АЛКОХОЛЪТ И ВРЕДАТА ОТ НЕГО

Без съмнение най-големият дар, с който Всевишният Аллах е надарил човека, е разумът. Той различава нас, хората, от останалите живи същества. Въпреки това много хора днес, чрез употребата на алкохол и наркотици, частично или напълно повреждат своя разум, с който Аллах ги е надарил, за да се поучат и последват пътя на Неговата религия.

Още преди появата на ислямската религия употребата на алкохолни напитки била доста разпространено явление както между арабите, така и между останалите народи по света. Арабите през периода на невежеството смятали виното за извор на смелост и мъжественост. Затова винаги, когато тръгвали на война, повеждали с тях камили, натоварени с вино. Един от тях в своите стихове казва така: "Това е нашата смелост, това е нашият живот! След като се напием, ние ставаме крале." След като Всевишният Аллах изпратил Своя Пратеник Мухаммед (с.а.с.) за милост на световете и му низпослал Своята книга, дошъл ред и на алкохола, който в продължение на четири години бил напълно забранен. Всичко това Аллах сторил така, защото Той най-добре знае, че много от своите раби нямало да успеят веднага да се откажат от лошите си нрави.

Айша (р.а.) разказва: „Прелюбодейството и пиянството бяха навици, които доста бяха разпространени между арабите през периода на невежеството, и ако бяха низпослани най-напред знаменията, забраняващи прелюбодеянието и виното, арабите щяха да кажат: „Ние никога няма да се откажем от тях”. Но Аллах със Своята милост низпосла първо знамения, призоваващи хората към вярата в Аллах, Неговото Всемогъщие и Милост, към вяра в Единствения Създател на Вселената. Подтикна със Своите знамения хората да помислят за своя Създател и да се страхуват от деня, в който всички ще бъдат питани за своите дела... Така продължи, докато вярата се укрепи в сърцата на вярващите. След това Всемогъщият Аллах забрани прелюбодеянието и виното (хамр), хората чуха, приеха, подчиниха се и ги изоставиха.”

(Това е ислямът, д-р Абдуллах Шехате, с. 93)

ТРИТЕ ЕТАПА, ПРЕЗ КОИТО БЕ ЗАБРАНЕН АЛКОХОЛЪТ

Буквалният превод на думата хамр на български език е вино, но това, което се подразбира от хадисите, които ще посочим по-долу, е, че не можем да ограничим думата хамр само с вино. Защото хамр има доста по-широко значение в арабския език.

Ибн Омер (р.а.) казва, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Всяко питие, което опиянява, е хамр (вино), а всяко вино е харам (забранено).” Муслим, Ебу Дауд, Тирмизи

В друго предание Джабир бин Абдуллах казва, че Пророкът (с.а.с.) казал: „И малкото, и многото от това, което опиянява, е харам (забранено).” (Ебу Дауд, Тирмизи, Несаи)

От тези хадиси разбираме, че хамр е всичко, което замайва главата на човек и руши неговия разум, губи себе си и не знае какво говори и върши. Следователно можем да направим извод, че всякакъв вид алкохол, опиум, хашиш и всякакви видове наркотични вещества се включват в думичката хамр. Т. е. не само виното е забранено в исляма, но и всички видове алкохолни и наркотични вещества, както и да се наричат те.

Първи етап

Като хора винаги сме склонни само към печалба и никога не бихме искали да загубим. Затова никой от нас не би се заел с търговия, в която загубата му ще бъде по-голяма от печалбата. Тогава ние извеждаме следното правило от нашия търговски живот: „Всяка работа, която ни води до загуба и е далече от печалбата, трябва да бъде изоставена.” Ето затова Всевишният Аллах в Курана ни казва: „Питат те за виното и за игрите на късмет. Кажи: “В тях има голям грях и изгоди за хората, но грехът им е по-голям от изгодата.” (Бакара, 2:219)

Имам Ахмед бин Ханбел разказва: „Когато било низпослано това знамение от Курана, Омер бин Хаттаб (р.а.) казал: „О, Аллах, поясни с удовлетворяващо пояснение за виното...” (Ибн Кесир, т. I, с. 333) Той казал това, защото виждал вредата от алкохола върху обществото, но както той самият, така и много хора продължавали да го пият. Да, във виното има изгода за хората, те го продават и купуват, черпят своите гости с него и го пият, но въпреки всичко загубата е по-голяма, защото го употребяват. Защото с извършването на този голям грях те се съпротивляват на заповедите на Аллах, губят мястото си в Рая, което им било отредено, и попадат в жалко състояние както на този свят с поведението си, след като се напият, така и на другия, след като бъдат подкарани оковани във вериги към Ада.

Тогава, о, човече! Ти, който си свикнал само да печелиш, без да губиш. Остави алкохола, който те води към загуба и на двата свята, и се заеми с работа, с която ще задоволиш както твоя Създател, така и себе си. Това ще бъде постъпката на умния и добре разсъждаващ човек.

Втори етап

В предание, разказано от Али ибн Еби Талиб (р.а.), се казва, че един човек от ансарите го повикал заедно с Абдуллах ибн Ауф на гости, след което им поднесъл вино. Това се случило, преди то да бъде забранено – пили, докато дошло време за молитва. После застанали за молитва, като сторили Али (р.а.) да бъде имам. Когато Али в намаза четял сура „Кяфирун” (Неверниците), сгрешил, след което било низпослано следното знамение в Курана: „О, вярващи, не пристъпвайте към молитвата, когато сте пияни, додето вече знаете какво говорите...” (ан-Ниса, 4:43) (Ебу Дауд – 3671, Тирмизи – 3026)

Ибн Кесир казва: „След като било низпослано това знамение, много от хората се отказали от алкохола, но имало и такива, които продължавали да пият след нощната молитва или след сутрешната молитва."

Трети етап

Един ден няколко души от мухаджирите и ансарите се събрали в един от домовете на ансарите за гощавка и след като яли и пили, възникнал спор между тях. Тъй като били пияни, започнали да се бият. Един от ансарите бил ударен в лицето и тежко наранен. Когато дошъл на себе си и видял нараненото си лице, той ядосано викнал: „Не може да бъдат мои братя и приятели тези, които ме удариха и нараниха лицето ми.” Когато всичко това стигнало до ушите на Омер бин Хаттаб, той вдигнал ръце и казал: „О, Аллах! Поясни ни с удовлетваряващо пояснение за виното, защото то замайва умa и вреди на вярата ни.” (Ибн Кесир, т. III, с. 135; Муслим – 1748) Тогава Всемилостивият Аллах низпослал последното, забраняващо виното знамение: “О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите! Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет и да ви възпре от споменаването на Аллах и от молитвата. Не ще ли престанете?” (ал-Маида, 5:90-91) Всички, които се намирали там, заедно с Омер бин Хаттаб (р.а.) казали: “Ще престанем, о, Аллах, ще престанем!” (Ибн Кесир, т. III, с. 131, Това е ислямът, А. Шехате) Сега вече виното категорично било забранено.

Според някои ислямски учени виното било забранено в продължение на четири години. (Вж. Нур-у Мухаммед, т. II, Забраната на виното) Било низпослано последното и ясно знамение, с което виното било забранено, някои от сподвижниците на Пророка (а.с.) го запитали: „О, Пратенико на Аллах, много от нас починаха, борили се в името на Аллах, и други в своите постели, те също пиеха от това вино. Сега Аллах го стори забранено за нас, какво ще стане с тях?” Пророкът замълчал, тогава било низпослано следното знамение: „За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили [преди възбраната], ако са се бояли и вярвали, и вършели праведни дела, после са се бояли и вярвали, после са се бояли и благодетелствали. Аллах обича благодетелните.” (ал-Маида, 5:93) Тогава Пророкът (а.с.) казал: „Ако бе забранено, когато те бяха живи, те биха го оставили, както вие направихте.” (Ибн Кесир, том III, с. 131) След като всички в Медина чули за това, че виното е забранено, започнали да изсипват виното от домовете им така, че по улиците на града потекли реки от вино.

Нека научим какво казва Пророкът (с.а.с.) за виното и тези, които го пият.

Пророкът (с.а.с.) казва: „Аллах прокле виното и този, който го цеди, и този, който го приготвя, и този, който го пие, и този, който го налива, и този, който го поднася и носи, и този, на когото го носят, и този, който го продава, и този, който го купува, и този, който яде парите, спечелени от него.” (Ибн Кесир, т. III, с. 135; Бейхаки)

И казал още: „В Съдния ден Аллах няма да погледне към три групи хора – непокорния към родителите си; пристрастения към алкохола и натякващия за стореното добро (или очакващия благодарност от хората за стореното добро).” (Сахих ел-Джамиа, 3070, Ибн Кесир, т. III, с. 137)

И казал още: „Който умре пристрастен към виното, без да се покае, няма да го вкуси в Сетния ден.” (Муслим)

Колко е трагично това, че човек съзнателно поврежда тялото си и създава раздор между близките, употребявайки алкохол, който Аллах е забранил. Нима не знае, че алкохолът е главната причина за разпадането на хиляди семейства и изоставянето на милиони невинни деца без дом.

