Речник на термините в Исляма

Речник на термините в Исляма



Аллах - Създателя, Твореца на Вселената, познат като „Отец Бог“ на християните, “Яхве“ или „Ел“ на юдеите. Аллах е единствен и не е част от троица и няма нищо човешко в него. Свещения Коран съдържа десетки прекрасни имена (атрибути) на Аллах, чрез които мюсюлманите могат да разпознаят Твореца на Вселената.



Аллаху Акбар – литературното значение е „Аллах е най-велик“. Това е най-често използувания израз на чувства в света. Обикновено през деня мюсюлманите по този начин възхваляват Аллах.



Алхамдулиллах – литературното значение е „Слава на Аллах“ или „Благодаря на Аллах“.



А.с. – алейхи салам – мир нему – когато става дума за пратеник на Бог.



Акида – вероучение.



Ал-Хулафа’ал-Рашидун – основно се превежда като „праведни халифи“. Това е титлата, която е дадена на първите халифи след Пророка с.а.с.: Абу Бакр, ‘Умар ибн ал-Хаттаб, ‘Усман ибн Аффан и ‘Али ибн Аби Талиб, Аллах да е доволен от всички тях.



Асагфаруллах – литературното значение е „Аллах да ми прости“.



Ассаламу алейкум – литературното значение е „Мир на теб“. Това е израз, използуван от мюсюлманите за поздрав между тях.



Ая, Аят – мн.ч. – литературния превод е „чудо или знак“. Това е малка част от низпосланието (знамение), което съдържа Свещения Коран.



‘Аср – следобед.



‘Ауду Биллах мин’аш-Шайтани’р-Раджим – Означава „Моля Аллах да ме спаси от прокудения Шейтан“.



Барака – благословия.



Бид’а – нововъведение.



Бисмиллахир Рахманир Рахим – литературното значение е „В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния“. По този начин започва всяка, с изключение на една глава (сура) от Корана.



Гусл (гусул) – пълно ритуално измиване (къпане).



Даджал – най-големия лъжец или антихристa.



Далил – доказателство.



Дауа – призив.



Джазак Аллаху Хайран – „Аллах да ти въздаде добрина“.



Джамия – място за служене и молитва, нарича се и „Масжид“.



Джанна – едно от имената на Рая.



Джаханнам – едно от имената на Ада.



Джихад – силен стремеж и усилие за по-добър живот или борба да се защити нечий живот, имущество, свобода и религия. Това също се отнася и до освобождаване на хора от потисничество и тирания. Исляма твърдо отрича тероризма, отвличането на цивилни дори и по време на война.



Дийн – начин на живот или религия.



Ду’а – молба.



Дунйя – човешкия живот в този свят в сегашната му форма.



Еид (байрам) – Ислямски религиозни празници и поводи за празнуване. Мюсюлманите имат само два такива дни. Първия е в края на месеца на постите, а втория е възпоменание на това, което е направил Пророк Абрахам (Ибрахим).



Закят – част от нечии спестявания (след като се извадят разходите), която трябва да се даде на бедните или на хора в нужда.



Зикр (дикр) – споменаване на Аллах.



Зухр (духр) – обед.



И’тикаф – уединяване.



Имам – религиозен учител или някой, който има много добри познания в исляма, който води хората в молитва.



Ин ша Аллах – „Ако Аллах пожелае“ или „Моля се Аллах да пожелае“.



Ислам – литературното значение е „Отдаден на Твореца на Вселената“. В този контекст Исляма е единствената религия, приета от Бог. Посланието на Исляма ( за единобожие) е същото, което са донесли и другите Пророци. Божествената религия е цялостна с низпосаното на Мухаммад с.а.с. – Свещения Коран.



Истигфар – искане на прошка.



Истихара – молитва за искане на напътствие от Аллах с.т. в случай на голяма нужда.



Ифтар – разговяването след пост.



Ихсан – лексикално означава правилно действие, добрина, милосърдие, искреност. Коренът означава усъвършенствам. В контекста на много хадиси думата носи специално религиозно значение – добротворство.



‘Ибада – служене (ед.ч); ‘ибадат – мн.число.



‘Иша – вечер.



Кааба – кубична структура в Мекка, към която мюсюлманите се обръщат по време на молитва. Това е първия дом за извършване на служене и за слава на Създателя на Вселената, построен от Ибрахим (Авраам).



Кибла – посока към Кааба в Мекка. Мюсюлманите трябва да се обръщат в тази посока за всяка молитва.



Кийам ал-лайл – стоене през нощта – така се нарича нощната молитва.



Кийама – Деня на възкресението и съденето.



Коран – Свещената – без съмнение – книга на мюсюлманите. Съдържа думите на Бог, без всякакви промени. Отхвърлянето и на едно знамение (ая) от Корана, води до анулиране на вярата на човек.



Куфр – неверие.



Кяфир – неверник (ед.ч.); куффар – мн.число.



Ла иллаха Илла Аллах – литературното значение – Няма друг бог освен Аллах (Богът).



Магриб – залез.



Масжид – място за служене и молитва, също се нарича джамия.



Махрам – родственик (чрез кръвна връзка, кърмене или поради брачни отношения), женитбата за когото е забранена.



Медина – града, който е първия политически център на Исляма. Пророкът с.а.с. е изградил джамия в този град „ал-Масжид ал-Набауи“.



Мекка – Свещения град в Саудитска Арабия, в който е Кааба. Това е града, в който милиони мюсюлмани извършват поклонението Хадж.



