България и неприязънта към турското

Назначаването на българина от турски произход Орхан Исмаилов за заместник-министър на отбраната предизвика сериозни трусове във второто правителство на Борисов, след като националистическата формация „Патриотичен фронт“ почти ултимативно заплаши кабинета с оттегляне на своята ключова парламентарна подкрепа. Това се случи само ден след като в Румъния за президент на страната бе избран етническият германец Клаус Йоханис, който освен държавен глава, по конституция е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Казано иначе: докато румънците нямат и капка съмнение в лоялността на своя сънародник от германски произход, българският гражданин Орхан Исмаилов е за местните националисти „турски агент“, а назначаването му във военното ведомство е равносилно на „национално предателство“ и „гавра с българския народ“.

Прочетете целият материал ТУК, DW

Историята на Пророк Худ а.с.

От Aisha Stacey, публикувано в Оnislam

Худ принадлежал към древна цивилизация, позната с името Аад. Смята се, че столицата се е казвала Убар.  

Много хора се изненадват, когато разберат, че Мюсюлманите вярват в повечето библейски Пророци, познати в Юдейската и Християнската традиции.

Ной, Авраам, Мойсей и Исус са сред тях, като имената им са на страниците на Корана.

Вярата в Божиите пророци и низпосланите Книги, са два от стълбовете на Исляма, като Мюсюлманите приемат Тората и Инджила на Пророк Исус мир нему.

Но ние имаме своите основания да смятаме, че тези книги са претърпяли множество промени. Затова в ден днешен Мюсюлманите вярват само в Корана и потвърдените хадиси на Пророк Мухаммад с.а.с.

Според The International Standard Bible Encyclopedia, във Вехтия Завет е направена препратка към потомък на Ной на име Евер. В някои предания е наричан Ибър (Heber) и е познат като родоначалникът на Иврита (еврейския език).

В Исляма е познат под името Худ и е един от Арабските пророци, като Салих, Шухайб и Мухаммад.  

Известният Ислямски учен от 14-ти век Ибн Касир предава, че Ибн Джарир е потвърдил, че Худ е потомък на Ной. 

Изпратен от Бог при братята си, Пророк Худ разпространява посланието, че Бог е Един и да се служи единствено на Него. Това е същото известие, предавано от всички Божии Пророци. В Корана се казва, че Худ е казал на хората си:  

 {…И при адитите брат им Худ...Рече: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Вие само лъжете.} (Худ, 11:50)

Худ принадлежал към древна цивилизация, позната с името Aaд, a главния град се смята, че се наричал Убар. В Корана е известен под името Ирaм. Aaд са живели на ветровити хълмове между Оман и Йемен. Хората са строяли високи кули и така този район става известен като земя на хиляди стълбове.

Тази цивилизация не приличала на никоя друга. Бог благословил Aaд и хората му - дал им плодородна земя и изобилие от прехрана, много деца, селскостопански животни и досъпни водни ресурси. Самите хора са описвани като високи, силни и добре сложени. 

В много отношения Aaд прилича и напомня на много от днешните богати общества. Имали излишък от богатство  и гордост, арогантни хора, които не били доволни от задоволяването на основните си нужди.
Започнали да строят кули и жилища, само за да покажат с какви богатства разполагат. Натрупали земни притежания сякаш щели да живеят вечно.  

Водачите и управниците на Aaд били властни тирани, богатствата им не ги направило спокойни, както се случва понякога, а те ставали по-властни и твърди.

Сатаната бил сред тях и направил делата им да изглеждат нормални в очите им. Тяхната надменност и горделивост нараствали и служенето на идоли се разпространило.

Пророк Худ също бил силен човек, но използвал силата си да се противопоставя на проблемите, възникващи в обществото на Аад. Но съгражданите му не обичали Худ да им посочва грешките, били твърде горделиви да слушат. Но Худ настоявал да ги насочва по правия път. Той казвал:  

{О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбави сила към вашата сила! И не се отмятайте, престъпвайки!”} (11:52) 

Худ се опитвал да им обясни, че искането на прошка от Бог за непокорството, ината и арогантността, само ще увеличи богатството и имането им. 
Бог, казвал той, ще възнагради покаянието ви с обилен дъжд и ще увеличи силата ви, като ви направи най-силни сред съществуващите нации.

Богатите и високомерни хора на Aaд спорили с Худ за Съдния ден. Тя вярвали, че след смъртта телата се превръщат в прах, която вятърът разнася. Хората на Aaд, като повечето съвременни хора вярвали, че целта на живота е да се трупа и умножава богатството и влиянието.