Разбира се, много е трудно за тези, които са свикнали с употребата на тази отрова. Но нека да се замислят за вредата, която нанасят на своите близки, и средата, в която се намират. И най-много върху това, как ще отговарят в Съдния ден за сторените им грехове. Нека никога да не забравяме съвета на любимия ни Пророк Мухаммед (с.а.с.), който казва: „Пазете се от майката на всички злини – алкохола.” И още: „Пазете се от виното, защото то е ключът към всяко зло.” (Това е Ислямът, с. 58)

Да завършим темата с едно обръщение на г-н Сейфеддин Язъджъ към младежите:

„Скъпи младежи! Помислете за себе си. Помислете за вашето бъдеще. Предстои ви едно светло бъдеще. Не похабявайте себе си в пролетта на своя живот. Помислете за семейството си, което извършва толкова пожертвования за вас. Помислете за страната си, която очаква големи дела от вас. Помислете за втория и вечен живот след смъртта. Не превръщайте бъдещето си в затвор. Не наскърбявайте народа ни, който очаква много неща от вас. И нека се вслушаме в тези предупреждения.” (Основите на Исляма, с. 241)

Молим се на Аллах, Господа на световете да пази нас и нашето потомство от целите на сатаната, който цели да всее вражда и ненавист между нас. И нека всички ние откликнем на словата на Аллах, който казва: „И не ще ли престанете!?” (ал-Маида, 5:91)

автор: Джемал Хатиб – студент в Кайро, Египет.

източник: Way-to-Allah

Апел за диалог между християни и мюсюлмани

от Чавкат Маукари

Никога не ми е било ясно защо някои хора гледат на диалога и на мисията като на несъвместими понятия. Евангелските християни в частност (чието богословие споделям и аз) показват неоправдано недоверие спрямо диалога, защото за някои той се е превърнал в заместител на мисията. Тези две думи никога не бива да се отделят една от друга – не само защото са съвместими, но защото и двете трябва да се оформят взаимно.

Процес за цял живот

Израснах в общество, в което преобладаваха мюсюлманите. Заради вярата си в Бог и Исус Христос аз знаех, че съм различен от останалите, и постепенно започнах да осъзнавам, че разполагам с нещо много ценно, което мога да споделя с моите мюсюлмански приятели.
В училище за пръв път ми се отдаде възможността да разисквам религиозни теми с моите приятели мюсюлмани. С изненада установих, че много от тях проявяваха голям интерес към християнството. Аз също исках да науча нещо повече за исляма. Беше ми предоставена изключителна възможност, когато учителят по ислям прие молбата ми да влизам в неговите часове. Той често ме караше да изразя християнските си възгледи върху различни теми и дискусиите обикновено продължаваха извън класната стая.

Завърших богословие в Париж. Като християнин от арабски произход усещах неудържимо желание да направя връзка между моята вяра и исляма. Това мое желание беше подсилено и когато работех за Международното сдружение на евангелските студенти сред арабски и мюсюлмански студенти. Те ми задаваха трудни въпроси, върху които не се бях замислял сериозно като студент по богословие. Ето защо не ми беше много трудно да се спра на теми, свързани с исляма, върху които да пиша дисертации в Сорбоната. Изучавайки исляма, бях принуден да преразгледам моите основни християнски убеждения, които често приемах за даденост.

В продължение на 12 години работих в християнския колеж All Nations в Англия, чиято насоченост са мисиите. Отговарях за курсовете по ислям и всяка година канех да ги води лектор мюсюлманин. В лекциите се предоставяше възможност за неподправени и често оживени разговори между студентите, лекторите и самия мен.

През последните 3 години работя за World Vision 1, чието виждане е отзвук на думите на Исус, които Той изрича в синагогата в Назарет (Лука 4:17–19). Тази християнска хуманитарна организация действа в 20 мюсюлмански страни. На места като Афганистан, Мавритания и Сомалия например преобладаващите служители са мюсюлмани. Да запознаваме всичките си служители с християнството и исляма, е изключително преживяване – размишляваме върху въпроси, свързани с религията, и се учим един от друг за вярата на другия, а често и за нашата собствена вяра. Без да пренебрегваме това, което отличава двете религии, ние стъпваме върху обща основа и така работим по-добре за добруването на общностите, на които служим.

Какво представлява диалогът?

Според мен диалогът е съзнателно усилие да се отнасяш с уважение и да водиш неподправен разговор с другите – да е налице желание за изслушване и проявяване на разбиране; да си готов да се поучиш и замислиш; да искаш да осъществиш връзка, да общуваш с другия и да има взаимно разбиране. В диалога между християни и мюсюлмани ударението се поставя върху християнската и мюсюлманската вяра и какво влияние оказват те върху отделната личност и общностите – в живота ни тук, на Земята, и в идния.

В продължение на векове западните християни са пренебрегвали мюсюлманския свят или са влизали в конфликт с него. В нашето глобално село, в което мюсюлмани и християни живеят врата до врата, вече не е възможно да обърнем гръб на мюсюлманите. Някои християни искат да достигнат до мюсюлманите по един настъпателен начин, като обявяват словесна война на исляма. Този подход има отрицателно въздействие, тъй като обикновено предизвиква мюсюлманите да стават още по-крайни в собствената си вяра и често води до агресивна реакция – мюсюлманите нападат християни още по-яростно. Една полемика с исляма също би противоречала на „благовестието на мира“ (Ефесяни 6:15), което насърчава към обич, примирие и прошка.

Диалогът между християни и мюсюлмани често се превръща в защита на собствената вяра поради най-малко две причини. Първо, християнството и ислямът изказват противоположни твърдения за истината за откровението на Бога, което за християните достига връхната си точка в Исус Христос, а за мюсюлманите това е Корана. Второ, ислямът признава християнството като боговдъхновена религия, в същото време обаче отхвърля същността на Евангелието (божествеността на Христос, Неговото разпятие и възкресение). Християнската апологетика се състои в това, да защитава християнската вяра пред тези, които я нападат (І Петрово 3:15). Това обаче трябва да става „с кротост и страхопочитание“. Дори и при най-разгорещения спор християнският апологет трябва да се въздържа от полемика, лични нападки и язвителни коментари относно мюсюлманите и тяхната религия.

Обсег на диалога и резултати от него

Схващането за диалог не бива да се ограничава само до словесен разговор. Той е начин на живот – открито отношение спрямо другите, стремеж да подадеш ръка и да си благоразположен към хората, в това число такива, които са различни или дори враждебни. Схващан по този начин, диалогът между християни и мюсюлмани се осъществява на 3 нива, подобно на срещата на Исус със самарянката (Йоан 4:1–26).

Първо, християни и мюсюлмани осъществяват връзка на ниво човешки същества, с общи нужди и стремежи, радости и скърби, надежди и борби.

Второ, те се срещат като хора, които вярват само в един Бог, със сходни вярвания и нравствени ценности въпреки различното им схващане.

И трето, християните и мюсюлманите твърдят, че са свидетели на Бога. Неразривна част на диалога е да отстраним големите недоразумения, които имаме за чуждата вяра, като по този начин свидетелстваме в наша полза.

Ползотворният диалог се измерва по крайния резултат – по-добро разбиране за вярата на другия и за собствената ни вяра. Също така трябва да води до по-добри взаимоотношения между двете общности, така че това да засили техния социален ангажимент. Диалогът още е отлична школа по търпимост. Той ни помага да се справим с нашето незнание, предразсъдъци, егоцентричност, фанатизъм и духовна гордост.

Дали преминаването към другата вяра се явява като закономерен резултат от диалога? Да, напълно закономерно е вярващите, които приемат сериозно основополагащите твърденията на своята вяра, да се опитат да убеждават другите. Няма нищо лошо в това, да се надяваш и дори да очакваш, че някои хора, след като внимателно разгледат тези твърдения, ще вземат съдбовно решение за живота си в резултат от един прозрачен и свободен диалог.

Да се отнасяме към мюсюлманите така, както Христос би се отнасял с тях

В писанията на мюсюлманите се говори много за християнството и християните, докато в Библията не се споменава нищо за исляма. Въпреки това обаче Исус ни дава ясна и полезна повеля, как да се отнасяме с хората като цяло: „И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците“ (Матей 7:12).

Как искаме мюсюлманите да се отнасят с нас и нашата вяра? Тук искам да подчертая някои неща за онези християни, които искат да бъдат мисионери сред мюсюлманите.

Първо, като израз на обичта ни към ближния ние трябва да се отнасяме с уважение към мюсюлманите и същността на тяхната идентичност, т.е. към техния пророк, религия и писания. Такова отношение предполага, че трябва да избягваме да задаваме въпроси уловки, да отправяме пренебрежителни коментари и да използваме провокативен език. Вярно е, някои мюсюлмани не се подчиняват на препоръката в Корана да спорят с юдеи и християни „само по най-хубавия начин“ (Коран 29:46). Но това не бива да е извинение за нас, християните, да сипем упреци срещу исляма.

Това не значи, че изобщо не бива да отправяме каквито и да е критики срещу исляма. Ние можем да отправим тези забележки, като избягваме да си служим с хаплив език и като привеждаме доказателства към критиките си. Исус настоява Неговите ученици да се отнасят критично към самопровъзгласилите се пророци (Матей 7:15–20). В същия дух Той ги наставлява да погледнат внимателно себе си, и то с критично око (Матей 7:1–5, 21–23).