Мубахала – това е вид молитва, спомената в Корана, чрез която две страни (партии напр.), различаващи се по фундамента на учението в Исляма, заедно се молят, искайки Аллах да прокълне този, който е на грешен път.



Муккалаф – пълнолетен според шариа’.



Мунафик – ницемерен мюсюлманин, който ще бъде по-лошо наказан в Отвъдното дори от неверниците.



Муслим – мюсюлманин – Име, давано на последователите на божествената религия Ислям. Името е използвано за първи път от Авраам, който се счита за баща на Исляма.



Мутауаатир хадис – хадис, предаден от толкова голямо количество хора, че на практика е невъзможно да са се наговорили да излъжат.



Мухаммад – Последния Пророк и Пратеник на Бог сред хортата. Той е последния от пророците, сред които са такива имена, като Авраам, Ной, Мойсей, Исус (а.с.). Няма нов Пророк или Пратеник, изпратен при хората. Мухаммад с.а.с. е пряк потомък на Авраам.



Мушрик – Политеист или някой, който прави нещо против Създателя.



Наафил – допълнителни (доброволни).



Насиха – лексикално носи много значения – добър съвет, пречистен от завист и заблуда; да се действа или постъпва справедливо; честност; неподкупност други.



Нийа’ (нийет) – намерение (ед.ч.); нийат – мн.число.



Нифас – послеродово кръвотечение.



Р.А. – Акроним за „РадиАллаху анху“ и се използува по отношение на близките до Пророка с.а.с. сподвижници. Превежда се като „Аллах да е доволен от него/нея“.



Рак’а (рекат) – цикъл от движения и думи по време на молитва.



Руку – поклон по време на молитва, който се извършва с навеждане напред.



С.а.с. – салаллаху алейху уа салам – Аллах да го благослови и с мир да го дари – приветствие, което се отнася до Пратеника на Аллах Мухаммад.



С.т. – Акроним на „Субханаху уа та’ала“, което означава „Пречист е Аллах (от съдружници – други богове, потомство и пр) и Всевишен“



Салят – Предписана по начин на изпълнение молитва в Исляма.



Саум (пост, оруч, говеене)– Въздържане от храна, вода, лоши навици, действия и думи от изгрев до залез слънце в продължение на месец. Поста е задължителен за мюсюлманите, които не са болни.



Сахаба/ асахаба – Близък сподвижник на Пророка с.а.с.



Сахих хадис – достоверно предание.



Сежде – земния поклон, при който се допират до земята седм части на тялото.



Сира – Биография.



Сура – Една от 114-те глави (части) на Корана.



Сунна – Разказ за пътя на Пророка с.а.с. и поведението му през живота. Служи като пример за служене на Мюсюлманите.



Сухур – сутрешното хранене преди поста.



Таби'ин – поколението от последователи – ученици на сподвижниците.



Тайамум – ритуално сухо обмиване посредством пясък или прах. Извършва се в случаи, в които използуването на вода за 'уду (абдест) може да навреди на човека, когато няма вода или тя е в много ограничено количество. В зависимост от намерението, тайамума може да замени 'уду или гусл.



Тажуид – правилното четене на Коран.



Такбир – казване на Аллаху Акбар (Аллах е най-велик).



Такуа – богобоязливост.



Тарауих – нощната молитва, която се изпълнява само през Рамадан.



Тасабих – произнасяне на Субхан Аллах.



Таслим – казването на поздрава салям.



Тауба – покаяние.



Таухийд – единобожие.



Тахажуд – нощната молитва.



Ташахуд – засвидетелстване (мн.ч.).



Улама – Учените мюсюлмани.



Умма – общността на мюсюлманите.



‘Уду/ абдест – обмиване при малка нечистота, което се изисква преди зивършване на някои действия на служене – молитва например.



Фажр – зазоряване.



Фард – строго задължение, неизпълнението на което е грях.



Фатуа – юридическо мнение относно Ислямския закон.



Фикх – ислямската юриспруденция.



Фитна – превежда се като гражданска борба, война размирица, страдание, изкушение, изпитание, сатанинско дело...



Хадж – предписано поклонение в Мекка в определен период от време. Всеки мюсюлманин, който има възможност, е длъжен да извърши това поклоничество поне веднъж в живота си.



Хадис – думата в литературен превод означава „казване“ и се отнася до изказването на някого. Обикновено, тя се отнася до събрани и записани думи и дела на Пророк Мухаммад с.а.с., които служат като обяснение на думите на Корана. Някои от най-известните събирачи на хадиси, са Бухари, Муслим, Имам Абу Дауд, Имам ан-Нисаи, Имам Ибн Маджа, Имам ат-Тирмиди.



Хадис-кудси – свещен хадис.



Хаид (хаиз) – месечен период на жената.



Халал – нещо законно или разрешено в Исляма.



Халифа – религиозен и политически лидер на общността на мюсюлманите.



Харам – нещо незаконно или неразрешено в Исляма.



Хатим ан-Нубуат – „Последното Пророчество“. В кораничните знамения се споменава, че Пророк Мухаммад с.а.с. е последния Пророк, изпратен като милост за хората, „Печата на Пророците“.



Хора на Писанието – по този начин Бог нарича Юдеите и Християните в Свещения Коран.



Шариа’ – ислямския закон.



Шейтан – Сатана; извора на злото в този свят.



Шейх – мъдър или възрастен човек.



Ширк – съдружаване; мушрик – съдружаващ; мушрикийн – съдружаващи.



Шура – съвет.