Худ искал да ги накара да се изправят срещу реалността на живота си и да разберат, че са далеч от Единия Бог, но тяхната надменност и гордост надделяли и те го обявили за луд. Чудили се как един човек, който яде и пие като тях, има толкова различна гледна точка за живота.

{Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и никога не ще бъдем възкресени. Този е само един мъж, който измисля лъжа за Аллах, и никога не ще му повярваме.”} (23:37-8)

След това хората на Aaд погледнали Худ и казали:

{...Ще кажем само, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” }(11:54)

Худ се обърнал към Бог и се отказал от хората си. Знаел, че Божието наказание ще е бързо и тежко. 
Неочаквана суша обхванала плодородната доскоро земя. Хората гледали небето и търсели знаци за дъжд. Наказанието било ясно, но хората на Aaд се подигравали и осмивали Худ.
Един съдбовен ден времето се променило. Огнената жега се обърнала в хапещ студ, а вятърът силно завил. Свирепият вятър се усилвал с всеки следващ ден. 

Бурята бушувала повече от седмица и разкъсала палатки и разрушила жилища.
Ибн Касир разказва в книгата си, че яростната буря не спряла, докато целия регион - преди тучен и зелен, не се превърнал в руини и погълнат от пустинните пясъци. 

Само Худ и малка група последователи били спасени. Всички те мигрирали към района на Хадрамут, днешен Йемен.

ОАЕ са публикували списък с организациите, приети за терористични

Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) одобри в събота, 15-ти ноември, списък на т.нар. терористични организации. 

Списъкът включва доста Мюсюлмански организации в различни държави по света, включително Швеция, Норвегия, Дания, Белгия, Германия, САЩ и др., както и десни организации.

А ето и списъкът, публикуван от официалната новинарска агенция на Емирствата (WAM):

:: Мюсюлманско братство в ОАЕ

:: ал-Ислах (или Да'уат ал-Ислах).

:: Фатах ал-Ислам (Ливан).

:: Associazione Musulmani Italiani (Асоциация на Италианските Мюсюлмани).

:: Khalaya Al-Jihad Al-Emirati (Ядро на джихадистите от Емирствата).

:: Osbat al-Ansar (Лигата на последователите) в Ливан.

:: Финландска Ислямска Асоциация (Suomen Islam-seurakunta).

:: Организация Алкарама.

:: Aл-Кайда в земите на Ислямския Магриб (AQIM или Tanzim al-Qa'idah fi Bilad al-Maghrib al-Islami).

:: Мюсюлманска Шведска Асоциация (Sveriges muslimska forbund, SMF)

:: Hizb al-Ummah (Партия на Уммата или НАционална Партия) в страните от Залива и в Арабските страни

:: Ansar al-Sharia в Либия (ASL, Поддръжници на Ислямски закон).

:: Det Islamske Forbundet i Norge (Ислямска Асоциация в Норвегия).

:: Ал-Кайда.

:: Ansar al-Sharia в Тунис (AST, Поддръжници на Шария).

:: Ислямско Подпомагане Великобритания.

:: Да'иш (ISIL, ИД).

:: Harakat al-Shabaab al-Mujahideen (HSM) в Сомалия (Младежко движение на Муджахидините)

:: The Cordoba Foundation (TCF).

:: Ал-Кайда на Арабския полуостров (AQAP).

:: Боко Харам ( Jama'atu Ahlis Sunna Lidda'Awati Wal-Jihad) в Нигерия.

:: Световна ИСлямска организация за подпомагане (Islamic Relief Worldwide (IRW) към   Световното Мюсюлманско Братство.

:: Jama'at Ansar al-Shari'a (Поддръжници на Шария) в Йемен.

:: Al-Mourabitoun (Бдящите) група в Мали.

:: Tehrik-i-Taliban Pakistan (Taлибанско движение в Пакистан).

:: Мюсюлманско братство (MB) - организация и групи.

:: Ansar al-Dine (Защитници на вярата) движение в Мали.

:: Abu Dhar al-Ghifari Battalion в Сирия.

:: Jama'a Islamia в Египет (AKA al-Gama'at al-Islamiyya, Ислямската група, IG).

:: The Haqqani Network в Пакистан.

:: Al-Tawheed Brigade (Бригадите на Монотеизма) в Сирия.