На второ място, ние трябва да се постараем да бъдем максимално безпристрастни. Това означава например, когато сравняваме християнството и исляма, да не поставяме превес върху приликите или разликите, за да не изкривим представите си. Безпристрастното отношение предполага да се сравняват сходни неща, а не да сравняваме умерени християни с крайни мюсюлмани, идеализирано християнство с популярен ислям, красиви текстове от Библията с проблемни откъси от Корана и обратно. В това отношение християните не бива да пренебрегват Стария завет, когато разглеждат въпроси като Свещената война, полигамията, Наказателния кодекс, същността на пророка и теокрацията.

Най-накрая, ние трябва да изучаваме исляма и да се сприятеляваме с мюсюлманите. Когато се занимаваме с исляма, много е важно да използваме ислямската материя по подобаващ начин. Трябва да сме кротки и отворени да се учим. Трябва да признаем, че мюсюлманската общност е настойник на своята си традиция – мюсюлманите представят авторитетно тълкувание на тяхното писание. Някои имат навика да християнизират исляма, други – да го демонизират – нито единият подход, нито другият представят по подходящ начин ислямското учение, което трябва да разглеждаме, като се абстрахираме от чуждите представи за него.

Християнският поглед върху исляма трябва да бъде през очите на Христос. Той трябва да е състрадателен и критичен. Християните трябва да са заинтересовани повече за хората мюсюлмани, отколкото за ислямската религия. Като последователи на Исус Христос ние имаме двойното задължение да обичаме ближните ни мюсюлмани като себе си и да споделяме Благата вест с тях. Двете заповеди не само че вървят ръка за ръка, но втората намира най-добър израз като изпълнение на първата.

Диалогът е привилегията „да говорим истината с любов“ (Ефесяни 4:15) на мюсюлманите, както и на други религиозни общества.

Чавкат Маукари работи в World Vision International като директор на „Връзки между отделните религии“. Той е арабски християнин от Сирия, живее в Англия. Написал е няколко книги и статии, в това число „Пророкът и Месията“, „Поглед на арабски християнин върху исляма и християнството“ (IVP, 2001), „В търсене на опрощението“, „Прошка и наказание в исляма и християнството“ (IVP, 2004), „Две молитви за деня“, „Господната молитва“ и „Сура ал-Фатиха“ (CSS Books, 2007).

Цветето и перлата

 

 

 

Тези начини за поставяне на шал само дават идея. Не ги поствам, за да покажа начини за поставяне на хиждаб, независимо, че са взети от блог-пост с това име. За хиджаба и неговото истински значение, си има изисквания, а горните визии не са подчинени на тях.

Така че за спазващите правилния хиджаб тези начини са само идея иншаАллах.

Аллах да ни напътва!

от How to wrap hijab - Egyptian Styles

FLOWER AND PEARL

One day, a brilliantly beautiful and fragrant flower with attractive colors met a pearl that lives far in the bottom of the sea and has none of these characteristics. Both got acquainted with each other.

The flower said: "Our family is large; roses and daisies are members of the family. And there are many other species that are various and countless; each has a distinctive scent, appearance etc."

Suddenly, a tinge of distress appeared on the flower. "Nothing accounts for sorrow in your talk; so why are depressed?" The pearl asked.

"Human beings deal with us carelessly; they slight us. They don't grow us for our sake but to get pleasure from our fragrance and beautiful appearance. They throw us on the street or in the garbage can after we are dispossessed of the most valuable properties; brilliance and fragrance."

The flower sighed. And then the flower said to the pearl: "Speak to me about your life! How do you live? How do you feel it? You are buried in the bottom of the sea."

The pearl answered: "Although I have none of your distinctive colors and sweet scents, humans think I am precious. They do the impossible to procure me. They go on long journeys, dive deep in the seas searching for me. You might be astounded to know that the further I lay, the more beautiful and brilliant I become.

That's what upraises my value in their thought. I live in a thick shell isolated in the dark seas. However, I'm happy and proud to be in a safe zone far from wanton and mischievous hands and still the humans consider me highly valuable."

Do you know what the flower and the pearl symbolize?

Пророците, пратениците и Корана

I Love Allah.com-blog

"Ние ти разказваме най-хубавите разкази с откровението, което ти дадохме в този Коран..."

/12 : 3/

Скъпи братя и сестри! За да посочи верния път на хората към справедливост, равноправие, за да възпита техния дух и сърца в любов към себе Си, Всевишният Аллах, изпратил Пророците. В Свещеният Коран са споменати 25 от тях.

Първият Пророк, избран от Всевишния, в действителност е и първият човек на земята - Адам /а.с./. Последният Пророк е Мухаммед /с.а.с./. Между тях е имало много Пророци, но с точност не знаем броя им. На всички Пророци Аллах е изпратил Писания, чрез които да покажат на хората правия път.

Свещените Книги са 104 на брой. От тях 100 са изпратени във вид на страници, наречени още "Сухуф". От тези писания днес не е останало нито едно. Останалите 4 са големи Книги - Таурат, Зебур, Инджил и Коран-и Керим. Трите не са запазени в оригинален вид и са претърпели промени с изключение на Свещения Коран.

Коран-и Керим, който е най-съвършената Книга, ще бъде пазен от промени до Съдния ден.

Всевишният Аллах повелява:

"Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим."

/15 : 9/

Историята, която днес се шири по света, е между истината и заблудата, между последователите на Пророците и техните противници.

От разказите за Пророците ние можем да се поучим. Да научим какви са били грешките на предишните народи, заради които са били унищожени. Също така да придобием достоверна история за човечеството и да разберем Свещената ни Книга. Самите учени разделят Корана на три части. В една трета от него се говори за Пророците. На много места се споменава за Адaм /а.с./, Ибрахим /а.с./ и Мухаммед /с.а.с./, дори има сури /глави от Корана/, които са назовани с имена на Пророци. От разказите за Пророците можем да извлечем голяма поука.

Всевишният Аллах казва:

"В разказите за тях има поука за разумните хора."

/12 :111/

От всичко казано до тук разбираме, че ако не сме запознати с разказите за Пророците, сме пропуснали един голям раздел от Свещения Коран.

Всевишният Аллах повелява:

"И всичко ти разказваме от вестите за пратениците, за да укрепим с него сърцето ти. С тях при теб дойде истината и поучение, и напомняне за вярващите."

/11:120/

В това знамение Аллах /С.Т./ споменава, че в Корана е разказано за изминалите Пророци, за да се укрепи така сърцето на Мухаммед /с.а.с./, да избегне разногласията на хората спрямо тях, а също така за поука и напомняне на вярващите.

Най-светлия пример е примера на последния Пророк Мухаммед /с.а.с./, след това са примерите на Пророците преди него. А след Пророците пример за нас могат да бъдат и сподвижниците на Мухаммед /с.а.с./, както самия Пратеник обяснява в един хадис:

"Кълна се в Аллах, че след Пророците няма по-достоен на земята от Aбу Бaкр."

Изпращането на Пророците започва със създаването на човечеството. В едно предание от Пророка /с.а.с./ се казва, че броят на Пратениците наречени "Расюл" е повече от 300, а броят на Пратениците "Небий" е повече от 124000. Всевишния Аллах най-добре знае техния брой!

Именно тук е мястото да обясним каква е разликата между Расюл и Небий:

Расюл - Пратеник на Аллах, на когото са низпослани знамения (под формата на писание) и му е заповядано да ги разпространява.

Небий - Пратеник на Аллах, на когото е дадено знание и той трябва да напътва хората.

От тук разбираме, че всеки "Расюл" е и "Небий", но "Небий" не може да бъде "Расюл".

По времето на Исраил, когато починел Пророк, Аллах изпращал друг. Понякога по едно и също време, на едно и също място имало по трима, дори по четирима Пророка. Тогава хората никога не оставали без предупредител. Пророците винаги били изпращани когато хората изпаднели в неверие, заблуда и забравели своя Създател. Пророците понасяли всякакви огорчения, обиди, дори някои от тях били бити и убивани, но въпреки това те проявявали изключително търпение в разпространението на посланието от Всевишния Аллах.

Скъпи братя и сестри! Пророците са съществували. Една от основите на нашата вяра е да вярваме в тях. Всевишният Аллах не е оставил хората без предупредител, за да нямат те извинение в Деня на равносметката.

Садък Садък

източник Сайт за Ислямска култура и знания

Може ли мюсюлманин да празнува немюсюлмански празници, като например Деня на благодарността?

Отговор:

Слава на Аллах!

Поздравяването на куффар за християнските и други техни религиозни празници е харам, както е казал Ибн Каийм, Аллах да го помилва, в Ахкаам Ахл-ал-Димаа: „Поздравяването на куффар за техните ритуали, е съгласие с техния харам, като да им честитиш, казвайки: „Честит празник“ или „Приятно прекарване на празника ти“ и пр. Това е сякаш да поздравиш някого за вероотстъпничеството му, във вярата му в кръста, или по-лошо от това.  Това е голям грях, както да поздравиш някой, че пие вино, убил е някого, има извънбрачна връзка и т.н. Много от вярващите, които не уважават религията си, грешат и не осъзнават важността на такова действие. Който честити на някого за неговото неподчинение, или бида’ или куфр, се открива за гнева на Аллах.“

Поздравяването на куффар за религиозните им празници е харам според Ибн Ал-Каийм, защото се е съпричастен с техните ритуали...Но ако мюсюлманина не приема ритуалите им или не честити на никого за това, защото Аллах не приема никакво такова действие, както е казал:

Днес онези, които не повярваха, се отчаяха пред вашата религия. Не се плашете от тях, а се плашете от Мен! Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. А за онзи, който е принуден от глад, без да е склонен към грях ­ Аллах е опрощаващ, милосърден.

