Изглаждане на сърцето

Имам Ибн Ал-Кайим Ал-Джаузийа
(ум. 751 г. х.)[i]

Аллах Всевишния е казал:

О, вярващи, често споменавайте Аллах!

Сура Ал-Ахзаб 33:41

...и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени ­ Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда.

Сура Ал-Ахзаб 33:35

И щом изпълните своите обреди, споменавайте Аллах, както споменавате предците си, дори по-силно!

Сура Ал-Бакара 2:200

Тези аят съдържат предписание да се споменава Аллах – много и с усърдие, защото покланящия се силно се нуждае от това (споменаването на Аллах) и не може и да мигне с очи без него. Това е така, защото всеки миг, в който човека не прави зикр на Аллах, няма да му донесе никаква полза. По-скоро вредата от пренебрегванетото на зикр на Аллах, е много по-голяма от повечето изгоди, които могат да бъдат получени в това време. Един 'ариф (човек, който има знания за Аллах) е казал: „Ако човек е прекарал някакво количество години в споменаване на Аллах, после се е отклонил от това дори за един миг, то загубата му е много по-голяма от това, което вече е получил“.

Ал-Бейхаки е предал от А'иша, Аллах да е доволен от нея, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари е казал: „Няма такова време, през което сина на Адам да не е споменавал Аллах и да не е източник на съжаление за него в Съдния ден“. [ii]

От Му'аз ибн Джабал, Аллах да е доволен от него, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Хората от Рая няма да съжаляват за нищо, освен за моментите, в които не са били заети със зикр на Аллах“.  [iii]

Също от Му'аз ибн Джабал, че попитали Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Кое нещо е най-любимо на Аллах?“ Той отговорил: „Езика да е винаги влажен от зикр на Аллах, докато не умрете“.[iv]

ПОЛИРОВКА  на СЪРЦЕТО

Абу'д-Дарда, Аллах да е доволен от него, е казал: „За всичко има изглаждане, а изглаждането на сърцето е зикр на Аллах“. Имам Ал-Бейхаки е предал от Ибн 'Умар, Аллах да е доволен от него, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Няма по-сигурно спасение за човека от наказанието, отколкото зикр на Аллах“.  Казали: „Дори джихад по пътя на Аллах?“ Той отговорил:  „Дори да удряте с мечовете си, докато не ги счупите“. [v]

Няма съмнение, че сърцата се покриват с ръжда, както металните съдове – тези от сребро и подобните на тях – ръждясват. И така ръждата на сърцето се полира със зикр (споменаване на Аллах), тъй като зикр полира сърцето докато то стане като искрящо огледало. И когато зикр се изостави, ръждата се завръща; и когато се възобнови, тогава сърцето пак започва да се очиства.

Сърцето се покрива с ръжда от две неща:

1. пренебрегването на споменаването на Аллах,

и

2. извършвнето на грехове.

Очистването от тези две неща:

1.молба за прошка към Аллах,

и

2. зикр.

СМЕСВАНЕ на ИСТИНАТА с ЛЪЖАТА

Сърцето на този, който пренебрегва (споменаването на Аллах) през повечето време, се покрива с ръжда, в зависимост от това колко небрежен е човек. И когато тази (кал) се наслои по сърцето, то престава да разпознава нещата такива, кавито са в действителност. От това то (сърцето) приема истината за лъжа, а лъжата – за истина. Защото този нагар помрачава и обърква възприемчивостта на сърцето и по тази причина то е неспособно да разпознава действителността.  Сърцето в крайна сметка не приема истината и не отхвърля лъжата и това е голямото бедствие.

Следствие от това е пренебрегването на зикр и следване на страстите, което от своя страна повече помрачава светлината на сърцето. Всевишния Аллах е казал:

...и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!

Сура Ал-кахф 18:28

КАЧЕСТВА за НАСТАВЛЕНИЕ и РЪКОВОДСТВО

Когато покланящия е иска да следва друг човек, трябва добре да види – този човек от хората на зикр ли е или от нехайните (в споменаването на Аллах)? Ръководи ли се този човек от похотта си и страстите си, или от откровението на Аллах? Ако той се ръководи от похотта си и страстите си, тогава той наистина е от небрежните хора – тези, чиито дела са изгубени. Термина фурат (който се използува в гореспоменатата ая), се разяснява по много начини.  Пояснява се като:

1.загуба на наградата от действие, което човека трябва да извършва и в което се съдържа успех и щастие;

2. преминаване границите при нещо;

3. да бъде унищожен;

4. противопоставяне на истината.

Тези значения са близко едно до друго. Аллах е без всякакви недостатъци – Всевишен, и е забранил да се следват тези, които притежават тези качества. Затова е необходимо човек внимателно да преценява дали неговия шейх има тези качества, или човека, чиито пример следва, или човека, на когото се подчинява. Ако е така, той трябва да се отдели от този човек.

Но, ако човека се занимава със зикр през по-голямата част от времето, следва Сунната, делата му не преминават границите, той е разумен и решителен, тогава трябва да се държи здраво за него.

Както Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:

Примера за този, който споменава Аллах и този, кйто не го прави, е като примера с живия и мъртвия.

---

[i] Ал-уабилу-с-саййиб мин калими-т-таййиб, стр. 78-82

[ii] Хасан: предаден от Абу Ну'айм в Ал-хилйату-л-аулийа, 5/361-362. Заверен от Ал-Албани в Сахиху-л-джами', № 5720

[iii] Сахих: предаден от Ибн Ас-Сунни в 'Амалю-л-йаум уа-л-ляйл, № 3. Вж. Сахиху-л-джами', № 5446

[iv] Хасан: предаден от Ибн Хиббан, № 2318. Заверен от Салим Ал-Хилял в Сахиху-л-уабилю-с-саййиб, стр. 80

[v] Сахих: предаден от Ахмад, 4/352, от Му'аза ибн Джабал, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Сахиху-л-джами', № 5644

sourse: http://ahlak.hit.bg/