ибн ‘Абду-л-Барр (поч.464г.х., Алла да го помилва) е казал: „Месеца на търпението“ – това е Рамадан...Поста се казва търпение, защото ограничава душата от ядене и пиене, съпружески отношения и полово влечение“.[xi]

Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Младежи! Този от вас, който има възможност да се ожени – нека да го направи. Женитбата е най-доброто средство за опазването на погледа и целомъдрието. А който не може – нека да говее. Защото говеенето ще бъде като щит за това“.[xii]

Поста е средство за приучаване към сдържаност и търпение. Чрез търпението можем да усилим решимостта да се покланяма само на Аллах с искреност, да се справяме с възхосите и паденията в живота ни. Посредством търпението постигамеспособността да извършваме молитвите си спокойно, без да бъразаме...Постедством търпението можем да ограничим душата си от жаждата и лакомията и по такъв начин да даваме част от имуществото си за закят. Чрез търпението можем да ограничим поривите на душата си и по такъв начин да понесем изпитанията на хаджа, без да губим спокойствие. Подобно на това, чрез търпението можем да устоим на трудностите на джихада против неверниците и еретиците...Аллах Всевишния е казал: „Ако сред вас има двадесет търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има сто, те ще надвият хиляда от неверниците, защото са хора, които не проумяват. Сега Аллах ви облекчи. Той знае, че у вас има слабост. И ако сред вас има сто търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има хиляда, те ще надвият две хиляди с позволението на Аллах. Аллах е с търпеливите“ (Ал-Анфал, 8:65-66).

По такъв начин, след знанието и търпението не остава нищо, освен страстите и наудържимите емоции, критиките и празните лозунги, речите, които не укрепяват, а напротив – отслабват, и не конструктивните деяния, а напротив – унищожават! В този месец трябва да развиваме силна търпимост и решимост – да извуршим това, което се изисква от нас, както Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „И знай, че победата е заедно с търпението и утехата - с горестта, и че със затруднението идва облекчение!“[xiii]

4. Възпитаването на добър нрав

Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако човека не се откаже от лъжи в думите и делата, Аллах Всемогъщия не се нуждае от неговия отказ от храна и вода“.[xiv]

Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Поста не е просто отказване от храна и вода. Той също е отказ от невежата и непристойна реч. Ако някой оскърбява или ни подведе кажете: „Аз постя, аз постя“.[xv]

Това показва колко е важна правдивостта и добрите маниери. По такъв начин този благословен месец ни учи не само на въздържание от храна и вода, но и въздържание от говорене и думи, които могат да донесат вреда на хората и нарушение на правата им. Както Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал, описвайки същността на вярващия: „Мюсюлманина е този, от ръцете и езика на който другите за в безопасност“.[xvi]

         Затова всеки от нас трябва да работи, за да намери недостатъците в характера си, след това да ги отстрани и да подобри нрава си, подобно примера на пророците и посланиците, на последния Пророк – Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Стараейки се да бъде достигнато това, което е казал в прощалното си слово: „Обещавам дом в Рая на този, който изостави спора, дори ако е прав; и дом в центъра на Рая за този, който се откаже от лъжите, дори и в шегите; и дом на върха на Рая за този, който направи добър характера си“.[xvii] Без притесненията, засрамването, неприязънта към мюсюлманите, злословието, клеветническите слухове, сплетниченето и други видове лъжи, ние можем да спасим от загуба на наградата поста си, защото Посланика на Аллах ,Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Може да се случи и така, че постещия да не получи друго от поста си, освен глада и жаждата“.[xviii]

         5. Усещане за единство на мюсюлманите

         Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Постете, когато те постят, разговявайте, когато те разговяват и принасяйте жертва, когато те принасят жертва“.[xix]

         Имам Тирмиди (поч. 275г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Един от хората на знанието е пояснил този хадис по следния начин: „Смисъла му е да се пости и разговява заедно с джама’ат и болшнството от хората“.[xx]

По такъв начин в този благословен месец можем по-силно  да усетим единството на уммата, благодарение на общия ни пост и разговяването. Можем да почувстваме какво изпитват мюсюлманите, които са в затруднение, защото: „По време на поста мюсюлманите чувстват и изпитват това, което и нуждаещите се и гладни братя и сестри, гладни и жадни в продължение на дълги дни, както се случва по това време с много мюсюлмани в Африка“.[xxi]  Наистина единството на мюсюлманите, тяхната взаимопомощ, е един от най-големите принципи, на които се гради религията Ислям, както е казал Аллах Всевишния: „И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата благодат!...“ (Ал-Имран, 3:103). И е казал: „А вярващите мъже и жени са покровители един на друг...“(Ат-Тауба, 9:71).

Шейху-л-ислам Ибн Таймийа (поч. 728г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Благосъстоянието на хората няма да е пълно нито тук, нито за в бъдеще, освен с иджтима’ (колектиност), та’ауун (взаимоизгодно сътрудничество) итанассур (взаимопомощ). Взаимоизгодното сътрудничество – за обезпечаване на прехраната, а взаимопомощта – за да отрази вредите. По тази причина е казано, че човека е социален по своята същност“.[xxii]

Виждаме, че исляма придава голямо значение на обединяването на сърцата и поощрява иджтима’. Това се вижда не само от поста в Рамадан, а и от останалите актове на поклонение. Например, както ни е заповядано от Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, – да извършваме пет задължителни молитви през деня – колективно, защото това превъзхожда до двайсет и седем пъти наградата от молитвата на сам човек.[xxiii] Тази колективност се демонстрира по време на хаджа. Дори в постигането на знания и изучаването, най-благословени са колективните събирания, като Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Хората не се събират в джамията, четейки Книгата на Аллах и взаимно да я изучават, без да се спусне над тях покой и милостта да ги обгърне, и ангелите да ги обградят, а Аллах ги споменава пред тези, които са при Него“.[xxiv] Дори във всекидневните ни дела, като храненето, исляма ни дава колективността. Както някои от сподвижниците на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,, които му казали: „О, пратенико на Аллах! Храним се, но храната не ни засища!“ Той казал: „Може би се храните поотделно?“ Отговорили: „Да“. Тогава казал: „Яжте заедно и споменавайте името на Аллах. Тогава над дома ще има благословия в това“.[xxv]

