Достойнство на първите десет дни на месеца Зу-л-Хиджа, от Ибн Джибрин

 

Ал-Бухари е предал от Ибн 'Аббас р.а, че Пророка с.а.с е казал: "Няма дни, в които праведните дела, извършени в тях, да са по-любими на Аллах, от тези дни (десeт дни на зу-л-хиджжа)". Те (сподвижниците) казали: "О, посланико на Аллах, даже джихад по пътя на Аллах?" Той казал: "Даже джихад по пътя на Аллах Всевишния, освен случая, когато човек излиза по пътя (джихад) с душата и имуществото си, а след това не се връща с нищо оттова".

Имам Ахмад е предал от Ибн 'Умар р.а.от пророка Мухаммад с.а.с, ча е казал: "Няма по-велики от дните, в които делата, извършени в тях, са най-любими на Аллах Всевишния, от тези десет дни (зу-л-хиджжа). И увеличете по това време казването на тахлил (ля иляха илля-Ллах), такбир (Аллаху Акбар) и тахмид (ал-хамду ли-Ллах)".

Видове дела през тези десет дни

1: Извършване на хадж и 'умра. И това са най-добрите дела, които могат да бъдат извършени. Тяхното превъзходство се показва от множество хадиси, един от които е казаното от Пророка с.а.с.: "Извършването на 'умра е изкупване на греховете, извършени между тази и предишната 'умра, а наградата за хадж, който Аллах Всевишния е приел, е Рая". (Ал-Бухари и Муслим).

2: Поста през тези дни, толкова, колкото не затруднява много (постещия) и особенно в деня 'Арафа. Без съмнение, поста е едно от най-добрите дела и затова, че Аллах го избрал за Себе си, както е споменато в хадис-кудси: "Поста е за Мен, и Аз ще възнаградя за него. Наистина човек се удържа от желанията си – от храната си и пиенето си заради Мен...". (предаден от Ал-Бухари, Муслим, Малик, Ат-Тирмизи, Ан-Наса'и и Ибн Маджа).

От Абу Са'ид Ал-Худри р.а., че Посланикът на Аллах с.а.с казал: "Раба (на Аллах Всевишния)  не пости и един ден на пътя на Аллах, без Аллах да не отдалечи лицето му от огъня на (разстоянието в път) седемдесет години". (предаден от Ал-Бухари и Муслим).

Муслим е предал от Абу Катада, че Пророка с.а.с. е казал: "Поста в деня 'Арафа се възнаграждава от Аллах с опрощаване на греховете от предходната и следващата година".

3: Такбир (Аллаху Акбар) и зикр (споменаване на Аллах) в тези дни, в съответствие с думите на Аллах в сура Ал-Хадж, ая 28: "...и споменавайте Aллax в определени дни...".

Това изказване се пояснява (от някои учени), като указание именно за тези десет дни и учените считат, че е желателно да се увеличи зикр по това време в съответствие с хадиса от Ибн 'Умар р.а, предаден от Ахмад, в който се казва: "...и увеличете в тези дни казването на тахлил, и такбир, и тахмид".

Ал-Бухари  е поменал за Ибн 'Умар и Абу Хурайра р.а, че "Те двамата ходели из пазара през тези десет дни, казвайки: "Аллаху Акбар", побуждайки хората също да казват тези (думи)".

Исхак е предал от учени таби'ин (поколението от последователи – ученици на сподвижниците), че в тези десет дни повтаряли: "Аллаху Акбар, Аллаху Акбар, Аллаху Акбар, ля иляха илля-Ллах! Уа-Ллаху Акбар, Аллаху Акбар, уа ли-Лляхи-л-хамд".

Желателно е да се възвиси гласа при произнасяна на такбир из пазарите, сградите, улиците, джамиите и други места, в съответствие с думите на Аллах в сура Ал-Хадж, ая 37: "...да възвеличите Aллax за това, че Той ви е извел на правия път...".