Сура Ал-Маида:3

Ако Го отричате, Аллах не се нуждае от вас. И не приема Той неверието у Своите раби. А да сте признателни, това приема Той за вас. Никой прегрешил не ще понесе греха на друг. После при вашия Господ е завръщането ви и Той ще ви извести какво сте вършили. Той знае съкровеното в сърцата.

Сура Аз-Зумар:7

Честитенето е забранено, независимо дали става въпрос за колеги в работата или другаде.

Ако ви поканят на техен празник не трябва да ходите, защото това не е наш празник, който да е предписан от Аллах.Тези празненства са нововъведения в тяхната религия и който повелява празнуването им, ще бъде отхвърлен от исляма, с който Аллах е изпратил Мухаммед с.а.с:

„А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите“

Сура Ал-Имран:85

Харам е мюсюлманина  да приема покана в такъв случай, защото това е лошо, а да им честитиш, означава да се причислиш към тяхното празнуване.

По същия начин е забранено на мюсюлманите да имитират куффар чрез организирането на партита по същото време и да си разменят подаръци, да си подаряват храна и сладки и пр. 

Пророка с.а.с е казал: „Който имитира хората е като тях“. Шейху-л-ислам Ибн Таиймийа е казал в книгата си Иктидаа’ Ал-Сираат Ал-Мустакиим Мукхалафат Ас-хааб Ал-Джахеннем: „Имитирането им за техните празници причислява към техните грешни вярвания и практики и им дава надежда за унижение и заблуждение, показва слабост.“

Който направи нещо такова, е грешник, независимо по каква причина го е направил – политика, приятелство, или защото се страхува да не бъде отхвърлен, или по друга причина, защото според  исляма това е проява на лицемерие  и прави куффар горди от религията им.

Аллах молим да ни направи горди в Неговата религия, да помогне да бъдем здрави и непоколебими в нея, за да възтържествува над враговете, защото Той е Всемогъщия и Всевишния.

Мажму’а Фатауа уа Расаа’ил ал-Шейх Ибн ‘Утаймин, 3/369

Islam Q&A

Мухаммед – произход, детство и живот преди Пророчеството

 
Благороден произход

Мухаммед (с.а.с) e е най-благородното творение на Аллах, най-достойният от
Неговите пророци, последният от посланиците, син (ибн) на Абдуллах, син на
Абдулмутталиб, син на Хашим, син на Абдуманаф, син на Кусай, син на Килаб, син
на Мурра, син на Кааб, син на Луай, син на Галиб, син на Фихр, син на Малик, син
на Надир, син на Кинана, син на Хузайма, син на Мудрика, син на Илияс, син на
Мудар, син на Низар, син на Маад, син на Аднан.
Приема се, че Аднан е от коляното на Исмаил, син на Ибрахим, мир на тях, но не се
знаят със сигурност броят и имената на потомците между Аднан и Исмаил, мир нему.
Майката на Мухаммед (с.а.с) – Амина – е дъщеря на Уахаб, син на Абдуманаф, син
на Зухра, син на Килаб. Килаб е прадядо му по бащина линия от пето коляно. Баща
му и майка му са от различни колена на един род – Килаб. Неговото име било Хаким,
но според други се е казвал Уруа. Известен бил обаче като Килаб, защото често
ходел на лов с кучета (килаб).

Племето на Пророка

Племето на Пратеника на Аллах, мир нему, било курайш – знатно и
високопоставено, със славен корен; то заемало свято място сред всички араби.
Курайш е прозвище на Фихр ибн Малик или на Надир ибн Кинана.
За времето си мъжете от това племе са били най-прославените, с най-превъзходните
нравствени качества. Сред тях се отличавал Кусай, чието истинско име било Зайд.
Той е първият от племето курайш, управлявал Кааба. Станал портиер и пазител на
Храма6 – с други думи, държал ключовете и никой не влизал там без неговото
позволение. Отварял, когато той пожелаел. Той установил курайшите в Мекка.
Преди това, разпръснати сред други племена, те обитавали покрайнините и
околностите му. Кусай създал почетните длъжности за снабдяване на поклонниците
в Мекка с вода и храна. Водата, подслаждана с фурми, мед, грозде или нещо
подобно, се е съхранявала в кожени мехове, от които поклонниците пиели. Храната
са приготвяла според сезона. Северно от Кааба Кусай построил сграда, известна
като „Дома на събранието“ – Дар ан-надуа – мястото, където се събирал Съветът на
курайшите, и центърът на обществената дейност на племето. Тук ставали всички
бракосъчетания, тук се взимали всички важни решения. Кусай ръководел племето и
носел знамето. По време на битка само той издигал знамето. Всички от племето
признавали авторитета му на благороден и мъдър човек.

Фамилията на Пророка

Фамилията му е известна като Хашимити. Носи името на Хашим, прадядо на
Пророка. Той наследил от Кусай почетните длъжности да снабдява поклонниците с
вода и храна, а след него ги поел брат му Мутталиб. След Мутталиб, до възникването
на исляма, тези длъжности се изпълнявали от потомците на Хашим. Хашим бил най-
великият мъж на своето време, бил и много щедър. Името му е Амр, а понеже правел
попара, като дробял хляба във водата от сварено месо (хашама) и с нея хранел
хората, прозвището му е Хашим. Той въвел двете пътувания през годината – зимното
към Йемен, лятното – към Шам8. Бил известен и като саййид на заселилите се в
долината на Мекка. За него се знае, че докато пътувал към Шам с търговския си
керван, минал през Ясриб9 и там се оженил за Салма, дъщерята на Амр от рода Ади
ибн Наджжар. Останал при нея известно време. Когато продължил пътя си към Шам,
тя била вече бременна. Хашим умрял в Газа, Палестина, а в Медина (Ясриб) жена му
родила син; нарекла го Шайба заради белия му кичур коса. Детето растяло сред
роднините на майка си в Медина, а неговите чичовци в Мекка узнали за
съществуването му чак когато станал седем-осемгодишен. Тогава чичо му Мутталиб
разбрал за него и го довел в Мекка. Мекканците ги видели, взели детето за негов
роб (абд) и казали „Абдулмутталиб“ (робът на Мутталиб). И той станал известен с
това име.
Абдулмутталиб бил най-личният, най-красивият и най-достойният сред хората. По
негово време никой не се е радвал на такава почит. Бил саййид на племето курайш,
притежавал кервана на Мекка. Бил знатен, благочестив и великодушен. Заради
щедростта му го наричали Преливащия. Раздавал от трапезата си на бедните, на
зверовете и птиците. Затова получил прозвището „Онзи, който храни хората в
равнината и зверовете и птиците в планината“. Абдулмутталиб имал честта да
разчисти кладенеца Замзам, след като племето джурхум го заличило, напускайки
Мекка. В съня си Абдулмутталиб получил описание къде се намира и заповед да
изкопае кладенеца.
По негово време се случило събитието със слона. Йеменският владетел Абраха
Ашрам Хабаши дошъл от Йемен с шейсетхилядна войска и няколко слона, за да
разруши Кааба. Когато Абраха стигнал долината Мухсар между Муздалифа и Мина и
се подготвял да нападне Мекка, Аллах изпратил срещу тях ята птици, които ги
замеряли с камъни от печена глина и ги направили да заприличат на проядени листа
(вж. Сура 105)12. Това се случило по-малко от два месеца преди раждането на
Мухаммед (с.а.с).
Бащата му Абдуллах бил най-добрият син на Абдулмутталиб, най-милосърдният и
най-обичаният от баща си. Бил нарочен да го принесат в жертва. Ето самата
история. След като Абдулмутталиб разчистил кладенеца Замзам, между него и
курайшите избухнала разпра. Тогава той дал обет, ако Аллах го дари с десет сина,
които да пораснат, та да го защитават, той ще Му принесе в жертва един от тях.
Желанието му се изпълнило и той хвърлил жребий за синовете си. Жребият паднал
върху Абдуллах. Абдуллах отишъл в Кааба, за да бъде принесен в жертва. Ала
курайшите, най-вече братята и вуйчовците му, възпрели Абдулмутталиб и го
откупили със сто камили. Затова Пророка е потомък на двамина, нарочени да бъдат
пренесени в жертва: Исмаил, мир нему, и Абдуллах – син на двамина откупени:
Исмаил, мир нему, с овен и Абдуллах – със сто камили.
За жена на своя син Абдуллах Абдулмутталиб избрал Амина, дъщеря на Уахаб. Сред
племето курайш тя била най-благородната и знатна жена. Баща й Уахаб, саййид на
рода Захра, бил със знатен произход. Абдуллах се сгодил за нея и се оженили в
Мекка. Тя вече носела в утробата си Мухаммед e, когато Абдулмутталиб изпратил
Абдуллах в Медина или към Шам по търговия. Връщайки се от Шам, починал в
Медина. Погребали го в дома на Набига Зубиани. Това вероятно станало преди
раждането на Пророка.

