Какво означава думата “кяфир”

Отговор от д-р Джассар Ауда, канадски професор от египетски произход. Доктор на ислямските науки има и техническо образование. Джассар Ауда е работил като имам в Ислямския център в провинция Онтарио, Канада.
Думата кяфир (и неговите варианти) е спомената в Свещения Коран с пет различни значения:

1. Куфур ат-таухид: отрицание на вярата в Единството на Аллах. В Свещения Коран е казано:

Наистина, за онези, които не повярваха е безразлично, дали си ги предупредил, или не си предупредил! Все едно те няма да повярват./2:6/

2. Куфур ан-ниама: отсъствие на благодарност към Всевишният Аллах и другите хора. В Свещения Коран е казано:

Споменавайте Ме, и Аз ще ви споменавам! Благодарете Ми, и не Ме отричайте!/2:152/

Всевишният Аллах е казал:

Каза [Фираун]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си? Нима не си извършил тази постъпка, която извърши? Наистина, ти си от неблагодарните.”/26:18-19/

3. Куфур ат-табарри: отричане от някого. В Свещения Коран е казано:

Хубав пример за вас са Ибрахим и онези, които бяха заедно с него, когато казаха на своя народ: “Непричастни сме към вас за онова, на което се покланяте вместо на Аллах! Ние ви отхвърляме и се оотричаме от вас./60:4/.

4. Куфур ал-джухуд: отказ от приемане на нещо. В Свещения Коран е казано:

И щом при тях дойде от Аллах Книгата, потвърждаваща онова, което е у тях. Преди те бяха молили за победа над неверниците, и когато при тях дойде онова, което [вече] знаеха, те отказаха да повярват в него. Нека проклятието на Аллах да тегне над неверниците!/2:89/

5. Куфур ат-такия: укриване на нещо, като например, семената при посяване в земята. В Свещения Коран е казано:

Знайте, че земният живот е само игра и забава, украса и хвалба между вас, и увеличаване на имотите и децата. Всичко това е подобно на растения след дъжд ­ възхищават земеделеца, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. В отвъдния живот има сурово наказание [за неверниците] и опрощение от Аллах и благоволение [за правоверните]. А земният живот е само измамна наслада./57:20/

Следователно, корена на думата ка-фа-ра не винаги означава отрицание на вярата. Например, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи уа саллам, е предупреждавал своите сподвижници да не стават куффар след смъртта му. Но той е имал предвид не това, че ще станат неверници, а това, че ще станат неблагодарни пред Всевишният Аллах, ако започнат да воюват един срещу друг след неговата смърт.

Що се отнася до въпроса да наричаме ли немюсюлманите кяфири, то ние трябва да ги наричаме така, както ги е нарекъл Всевишният Аллах в Свещения Коран. Само на две места има обръщение “Йа аййухель кяфирун”:

1. Там, където става дума за пламъците на Джехеннем, от което търсим спасение и убежище при Всевишният Аллах, както е казано в Свещения Коран:

О, вие, които не повярвахте! Не се оправдавайте Днес! Ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили./66:7/

Това им е казал Всевишният Аллах или меляикетата, но не и ние.

2. В сура ал-Кяфирун (109), в която Всевишният Аллах е казал:
Кажи [ Мухаммед]: “О, неверници, аз няма да се поклоня на това, на което вие се покланяте,и  вие не се покланяте на Този, Комуто се покланям аз./109:1-3/ .

Но тази сура е обърната към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи уа саллам, и следователно, трябва да бъде разглеждана и разбирана в нейния исторически контекст. Всевишният Аллах иска от Своя Пророк Мухаммед салляллаху алейхи уа саллам, да се обърне към групата меккански вождове, които са му предложили следната сделка: Те всички, включително и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи уа саллам, една година да се покланят на Аллах, а след това, на следващата година, да се покланят на идолите, така нататък. Ето защо Всевишният Аллах е поискал той салляллаху алейхи уа саллам, да се обърне към тях, като “такива, които отхвърлят вярата” и се отказват от предложението да я приемат.

