Писмо

„От Мухаммад ибн Абд’л-Уахаб до брата по вяра Абд ар-Рахман ибн Абдаллах – Мир над теб и Милост и Благодат от Аллах.

Приятно ми беше да получа писмото ти. Нека Аллах те направи един от водачите на богобоязливите хора и един от мисионерите, призоваващи хората към религията на последния от Пророците. Искам да те информирам, че аз, Слава на Аллах, съм последовател на чистата религия и не съм Мубтади (новатор). Моите убеждения и религия, с които служа на Аллах, са същия мадхаб, който е Ахл ал-Сунна уа’л-Джама’а и той ще води мюсюлманите, както четиримата забележителни лидера в правото и техните последователи, до Съдния ден.

Искам да подчертая предаността и искреността в следването на религията на Аллах. Убеждавах хората да се търсят помощ и съдействие в делата си от светци и набожни хора. Съветвах ги да изоставят делата на Ширк (давайки съдружници и помощници на Аллах), а да отправят молитвите си и да служат само на Аллах – когато колят курбан, дават обети, доверявайки се на някого или да правят суджуд пред друг, а не пред Аллах Единствения. Никой не може да бъде съдружник на Аллах – нито ангел или пророк. Всички пратеници за изпратени от Него – от първия до последния с посланието за покорство и служене. Това е мадхаб, който следва Ахл ал-Сунна уа’л-Джама’а.

С ясни думи казвах на хората, че първите от хората, вкарали актове на Ширк, са били Рафид’а (Шиитски екстремисти), които призовавали Али и други, търсейки помощ в нужда от тях.

Поддържах място в града, където хората ме слушат и се подчиняват. Това не се хареса на някои хора от управата на града, както и някои неща, които съм казал за техните навици и традиции. Водих хората в молитви, подбуждах дги да плащат Заката си, както и за други актове на служене на Аллах. Забранявах им да ползват Риба (лихва), да пият вино и (да употребяват) всички други упойващи средства...

Това е Таухиид, който препоръчвам. Тези пакостливи управници на града, започнаха да ми приписват разни изфабрикувани неща. Не спряха и пакостта набра сили и те ме нападнах с армия от Сатани, конници и пехота. Оправдаваха действията си с това, че аз съм наричал всички хора „Куффар“, освен тези, които ме следват, както и че съм отбелязвал техните женитби по грешен и забранен начин. Учуден съм как нормален човек коже да измисли и да каже подобни неща. Аз все пак обявих, че съм извън тези клевети. Някои неща произтичат от обърканост в мисленето. Това е, което накратко се говори за мен, освен че призовавам само към Таухиид и забранявам служенето на друг, освен на Аллах – актовете на Ширк“.