Наистина, дори в етикета на събиранията е демонстриран духа на колективността. Веднъж Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, срещнал сподвижници, седящи на групи и им казал: „Защо ви виждам поотделно?“ Абу Са’ляба Ал-Хушани е казал: „Всеки път, когато спирахме да лагеруваме, хората се разпръскваха по хълмчета и долинки. Затова посланика на Аллах (с.ас.) каза: „Наистина вашето разпръскване по долинки и хълмчета, е от шейтана“.След това всеки път, когато лагерувахме, се разполагахме толкова близо един до друг, че казвахме: „Ако над нас се разпростери платно, ще ни покрие всичките“.[xxvi]

Затова Рамадан е да се усили нашето усещане за единство и братство, за нашата обща привързаност към Аллах и Неговата религия. И няма съмнение, че това усещане за единство е необходимо, защото: „Всички ние работим заедно, както е предписано от Исляма, като искрени братя не поради хизбийа (фанатична партийност), не поради сектанство, но за да има полза за ислямската Умма“.[xxvii] По време на Рамадан трябва да изучим себе си и да се запитаме: „Каква е моята роля?“, защото всеки от нас има някаква роля в помощ на Уммата, за възстановяване не нейната чест, за възвръщане на единството ѝ, силите ѝ и победата, която ѝ е обещана. Трябва също да се замислим над собствените си думи и дела и да се запитаме: „Помагат ли те за процеса на единство и братство, или в действителност са само пречка и носят вреда?“

Молим Аллах да ни даде способност да се подобрим през този благословен месец и да не бъдем от отдалечените от Неговото милосърдие и прошка. Наистина Той е Всечуващия и Приемащия покаянието на Своите раби!

---

[i] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (1/48) и Муслим (№16), от Ибн Умар, Аллах да е доволен и от двамата

[ii] Сахих. Предаден от Ан-Ниса’и (№ 1992), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Тахрижу-л-Мишкат (№ 1962).

[iii] Предадено от Ибн Ал-Мубарак в Китабу-з-Зухд (стр.473) и Ибн Абу Шайба в книгата му Китабу-л-Иман (№ 99).

[iv] Ибн Ал-Кайим, Рисаляту-т-Табукийа (стр.26).

[v] Хасан. Предаден от Ахмад (3/241), от Джабир, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Сахиху-т-Тархиб (№ 970).

[vi] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (11/481) от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него.

[vii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (2/246) и Ал-Бейхаки (4/204), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Сифату-с-Сауми-н-Наби, стр.24.

[viii] Ибн Ал-Кайим, Заду-л-Ма’ад (2/87).

[ix] Предадено от Ибн Ал-Кайим в Мадариджу-с-Салихин (2/152).

[x] Преаден от Ахмад (2/163) и Ан-Ниса’и (1/327), от Абу Хурайра. Заверен от Ал-Албани в Ируа’у-л-Халил (4/99).

[xi] Ат-Тамхид (19/61) на Ал-хафиз Ибн ‘Абду-л-Барр.

[xii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (123) и Муслим (№ 123), от Ибн Мас’уд, Аллах да е доволен от него.

[xiii] Сахих. Предаден от Ахмад (1/203) и Ат-Табарани в Ал-Кабир (11/100), от Ибн Аббас, Аллах да е доволен от него. Заверен от Салим Ал-Хиляли в Ас-Сабру-л-Джамил, стр.43.

[xiv] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (4/99), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него.

[xv] Сахих. Предаден от Абу Хузайма (№ 1996) и Ал-Хаким (1/130), който е потвърдил достоверността. Вж. Саихху-т-Тархиб (№1075).

[xvi] Предаден от Ал-Бухари (1/53) и Муслим (№40), от ‘Амр ибн Ал-‘Ас, Аллах да е доволен от него. 

[xvii] Сахих. Предаден от Абу Дауд (№ 4800) и Ал-Бейхаки (10/249), от Абу Умама, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Ас-Сахих  (№273).

[xviii] Сахих. Предаден от Ахмад (2/441) и Ибн Маджа (1/539), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него. Заверен в Сахиху-т-Тархиб (№1076).

[xix] Сахих. Предаден от Ат-Тирмиди (№693), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Ас-Сахих (№224).

[xx] Джами’у-т-Тирмиди (3/311).

[xxi] Из речта на Ибн Базз. вж. Маджму’у-л-Фатауа уа-л-макаляту-л-мутанауи’а (5/211).

[xxii] Ибн Таймийа, Ал-Хасба фи –л-Ислам, стр.9.

[xxiii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (2/109) и Муслим (№650), от Ибн Умар, Аллах да е доволен от тях.

[xxiv] Сахих. Предаден от Муслим ( №339), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него.

[xxv] Хасан. Предаден от Абу Дауд (№3764), от Уахши ибн Харб, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-хафиз Ал-Ираки в Тахрижу-л-ихйа (2/4).

[xxvi] Сахих. Предаден от Муслим (№331), от Ибн Джабир Самура, Аллах да е доволен от него.

[xxvii] Мухаммад Насиру-д-Дин Ал-Албани, Су’ал уа-л-Джауаб хайла фикхи-л-уаки’, стр. 24