Във всички останали места стила на Свещения Коран [относно думата куфур] е  основан на два принципа:

1. Някои слова или действия, назовани в Свещения Коран, като неверие или отрицание на вярата, но никакви конкретни хора не са определени така. Например, в Свещения Коран е казано:

Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е третият от троицата.” А няма друг Бог освен единствения Бог. И ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците. Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение? Аллах е Опрощаващ, Милосърден. Месията, синът на Мерйем, е само пратеник. Преди него отминаха пратеници, а майка му е всеправдива. И двамата приемаха храна. Виж как им разясняваме знаменията, после виж как лъжат!/5:73-75/.

2. Всевишният Аллах нарича хората, които са повярвали в Бога и Писанието, което е било изопачено, като «хора на Писанието». С това Всевишният Аллах ясно ги разграничава от идолопоклонниците (мушрикин). Всевишният Аллах в Свещения Коран е казал:

Мнозина от хората на Книгата, поради завист в душите, желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в неверници, след като им се разкри истината. Простете им и бъдете снизходителни, докато Аллах даде Своята повеля! Наистина, Аллах над всяко нещо има сила./2:109/

И е казал още Всевишният Аллах:

Той е, Който прогони от домовете им при първото изселване неверниците сред хората на Книгата. Вие не мислехте, че ще излязат, а те мислеха, че крепостите им ще ги защитят от Аллах. Но повелята на Аллах дойде при тях оттам, откъдето не очакваха, и всели в сърцата им ужас, та разрушиха своите домове със собствените си ръце и с ръцете на вярващите. Поучете се, о, зрящи хора!/59:2/
Днес ние сме длъжни да използваме названието «хора на Писанието», отнасящо се до юдеите и християните, или пък да ги наричаме евреи и християни, ако те искат така, или пък най-просто да ги наричаме немюсюлмани.

А що се отнася до отношенията с немюсюлманите, то общото правило по този повод е изложено в следните айети:
Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, и помагат за прогонването ви. А които се сближават с тях те са угнетителите./60:8-9/

И накрая, преди да се сложим на когото и да било епитета кяфир, неверник, трябва да се убедим, че този човек е напълно осведомен за вярата и това какво означава тя. Аз мисля, че повечето съвременни хора биха могли да отрекат посланието по простата причина, че те не знаят какво е Исляма. Все пак според мен именно тези неосведомени хора се имат предвид в казаното в Свещения Коран:

Който върви в правия път, той постъпва за свое благо, а който е изпаднал в заблуда, той постъпва в своя вреда. Нито една душа няма да носи чуждо бреме. И не наказвахме [хората], докато не проводехме пратеник./17:15/

 

И Аллах знае най-добре!

Пренебрегване на молитвите от мързел

Въпрос:

Не си правя молитвите, защото ме мързи – аз кяфир ли съм или лош мюсюлманин?

Отговор:

Слава на Аллах!

Имам Ахмад е казал, че този, който не се моли поради мързел, е кяфир. Това е най-вярното становище и е в съгласие с доказателствата от Книгата на Аллах и Сунната на Неговия Пратеник, както и от думите на Салаф и характерните схващания за това. (Ал-Шарх ал-Мумти’ ‘ала Заад ал-Мустанки’, 2/26).

Всеки, който проучи текстовете от Корана и Сунната ще забележи, че те показват, че този, който изоставя молитвата си е обвинен в Куфр Акбар (голям куфр), който го изхвърля от Исляма.

Сред доказателствата, които могат да се предоставят от Корана, са:

Аята (превод на значението):

И ако се покаят [чрез отхвърляне на Ширк (политеизма) и приемане на монотеизма на Исляма]и отслужват молитвата [Икаамат ас-Салат], и дават милостинята закат, тогава те са ваши братя в религията. Разясняваме знаменията на хора проумяващи.

