Don't be sad: Allah knows!

)

Димния сигнал

Автор: Abu Muhammad Yusuf

Източник: muslimvillage.com

Пътешествието на живота може да бъде като влакче в увеселителен парк - често сме поставени екстремни условия, които подтикват към униние и безпомощност. 

Пратеникът на Аллах, салАллаху алейхи уа саллам, е казал: "Наистина когато Аллах обича хората, Той им дава изпитания. Когато човек е удовлетворен, Той е доволен, а който се гневи, над него е яростта". (Hadith-Tirmidhi)

Трябва да се стремим да приемаме битките в живота и вярата в Аллах. Няма развитие без трудност. Житейските изпитания са необходими за собственото ни усъвършенстване, затова когато дойдат, приемайте ги, възползвайте се от тях и никога не губете надежда, а се поставете в пълно Упование и Вяра в Аллах. За ума проблемите са това, което са упражненията за мускулите - карат ви да се стегнете и ви правят по-силни.

..............

Единственият оцелял от корабокрушението беше изхвърлен на малък необитаем остров. Трескаво се молеше на Аллах да го спаси и всеки ден наблюдаваше хоризонта за помощ, но без резултат. Но въпреки всичко запази надежда за помощ от Аллах и продължи да се моли.

Изтощен, все пак си направи малка колибка от плавеи да го защитава и да съхранява онова, което му е останало. Но един ден, като се връщаше, след като бе обикалял за храна, видя малката си къщурка в пламъци, а димът се извиваше в небето.

Най-лошото се бе случило и всичко бе загубено. Почувства се зашеметен от мъка: "Аллах, как можа това да се случи на мен?!" плачеше той. 

Рано на следващия ден, точно преди молитвата Фаджр, го разбуди звука на кораб, приближаващ се към островчето. 

Идваше да го спаси. 

"Но как разбрахте, че съм тук?!", запита ги мъжът,
"Видяхме димния сигнал". отговориха. 

Аллах казва: 
“…и бъди търпелив към онова, което те сполети!” (Коран 31:17) и 
“Не страдай! Аллах е с нас.” (Коран 9:40)

Лесно е да се обезсърчиш, когато нещата не вървят добре. Но не трябва да се отчайваме, защото Аллах е на мястото си в живота ни, независимо дали е в леснина или в трудност, в болка или страдание. Аллах казва:

“Да, с трудността има и леснина.” (Коран 94:6) и 
“И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен”. ( Коран 65:3)

И помнете, когато следващия път малката ви колибка гори, това най-вероятно е димен сигнал, призоваващ Милостта на Аллах.

Да преодолеем притесненията

Ако сте се съгласявали да правите неща извън зона си на комфорт, правили сте нещо за човек с високи стандарти - значи познавате ефекти, които намаляват вашата ползотворност.

В зависимост от това каква личност сте, има два начина, по който тревожността влияе на вашата работа. 

1) Ако сте човек, който обича предизвикателствата, тя може да настрои сетивата ви да анализирате ситуацията - да определите от какво се нуждаете, да планирате времето и усилията си, както и да ви мотивира да работите.

2) От друга страна,  ако сте като множеството хора, предизвикателството може да замъгли ума ви, да спре сърцето ви и да позволи на всякакви негативни мисли да нахлуят в главата ви - по този начин се претоварвате и започвате да се чувствате безпомощни.

Хората от втората категория е възможно да започнат да се съмняват в способностуте си да завършат конкретната работа както трябва и навреме. Също е вероятно да се страхувате да не бъдете преценявани от околните, които да се чудят как ще се справите с проблема заедно с всичко, което имате да правите; или пък може и да почнете да си въобразявате лошите последствия от недобре свършената работа.

Има две възможни реакции при появата на тревожността:

1) Отлагане

При появата на тревожност най-често срещаната реакция, е отлагането. Ще намерите всяко възможно извинение, за да не работите по задачата - изведнъж гладенето ще ви се стори нещо много привлекателно и нетърпящо забавяне; или пък подреждането на документите в шкафовете, трупани с години...

Това са все тактики, които целят избягване и отлагане, като водят до увеличаване на вашата тревожност и опасения. В крайна сметка ще се втурнете да свършите работа в последния момент, което ще доведе до недобро качество.