Раждането на Мухаммед (с.а.с)

Пратеникът на Аллах се родил в Мекка в утрото на 9-ия, а според някои на 12-ия
ден от месец раби ал-аууал в Годината на слона. Първата дата е по-точна, а
втората е по-популярна. Тази дата отговаря на 22 април 571 г. след Иисус.
Акушерка му е била Шифа, дъщеря на Амр и майка на Абдуррахман ибн Ауф, Аллах
да е доволен от него. Когато Амина го родила, от нея излязла светлина, която
осветила чак дворците на Шам. Тя изпратила да благовестят дядо му Абдулмутталиб
за раждането му. Абдулмутталиб пристигнал зарадван и весел, взел го и го внесъл в
Кааба. Благодарил на Аллах и Го позовал, като се помолил да възхвали детето,
което нарекъл Мухаммед. Отрязал от косата му като част от обреда и на седмия ден
го обрязал; после угостил хората, какъвто е обичаят на арабите.
Бавачката на Мухаммед Умм Айман била от Хабаша, робиня на баща му Абдуллах.
След време тя приела исляма, а по-късно извършила хадж. Починала пет-шест
месеца след Пророка.

Кърменето на Мухаммед (с.а.с)

След майка му неговото кърмене поела Суайба, робиня на Абу Лахаб. Кърмела го
заедно със сина си Масрух. Преди това тя кърмила Хамза ибн Абдулмутталиб, а след
него – Абу Салма ибн Абдуласад Махзуми. Те са млечни братя на Мухаммед.
Когато се родил Пратеникът на Аллах, Абу Лахаб с радост я освободил, но по-късно,
призован да приеме исляма, той станал един от най-непримиримите негови
врагове.

Сред племето на рода Саад

Арабите имали обичай да търсят сред бедуините кърмачки за младенците си, за да
ги изолират от болестите в градовете, да укрепнат физически и от люлката да
овладеят до съвършенство арабския език.
По волята на Аллах жени от рода Саад ибн Бакр ибн Хауазан търсели кърмачета;
предложили им Пророка. Те обаче отказали да го кърмят, защото е сирак. Ала една
от жените – Халима бинт Абу Зуайб – не намерила кърмаче и взела Мухаммед (с.а.с).
Чрез него спечелила благоположение, за което другите й
завиждали.
Името на Абу Зуайб, бащата на Халима, е Абдуллах ибн Харис, а на мъжа й – Харис
ибн Абдулузза. И двамата били от рода Саад ибн Бакр ибн Хауазан. Децата на Харис
ибн Абдулузза са млечни братя и сестри на Пророка. Това са Абдуллах, Аниса и
Джудама, известна повече с прозвището си Шайма. За Пророка се е грижела тя.

Благодатта в дома на дойката

По времето, когато Пророка живял в този дом, благодат се сипела върху цялото
семейство. За тази благодат се разказва следното. Халима пристигнала в Мекка в
дни на голяма суша и глад. Водела магарица, която поради немощ и слабост била
най-бавното животно в кервана; водела и камила, от чието виме не се процеждала и
капчица мляко. А рожбата на дойката плачела и ревяла по цели нощи от глад. Нито
детето можело да спи, нито оставяло родителите си да мигнат.
Отнесла Халима Пророка в шатрата и му подала гръдта си. Той започнал да суче –
сукал на воля, докато се заситил. С него сукал и малкият син на дойката. И той се
заситил. После и двамата заспали.
Съпругът на Халима отишъл при камилата и що да види? Вимето й натежало от
мляко. Издоил я и млякото стигнало да се нахранят и двамата с жена му. После
спали спокойно през цялата нощ.
Тръгнали да се връщат в пустинята при рода Саад. Халима яхнала магарицата, а на
ръце носела Пророка. А онази магарица така се забързала, че преварила целия
керван и никое от магаретата не смогвало да я стигне.
Прибрали се у дома, в земите на рода Саад, а те били найбезплодните земи на
Аллах. Ала заварили овцете си сити, охранени и с натежали от мляко вимета.
Започнали да ги доят и да пият мляко до насита.
Двамата продължили да се радват на изобилните блага, пращани им от Аллах още
две години, докато Халима отбила младенеца, който вече бил заякнал.

Престоят на Пророка при рода Саад след кърменето му

Всеки шест месеца Халима водела Мухаммед (с.а.с) при майка му и семейството му,
после се връщали в пустинята при рода Саад. След като го отбила, тя го завела при
майка му, но много искала да остане при нея заради благодатта и доброто, на които
се радвала. Помолила майка му да го остави при нея, докато поотрасне. А майка му
се страхувала за сина си, защото в Мекка върлувала чума, и затова се съгласила.
Радостна, Халима се върнала с детето в дома си. Пророка останал при нея още около
две години. После обаче се случило удивително събитие, изпълнило Халима и мъжа
ù със страх, и те го върнали на майка му. Става дума за разтварянето на гръдта му.

Разтварянето на гръдта му

Анас ибн Малик, Аллах да е доволен от него, предава: Пратеника на Аллах си играел
с децата. При него дошъл Джибрил. Хванал го, повалил го, разцепил гръдта му,
изтръгнал сърцето му и извадил от него съсирек.
– Това е делът на Сатаната от теб – посочил той. Измил сърцето в златен съд с вода
от кладенеца Замзам. После го върнал на предишното място, събрал и съединил
гръдта му. Децата дотичали при майка му, тоест при дойката, и казали:
– Мухаммед (с.а.с) е убит.
Открили го с променен цвят на лицето.
Анас казвал:
– Виждал съм белега на гръдта му.

При нежната му майка

След тази случка Мухаммед (с.а.с) се върнал в Мекка. Останал там около две години
при майка си и семейството. Тогава майка му го отвела в Медина, където били
погребани баща му и вуйчовците му от рода на дядо му Ади ибн Наджжар.
Придружавали ги Абдулмутталиб като неин опекун и слугинята му Умм Айман. Там
останали един месец. По пътя на връщане болест повалила майка му, състоянието ù
се влошавало и тя починала в местността Абуа, между Мекка и Медина, където е и
погребана.

При любящия го дядо

Дядо му Абдулмутталиб се върнал с него в Мекка. Новата загуба съкрушила момчето.
Дядо му обаче се отнасял към него с нежност, каквато не проявявал към нито едно
от децата си. Приемал на сериозно неговото предопределение и го предпочитал пред
собствените си деца. Оказвал му изключително уважение, настанявал го на своята
специална постеля, където не сядал никой друг, и го галел по главата. С радост
наблюдавал какво прави и смятал, че го очаква велико бъдеще. След две години
обаче починал. Тогава Мухаммед (с.а.с) бил на осем години, два месеца и десет
дена.

При състрадателния му чичо

Тогава неговият чичо Абу Талиб, брат на баща му, го взел под опеката си. Отнасял
се към него с изключително милосърдие и обич. Абу Талиб бил беден, ала Аллах го
благословил и в малкото, което имал, та храната за един засищала цялото
семейство. Пратеника се задоволявал с отреденото му от Аллах и е пример за
непридирчивост и търпение.
Пътуването до Шам и монахът Бухайра
Абу Талиб искал да отиде с керваните на курайшите по търговски дела в Шам.
Пратеника на Аллах, вече дванайсетгодишен (някои казват дванайсет години, два
месеца и десет дена), се натъжил от тази раздяла, затова чичо му го взел със себе
си. Керванът спрял близо до град Бусра на възвишенията в Шам. Там ги посрещнал
известен християнски монах – Бухайра. Обходил той целия керван и най-накрая
спрял пред Пророка, хванал ръката му и казал:
– Това е Пратеника на Господа на световете. Аллах го проводи като милост за
световете.
Попитали го:
– Как разбра?
Той им отвърнал:
– След като се зададохте откъм Акаба, не остана ни камък, ни дърво да не падне в
дълбок поклон. Те се покланят единствено на пророк. А аз го познах по печата на
пророчеството, който е като ябълка и се намира под плешката му. За него съм чел в
нашите писания.
Бухайра ги уважил с гостоприемството си и помолил Абу Талиб да не продължават
към Шам, а да върне Мухаммед (с.а.с), защото се страхувал, че ще ги нападнат
юдеите и византийците. Абу Талиб върнал Мухаммед (с.а.с) в Мекка.

Светотатствената война

Когато Пророка станал на двайсет години, на тържището в Указ22 избухнала война
между племената курайш и кинана, от една страна, и племената кайс и айлан, от
друга. Всички показали голямо безстрашие. И от двете страни паднали убити много
мъже. После племената сключили примирие, за да преброят убитите. Който имал
повече убити, щял да получи по-голяма кръвнина. Войната свършила, а враждата и
злото между племената били изличени.
Във войната участие взел и Пратеника на Аллах. Той подавал на чичовците си
стрели, по-точно подготвял им стрелите за стрелба.
Тази война е наречена „светотатствена“, защото нарушила светостта на свещената
територия на Мекка и сраженията се водили през месец на забрана. По време на
светотатствената война имало четири битки по – една на година. Споменатата е
последната. Другите три завършили след незначителни спречквания и кавги. Само в
четвъртата паднали жертви.