[ал-Тауба, 9:11]

Доказателството, произлизащо от тази ая е, че Аллах определя три неща, които Мушрикиин трябва да сторят, за да се считат мюсюлмани и да се премахнат различията: да се покаят от ширак, да отлсужват молитвата и да плащат закята. Ако се покаят от ширк, но не извършват молитвата или не плащат закята, те не стават братя по вяра. Братството в религята не може да бъде заличено, освен когато някой напълно не излезе извън религията; то не може да се премахне и от фиск (неморално поведение) или малките видове неверие.

Аллах е казал (превод на значението):

Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени ...

[Марйам, 19:59-60]

Доказателството от тази ая е, че Аллах е обяснил, че тези, които пренебрегват молитвата и следват желанията (страстите си), освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела, което показва, че по времето, в което те не са отслужвали молитвата и са следвали страстите си, не са били вярващи.

Доказателство от Сунната за това, че който не зачита молитвата е кяфир, е хадиса от Пророка с.а.с.: „Между човека и ширка и куфра стои неговото пропускане на молитвата“. (от Муслим в Китааб ал-Имаан от Джабир ибн ‘Абд-Аллах от Пророка с.а.с.).

Предава се, че Бурайда ибн ал-Хюсеин р.а. е казал: „Чух Пророка с.а.с. да казва: „Това, което заличава различията между нас и тях, е молитвата и който я пренебрегва, е неверник“. (Ахмад, Абу Дауд, ал-Тирмиди, ал-Ниса’и, Ибн Маджа).

Това, което се има предвид тук под неверие (куфр), е куфр, който изхвърля човека от лоното на Исляма, защото Пророкът с.а.с. е обявил молитвата за разделящата линия между вярващите и неверниците. Знае се, че общността на неверниците не е като общността на Исляма, така че който не осъществява това, което е обявено, е един от кяфириин (неверниците).

Има и хадис от ‘Ауф ибн Малик р.а., според който Пророкът с.а.с. е казал: „Най-добрия от водачите ви е онзи, когото обичате и който ви обича, който се моли за вас и вие се молите за него. Наи-лошия от водачите ви е този, който мразите и който ви мрази, когото проклинате и той ви проклина.“ Попитаха: „О Пратенико на Аллах, трябва ли да се бием с него?“ Той каза: „Не, докато застава за молитва с вас“.

Хадиса показва, че може да се застава срещу властимащ и да се бие с него, ако той не прави молитвата, но не е позволено това да се предприема, освен ако не очебийно и публично не извърши куфр и за което имаме доказателство от Аллах, че то наистина е куфр. ‘Убаада ибн ал-Саамит е казал: „Пратеникът на Аллах с.а.с. ни призова да дадем бай’а (обет за вярност) към него. Сред нещата, които се зарекохме да вършим, бяха да го слушаме и да му се подчиняваме, независимо дали сме въодушевени и дали с неохота, във време на затруднение и на охолство, във време, в което имат привилегия над нас и ние не можем да се противопоставим да това. Той каза: „...освен ако те безсрамно показват куфра и имате доказателство от Аллах, че те наистина извършват куфр“ (съгласуван). Въз основа на това тяхното пренебрегване на молитвата, представляващо акт на очевиден куфр, за който имаме доказателство от Аллах, че наистина е куфр – Пророка с.а.с. ни е казал, че можем да се опълчим и да се борим с оръжие срещу тях.

Ако някой каже: не е позволено да се тълкува текст за човек, който не отслужва молитвата, че е кяфир, защото той може да не й обръща внимание, смятайки, че не е задължителна?