2) Перфекционизъм

Другата реакция може да бъде такава, че вие сами да вземете надмощие над проекта, опитвайки се да го свършите перфектно, проверявайки и проверявайки - отново и отново. Правите това толкова много пъти, че губите време, изпускате края и се чувствате неудовлетворен, защото не сте се справили навреме. 

Какво да правим с напрежението

Ако не искате да сте в нито една от тези ситуации, можете да се възползвате от следните полезни предложения:

• Обърнете се към Аллах 

Ако усетите, че се поддавате на безпокойство относно работата си, оставете всичко за минутка и направете дуа към Аллах:

”O Аллах! Търся убежище при Теб от притеснения и мъка…” (Бухари)

Можете да направите дуа с ваши думи - искрено от сърцето си, можете да откриете и други дуа, свързани с тъгата, безпокойството и тревогите в книжката Дуа и Зикр. 

• Не се поддавайте на нашепванията на Шейтана

Не падайте духом и не позволявайте да бъдете отдалечени от вашия проект / задължение. И помнете, че “Ще ни достигне само онова, което Аллах ни е предписал. Той е нашият Покровител. На Аллах да се уповават вярващите!” (Сура ат-Тауба, 9:51). Притесненията няма да се променят много, така че предприемете действия, дайте най-доброто от себе си, и се уповавайте на Аллах.

• Предизвикайте тези негативни мисли

Ако сте изпълнени със съмнения и негативни мисли относно възможностите си по отношение на проекта, би било много трудно да се справите със задачата. По-лесно ще е да се говори, отколкото да се направи, но е необходимо да предизвикате тези съмнения и мисли. Запитайте се защо с помощта и милостта на Аллах не вярвате във възможностите си...Отделете малко време да достигнете до дълбочината на проблема в собствената си психика. 

Какво е най-лошото, което наистина може да се случи с този проект?

-Каква е вероятността това да се случи?

-Обосновани ли са притесненията?

Представете си най-лошия сценарий - това ще ви помогне да осъзнаете, че положението в същност не е толкова лошо, колкото вие си мислите.

Ако имате трудности да определите източника на притеснения и негативните мисли продължават да са проблем за вас, е може би най-добре да потърсите съдействието на партньор, съветник, наставник.

• Премахване на стреса

Ако тревогите ви стресират, дайте си малка почивка да се успокоите - няколко дълбоки вдишвания, спокойна разходка из природата да проясни ума ви, слушане на Коран или направете малко зикр. “О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват..”(сура ар-Ра'д 13:28)

• Работете върху приоритетите си

След като поработите върху тревогите и мислите си, обърнете внимание и на планирането на стратегията за преодоляване на притесненията си. 
Ако жонглирате с много дейности наведнъж, седнете и помислете коя от тях е най-важна за момента - някои хора приемат системата АБВ за най-удобна. Помислете за всяко нещо и му сложете етикет:

“A”: Най-спешното и важното,

“Б: Важната, но не спешна задача,
“В”: Не важната и не спешната задача.

Е, след това се концентрирайте върху задачата с етикет “A”.

• Cъздайте си план, за да завършите проекта

Вместо да се притеснявате за завършването на проекта навреме, планирайте онова, което трябва да направите, за да го завършите - планирайте работата си. 

• Стремете се към “Достатъчно добре”

Да, трябва да направите онова, което е най-добро според вашите възможности, ”И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обича благодетелните.” (сура ал-Бакара, 2:195) Но гледайте реалистично върху времето, уменията и ресурсите си и базирайте работата си на тези фактори - онова, което ще бъде достатъчно добро при тези обстоятелства. Може и да очаквате не достатъчно доброто, а отличното - но дайте най-доброто от себе си. 

• Вземете задачата в ръце и се фокусирайте

Вместо да се отдавате на размисли върху слабостите си, се обърнете към Аллах, вземете задачата в ръцете си и концентрирайте енергията си върху нея. Ще откриете, че щом веднъж истински сте започнали, тревогите ви бързо ще се изпарят, защото вече ще работите срещу нашепванията на Шейтана. 

Пратеникът на Аллах салАллаху алейхи уа саллам, е казал: „Силния вярващ е по-добър и по-любим на Аллах от слабия вярващ, но и в двамата има добрина. Стремете се да постигнете онова,  от което ще имате полза и търсете помощ от Аллах и не се чувствайте безпомощни“. (Сахих Муслим, № 2664).