Споразумение за добродетелност
(хилф ал-фудул)

След тази война през месец зу-л-каада пет рода от племето курайш сключили
споразумение. Това са родовете Хашим, Мутталиб, Асад, Зухра и Тайм.
Причината е следната – търговец от Забайд пристигнал в Мекка със стока. Ас ибн
Уайл Сахми я изкупил, но го ощетил при плащането. Човекът помолил за помощ към
рода Абдуддар, рода Махзум, рода Джамах, рода Сахм и рода Ади. Те обаче не му
обърнали внимание. Тогава той се качил на планината Абу Кубайс23 и в стихове
описал проявената към него несправедливост, призовавайки извършителя да му
даде каквото му се полага. С това се заел Зубайр ибн Абдулмутталиб. Събрал
гореспоменатите родове в дома на Абдуллах ибн Джудан, глава на рода Тайм.
Сключили съюз и се споразумели никой в Мекка да не става жертва на
несправедливост – независимо дали е местен жител, или не. В противен случай
всички те ще застанат на негова страна, докато не се поправи сторената му
несправедливост. После отишли при Ас ибн Уайл Сахми, взели от него полагаемото
се на търговеца от Забайд и му го изплатили.
Пратеникът на Аллах присъствал при сключването на това споразумение заедно с
чичовците си. По-късно, след като Аллах му оказал честта да бъде Негов пратеник,
той разказвал: „В дома на Абдуллах ибн Джадан бях свидетел как се сключи
споразумение, на което се зарадвах повече, отколкото ако бях собственик на
червени камили. Ако ме поканят да участвам в него и сега, по времето на исляма,
пак щях да се съглася.“

Време, прекарано в труд

Известно е, че Пророка е роден сирак и е израснал под опеката на дядо си, а след
това – и на чичо си. От баща си не наследил нищо, което да го направи богат.
Достигайки възрастта, когато – според обичая – трябвало да се захване с работа,
започнал да пасе овцете заедно с млечните си братя от рода Саад. Завърнал се вече
в Мекка, продължил да пасе овцете на хората от своя род срещу няколко гроша,
стойността на които днес се равнява на десет рияла. Като дете той пасял овцете,
както всички пророци преди. Веднъж, след като Аллах вече го почел за Свой пророк,
казал:
– Няма Пророк, който да не е бил пастир.
През юношеството си Мухаммед (с.а.с) вероятно се е занимавал с търговия. Цитират
се източници, че търгувал заедно със Саиб ибн Абу Саиб. Бил му добър съдружник –
не си съперничели и не се съмнявали един в друг.
Известно е, че в делата си Пророка бил изключително честен, правдив и
добродетелен. Такъв е бил във всички области на живота. Затова получил
прозвището „Доверения“ (Амин).

Пътуването до Шам и търговията му
с парите на Хадиджа

Хадиджа, дъщерята на Хуайлид, Аллах да е доволен от нея, била една от най-
благородните и заможни жени в племето курайш. Давала на търговци пари да
търгуват срещу част от печалбата. Чула Хадиджа за Мухаммед (с.а.с) и му
предложила да отиде в Шам да търгува. Дала му повече, отколкото давала на
другите.
Пратеника на Аллах заминал с нейния слуга Майсара. Търгувал в Шам и изкарал
голяма печалба. Извлякъл чрез парите ù непостигана дотогава благодат. После се
прибрал в Мекка и върнал доверените му пари.

Бракът му с Хадиджа

Когато видяла върнатите пари и голямата печалба, на Хадиджа ù секнал дъхът.
Майсара ù разказал за благородните качества и прекрасния характер на Мухаммед
(с.а.с). Казал ù и за някои чудеса. Например как в жегата два ангела пазели сянка
на Мухаммед (с.а.с). Хадиджа оценила неговите качества и го харесала. Изпратила
своя приятелка да му предаде, че желае да се омъжи за него. Мухаммед e се
съгласил и съобщил на чичовците си. Те я поискали за негова жена от чичо ù Амру
ибн Асад, който ги оженил в присъствието на рода Хашим и първенците на
курайшите. За сватбен дар били определени двайсет млади камили. Според някои
камилите били шест.
Сватбената реч произнесъл чичото на Мухаммед (с.а.с) – Абу Талиб. Той възхвалил
Аллах и Му благодарил, после разказал за благородното потекло и заслугите на
племенника си, след което припомнил съдържанието на договора и обявил сватбения
дар.
Сватбата се състояла два месеца и няколко дни след връщането на Мухаммед (с.а.с)
от Шам. Тогава той бил на двайсет и пет години, а Хадиджа – най-вероятно на
четирийсет. Говори се, че била на двадесет и осем; твърдят се и други неща. Първо
била омъжена за Атик ибн Аиз Махзуми, но останала вдовица. После за нея се
оженил Абу Хала ат-Тайми, който – след като я оставил с един син – също починал.
След неговата смърт мнозина видни вождове на курайшите искали да се оженят за
нея, но тя отказвала, докато не харесала Мухаммед (с.а.с) и се омъжила за него.
Била щастлива с него и всички се радвали на това щастие.
Хадиджа е първата съпруга на Мухаммед. До смъртта ù не се е женил за друга.
Всичките му деца са от нея, с изключение на Ибрахим, чиято майка Мария е от
коптите.

Децата на Пророка от Хадиджа

Те били Касим, Зайнаб, Рукийя, Умм Кулсум, Фатима и Абдуллах. Говори се, че броят
и старшинството им са други. Всичките му синове умрели малки. Дъщерите му обаче
доживели времето, когато той станал Пророк, засвидетелствали исляма и също се
преселили в Медина. С изключение на Фатима, Аллах да е доволен от нея, всички
умрели преди него. Тя го надживяла с шест месеца.

Строителството на Дома и разрешаване
на възникналия спор

Когато Мухаммед e станал на трийсет и пет години, придошъл буен поток и
разрушил стените на Кааба. Храмът едва се крепял, защото преди това бил поразен
от пожар. Курайшите били принудени да го издигнат отново. За целта решили да
харчат само пари, придобити по чeстен начин – да не използват махр на разпътна
жена, нито полученото от лихварство, нито нечии нечестно спечелени пари. Не
посмели да разрушат Храма, страхувайки се от наказанието на Аллах. Тогава Уалид
ибн Мугира им казал:
– Аллах няма да погуби онези, които поправят.
И започнал да руши. Останалите го последвали и стигнали до основите, положени от
Ибрахим.
После се захванали със строежа. На всяко племе била отредена част от него. Дори
ашрафите носели камъни на раменете си. Сред тях били Пратеника на Аллах и чичо
му Аббас. Възложили строежа на един византиец на име Бакум. Парите обаче не
стигнали да завършат напълно строежа върху основите, положени от Ибрахим. От
северната страна останала част около шест лакътя, върху която построили малка
стена като знак, че е част от Кааба (тя стои така и до днес). Тази част е известна
като хиджр или хатим.
Когато строителите стигнали до мястото на Черния камък, всеки от вождовете
поискал нему да се падне честта да го положи на мястото му. Избухнала свада.
Продължила четири-пет дена и едва не се превърнала в кръвопролитие върху
свещената територия. Но Абу Умайя ибн Мугира Махзуми, най-възрастният сред
курайшите, мъдро изгладил спора. Предложил това да е първият, който дойде до
портата на джамията. Всички се съгласили и приели.
След това решение Аллах отредил пръв да влезе в джамията Неговият пратеник.
Когато останалите го видели, извикали радостно:
– Това е Довереният. Доволни сме, че е Мухаммед (с.а.с).
Той отишъл при тях и му съобщили новината. Тогава взел един плащ, поставил в
него Черния камък и заповядал всички да хванат плаща отстрани и да го вдигнат.
Понесли Черния камък. Когато стигнали мястото, Пророка го пренесъл на ръце и го
поставил точно където трябва. Всички останали доволни от това благоразумно
решение.
Черният камък се намира на височина метър и половина над павираната пътека, по
която се извършва тауаф на Храма. Повдигнали вратата на около два метра, за да
влиза само който е допуснат. Стените имали височина осемнайсет лакътя – двойно
повече от преди. Във вътрешността на Кааба построили шест колони в две редици и
ги покрили на височина петнайсет лакътя. Преди това Храмът бил без покрив и без
колони.

Животът на Мухаммед (с.а.с) преди мисията

Мухаммед (с.а.с) пораснал като здраво, разумно, силно и много добродетелно момче.
Когато възмъжал, олицетворявал всички достойни за похвала качества, имал
благороден характер; бил висш пример за точна мисъл и верен поглед; идеал за
добродетелност и висок морал, отличавал се с честност, благонадеждност, мъжество,
смелост, справедливост, мъдрост, целомъдрие, аскетизъм, умереност, благост,
търпение, признателност, свенливост, лоялност, скромност и сърдечност.
Нямал равен на себе си в добрината и милостта си, как казва чичо му Абу Талиб:
Облаците пият от лика му чистота
Той е за сирака благодетел
и закрилник за вдовицата сама.
Бил привързан към роднините, готов да поеме бремето от плещите на хората.
Помагал на всеки, останал без препитание, докато не започнел да припечелва нещо.
Бил гостоприемен и помагал на изпадналия в беда.
Аллах го обграждал с грижи и защита, вдъхвал му ненавист към суеверията и злото,
които витаели сред племето му. Той не присъствал на празниците, посветени на
идолите, нито на езическите тържества. Не хапвал от принасяното в жертва на
идолите или на други вместо на Аллах. Не търпял да слуша някой да се кълне в Лат
и Узза или да се приближава до тях.
Въобще не пиел вино и не присъствал на веселбите. Стоял надалеч от увеселения.

От книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."

Есенни Рози...

от блога Защо, какво, как

ДПС сезира Вивиан Рединг и ПАСЕ за ситуацията с мюсюлманското вероизповедание

Пресконференция в централата на ДПС с участието на Лютви Местан (л) и Камен Костадинов (д)

ПС ще сезира с писмо еврокомисаря по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за ситуацията с мюсюлманското вероизповедание в България.

Това съобщи зам.-председателят на ДПС Лютви Местан след днешното заседание на Централното оперативно бюро на движението.