:: Ansar Bait al-Maqdis (ABM, Защитници на Свещения Дом или Йерусалим) и отбелязвана сега, като Wilayat Sinai (Провинция или държава в Синай).

:: Lashkar-e-Taiba (Войниците или Армията на Чистотата, или на Праведниците).

:: Al-Tawhid wal-Eman battalion (Батальон на Монотеизма) в Сирия.

:: Ajnad Misr (Войници на Египет)

:: Източни Туркистанско Ислямско Движение в Пакистан (ETIM), AKA Туркистанска ИСлямска партия (TIP), Туркистанско Ислямско Движение (TIM).

:: Katibat al-Khadra in Syria (Зеленият Батальон).

:: Majlis Shura al-Mujahideen Fi Aknaf Bayt al-Maqdis (Съвет на Муджахидините в Околностите на Йерусалим или MSC).

:: Jaish-e-Mohammed (Армията на Мухаммад).

:: Abu Bakr Al Siddiq Brigade (Бригадите на Абу Бакр ас-Сидик) в Сирия.

:: The Houthi Movement в Йемен.

:: Jaish-e-Mohammed (Армията на Мухаммад) в Пакистан и Индия

:: Talha Ibn 'Ubaid-Allah Compnay (Общество на Талха Ибн 'Убайд-Аллах).

:: Hezbollah al-Hijaz в Саудитска Арабия.

:: Al Mujahideen Al Honoud в Кашмир/Индия (Индийските Муджахидини, IM).

:: Al Sarim Al Battar Brigade - Сирия.

:: Hezbollah in the Gulf Cooperation Council.

::  Ислямско Емирство в Кавказ (Кавказко Емирство или Кавказ и Чеченски джихадисти).

:: The Abdullah bin Mubarak Brigade (Бригадите на Абдуллах бин Мубарак) в Сирия.

:: ал-Кайда в Иран.

:: Ислямско Движение в Узбекистан (IMU).

:: Qawafil al-Shuhada (Керван на мъчениците).

:: The Badr Organisation (Организацията Бадр) в Иран.

:: Abu Sayyaf Organisation (Организацията на Абу Саййаф) във Филипините.

:: Abu Omar Brigade (Бригадите на Абу Умар) в Сирия.

:: Asa'ib Ahl al-Haq in Iraq (Лигата на Праведните).

:: Council on American-Islamic Relations  (CAIR) - Съвет за Американско-Ислямски връзки

:: Ahrar Shammar Brigade в Сирия (Бригадите на свобдните от племето на Шаммар).

:: Hezbollah Brigades (Бригадите Хизбуллах) в Ирак.

:: Организацията CANVAS в Белград, Сърбия.

:: The Sarya al-Jabal Brigade в Сирия.

:: Liwa Abu al-Fadl al-Abbas в Сирия.

:: The Muslim American Society (MAS) - Мюсюманско Американско Общество.

:: Al Shahba' Brigadeв Сирия.

:: Liwa al-Youm al-Maw'oud (Бригади на Съдния ден) в Ирак.

:: International Union of Muslim Scholars (IUMS).

:: Al Ka'kaa' Brigade в Сирия.

:: Liwa Ammar bin Yasser (Ammar bin Yasser Brigade).

::  Ansar al-Islam в Ирак.

:: Federation of Islamic Organisations in Europe.

:: Sufyan Al Thawri Brigade.

:: Ansar al-Islam Group в Ирак (Partisans of Islam).

:: Union of Islamic Organisations of France (L'Union des Organisations Islamiques de France, UOIF).

:: Ebad ar-Rahman Brigade (Brigade of Soldiers of Allah) в Сирия.

:: Jabhat al-Nusra (Al-Nusra Front) в Сирия.

:: Мюсюлманска Асоциация в Британия (MAB).

:: Omar Ibn al-Khattab Battalion в Сирия.

:: Harakat Ahrar ash-Sham Al Islami (Ислямско движение на свободните мъже в Леванта).

:: Исламско Общество в Германия (Islamische Gemeinschaft Deutschland).

:: Al-Shayma' Battaltion в Сирия.

:: Jaysh al-Islam в Палестина (Армия на ИСляма в Палестина)

:: Ислямско общество в Дания (Det Islamiske Trossamfund, DIT).

:: Katibat al-Haqq (Бригади на Праведните).

::  The Abdullah Azzam Brigades.

