Немюсюлманка: "Сложих хиджаб, за да отправя послание".

Нора Джафари, е доцент по история в Университета Конкордия. На 8-ми ноември започва да носи хиджаб на работното си място, като израз на противопоставяне на  Харта на ценностите, съпричастност към жените, които носят хиджаб на публични и работни места, засегнати от the charter.

Photograph by

Автор: Nora Jaffary

Източник: http://www.montrealgazette.com/

В деня след като Квебекската Партия представи Bill 60, на 8-ми ноември, започнах да нося хиджаб на работното си място, в знак на противопоставяне с предложената Харта на ценностите. Не съм Мюсюлманка. но работя в публични сектор — доцент по история в Университета Конкордия — и като такава, принадлежаща към категорията работници, засегнати от Хартата в професионалния си живот.

Бях обмисляла носенето на хиджаб за известно време, не само като израз на противопоставяне с принципите на Харта на ценностите, но и като подкрепа и съпричастност към хората, за които Bill 60 се отнася. 

Подходих постепенно - преди дори да беше внесена хартата, бях купила шал, който можех да нося като хиджаб. Носих го до и от работа, пазарувайки, взимайки децата от училище. Незабавно усетих ефекта. Почти всички, освен други жени, носещи хиджаб, отклоняваха погледа си, щом ги погледнех. Усещах техния дискомфорт. Или може би си внушавах - може би само аз бях тази, която се чувства некомфортно. 

“Не съм Мюсюлманка,” чувствах се длъжна да обяснвам. “Правя това само за противопоставяна на хартата.”

Имах усещането, че мамя. В деня, когато хартата бе представена реших, че е време за по-сериозен ангажимент — носене на правилен хиджаб.

Малкия ми син, 5 годишен, реши, че хиджаба е нещо хубаво. “Всеки може да носи това, което иска”, каза той. Но пък 8 годишния ми син се стресна, като ме видя на вратата на класната си стая.

“Децата ще ми се подиграват,” каза той. Беше прав. “Дъщеря ми учи в това училище и е тотално изолирана,” сподели една майка в хиджаб, докато гледахме децата на двора. “Има приятелка, чиято майка е от Тунис. Когато тя не е на училище, дъщеря ми е съвсем сама.”

Първия ден, когато отидох на работа с хиджаб, хората бяха със смесени реакции. Оказа се, че е съвсем нормално нещо да носиш хиджаб в Конкордия. В Университета се чувствах по-малко напрегната с хиджаба си, отколкото на всяко друго публично място - метрото или улицата около дома ми. Хората, които ме познаваха, избягваха първи да кажат нещо за хиджаба, коментираха само ако първа спомена. Един колега каза: "Мислех, че се опитваш да държиш ушите си на топло в студеното.”

Реших, че това, което трябва да правя, е да обяснявам носенето на хиджаб всеки път, когато срещна някой познат, така околните ще разберат действията ми и причината за тях.

Говорих за подкрепа с всеки колега. 
И така нося всеки ден хиджаб...Някои студенти изглеждат изненадани. Не съм сигурна дали си мислят, че това е нещо, което професор трябва да прави или че това е неприемливо действие за един немюсюлманин. Подозирам, че просто не са достатъчносигурни да влязат в политическа дискусия с мен. 

Споделих желанието си да нося хиджаб на работата си с Ада, една от майките в детската градина и тя каза: "Страхувам се, че ще ви е трудно. Опасно ли е?"

Казах й, че не ми е трудно (независимо, че понякога може да не ми е удобно, като например не чувам добре, като говоря по телефона). Имам поддръжници. Имам като защитник един страховит съюз. Имам културна столица.

Е, засега изглежда доста по-трудно да бъдеш човек с хиджаб, който няма нито една от тези привилегии. Изглежда много по-трудно една жена да носи хиджаб всеки ден - както Ада например, когато се сбогува с децата си, а те влизат в училище, където другите деца са се научили да търсят и да се възползват от различието. Изглежда много по-проблематично когато носенето на хиджаб може да се окаже причина нечие дете да бъде поставено в изолация. 

Всеки от нас би направил какво ли не, за да направи по-щастлив и лесен живота на децата ни, да им донесе повече успех. Да не махнеш хиджаба, когато чувстваш, че тези неща са поставени на карта, е наистина проява на смелост.