Любовта към Аллах и творенията

Много хора имат проблем да балансират между любовта към Създателя и към творенията. Това е нещо, с което аз самата се боря през голяма част от живота си. От една страна има хора, които обичат творенията така, както трябва да обичат Създателя. От друга страна има такива, които напълно отричат любовта към творенията. Аз си мисля, че правилния баланс е в разбирането на правилния начин: Имаме един единствн Владетел на сърцата ни. Този Владетел е Бог. Но сърцата ни копнеят за общуване. Сърцето търси своя другар сред създанията. И намирайки този близък на сърцето ни спътник, е един от най-великите дарове на Бог към нас. Това е онази "прохлада за очите", за която Коранът говори. Проблемът идва, когато се обърка "Владеенето" и "приятелството". Ние приемаме творението като Създатели, а Създателя за другар. А Бог знае най-добре. 

~Ясмин Могахед

Същността на Исляма: изпускаме ли истинския смисъл?

Публикувано от Ясмин Могахед, 30.09.2009

„За някои Моне е събиране на точки, за други - шедьовър. За някои Ислямът не е нищо друго, освен сбор правила и регламенти. Но за истински рабиращите, той е перфектен начин на живот.

Като мюсюлмани ние често се фокусираме върху определни неща и губим цялостната картина. Исляма е тук, за да усувършенстваме нашите нрави и все пак сме готови да крещим и да стреляме, за да спечелим аргумент за закланото месо. Исляма е тук да изградим връзката между нас и нашия Създател и докато обличаме хиджаба си, отлагаме молитвата.

Исляма е тук да установи общество на вярващи и докато украсяваме джамиите си със сребро и злато, редиците ни за молитва остават празни. Исляма е тук да ни учи за Бога и докато носим Неговите думи на колиета и украсяваме домовете си с тях, когато рецитират същите строфи пред нас, сърцата ни остават неподвожни и живота ни не се променя.

Исляма е тук да направи едно братство от нас, а ние се разделяме един от друг, отчуждаваме се по въпроса за изгрявяането на луната и гласуването.

Разбира се, не искам да кажа, че едно или друго не е важно. Тези неща са от решаващо значение. Ние сме забравили кое за какво е. За пример – носенето на ислямски дрехи никога не трябва да се омаловажава. Но сме забравили, че брадата и хиджаба са символ на голямата ни преданост към Бог. За нас носенето на хиджаб и брада, ако не оказв влияние на характера ни, значи сме пропуснали същността.

Ако похарчим хиляди за украса на джамията, но го правим, за да покажем нивото и да спечелим овации, ние губим истинската цел. И ако сме запомнили всяка харам и халал съставка на сапуна за лице, но в собствения бизнес се основава на лихвата и продажбата на алкохол, не се ли подиграваме с вярата на Аллах?

Вярата се превръща в човечност от най-малките до най-висшите представители на Бог на земата. Корана казва: „И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” (Коран 2:30)

Като представители на Бог на земята, ние сме получили и много голяма отговорност. Това е тежко доверие, което дори и планините са отвърлили. Аллах ни казва в Корана:

„Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, но те се възпротивиха да я носят и се уплашиха от нея. А човекът я понесе ­ той бе угнетител, невеж”.
Като вярващи ние никога не трябва да губим тази отговорност. Това е изпълнение на мисията, която ни е превърнала от асфала сафилийн, унизен от най-унизените (Коран 95:5) в хайра умматин oхриджат лил нас, най-добрата общност, изведена за хората. (Коран, 3:110).

Но как може сега да сме най-добрите хора? Аллах описва как в Книгата Си: „Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.” (Коран 3:110)

Най-същественото в тази борба, е вярата в Аллах, борбата за истината, борбата срещу злото. След отказ от тази борба, човек веднага застава сред онези, които Аллах описва в сура ал-Аср като хора в загуба. Аллах описва и тези, които ще се опазят от загуба: „...освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.” (Коран 103:3)

И така, ако продължим в занемаряването и изоставянето на най-великата мисия и цел, ще преобразим перфектния начин на живот в най-обикновено събиране на точки."