За автора

Amal Stapley - след приемането на исляма през 1992 г., тя завършва Международния ислямски университет в Малайзия със степен по психология и ислямски изследвания, а след това продължава да работи с ислямски организации в САЩ, Египет и сега в родната си страна, Обединеното кралство. Тя е основател на CoachAmal, въвела проекта SuperMuslimah (www.coachamal.com), чиято цел е ада поддържа, мотивира и поощрява мюсюлманките да крачат уверено напред в живота си.

източник

Урок от Хиджра (част 2)

източник на снимката

В предишния ни Урок от Хиджра, част 1 обяснявахме как Хиджрата на Пророк Мухаммад (салаллаху алейхи уа саллам ) от Мекка в Медина, е едно плодотворно действие, вместо да се стои в Мекка сред много трудности в разпространяването на посланието на Исляма сред хората.

В този пост искам да започна оттам, откъдето спряхме предишния път, говорейки за Хиджра, като ще стане дума за много истории за преселението, които сте чували, но този път ще са през призмата на желанието ни за плодотворност ин ша Аллах.

Предварително планирано пътуване

Пророк Мухаммад (салаллаху алейхи уа саллам) и сподвижника му Абу Бакр ас-Сиддик р.а., са подготвили доста добре своето пътуване. Осигурили са транспорта си, планирали са как да прикриват следите си, наели са водач, както и хора, които да донасят новини от Мекка и такива, които да носят храна всяка вечер.

Някой може да попита защо Пророк Мухаммад (салаллаху алейхи уа саллам) и неговия другар са планирали толкова прецизно това преселение? Та нали то е било благословено от Аллах субханаху уа та'ала, с Негово позволение? Не са ли били най-добрите хора за времето си? Определено Аллах би могъл да подготви едно магическо пътуване, както е сторил за Исраа уа'л Ми'радж?

Довери се напълно на Аллах

Мислейки за това пътуване разбираме, че то не е било само за Пророка с.а.с. и неговия сподвижник, а преселение за нас - мюсюлманите - да извлечем и научим полезните и незабравими уроци от него, важни за всички времена.

Пророкът и Абу Бакр са подготвили всичко много добре, за да имаме предвид, че дори най-добрите в човечеството, дори да служите на Аллах, вие трябва да ползвате средствата, които Аллах ви е дал да постигнете целите си. Това показва необходимостта от действия, доверявайки се напълно в постановленията на Аллах, а всъщност това е неделима част от вярата в постановленията на Аллах. 

По-нататъшно просетляване на това виждаме в скъпоценния момент, когато Абу Бакр р.а. и Пророкът с.а.с. се приютяват в пещера между Мекка и Медина. Те се скриват там, въпреки че Мекканците могат да проследят дирите им. Когато преследвачите достигат до пещерата, Абу Бакр се паникьосва и казва: "О, Пратенико на Аллах, ако погледнат надолу, ще ни видят!" Но Пророкът с.а.с отвърнал: "– Абу Бакр, какво мислиш, че ще се случи с двама души, когато третият е Аллах. Не се бой, Аллах е с нас."
Тези силни думи трябва да са на езика на всеки мюсюлманин и мюсюлманка във всяка ситуация или трудност, с която той/ тя се сблъскват.

Практически уроци от Хиджра

Искам да помислим как на практика в живота ни може да се прилага тази концепция за баланс между използуването на всички възможности и вярата в Аллах? Това изисква специална нагласа, която е следствие от постоянно обучение и самооценка на действията. Когато искате да постигнете някаква цел, вие трябва да форсирате и подготвите себе си, молейки се в същото време на Аллах и искайки от Него така, сякаш нямате нищо.

Помня веднъж как имах да изпълнявам много тежка и предизвикателна задача в работата си, направих всичко по силите си за изпълняване на задачата, но в същото време започнах да се моля на Аллах да я улесни и да мога да я приключа на време и наистина всичко мина гладко...СубханаАллах. Можете да се насладите на сладостта на истинския Тауакул, когато сте намерили баланса между взимането на решение и уповаването на Аллах субханаху уа та'ала.

Мерило на справедливостта

Един финален красив урок от Хиджра, е указанието, което Пророкът салАллаху алейхи уа саллам, е дал на своя братовчед Али ибн Абу Талиб, радиАллаху анху, молейки го да 
върне всичко поверено, оставено на Мухаммад с.а.с. от богатите в Мекка. Искам да се спра на това и наистина да си представим ситуацията, за да осъзнаем този акт на честност.