Произнасяне на такбир в джама'ат, т.е, казването на такбир в един глас, не е узаконено, защото не се предава от ранните поколения, сподвижниците и тези, които следват пътя им. За човека е Сунна произнасяне на такбир индивидуално. И това правило е приложимо за всеки зикр и ду'а, с изключение на случая, когато човек не знае какво да произнася. В такъв случй той може да повтарят след някого, докато не научи. Също се допуска зикр в различни формулировки на такбир, тахмид и тасбих (Субхана-Ллах), и другите узаконени от Исляма дуа (от Коран и Сунна).

4: Неподчинението е причина за отдалечаване (от Аллах), а в това време повдчинението е причина за приближение (към Аллах) и Неговата любов. В хадис от Абу Хурайра р.а, се  съобщава, че пророк Мухаммад с.а.с е казал: "Наистина Аллах има гира (чест, изключителност и гняв за нарушаване на границите Му), и гайра на Аллах се предизвиква, когато човек прави това, което Аллах е забранил". (предаден от Ал-Бухари и Муслим).

5: Извършването на много допълнителни (наафил) 'ибадат, като молитви, садака, джихад, четене на Коран, повеляване на одобряваното и възбраняване на порицаваното и пр. Наистина наградата за тези дела се умножава в тези дни.

6: В тези дни са узаконени ат-такбир Ал-мутляк (без ограничение за определено време или форма) по всяко време на нощта и деня до времето на молитвата 'Ид. Узаконен е ат-такбир Ал-мукаййид (ограничен в определено време и извършвано в особена форма), извършва се след фард молитвите, които се правят с джама'ат. Започва с изгрева (фаджр) в деня 'Арафа (9-и ду-л-хиджжа) за този човек, който не извършва хадж, и от обеда (духр) на деня на жертвоприношението (10-и ду-л-хиджжа) за тези, които са в хадж. И продължава до салат ал-'аср на последния от дните Ташрик (13-и ду-л-хиджжа).

7: Жертвоприношението също е узаконено в деня на жертвоприношението (10-и) и дните Ташрик (11, 12 и 13-и). Това е Сунна от Ибрахим а.с. от времето, когато Аллах изкупил неговия син от голяма жертва. Достоверно се предава, че Пророк с.а.с е принесъл в жертва два рогати овена, черен и бял, и че ги е заклал собственоръчно, споменавайки името на Аллах (бисми-Ллях), произнасяйки такбир, и бил сложил крака си върху врата им (когато ги колел). (Ал-Бухари и Муслим).

8: Муслим и други са предали от Умм Салама р.а, че Пророк Мухаммад с.а.с.е казал: "Ако видите хилял (новата луна) на зу-л-хиджжа, и който от вас иска да направи жертвоприношение, той не трябва да реже (нищо) от косите и ноктите си". В едно повествование той  е казал: "...тогава той не трябва да маха (реже) нищо от косите и от ноктите си, докато не принесе жертва". Възможно е това да е заради уподобяване на тези, които принасят жертвено животно (в хадж). Както е казал Аллах: „И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си!“

Очевидното значение на тази забрана е това, че се отнася до този, който принася жертва, и не се отнася до неговите жена или деца, ако не се принася индивидуална жертва за някой от тях. Няма забрана за миене на главата или ресането й, дори и да паднат косми.

9: На мюсюлманина е предписано да положи всички усилия, за да направи молитвата 'Ид на което и да е място, на което тя се извършва и да присътства на хутбата. 'Ид (празника) е ден на благодарност и извършване на праведни дела. Затова човек не трябва да го прави ден на горделивост и тщеславие (т.е. организирване на празненства подобни на празниците на неверниците). Не трябва да го прави време на непокорност и възвеличаване на забранените неща, като музика и пеене, развлечения, спиртни напитки и пр. – т.е. тези неща, които могат да премахнат всички добри дела, извършени от него през десетте дни.

10: Гореспоменатото е достатъчно, за да може всеки мюсюлманин, мъж или жена, да се възползва от преимуществото на тези дни, да се подчини на Аллах, да Го споменава, да Му благодари, да изпълнява предписаното и да се отдалечи от забраненото. Трябва да се постарае да извлече всички изгоди от този период, за да достигне доволството на своя Господ.

Наистина Аллах Всевишния е Този, Който дарява успех, и Той наставлява по правия път. И мир и благослов от Аллах на Мухаммад и неговото семейство и сподвижниците!

Шейх Ибн Джибрин