Местан посочи, че преди няколко месеца всички институции в страната, включително и Народното събрание, са били сезирани от ръководството на Главното мюфтийство "за анормалната ситуация, в която се намира предвид напъните на Недим Генджев".

По думите на Местан ситуацията вече става критична и ДПС е длъжно да изрази официална позиция.

На 3 септември преди петъчната молитва беше извършен опит за силово завладяване на сградата на Главното мюфтийство от специално ангажирани за целта въоръжени охранители, разказа заместник-председателят на ДПС.

Той добави, че на 14 септември сградата на регионалното мюфтийство в Разград е била атакувана от охранителна фирма "Нерон", която е 100% собственост на областния координатор на съуправляващата парламентарно представена партия "Атака" Георги Димитров Георгиев, който насилствено е прибрал и ключовете от джамията.

Фактът, че е възможно областен координатор на партия "Атака", която е известна с нетолерантното отношение към нехристияните и малцинствата, да контролира един мюсюлмански храм, е не просто възмутително, това е безпрецедентен скандал, смята зам.-председателят на ДПС.

Той посочи, че в тази връзка ПГ на ДПС вероятно тази седмица ще представи декларация пред Народното събрание и ще сезира с нарочно писмо еврокомисарят по правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг и ПАСЕ.

От ДПС са внесли промени в закона за вероизповеданията и имат идея да се срещнат с ръководителите на всички вероизповедания в България, за да се обясни идеалната цел на законопроекта.

Целта му не е да се намесва във вътрешните дела на което и да е вероизповедание.

Относно консултациите за вот на недоверие, ЦОБ е дал мандат на ръководството на ПГ на ДПС да продължи разговорите с ПГ на Коалиция за България. Няма да допуснем това, което направиха колегите от БСП, да обявим предварително темите, целите и сроковете на вота, каза Лютви Местан.

от Вести.бг

The Importance of Surah al-Ikhlas (Qur’an: ch. 112)

 

 

The 112th chapter of the Qur’an is called al-Ikhlās, which literally means “sincerity” or “purity”. It is given this name since it affirms the purity of faith, uncorrupted by polytheism, and sincerity of worship to Allah alone without partner. It affirms in the most emphatic terms that Allah is One (al-Ahad), the only true God. It affirms that He is wholly Self-Subsisting (al-Samad), and negates any claim that He was born of another or that He has a child. It then concludes by affirming His absolute uniqueness.

Allah’s names al-Ahad and al-Samad appear in the Qur’an only in this chapter.

Much can be said about the importance of this short chapter of the Qur’an. Prophet Muhammad (peace be upon him) used to recite this chapter in the second unit of the Morning Prayer. He would also recite it in the Witr prayer at night and in the prayer that he would offer after completing the circumambulation of the Ka`bah.

Al-Ikhlās was revealed to Prophet Muhammad (peace be upon him) during the early days of Islam when the Muslims were still living in Mecca. The pagans of Mecca one day approached him and challenged: “Give us the genealogy of your Lord.”

It was then that Allah revealed the four brief verses of Sūrah al-Ikhlās to His Prophet:

Say: He is Allah, the One. Allah, the Self-Subsisting. He begets not, nor is He begotten, and there is none like unto Him. [Sūrah al-Ikhlās: 1-4]

The pagan Arabs understood Islam’s position on their question. Nothing is born except that it dies, and nothing dies except that its legacy is inherited by others. Allah neither dies, nor does anyone inherit His divinity. Moreover, nothing is comparable to Allah in any way.

Prophet Muhammad (peace be upon him) honored al-Ikhlās more than any other chapter of the Qur’an. Abū Hurayrah relates the following:

Prophet Muhammad (peace be upon him) once announced to his Companions: “Assemble in my presence, for I will recite to you one-third of the Qur’an.”

When they had assembled, Prophet Muhammad (peace be upon him) came out to them and recited: “Say: He is Allah, the One. Allah, the Self-Subsisting. He begets not, nor is He begotten, and there is none like unto Him.” Then he returned to his home.

The Companions began speaking to one another about it. Someone said: “I think a revelation has just come to Him from the heavens. That is why he went back inside.”

Then the Prophet (peace be upon him) emerged from his home again: “I had told you that I would recite to you a third of the Qur’an. That is indeed a third of the Qur’an.” [Sahīh Muslim (812)]

There are a number of reasons why al-Ikhlās may be regarded as being equal to a third of the Qur’an. The Qur’an addresses three matters: (1) reports of past and future events, (2) commandments, prohibitions and other injunctions, and (3) issues of faith and religious belief. This chapter covers in comprehensive, though concise, terms the Islamic concept of God, therefore it addresses matters of faith. Also, it could be that Prophet Muhammad (peace be upon him) asserted that al-Ikhlās equals one third of the Qur’an as an indication of the chapter’s its importance and inherent virtue.

Another account from Prophet Muhammad’s time illustrates the importance of this chapter:

A man from the original inhabitants of Madinah was appointed to lead prayers in the Qubā’ Mosque. In every unit of prayer, he would recite al-Ikhlās followed by another chapter of the Qur’an. He used to do this this in every unit of every prayer. His congregation confronted him about his practice, saying: “You recite this chapter, and then it is as if you feel it is not enough so you recite another one after it. Either recite it on its own or recite some other chapter.”

He told them: “I will not stop reciting it this way. If you like me to lead you in prayer like this, then I will do so. Otherwise, I will stop leading you in prayer.”

Now, the congregation of the Qubā’ Mosque regarded him as the best of their number, and they did not like the idea of anyone else leading prayer at that mosque. Therefore, when Prophet Muhammad (peace be upon him) paid a visit to the mosque, they approached him with their concerns.

The Prophet (peace be upon him) approached the man and said: “What prevents you from complying with the demands of your congregation? Why do you insist on reading this chapter in every unit of prayer?”

The man replied: “O Messenger of Allah! It is because I love it so.”

To this, the Prophet (peace be upon him) replied: “Your love of it will admit you into Paradise.” [Sunan al-Tirmidhī (2901)]

On another occasion, Prophet Muhammad (peace be upon him) sent a man out at the head of an expedition. During their travels, the man led his party in prayers and always recited al-Ikhlās. When the expedition returned they told the Prophet about it, and he told them to ask the man why he did so. The man replied: “It is because it describes the Beneficent, and therefore I love to recite it.”

Upon hearing this man’s reply, Prophet Muhammad (peace be upon him) said: “Tell that man that Allah loves him.” [Sahīh al-Bukhārī (7375) and Sahīh Muslim (813)]

Al-Ikhlās is one of the shortest chapters of the Qur’ān, yet it is one of the richest and most profound in meaning. It is a chapter devoted to propounding a Muslim’s faith in Allah, and in its doing this so thoroughly, it is equal to a third of the Qur’ān.

         

"Whoever guides [another] to a good deed will get a reward similar to the one who performs it." Prophet Mohammad (PBUH)[Sahih Muslim]
Share with others

Сън за щастие - Ти, който бдиш от небесата...

Пенчо Славейков

Сън за щастие - Ти, който бдиш от небесата...

Ти който бдиш от небесата

над человешки съдбини,

над мен десницата си свята

зарад закрила протегни!

Спази ме, докато направя,

що с вяра в тебе съм почнал

и посегни от мен тогава

да земеш туй що си ми дал.

Живот според повелите на Свещения Коран

1. Уважавайте и почитайте всички хора, независимо от техните: религия, раса, националност, пол, език, положение, произход, професия и т.н. 

И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме.(17:70)

2. Говорете правдиво, без двусмислие и заблуда. 

 О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! (33:70)
3. Подберете възможно най-добрите думи, за да кажете нещо и го изричайте по най-подходящия начин. 

...И говорете на хората с добро...(17:53)
4. Не повишавайте тон. Говорете учтиво.

И бъди умерен в своята походка, и снижавай своя глас!  (31:19)

5. Винаги казвайте истината. Странете от измамни и суетни думи. 

И избягвайте скверността на идолите, и избягвайте лъжливото слово!  (22:30)

6. Не смесвайте истината с лъжата. 

И не смесвайте истината с лъжата, и не скривайте истината, когато [я] знаете! (2:42)

7. Изричайте това, което е в сърцето ви. 

В онзи ден те бяха по-близо до неверието, отколкото до вярата, изричайки с уста онова, което не е в сърцата им. Аллах най-добре знае какво таят. (3:167)
8. Говорете цивилизовано, изразявайте се на общоприетия от обшността език. 

...и им говорете благи думи!... (4:5)

9. Когато изказвате мнение, нека то да е справедливо, дори да е против вас самите или близките ви. 

О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали е богат или беден ­ Аллах е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта, за да не се отклоните! (4:135)
10. Не бъдете надменни и самохвалци. 

 И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец. (31:18)

11. Не говорете безмислици. Не слушайте и не правете безмислени неща. 

И когато чуят празнословие, те се отдръпват от него и казват: “Нашите дела са си за нас, а вашите ­ за вас. Мир вам! Ние не желаем да общуваме с невежите.” (28:55)

12. Странете от празнословието и отминавайте с достойнство тези, които са му се отдали.

И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно...

на тези ще се въздаде най-издигнатото място в Рая, защото са търпели, и там ще бъдат посрещнати с поздрав и мир. (25:72/75)

13. Не се отдавайте на никаква нескромност или скверност, било то тайно или явно.