:: Лига на Мюсюлманите в Белгия (La Ligue des Musulmans de Belgique, LMB)

източник

Първата джамия в Турция, проектирана от жена

Source: http://ilmfeed.com/

Джамията Шакирин е много красива и е първата джамия в Турция, проектирана от жена. 

Намира се в Истанбул и съчетава съвременния с традиционния Османски дизайн.

Джамията, която побира 500 богомолци, е дело на интериорния дизайнер Зейнеп Фадиллиоглу (Zeynep Fadıllıoğlu), която заедно с други жени-дизайнери е популярна с проектите си на магазини, ресторанти, луксозни хотели, получили международно признание.

.

Красиво е и през нощта

Направете само стъпка навътре и сякаш ще сте направили стъпка в бъдещето…

Михрабът е модернистичен, но изпълнява религиозните си функции и е изцяло в стила на джамията

Златният михраб е сякаш от футуристичен филм

Полилеят изобразява Нур

Помещението за жените е просторно и спокойно

Стените са декорирани с цитати от Корана и имената на Аллах сут

Както традиционните Османски джамии, на тавана са изобразени имената на Аллах сут, Пророк Мухаммад с.а.с. и сподвижниците

Тежките преживявания, които ме доведоха до Хиджаба

За мен е удоволствие да споделя историята си и се моля Аллах да благослови всяка сестра по невероятен начин и се моля Той да ни напътва по правия път, да Го възхваляваме и да Му служим, независимо от трудностите на дунийа. Амин 





Приех Исляма на 8-ми март 2014

Преди никога и не бях помисляла, че ще стана Мюсюлманка. Израснала съм в строго Християнско семейство и бях доста ангажирана с църквата. Като Християнка бях страстно вярваща, но имах много въпроси, които оставаха без отговор. Обикновено ме беше страх да питам и така и приемах сляпо Християнството.

Преди около две години, за мое нещастие, имах много тежко превивяване, което ме накара да намразя Исляма. Бях на грешното място с грешните хора и бях изнасилена от мъж, който преди това твърдеше, че е Мюсюлманин. 

Нямах познания за Исляма освен онова, което чувах от медиите и придобих постоянен страх и параноя от всички Мюсюлмани. Състоянието ми се влошаваше и забелязах, че онази омраза, която изпитвах, се беше загнездила в сърцето ми и ме караше да мразя все повече и повече. Чувствах се предадена, сякаш някой е откраднал от мен нещо много ценно, което исках да защитя. Самочувствието ми падна до дъното. Тази болест опетни сърцето ми за две години и макар че ме притесняваше много, защото чувствах, че не е правилно, аз се оставях на състоянието си. Обвинявах всички Мюсюлмани заради престъплението на един мъж - това нормално ли е?! 

Една нощ, когато се прибрах у дома, паднах на земята, обляна в сълзи, обвита от срам, но и с надежда, викнах към Бог: "О Господи! Не мога да нося това бреме до края на живота си! Знам, че е нечестно да съдя всички заради престъплението на един! Затова, моля те, Господи, покажи ми красотата, вместо калта, моля те! И те моля да ми простиш и да ми помогнеш да му простя. О Господи...обърни сърцето ми...Моля те...Господи...”

Скоро след тази нощ се вгледах в Исляма - нямах идея откъде да започна, защото и не знаех нищо за тази религия. Така че по-скоро от любопитство четях и се заинтересувах защо жените носят Хиджаб и както представлява той. Открих, че тази "ужасна религия" не беше това, което си мислех. И така разбрах, че жените се покриват по различни причини - моята интерпретация за Хиджаба беше, че жените го носят, за да не се съди за тях по тялото, а по интелекта и характера им. Те не искат на тях да се гледа, като на парче месо, а като на хора. Покриват се, за да защитят красотата си за Аллах, за себе си и за съпрузите си. Също така забелязах, че правейки това, те запазват себе си и мъжете наоколо от грехове. Нямах думи и не можех да повярвам, че и аз имах същото мнение, дори за нещо малко, като това.

Като Християнка не вярвах, че Исус е Бог и отново бях стъписана, когато открих същото виждане в Исляма. Разбрах, че те вярват в служенето на Един Бог, а не в творенията на Бога. Този факт силно ме заинтригува и аз станах още по-любопитна. В крайна сметка много заблуди, които имах за Исляма, се изчистиха и лека-полека заобичах тази религия. 

Смирих се и помолих Бог за напътствие, защото съм изгубена, исках да намеря правия път. 