Ние можем да отговорим: Не е позволено да се тълкува текст по този начин, защото има две уговорки за такова обяснение:

1. Това включва незнание на общото описание, което Законодателя е дал предвид и за което правилото важи. Правилото, че човек, който пропуска молитвите е кяфир, е свързано с действието на неотслужване на молитвата, а не с отричане на задължителността им. Братството в религията се основава на отслужването на молитвата, а не дали човек я обявява за задължителна. Аллах не е казал :Ако се покаят и кажат, че молитвата е задължителна“ и Пророка с.а.с. не е казал „Между човек и ширк и куфр е потвърждението, че молитвата е задължителна“ или „Това нещо, което разделя нас и тях, е нашето потвърждение, че молитвата е задължителна“. Ако това са имали превид Аллах и Неговия Пратеник, тогава това щеше ясно да е посочено в Корана. Защото Аллах е казал (превод на значението):

„И ти низпослахме Ние Книгата за разяснение на всяко нещо и с напътствие и милост, и с радостна вест за мюсюлманите.“

[ал-Нахл,16:89]

„…с ясните знаци и писанията... И низпослахме на теб [о, Мухамад] Напомнянето [т.е Корана], за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да размислят.“

[ал-Нахл,16:44]

2. Не е коректно да се обяснява причината, поради която Законодателя не е сторил фактор за определяне на кяфира, защото ако човек, който няма извинение за невежеството си отрича, че петте дневни молитви са задължителни, тогава той се смята за кяфир, независимо дали се моли или не. Ако човек отслужва петте дневни молитви, изпълнявайки всичките изисквания за молитва и прави всяко действие – фард и мустахаб, но отрича задължителността на молитвата без каквато и да било уважителна причина, тогава той е кяфир, дори и да не пренебрегва самата молитва. Оттук става ясно, че не е коректно тълкуването на текстовете за неотслужване на молитвата що се отнася до отричането на нейната задължителност. Вярното становище е, че ако човек, който пренебрегва молитвата е кяфир, който е извън лоното на Исляма, което ясно е показано в преданието в Сунан на Ибн Аби Хатим, разказано от ‘Убада ибн ал-Саамит р.а, който е казал: „Пратеника на Аллах с.а.с. ни призоваваше: „Не приписвайте съдружници на Аллах, не пренебрегвайте преднамерено молитвата, защото който нарочно пренебрегва молитвата изхвърля себе си от Исляма“. Още повече, ако разтълкуваме ахадиса за неотслужване на молитвата по отношение на отричането на задължителността й, няма определено място на молитвата, а правилото важи по равно за закят, поста (през Рамадан) иХадж – който пренебрегва някое от тези неща, отричайки, че са задължителни, е кяфир, ако няма извинителна причина за невежеството си.

Както някой, който не обръща внимание на молитвата, се смята за кяфир въз основа на доказателства от текстове и предания, също може да се обяви за кяфир и въз основа на анализ базиран на разсъждения. Как може човек да е вярващ, ако пренебрегва молитвата, която е стълб на Исляма и щом има аят и ахадиси, потикващи към отслужване на молитвата...и щом има аят и ахадиси, предупреждаващи срещу пренебрегването на молитвата...? Веднъж разбрал това човек не може да се нарече вярващ, щом не обръща внимание на молитвата.

Ако човек каже: не може ли да разтълкуваме случая на човек, пренебрегващ молитвата, като малък куфр (куфр ал-на’ма), а не като форма на голям куфр (куфр ал-милла), който изхвърля човека от лоното на Исляма? И да не тълкуваме случая като форма на Куфр Акбар (голям куфр), а по-прилича на определеното в хадиса: „Има две качества сред хората, които принадлежат на куфр: оклеветяване на произхода на хора и ридаене над умрелия“ и „Псуването на мюсюлманин е фиск (неморално действие) и набеждаването на някого за кяфир“ и др.?

Можем да кажем, че подобно обяснение не е правилно по няколко причини:

1. Пророкът с.а.с. е посочил молитвата като раздел между куфр и вярата, между вярващия и неверника. Нея е посочил като разделителна линия и двете неща са напълно различни и не се припокриват

2. Молитвата е стълб на исляма, така че когато човека я пренебрегва, той бива описан като кяфир, който излиза извън исляма, защото нарушава един от основните стълбове на исляма и това е различно от извършването на действие, присъщо на кяфир.

3. Има други текстове, които показват неверието на този, който пренебрегва молитвата е голям куфр, който изхвърля човека от Исляма и това, което се има превид тук под куфр, трябва да се тълкува според очевидното му значение.