И не доближавайте скверностите ­ и явните от тях, и скритите!  (6:151)

14. Ако несъзнателно направите грешка, поправете я възможно най-бързо. 

...и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните... (3:134)

15. Не се дръжте надменно и арогантно. 

 И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец (31:18)

16. Не ходете високомерно и самонадеяно. 

И не върви по земята с надменност! Ти нито ще пробиеш земята, нито ще се въздигнеш колкото планините. (17:37, 31:18 )

17. Бъдете умерени в походката си.

...и не върви по земята с високомерие!...(31:19)

18. Движете се със смирение и кротост. 

Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават]... (25:63)

19. Свеждайте поглед. Избягвайте втренчените похотливи погледи. 

Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. 

И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си...(24:30-31, 40:19)

20. Ако нямате достатъчно знания за нещо по-добре мълчете. Не мислете, че това е нещо маловажно, защото то може да доведе до сериозни последствия. 

Ето, вие я пренасяте с езика си и изричате с устата си онова, за което нямате знание, и го смятате за дребно, а при Аллах то е огромно.

И защо, когато чухте това, не рекохте: “Не ни подобава да приказваме за него. Пречист си Ти! Това е огромна измама.” (24:15-16)
21. Ако чуете злословие за някого, заемете неговата страна докато ви се изясни. Считайте хората за невинни докато не се намерят категорични доказателства за вината им. 

Защо когато чухте това, вярващите мъже и жени не помислиха добро в себе си и не рекоха: “То е явна клевета.”

Защо не доведоха за това четирима свидетели? И след като не са дошли със свидетелите, тези са лъжците пред Аллах. (24:12-13)
22. Убедете се в истинността на всяка вест, за да не нараните някого поради незнание и после да съжалявате за стореното. 

О, вярващи, ако нечестивец ви донесе вест, проучете я, за да не засегнете някои хора от неведение, та за онова, което сте извършили, да съжалявате! (49:6)

23. Не приемайте сляпо всяка информация по въпроси относно, които нямате достатъчно знания, а проверете достоверността й. В Съдния ден ще отговаряте за слуха и зрението си, както и за здравия разум с който сте дарени. 

И не следвай онова, което не знаеш! И слухът, и зрението, и сърцето ­ за всички тях ще бъде питано. (17:36)

24. Никога не си помисляйте, че сте достигнали предела на познанието и че никoй няма повече знания от вас. Помнете – над всеки човек дарен със знание стои Друг по-знаещ 

А над всеки знаещ има Един Най-знаещ. (12:76). 

Дори на Мухаммед (сас) е било заповядано да се моли за знание. 

И кажи: “Господи, надбави ми знание!” (20:114)

25. Вярващите са братя. Живейте като членове на едно семейство - братя и сестри, едни за други. 

Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани! (49/10)

26. Не се подигравайте и присмивайте. 

О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени ­ на жени... Може да са по-добри от тях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят ­ тези са угнетителите. (49:11)

27. Не хулете. 

О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден. (49:12)

28. Не назовавайте хората с прякори. 

О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени ­ на жени... Може да са по-добри от тях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят ­ тези са угнетителите. (49:11)

29. Избягвайте съмненията и догадките. Те изчерпват енергията на общността. 

О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден. (49:12)

30. Не се шпионирайте един друг. 

О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден. (49:12)

31. Не злословете един за друг. 

О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден. (49:12)

32. Когато се срещате отправяйте благослов - поздравявайте се. Ако към вас е отправено подобно пожелание, приемете го учтиво и отвърнете с по-голяма (или поне равна) вежливост.  

И щом ви поздравят с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия! Аллах за всяко нещо държи сметка. (4:86)
33. Когато се завърнете в своя дом или посетите дома на някой друг, отправете благослов към намиращите се там. 

И щом влезете в домове, поздравете се взаимно с поздрав от Аллах ­ благословен, мил!  (24:61)

34. Не влизайте в нечия къща без да поискате разрешение, а когато влизате поздравете нейните обитатели и им пожелайте живот в благочестие и мир. 

О, вярващи, не влизайте в домове, освен в собствените си, докато не поискате разрешение и не поздравите обитателите им! За вас това е най-доброто, за да се поучите. (24:27)

35. Отнасяйте се вежливо към родителите, роднините, сираците и пренебрегнатите в обществото. 

И към родителите ­ добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца, (4:36)

36. Грижете се за бедняците, инвалидите, нуждаещите се, за тези на които търговията им не върви и за които са изгубили работата си. 

И към родителите ­ добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца, (4: 36)

37. Отнасяйте се вежливо към съседите си, към тези които са редом с вас на обществени събирания или в транспорта. 

И към родителите ­ добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца, (4:36)

38. Проявете щедрост към пътника изпаднал в нужда, към бездомника на улицата и към онзи, който ви срещне потънал в лишения. 

И към родителите ­ добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца, (4:36)

39. Отнасяйте се грижовно към тези, които работят за вас.

И към родителите ­ добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца, (4:36)

40. Не огорчавайте хората, на които сте дали нещо като им натяквате за щедростта си. 

Онези, които раздават своите имоти по пътя на Аллах и после нито натякват, нито обиждат, имат наградата си при своя Господ. И не ще има страх за тях, и не ще скърбят. (2:262)

41. Не очаквайте нищо за вашата добра постъпка, дори и благодаря. 

Не искаме от вас нито отплата, нито признателност. (76:9)

42. Помагайте си в добрината и не сътруднечете на тези, които планират злина. 

И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, и не си помагайте в греха и враждебността!  (5:2)

43. Не се стремете да впечатлявате хората със собствено провъзгласените си добродетели. 

Тъй че не самохвалствайте! Най-добре Той знае богобоязливите. (53:32)

44. Изисквайте от другите добро поведение, но първо коригирайте своето. Делата говорят по-силно от думите. Преди да призовете за добри дела първо вие ги практикувайте.

Нима повелявате на хората праведност, а забравяте себе си, въпреки че вие четете Писанието? Нима не проумявате? (2:44)

45. Коригирайте първо себе си и семействата си (преди да коригирате другите). 

О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! (66:6)

46. Опрощавайте на тези, които поради невежество извършат злина, но после се покаят и поправят.

...и за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, ­ а кой освен Аллах опрощава греховете? ­ и не упорстват в своите деяния, знаейки...(3:134)

47. Потискайте гнева и отрицателните си емоции и ги превръщайте в творческа енергия. Бъдете източник на спокойствие и комфорт за хората. 

...които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните...(3:134)
48. Призовавайте хората по пътя на Аллах с мъдрост и благи слова. Аргументирайте се разумно. 

Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените. (16:125)

49. Оставете тези, които не придават важност на божественото, а го считат за източник на забавление. 

Остави онези, които взеха своята религия за игра и забавление, и ги съблазни земният живот! (6:70)

50. Не стойте в компанията на хора, които богохулстват, докато не започнат друг разговор. 

“Щом чуете да бъдат отричани знаменията на Аллах и да бъдат подигравани, не сядайте с неверниците, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях.” Аллах ще събере в Ада всички лицемери и неверници...(4:140)

51. Не завиждайте на по-щастливите от вас. 

Или завиждат на хората за онова, което Аллах им дари от Своята благодат? (4:54)

52. Направете място на останалите участници в събиранията. 

О, вярващи, когато ви се каже: “Направете място при събиранията!”, направете! И Аллах ще ви направи място. (58:11)
53. Ако сте поканени на гости, отидете в уреченото време. Не пристигайте прекалено рано, за да изчаквате приготвянето на вечерята, а след хранене не се застоявайте, за да се отдадете на празно бръщолевене. Такова поведение може да причини неудобство на домакина...

54. Яжте и пийте (от позволеното) в умерени количества. 

И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите. (7:31)

55. Не прахосвайте това, с което Аллах ви е облагодетелствал. 

И отдай на роднината правото му, и на нуждаещия се, и на пътника [в неволя], но не пилей с прахосничество! Прахосниците са братя на сатаната.(17:26/27)

56. Изпълнявайте обещанията и ангажиментите, които сте поели. 

И изпълнявайте обета! За обета се носи отговорност. (17:34)

57. Поддържайте чистота. 

И ако сте омърсени, почистете се...(5:6)

Там има хора, които обичат да се пречистват. Аллах обича пречистващите се.(9:108)

58. Обличайте се добре, но помнете, че боязънта пред Аллах е най-доброто одеяние. 

О, синове на Адам, спуснахме ви одежда, за да скрива срамотиите ви, и за украса. Ала одеждата на богобоязливостта е най-доброто. Това е от знаменията на Аллах, за да се поучите. (7:26)

59. Изкарвайте си препитанието само с честен труд. 

И не яжте своите имоти помежду си с измама, и не ги подхвърляйте на съдиите, за да ядете с грях от имотите на хората, знаейки! (2:188)

Служите не на Аллах, а само на идоли, и измисляте лъжа. Тези, на които служите вместо на Аллах, не могат да ви дадат препитание, затова от Аллах търсете препитанието, на Него служете и Му бъдете признателни! При Него ще бъдете върнати.”(29:17)

60. Не отнемайте с неправда богатството и имота на другите, нито подкупвайте служители и съдии, за да лишават други хора от собствеността им. 

И не яжте своите имоти помежду си с измама, и не ги подхвърляйте на съдиите, за да ядете с грях от имотите на хората, знаейки! (2:188)