Целият Ислям в едно изречение

فَٱذْكُرُونِىٓ أَذْكُرْكُمْ وَٱشْكُرُوا۟ لِى وَلَا تَكْفُرُونِ

Tранслитерация

Faothkuroonee athkurkum waoshkuroo lee wala takfurooni

Свещен Коран

Спомняйте ме (чрез молитвите, зикр и др.) и Аз ще ви помня, благодарете Ми (за всички блага, с които съм ви удостоил) и не бъдете неблагодарни!

Сура ал-Бакара (2), 152

Нека всеки се замисли за думите в тази ая и тогава много становища, за които се търсят фатуи и хадиси, стават ясни. Аллах не вкарва никого в заблуда, Аллах не вкарва насила никого в неверие. Аллах не прави насила от някого нещо друго от това, което искрено човек сам иска и/или търси.

Затова внимавайте в намерението си - външно може да изглежда едно, но искрено и чисто в сърцето ви нещата да са различни. В крайна сметка е по-добре човек да "намали оборотите" на действията, които извършва, дори да спре за малко, но да изчисти намеренията си.

Намерението е в сърцето и АЛлах е този, който знае какво има там. Дори да се самозалъгваме, дори да правим неща от срам от хората - намерението ни е ясно за Всевишния и тогава да не се чудим за някои неща защо са ни сполетяли. Себеанализът е задължителен и не външните действия да ни характеризират и подтикват да мислим по определен начин. А нашето намерение и вътрешни мисли да водят постъпките ни.

Много хора мразят лъжата. А какво остава за Всевишния, когото лъжем в намерението си?! Правим молитви, постим, правим се на големи мюсюлмани, недостижими - но намерението ни - то ли е, което ни кара да постим и правим молитви - или е обратното? Молим се, защото трябва, постим защото трябва и пр. И лъжем Създателя. Най-безогледно Го лъжем. Не смеем да лъжем хората, но смеем да излъжем Аллах. И после твърдим, че вярваме в Аллах, но безогледно стъпкваме поне половината от ал-Асма-ул-Хусна.

Неразбираеми са хората. Неразбираеми сме сами за себе си и се осланяме на това, че не сме били използвали целия си мозък - ами нека го използваме. Нека спрем, ако трябва, за малко и да се подложим сами себе си на анализ. Изкрено - само ние пред себе си. Ако трябва - на лист - не е срамно, да пишем - две графи или повече. Но да е искрено.

РЕзултата - няма лош резултат, ако е искрен. Ще има по-труден и по-лесен, но няма да е лош и поне ще сме спрели да лъжем! Ще сме престанали да лъжем Аллах и поне ще знаем добре за какво трябва да се покаем. 

Като споменах ал-Асма-ул-Хусна се сетих, че всъщност АЛлах не е Аллах. Аллах е общо 99 имена, не е 1 име. И те са едно цяло, не са всеко поотделно - да вярваме във всяко поотделно, а да вярваме във всичките ЗАЕДНО. И в крайна сметка 1 име да погазим, сме погазили Цялото. Помислете над това.

А вярата погрешно се смята, че е да кажеш "Да, истина е"...като че ли ние трябва да кажем за едно нещо дали е истина или не....СубханаАЛлах. Ами не, истината на АЛлах е единствената абсолютна истина и е независима от нашето становище. А вярата не е това становище, поне не по начина, по който го правим, а той най-често е онова, за което говорих, Определяме вярата си по постъпките, а не обратното. Имам предвид нас самите, не околните. Всеки е за себе си и е отговорен за себе си. Така че да се вгледаме вътре в нас.

Вярата трябва да определя постъпките, тя трябва да определя намерението ни. Вярата няма само духовно измерение. Защото ако е така, както трябва и постъпките са в унисон с вярата ни, тя придобива реалност. Затова на вярата не трябва да се гледа като на нещо вътре в сърцето. Не е ли лъжец и лицемер онзи, който без да е насилван, се държи по начин, който казва, че не отговаря на вярата му? Че вярата си я има, но е в сърцето му, а постъпките му са съвсем различни от това, което твърди?! 

Лъжец е. И със сигурност неговата духовност липсва и ако по няккаъв начин не се събуди, такъв човек не мъртъв преживе. 

Затова отделете време - то няма да е загубено, помислете, разсъдете. Не е Аллах този, който да ви кара да правите нещо насила. Вие сами се карате да правите или да не правите нещо. Той само ви оставя. Защото не сте на "ТИ" със сърцето и намерението си. НЕ гледате вътре в себе си, а гледате какво правите. И забравяте, че вие постъпвате по някакъв начин, не някой друг ви движи, като кукла! Обратното трябва да бъде! Вие трябва да поставите намерението си, след това, съобразно него, трябва да постъпите по определен начин. Тогава сте искрени. 

А лъжата е най-лошото нещо! И не лъжата пред хората - тогава си знаете, ако сте излъгали. Истинската е онази, с която лъжете Всевишния.