4. В ахадсите куфр се описва по различен начин. По отношение на пренебрегването на молитвата Пророка с.а.с. е казал: „Между човек и ширк и куфр...“ – тук думата „куфр“ на оригинален Арабски се изписва с члена „ал“, който показва, че посоченото тук се отнася до същността на неверието. Това е разликата от други ахадиси, където куфр се споменава без определителен член или в глаголна форма, което показва, че това е част от куфр или че човека е невярващ, извършвайки това действие, но това не е абсолютен куфр, който изхвърля човек от Исляма,

Шейх ал-Ислам Ибн Таймийа е казал в книгата си Иктидаа’ ал-Сират ал-Мустакиин (стр. 70, ал-Сунан ал-Мухаммадийа), във връзка с хадиса на Пратеника на Аллах с.а.с.: „Има две качества, присъщи на куфр, които има сред хората...“. Фразата „присъщи на куфр“ означава, че тези две качества, които присъстват у хората, са качества на куфр, защото са от действията на куфр...Но не всеки, който има част от куфр е кяфир, поради това, че в сърцето си няма истински куфр. Подобно на това не всеки, който има част от вярата, не е истински вярващ, защото в сърцето си няма основната същност на вярата...“

Ясно е, че човек, който пренебрегва молитвата без причина, е кяфир, който е извън Исляма, въз основа на доказателствата. Това е и вярната гледна точка, според Имам Ахмад и е едно от двете мнения, предадени от Имам ал-Шафа’и, споменато от Ибн Катир в тафсира му на ая (превод на значението):

Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени ...

[Марйам, 19:59-60]

Ибн ал-Кайим споменава в книгата си ал-Сала, че това е било една от двете гледни точки, предадени от ал-Шафа’и и това е, което ал-Таххаауи е предал лично от ал-Шафа’и.

Това е и гледната точка на повечето Асахаба, като в действителност много предават, че има съгласие сред Асахаба по този въпрос. ‘Абд-Аллах ибн Шакик е казал: „Сподвижниците на Пророка с.а.с. не смятаха, че пренебрегването на делата прави кяфир от човек, освен пренебрегването на молитвата“. Това се предава от ал-Тирмиди и ал-Хаким, който го е клсифицирал като сахих според условията (на ал-Бухари и Муслим). Искак ибн Раахауай, добре познат Имам, е казал: „Предадено е със сахих иснад от Пророка с.а.с, че този, който пренебрегва молитвата е кяфир“. Това също е гледната точка на учените от времето на Пророка с.а.с. до наши дни: че човек, който нарочно пренебрегва молитвата, без уважителна причина, докато времето на молитвата изтече, е кяфир. Ибн Хазм е казал, че това е предадено от ‘Умар, ‘Абд ал-Рахман ибн ‘Ауф, Му’аз ибн Джабал, Абу Хурайра и други от Асахаба. Той е казал: „Не знаем за противоположно на това мнение на Асахаба“. Ал-Мундири предава това от него в ал-Таргииб уа’л-Тархииб и прибавя повече имена на Асахаба: ‘Абд-Аллах ибн Мас’уд, ‘Абд-Аллах ибн ‘Аббас, Джабир ибн ‘Абд-Аллах и Абу’л-Дарда – Аллах да е доволен от всички тях. Той е казал: „освен от Асахаба, присъства също Ахмад ибн Ханбал, Исхак ибн Раахауай, ‘Абд-Аллах ибн ал-Мубарак, ал-Наха’и, ал-Хакам ибн ‘Утайба, Айуб ал-Сахтайани, Абу Дауд ал-Тайалиси, Абу Бакр ибн Аби Шайбан, Зухайр ибн Харб и други.

А Аллах знае най-добре.

Islam QA.com – Въпрос № 5208

За спрвака: Рисаала фи Хукм Таарик ал-Сала (Тема за правилата за човек, който пренебрегва молитвата) от Шайх Мухаммад ибн Салих ал-‘Утаймин.