Разговор с християнин. Единобожието - това е посланието на Исус и всички пророци

Всяка душа ще вкуси смъртта. После при Нас ще бъдете върнати. (сура Анкабут, 57)

Въпрос:

Защо се отбягва изричането на истината и наричате Исус само Пратеник на Бог, а не син на Бог? Исус е син на Бог и това е истината!!!

Отговор:

Слава на Аллах!  

Благодарим ви, че ни дадохте възможност за коментар и обсъждане на истината, която всички трябва да знаем и да следваме, без значение предишните ни различия в мненията и вярванията. Това става само чрез познаване на истината – имам предвид чрез познаването й и следването й, което ще ни освободи от греховете, както е казано в Библията:

„...и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

Йоан, 8:32[i]

Но нека поспрем за малко и помислим за истината, както е посочено в Библията, независимо от всички изопачения и промени, които са я връхлетели.

Посланието, дадено на Месията а.с. е било да призовава към служене на Единия Бог, Господа на Месията и Господ на световете:

„А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истински Бог и Исуса Христа, Когото Си изпратил на земята“.

Йоан, 17:3

„И някой си началник го попита и каза: „Благи учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“

А Исус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог“.

Лука, 18:18-19

„Тогава като го възведе (на една планина) на високо и му показа всички царства на вселената, в един миг време, дяволът му рече:

„На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена и аз я давам комуто ща), –

И тъй, ако ми се поклониш (т.е ако ми служиш – бел. Пр.) – всичко ще бъде твое“.

А Исус в отговор му каза:

„Писано е: „На Господа твоя Бог да се кланяш и само Нему да служиш“.

Лука, 4:5-8

Вярата в служенето на Единия Бог, освен Когото няма друг бог, е най-великото учение, дадено на Месията и най-великото учение, дадено на Пророците.

„А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита го: „Коя заповед е първа от всички?“

Исус отговори: „Първата е: „Слушай Израилю, Господа нашия Бог е един Господ.

И да възлюбиш Господа с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“.

А ето и втората (подобна на нея) заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тия няма“.

И книжникът му рече: „Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един и няма друг освен Него;

И да Го люби човек от все сърдце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви“.

И Исус като видя, че отговори разумно, рече му: „Не си надалеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да му задава въпроси“,

Марк,12:28-34

Но не трябва да мислите, че този съвет е даден на Исраил или само на неговите хора. По-скоро това е основата на учението на всички Пророци.Същия съвет присъства в евангелието на Матея, с подобни думи, след които е казано:

„На тия две заповеди стоят целия закон и пророците“.

Матея, 22:40  

Вярата в единосъщието на Бог е истинското послание на Пророците. Аллах е казал (превод на значението):

„И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: „Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!“

[ал-Анбийа’, 21:25] 

Това е основното послание, към което Месията е призовавал хората и ги е предупреждавал срещу несъблюдаването или отричането му. Аллах е казал (превод на значението):

 „Бяха неверници онези, които рекоха: „Аллах, това е Месията, синът на Мариам.“ А Месията рече: „О, синове на Исраил, служете на Аллах ­ моя Господ и вашия Господ! За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.“

[ал-Маида, 5:72] 

Това е основния принцип, за който има съгласие. Аллах е казал (превод на значението):

 „Кажи [О Мухаммад]: „О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас ­ да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!“ А отвърнат ли се, кажете: „Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!“

[Аал ‘Имран, 3:64] 

Това е чуждо на християнските вярвания, това е безполезен опит за съгласуване на вярата в единосъщието на Бог – което е посланието, донесено от Пратениците и което е ясно заявено в тяхната Библия и потвърдено в Тората – с вярата в Троицата.

В Американска Енциклопедия се казва:

Вярата в Единия Бог – като теологично движение – започва в ранните етапи на историята и предшествува вярата в троица с много десетилетия. Християнството е произлязло от Юдаизма, а основата на юдейската вяра е това, че Бог Е Един.

Пътя, който води от Йерусалим (дома на първите последователи на Христос) до Никея (където е решено през 325 г. сл. Хр., че Хрисос е бог по своята същност), трудно може да се опише като правия път.

Доктрината за троица, която била утвърдена през четвърти век след Христа, не носи никакви прилики с истинското учение на Исус, по отношение на природата на Бог. Тя е точно обратното, противоречие, отклонение от учението. И в последстиве се е развило в противоборство на вярата в Единия Бог...(27/294).

Можете да се запознаете с гледните точки на християни, които вярват в Единия Бог в същата Американска Енциклопедия, 27/ 300-301.

Трудно е да се обясни, така че не е чудно, че никога не сте успели да го обясните, но за нас е странно, че вярвате в нещо, което е невъзможно да се разбере, освен ако не измамим самите себе си и да кажем, че това обяснение ще дойде в Съдния Ден:

„Разбираме толкова, колкото позволява нашия ум и се надяваме, че това, което сме разбрали ще се проясни в бъдеще, когато булото от всяко нещо на земята и небесата ще падне. Но засега степента на разбиране ни е достатъчна!“

Да, истината ще дойде ясна до теб, както е ясна и днес, слава на Аллах, в Деня, в който Аллах ще събере Пратениците Си и ще ги стори свидетели за своите последователи. Аллах е казал (превод на значението):

„А отреклите вярата с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.

Онова, което те изразходват в земния живот, прилича на мразовит вихър, поразил и погубил посева на хора, угнетили себе си. И не Аллах ги е угнетил, а те сами се угнетяват.

О, вярващи, не взимайте доверени приятели, освен измежду вас! [Другите] не ще пропуснат да посеят помежду ви развала, те искат да изпаднете в беда. Омразата се показва от устата им, ала онова, което се таи в гърдите им, е по-голямо. Вече ви разкрихме знаменията, ако сте проумели.

Ето, вие ги обичате, а те не ви обичат. И вярвате в цялото Писание, а те, щом ви срещнат, казват: „Вярваме“, но щом се уединят, хапят си пръстите от яд заради вас. Кажи: „Умрете с яда си!“ Аллах знае съкровеното в сърцата.

Ако ви постигне добрина, тя ги огорчава, а ако ви сполети злина, ликуват за нея. Но ако сте търпеливи и богобоязливи, не ще ви навреди лукавството им с нищо. Аллах обгръща техните дела.

 [ал-Маида, 5:116-120]

Islam Q&A, въпрос № 12628