Маулид ал-Набауи (рождения ден на Пророка салаллаху алайхи уа саллам)

Предполагам, че всички знаете, че сега е месец Раби-ул-Ауал, месеца, в който е предадено, че е роден нашия любим Пророк салаллаху алайхи уа саллам.
Учените нямат единодушно становище по въпроса с точната дата на раждане, но повечето се придържат към схващането, че това е бил 12-ти Раби-ул-Ауал и повечето мюсюлмани по света отбелязват точно тази дата, празнувайки „рожден ден” на Пророка,салаллаху алайхи уа саллам.
Да, повечето може да кажат: „Нека празнуваме в този ден, какъв чудесен начин да покажем, че си спомняме нашия любим Пророк”.


Но нека спрем за минута...Има ли в Корана и Сунната показание за празнуването на рождения ден на Пророка салаллаху алайхи уа саллам? Може ли някой да даде доказателство за това, че Пророкът ,салаллаху алайхи уа саллам или неговите сподвижници ради’Аллаху анхум, са празнували този ден? Има ли случай, който да ни показва, че Пророкът, салаллаху алайхи уа саллам, ни е отредил да празнуваме неговото рождение или смърт?


Отговорът е „НЕ”!


И други може да кажат: „Какво му е лошото да се отбележи рождението на нашия Пророк, салаллаху алайхи уа саллам?”
Това изглежда е справедлив въпрос, но отговора му ще обясни каква голяма вреда в същност носи празнуването на един безобиден празник.
„Защо?”, може да попитате. 


И ще ви кажа – заради една единствена дума – НОВОВЪВЕДЕНИЕ!


В Исляма ни е дадено да следваме стриктно Корана и Сунната на Пророка с.а.с. Аллах субханаху уа та’ала е повелил да следваме Неговия закон, даден посредством Корана и заедно с това ни е заповядано да следваме и Сунната на Неговия Пратеник, салаллаху алайхи уа саллам.


Сура ал-Хашр: 7


مَّا أَفَاء اللَّهُ عَلَى رَسُولِهِ مِنْ أَهْلِ الْقُرَى فَلِلَّهِ وَلِلرَّسُولِ وَلِذِي الْقُرْبَى وَالْيَتَامَى وَالْمَسَاكِينِ وَابْنِ السَّبِيلِ كَيْ لَا يَكُونَ دُولَةً بَيْنَ الْأَغْنِيَاء مِنكُمْ وَمَا آتَاكُمُ الرَّسُولُ فَخُذُوهُ وَمَا نَهَاكُمْ عَنْهُ فَانتَهُوا وَاتَّقُوا اللَّهَ إِنَّ اللَّهَ شَدِيدُ الْعِقَابِ


Онова, което Аллах е дарил на Своя Пратеник от жителите на селищата, принадлежи на Аллах и на Пратеника, и на роднините [му], и на сираците (ал-Масакин), и нуждаещите се, и пътниците [в нужда], за да не бъде в обращение сред богатите измежду вас. И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието.


Така че можем да видим от цитираната ая какво ни е заповядал Всевишния, последвано от напомняне за наказанието на Аллах за престъпващите.
От аята разбираме, че ние трябва да следваме всичко, което Пророкът, салаллаху алайхи уа саллам, ни е дал.
Но какво ние е дал Пророкът, салаллаху алайхи уа саллам?
Дал ни е неговата Сунна, думите си, действията си, одобрението и неодобрението на различни действия и др. И не дамо ни е дал Сунната си, а и ни е повелил да се придържаме към нея.


Как да разберем дали се подчиняваме на заповедта да се придържаме към Сунната?
От това, което Аллах, субханаху уа та’ала, ни е повелил в Корана: „... каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го!”


Следващия хадис от Абу Дауд&Тирмизи дава ясна представа за важността от следването на Сунната.
Едно от последните неща, които Пратеникът на Аллах с.а.с. е посъветвал мюсюлманите.


От Абу Наджих ал-Ирбад, син на Сария, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отправи към нас трогателна проповед, от която сърцата се преизпълниха с боязън и очите се насълзиха. Казахме: „Пратенико на Аллах, това е сякаш прощална проповед. Дай ни завет!“ Той каза: „Давам ви завет да сте богобоязливи пред Аллах, да слушате и да се покорявате, дори и абисински роб да ви е повелител. Който от вас живее [дълго], той ще види много различия, затова твърдо се придържайте към моята сунна и към пътя на праведните халифи (ал-Хулафа ар-Рашидун). Твърдо се придържайте към нея ! И се пазете от нововъведените неща, защото всяко нововъведение (в религията) е измислица, а всяка измислица е заблуда, а всяка заблуда води в Огъня.“


От този хадис разбираме предупреждението, което ни е отправил Пророкът, салаллаху алайхи уа саллам, към нововъведенията в религията. По тази причина трябва да се пазим от нововъведения.
Как да разберем дали следваме заповедта на Пророка, салаллаху алайхи уа саллам, да се пазим от нововъведения?
Защото Аллах субханаху уа та’ала ни е повелил в Корана „... каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го!”


Какво е нововъведение?


