"Не бъди тъжен" от Аид Ибн Абуллах ал-Карни, част 3

„Вземи онова, което ти дарих, и бъди от признателните!” Коран (7:144)

Спомняй си за Рая, широк колкото небесата и земята. Ако си гладен в този живот или тъжен, или потиснат, спомни си вечната благодат на Рая. Ако го сториш, то загубите ти ще се превърнат в печалби, а трудностите  по пътя – в истински подаръци.

Най-мъдрите измежду хората са тези, които работят за Отвъдното, защото то е по-добро от този живот и продължава вечно. А най-глупавите са тези, които виждат този живот като вечен пристан и всичките им надежди почиват тук. Ще видиш, че те най-силно се повлияват от мъката. Най-силно ще им се отрази някаква загуба в този свят просто защото не виждат нищо отвъд маловажния си живот. Те виждат и мислят единствено за този временен живот. Не искат нищо да нарушава покоя им тук. Ако можеха да отмахнат от очите си завесата на невежеството , щяха да се обвържат с вечния пристан – с неговата благодат и удоволствия. Щяха да слушат внимателно, когато Коранът или Сунната описват отвъдния живот. И наистина, това е пристанът, който заслужава нашето внимание. Щастието в Рая ще бъде абсолютно. Защо не искаме да проумеем този факт?! Ако Раят е нашата крайна цел  и молим Аллах за него,  тогава трудностите в този живот стават по-малко тежки отколкото ни изглеждат  и сърцата намират покой.

„Мир вам, че изтърпяхте! И колко прекрасна е  Последната  обител!” (Коран 13:24)

Религията изисква от нас да бъдем справедливи , което означава, че не трябва нито да преувеличаваме, нито да подценяваме; нито да прекаляваме, нито пък да правим прекалено малко. Който търси щастие, трябва да бъде справедлив незавивисимо от това дали е гладен, тъжен или радостен. Преувеличението в отношенията ни с другите е неприемливо. Най-добрият път е средният. Който следва страстите си, е склонен да придава по-голяма важност на дадена ситуация от реалната й, прави голяма драма от нищо. Чувства завист и злоба към другите. И тъй като живее в свят на преувеличение и въображение, вижда всеки настроен срещу себе си дори до такава степен, че си мисли, че другите конспирират срещу него и искат да му навредят.  По тази причина той живее под тъмен облак, превзет от страх и  опасения.

„Смятат, че всеки вик е против тях”. (Коран 63:4)

Вижте как Пратеникът е обяснил баланса между любов и омраза:

„Обичай любимия си умерено, защото ще дойде ден, когато ще се разделиш с него. И мрази този, когото мразиш, пак умерено, защото може би ще дойде ден, когато ще го заобичаш."

„И не падайте духом , и не скърбете! Вие ще надделеете, ако сте вярващи!” (Коран 3:139)

И търпи! Твоето търпение е само с подкрепата на Аллах. И не скърби за тях, и не се притеснявай от тяхното лукавство!"  (Коран 16:127)

„Не страдай! Аллах е с нас!”  (Коран 9:14)

Тъгата намалява волята на душата за действие и парализира тялото в неактивност. Тя спира човека от действие вместо да го подтиква към такова.  Сърцето не печели нищо от скръбта. Най-любимото дело на Дявола е да направи раба на Аллах тъжен и да му попречи да продължи по Пътя. Аллах казва:

„Тайният (враждебен) разговор е само от Сатаната, за да наскърбява вярващите. Но той не ще им навреди с нищо без позволението на Аллах. На Аллах да се уповават вярващите!”(Коран 58:10)

„В компания от трима е забранено на двама от тях да говорят тайно, изключвайки третия, защото това би му причинило тъга."

Вярващият не трябва да търси скръбта, защото тя е вредно състояние, което повлиява на душата. Мюсюлманинът трябва да прогонва тъгата и да се бори с нея по всякакъв позволен от религията начин. Няма никаква полза от скръбта.

Пратеникът(С.А.С) е правил следната дуа:  „О, Аллах, търся убежище при теб от страха и скръбта!"  

Скръбта е обвързана със страха в този хадис. Разликата между двете се състои в това, че ако неприятното чувство е свързано с нещо, което ще се случи в бъдеще, тогава човек изпитва страх. Ако се отнася до миналото, тогава той изпитва скръб. И двете чувства отслабват сърцето и намаляват неговата мощ.

Добрата скръб е тази, която е породена от пропусната възможност да се направи добро дело или да се възпре човек от извършване на грях. 

Казва се в хадис на Пратеника (С.А.С.):

„Ако вярващият бъде сполетян от страх, трудност или скръб, Аллах опрощава греховете му."

Това показва, че скръбта е изпитание за вярващия и чрез нея той изкупва някои свои грехове.

Трудните неща в живота са само относителни, защото всичко се явява трудно за обикновения човек, докато за забележителния човек не съществуват големи трудности. Докато забележителният човек става по-стойностен чрез преодоляване на препятствията, то слабата личност още повече губи от стойността си, бягайки от проблемите.

Проблемите приличат на бясно куче. Когато те види уплашен и бягащ, лае и те гони. Обаче когато види в теб смелост и липса на страх, когато впериш поглед в него,  подвива опашка и се оттегля. 

превод Диляна Димова