ХАДИС 7: КАЧЕСТВА НА ЛИЦЕМЕРА

Хадис 7 от книгата на шейх ас-Сади "Радост за благочестивите сърца"

От Абдуллах ибн Амр, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка (с.а.с) казал:

„Истинският лицемер е този, на когото са присъщи четири (качества), а който се отличава с някое от тях, притежава от свойствата на лицемера, докато не се избави от него. (Четирите качества притежава този, който) злоупотребява, когато му се доверят; лъже, когато разказва; постъпва вероломно, когато сключва договор и допуска беззаконие, когато враждува (с някого)“.

Ал-Бухари и Муслим

Лицемерието е в основата на злото и се заключава в изваждане на показ на доброто и в прикриване на лошото. Това се отнася и до голямото лицемерие, което има отношение към убежденията и се състои в това, че лицемера притворства пред мюсюлманите и прикрива неверието си от другите. Лицемерието от този род изкарва лицемера напълно от религията и после той ще се окаже в най-дълбокия огън на ада. Аллах е казал, че на такъв лицемер са присъщи всички лоши качества, в това число и неверието, насмешка над религията и нейните привържници, издевателство над тях, също така чувство на симпатия към враговете на религията, желание за участие заедно с тях в борбата против исляма. Такива хора са съществували по всяко време, но особено сега, когато широко са се разпространили материализма, атеизма и задоволеността.

Тук става въпрос за втората част на лицемерието, спомената в хадиса – проявата на лицемерието на практика⁰²⁶ и дори да не изкарва човека от исляма, може да доведе до неверие. Човекът, на когото са присъщи гореспоменатите качества, обединява в себе си злото в неговата цялост и показва всички качества на лицемера. 

Що се отнася до правдивостта, навика да се пази повереното, да се изпълняват обещанията и да се избягва нарушаването правата на другите, тези качества обединяват доброто. Човек, изгубил дори едно от тези добри качества, нарушава едно от задълженията на исляма и вярата, а какво остава за погубването на всичките?

Лъжа може да бъде и това, което се говори за Аллах и Пророка (с.а.с), но който го прави съзнателно, трябва да заеме своето място в Огъна, както Аллах Всевишния е казал:

“И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах, когато го зоват към исляма?“

сура Ас-Сафф, 61-7

Лъжливи могат да бъдат обещания, които имат общ или частен характер, а този, който злоупотребява, притежава едно от най-характерните качества, а именно лъжливостта, а Пророка (с.а.с) е казал: „Не лъжете, защото наистина, лъжата подтиква към грях, а греховете приближават към Огъня и човек започва да лъже, а след това привиква и продължава дотогава, докато Аллах не го запише лато лъжец⁰²⁷“.

Ал-Бухари и Муслим

Къде е вярата на този, на когото доверяват имущество или тайни или му предоставят правото за нещо, а той вероломства? Къде е скрит исляма на такъв човек? Освен това едно от най-отвратителните качества на лицемера е нарушаването на договора си с Аллах или хората. Същото се отнася и до този, който не се притеснява да се разпорежда с имуществото на хората и да нарушава техните права, използувайки удобни случаи или лъжливи доводи, за да докаже лъжата и да отхвърли истината. Ако на човек са присъщи гореспоменатите качества, значи, че той не притежава достатъчно вяра, т.к. тези качества са несъвместими с вярата.

Това, на което се основават привържниците на сунната⁰²⁸ се състои в това, че раба на Аллах не може да притежава заедно добрите и лощите качества – качествата на вярата и тези, на неверието и лицемерието. Ако става въпрос за наградата или наказанието, които заслужава човек, те се определят от делата му, доколкото заслужава награда или наказание, което показават множество аят от Корана и хадиси, в които трябва да вярваме. Ето защо ние трябва да се дистанцираме от групата на хариджитите, които отхвърлят смисъла на гореспоменатото указание, според което човек, който има вяра, остава в лоното на религията, независимо от извършените грехове, ако не направи нещо, което да го изкара от религията. А хариджитите отхвърлят всичко това и утвърждават, че човек, извършил голям грях или такъв, който има едно или друго от качествата на лицемера, е вън от религията и остава в Ада завинаги. Мнението на тази група противоречи на Корана, сунната и единодушното мнение на нашите праведни предшественици.

---

бележки

026 Има се предвид извършване на делата на лицемерите.

027 Хадиса се предава с думите на Абдуллах ибн Масуд.

028 Ахл ас-сунна уа-л-джама'а — имат се прдедвид хората, които се придържат къмтова, към което се е придържал Пророка (с.а.с) и сподвижниците му.