Представете си, че сте в град, в който повечето хора не ви харесват, разпространяват лъжи за вас и кроят да ви убият. Но в същото време ви доверяват всяка своя скъпоценна стока. Една нощ вие се махате от там и за отмъщение можете да вземете всички тези драгоценности с вас, като отплата за изтърпените несгоди и болки - а в същност вие им връщате всичко, което са ви поверили! На какво ни учи всичко това? Какво ни казва то за нашето отношение към не-мюсюлманите, дори да ни вредят?

Това ни учи, че нашето мерило в Исляма, е Справедливостта, а не нашите капризи, желания и търсене на отмъщение. Трябва да сме справедливи и към най-лошите си врагове и това показва дали сме истински раби на Аллах или слуги на желанията си. Прилагайки подобен принцип в живота си, ние ставаме наистина Най-добрата общност сред хората.

Това са някои плодотворни уроци от невероятната Хиджра. Надявам се, че можем да се поучим от тях и да ги приложим в живота и ежедневието си, така че да имаме истинска повратна точка в себе си, точно както Пророкът и сподвижниците са имали след Хиджра. 

ИЗТОЧНИК

Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!

Шарх на Шейх Мухаммад ибн Абдул-Уахаб (рахимуллах) Kитабу-л-Taухийд
От Шейх Абду-р-Рахман Ас-Са'ди (рахимуллах)
Част 33 стр. 173-175

Аллах казва: "Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!" (Сура ал-Ма'ида, 5:23) и "Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат..." (Сура ан-Анфал, 8:2) и "О, Пророче, Аллах е достатъчен ­ за теб и за вярващите, които те следват." (Сура ан-Анфал, 8:64) и "И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен." (Сура ал-Талак, 65:3)

Ибн Аббас (ради'Aллаху анху) е казал: "Аллах ни е достатъчен и Той е най-добрия, на когото можем да разчитаме." Това е казал и Ибрахим ( алайхи салаам), когато е стоял срещу огъня, както и Мухаммад  (сал'Aллаху алайхи уа саллам), когато му казали: Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, но вярата им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!”

Записано от Ал-Бухари и Ан-Ниса'и.

Записано от Ал-Бухари в частта "Книга за Таухид" на неговия "Сахих".

Важни пунктове (Мухаммад Ибн Абдул-Уахаб)
• Този тауаккул е сред задълженията.
• Той е сред условията на вярата
• Шарх на аята от сура ал-Анфал
• Шарх на следващата ая
• Шарх на ая от сура ал-Талак
• Много е важно да се отбележи, че е казвано пт Ибрахим (alayhee salaam) и Мухаммад(сал'Aллаху алайхи уа саллам) във време, когато са били в голямо затруднение.

Коментар на Шейх ас-Са'ди

Аллах казва: "Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!" (Сура ал-Ма'ида, 5:23)

Уповаването (Тауаккул) на Аллах е сред най-важните задължения в таухийд и вярата. Вярата на служещия укрепва и и неговия таухийд е завършен според силата на неговото уповаване в Аллах. Поклоникът или трябва да се уповава на Аллах и да търси Неговата подкрепа и помощ във всичко, което възнамерява да извърши или да се  

Същността на тауаккул (уповаване) на Аллах се състои в това, че поклoникът знае, че всичко е от Аллах. И става онова, което Аллах пожелае, а което Той не желае, не става. А Той е Даващият препитанието, Благодетелят, Отнемащият и няма слава, и няма сила, освен от Аллах. Така, след като човек притежава това знание, сърцето му се уповава на неговия Господар да му донесе полза в религиозните и светски дела, както и да го предпази от вреда. Тогава той притежава достатъчно вяра, има необходимото доверие в своя Бог да намери онова, което търси и това, което ще му донесе полза.

Така че, когато поклонникът поддържа това знание, това уповаване, това доверия и вяра, той на практика - на дело се уповава в Аллах и за него е добрата новина и обещание на Аллах за хората на тауакул. А когато се уповава по този начин на друг, освен на Аллах, то той е мушрик - лицемер, и който зависи и се уповава на друг освен на Аллах, то този е загубил пътя си.

Дуа

Свещен Коран, сура ал-Мумтахана (Изпитванатана), 60: 4-5

Дуата на Ибрахим а.с.