Моя живот в Гуантанамо

oт al-Alwi

Преди месец пазачите в залива Гуантанамо ми дадоха оранжев гащеризон... Oранжевото е отличително за Гуантанамо. Всеки, който знае истината за това място, знае че оранжевото е единственият му истински цвят.

 Казвам се Muaz Ал Alwi. Аз съм в американския затвор в Гуантанамо от 2002 г. насам. Все още не съм обвинен в никакво престъпление и нямам дело в съд в Съединените щати. През февруари в знак на протест срещу тази несправедливост, започнах гладна стачка. Сега, два пъти на ден, един американски войник ме пристяга с колани към стол и набутва дебела тръба в носа ми, за да ме хранят насила.

Ако се опитам да остана в килията си, мирно протестиращ срещу насилствено хранене, затворническите власти изпращат "отбор за принудително отвеждане" - шестима служители в пълно бойно снаряжение. Те действат съзнателно жестоко, за да ме накажат за неподчинението, първо извиват толкова силно китките ми назад, че имам чувството, че ще ми се счупи гърба, а после ме пренасят на усмирителния стол, който ние, стачкуващите затворници, наричаме "стола за изтезания."

Там се седи с белезници на ръцете зад гърба, въпреки че има специален предпазен колан за ограничаване на крайниците. Пазачите затягат ремъка на гърдите, притискайте ръцете между тялото и гърба на стола. Оставането в това положение е изключително болезнено.

Дори и след такова стабилно фиксиране на стола, един от пазачите продължава да ме натискаа с палци под челюстта, притискайки точките за душене, докато слушалката се движи бавно през носа до стомаха. След като лявата ноздра се наду от подобни процедури, сега използват само дясната. Понякога медицинска сестра обърква и усуква тръбата към белите дробове и аз започвам мъчително да се задушавам.

Основната задача на медицинския персонал в Гуантанамо, е да повишат теглото на гладуващите. Свалих няколко килограма - от 76 до 49 kg, преди да започне насилственото хранене. Използват и запека като средство - затворниците са лишени лаксативи, въпреки че хранителни разтвори предизвикват силно болезнено подуване на корема.

Ако затворник повърне, след като получи храната, охраната веднага го връща на стола и хранителната процедурата започва отново. Виждал съм насилствено хранене наведнъж три пъти подред.

За да притиснат затворниците да прекратят гладната си стачка, военния медицински персонал понякога спира жизненоважни лекарства.

Военните лекари и медицинските сестри (бел.пр. - работата се изпълнява от мъже) казват, че просто следват заповедите на полковник, отговарящ за тези принудителни операции - сякаш той е лекар или като че лекарите са принудени да следват заповедите му, а не медицинската етика и закона.

Но те знаят, че не са прави, в противен случай защо на баджа си крият имената с псевдоними и цифри. Мисля, че не искат да бъдат идентифицирани от страх, че един ден те ще им бъде потърсена отговорност от колеги или от обществото.

wordyou.ru

Останалата част от деня - 22 часа -  прекарвам в камерата си в пълна изолация. Властите ни лишават от най-основните нужди. Четки и паста за зъби, одеала, сапун и кърпи - в нашите камери тези неща са забранени. Ако помоля да отида да си взема душ, охраната отказва. През нощта дрънкат по вратите ни, пречейки ни да спим.

Провеждат много унизителна практика на генитално претърстване. Когато попитах един пазач защо, той отговори: "За да не можеш, когато си на среща или телефонен разговор с адвокат, да даваш информация, която може да се използва срещу нас."

Но въпреки всичко това, духът на затворниците е висок. Всички, които познавам тук, са готови да продължат гладната стачка, докато правителството на САЩ не започне да освобождава затворниците.

За тези, които са на свобода, може би е трудно да разберат. Но семейството ми със сигурност разбира. Ако имам късмет, ще ми позволят да говоря с тях четири пъти в годината. Последният път, когато говорих с майка ми, през повечето време ме молеше да спра с гладната стачка. В отговор можах само да кажа: "Мамо, нямам друг избор." 

Това е единственият останал начин, с който да изискам живот, свобода и достойнство.

Muaz Ал Alwi, гражданин на Йемен, в американски плен от 2002 г. насам. Той беше един от първите, прехвърлени в Гуантанамо, със сериен номер 028 (International Serial Number 028).

Превод от арабски Ramzi Kassem.

http://mwcnews.net/

Пазач в затвора в Гуантанамо, приема Ислям, впечатлен от затворниците-мюсюлмани

Източници: CNN.com и Mediaite.com

Автор: Michael Allen
Преводач: Милена Борисова - Иршад

CNN съобщи за армейския служител Terry Holdbrooks, пристигнал в затвора в залива Гуантанамо през 2003г като "гневен атеист", година по-късно е станал практикуващ Мюсюлманин (аудиото по-долу).

Затворническия пазач бил впечатлен как Мюсюлманите там "посрещали деня с усмивка" [0:18], въпреки че са пребивавали в затвора дори без присъда за неопределено време, предава Mediaite.com.

“Очевидно Исляма е нещо повече от това, което ми беше казвано,” споделя Holdbrooks в аудиото на [1:57].

Holdbrooks започнал да разговаря всекидневно за Исляма със затворниците.

Holdbrooks казва, че неговите колеги войници не се впечатлявали, че той си говори със затворниците, защото били заети да пийват по време на четирите си почивни дни, пише CNN.com.

Един от задържаните му дава копие на Корана и това променя живота му

“Трябва да разберете, че ако станете Мюсюлманин, всички ще гледат по-различно на вас - колеги, семейство, държава...нали разбирате…страната ви ще гледа на вас по начин, който никак няма да е добър за вас. Най-вероятно ще затрудни много неща  за вас,” казва един от затворниците на Holdbrooks.

Holdbrooks настоява, че иска да стане Мюсюлманин и приема Исляма там, в затвора.

Holdbrooks твърди, че колегите му войници нямалит нищо против, но началниците му предполагали, че той продава военната си униформа за оранжевия затворнически костюм, който носят в Гуантанамо.

Holdbrooks напуска армията през 2005. Затворникът, който убеждава Нoldbrooks, е освободен през 2007 без да е имал обвинение или да е съден.