Нововъведението се нарича „Бида’” на арабски и означава измислен път или посока в религията, наподобяващи Шариа (Ислямския закон), с намерението за служене на Аллах, за достигане на Неговото задоволство.
Това означава, че човекът извършва нововъведение измисля нещо ново, непотвърдено от Корана или Сунната. Намерението зад това нововъведено действие може да бъде такова, че човека да желае задоволството на Аллах с.т. с този акт.
В същност онези, които празнуват рождения ден на Пророка, салаллаху алайхи уа саллам, вярват, че извършват нещо добро, като отбелязват този специален ден, спомняйки си Пророкът, салаллаху алайхи уа саллам. Но точно тук е проблемът...Действието не е подчинено на Корана или Сунната...то е нововъведено, нововъведение...което е пряко срещу заповедта на Пророка, салаллаху алайхи уа саллам, за избягване на нововъведенията.
А какво ни е казал Пророкът, салаллаху алайхи уа саллам, за нововъведенията...?


"... всяка измислица е заблуда, а всяка заблуда води в Огъня..."


По такъв начин чрез нововъвеждане на празнуването, ние се отдалечаваме от онова, което е подчинено на Корана и Сунната, ставаме от заблудените и това ще ни заведе в Огъня.
Как да разберем дали сме заблудени и дали това ще ни заведе в Огъня – на този въпрос трябва всички да знаем отговора, който в същност произнасяме и чуваме всеки ден.


"Ihdinas Sirat al Mustaqeem, sirat al ladhina unamta alayhim, ghayril maghdhubi alayhim walad dhaleen (Ameen)"


Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените! (Ameen)" [Surah Al Fatihaa]


Всекидневно по време на молитвата ни, търсим водачеството на Аллах. Знаем, че ако не сме на Правия път под ръководството на Аллах, тогава със сигурност ще сме на погрешен път, който води до Ада-Огъня.
А кои са „Заблудените”, споменати като такива в ал-Фатиха? – това са Християните.
И защо Християните са в положението на отхвърлени и заблудени? Защото те са променили свещените си писания и за въвеждали нови неща толкова много, че накрая са дошли в положението на заблудени, ненапътени – до там, че да вярват, че Иса ибну Мариам (Исус, сина на Мария) алайхи салям, е син на Аллах! Слава на Онзи, който е пречист от подобни твърдения.
И как да разберем, че Християните са променили религията си с нововъведения и са станали заблудени? Защото Аллах субханаху уа та’ала казва в Корана:


Сура ал-Хадид: 27


ثُمَّ قَفَّيْنَا عَلَى آثَارِهِم بِرُسُلِنَا وَقَفَّيْنَا بِعِيسَى ابْنِ مَرْيَمَ وَآتَيْنَاهُ الْإِنجِيلَ وَجَعَلْنَا فِي قُلُوبِ الَّذِينَ اتَّبَعُوهُ رَأْفَةً وَرَحْمَةً وَرَهْبَانِيَّةً ابْتَدَعُوهَا مَا كَتَبْنَاهَا عَلَيْهِمْ إِلَّا ابْتِغَاء رِضْوَانِ اللَّهِ فَمَا رَعَوْهَا حَقَّ رِعَايَتِهَا فَآتَيْنَا الَّذِينَ آمَنُوا مِنْهُمْ أَجْرَهُمْ وَكَثِيرٌ مِّنْهُمْ فَاسِقُونَ {


27}


Сетне проводихме по стъпките им Нашите пратеници, и проводихме след тях Иса, сина на Мариам, и му дадохме Евангелието, и вложихме в сърцата на онези, които го последваха, състрадание и милосърдие. Но монашеството го измислиха те, не сме им го предписали Ние ¬ освен стремежа към благоволението на Аллах, ¬ а и не го спазваха, както трябваше да се спазва. И дадохме на вярващите измежду им тяхната награда, но мнозина от тях са нечестивци.


Дори само тази единствена ая е доказателство, че нововъведението води до заблуда.
Така че ви питам...наистина ли искаме да станем заблудени като Християните, наистина ли искаме да променим нашата религия с нововъведения, докато загубим пътя и излезем от него? – аудибиллах (Аллах да пази!).


Защо някои мюсюлмани се чувстват длъжни да въвеждат нови неща в Ислам – не е ли Исляма перфектен? Въвеждайки нововъведенията не се ли предполага, че религията ни не е съвършена и има нужда от нови неща? Отново търся убежище при Аллах от подобни предположения. Исляма няма нужда от подобрения, той е съвършен – как да разберем така ли е?
Ами от казаното от Аллах субханаху уа та’ала:




Сура ал-Маида, 5:3


الْيَوْمَ أَكْمَلْتُ لَكُمْ دِينَكُمْ وَأَتْمَمْتُ عَلَيْكُمْ نِعْمَتِي وَرَضِيتُ لَكُمُ الإِسْلاَمَ دِيناً


“… Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. …”


От тази ая разбираме , че Исляма е перфектен и онези, които избират да въвеждат нови неща, в същност отхвърлят повелите на Аллах. И чрез това отричане на даденото от Аллах, те рискуват да изгубят благоразположенито на Аллах, а изгубят ли го, ще получат само нещастие, печелейки недоволството на Аллах.


Така че нека потърсим убежище при Аллах от Бида’ и заблуда, да помолим Аллах субханаху уа та’ала да продължи да ни води по Правия път, така че да сме сред онези, които ще спечелят Неговото задоволство в земния живот и в Отвъдния. Амин.