След около две седмици от любопитство влязох в местната джамия и същия ден казах и Шахадата, La illaha ill Allah Muhammadur Rasool Allah (Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов Пратеник).

Семица, след като приех Исляма, реших да нося Хиджаб

Носенето на Хиджаб е Джихад (усилие по пътя на АЛлах) със себе си. Много хора ме коментират - повечето бяха шокирани и не разбираха причините. Някои момичета от Християнската църква, които твърдяха, че са ми приятелки, се опитаха да ме накарат да се чувствам засрамена, защото знаеха, че ще стана ролеви модел за други момичета в църквата. Хвърляха ми мръсни погледи и страняха от мен. Други съученички се събираха в кръг около мен и сочейки ме, ми се смееха. А трети пък ми казваха в лицето, че това, което правя, е обидно и трябва да сваля Хиджба. 

В продължение на няколко месеца бях много самотна и никой не одобри избора ми да стана Мюсюлманка. Дори се стигна до коментари от учителя ми в клас: "Кой изобщо би избрал да стане Мюсюлманин, след като знае стереотипите за това и всичко останало?!" Друг учител не направи нищо, когато момче от класа ми по Английски ме нарече терористка. Но училището беше едната страна.

Семейството ми беше другата...За пръв път досега майка ми не знаеше какво да мисли. Беше шокирана и объркана...Тогава осъзнах, че не бях единствената, която е имала заблуди. Бавно, но сигурно, майка ми прие и свикна с всички промени и сега, слава на Бога, тя ги прие. Аллаху Акбар (Аллах е най-велик!)

Вече имам много нови приятели и съм щастлива, колкото не съм била досега в живота си. Все още се сблъсквам с някои странни погледи и коментари за Хиджаба си. но се научих да вървя спокойно с шала на главата си. Знам, че вместо да следвам земните си желания и чувства, аз се харесвам на АЛлах субханаху уа Та'ала и това е от значение за мен. 

Алхамдулиллах (слава на Бог) за Исляма и алхамдулиллах за всичко, което ми се случи. Чрез Исляма се научих да прощавам и ако не беше този мой мъчителен опит, нямаше да стана Мюсюлманка днес. Така че - алхадмулиллах за всичко.

Джазак Аллах хаир! Благодаря ви, че прочетохте историята ми и помнете! Никога не губете надежда и се молете на АЛлах! Аллах е този, който прави чудесата, който изпълнява желания. Той е ар-Рахмаан! 

Историята е на Jade Walker от Канада, написана и публикувана в World hijab day, February 1st

#Worldhijabday - Световен ден на хиджаба, една история

Салаам, казвам се Маах-Нур и съм на 16 години, живея в Англия. Започнах да нося Хиджаба си преди около 2 месеца. Досега си казвах, че ще го направя, когато съм напълно готова, но после разбрах, че всъщност това си е задължение. Например ако утре умра или пък сега, след секунда - какво, тогава, ще кажа на Аллах? Нещо като: "О, аз още не бях готова да си нося хиджаба..." 

Ами не, това не е извинение. Ние сме длъжни да носим хиджаба си поради определени причини. Сигурна съм, че всички ги знаете.
Друго нещо, поради което започнах да нося Хиджаба си беше, че се чувствах комфортно сред хората - познати или непознати. Да, от време на време си мисля: "Какво би станало, ако открия косата си…не искам да нося шал”, но тогава пък си спомням, как всъщност искам да го нося и заради Кого го нося. 

Така че, хей, хора, надявам се, че всичко, което написах, би помогнало на някого :)“

Местонахождение: Оксфорд, Англия


Източник и възможност да качите собствената си история на кратко - http://worldhijabday.com/submit-story/

Ал-Хусейн ибн 'Али

Ал-Хусейн ибн 'Али е роден през януари 626 г. Хр. в Медина и умира на 10.10.680 г. Хр в Кербала, Ирак. Ал-Хусейн е внук на Пророк Мухаммад с.а.с. и син на 'Али, 4-ти Ислямски халиф и дъщерята на Мухаммад - Фатима. 
Ал-Хусейн е шиитски герой и е възприет от тях за 3-ти Имам - след 'Али и по-големия брат на Хусейн - Хасан. 
След убийството на баща им 'Али, Хасан и Хусейн неохотно заживяват под властта на първия Умаядски халиф - Муауиа, от когото получават пенсия. 
Въпреки това Хусейн отказва да признае легитимността на сина и наследника на Муауиа  - Язид (април 680 г. Хр). Хусейн бива поканен от градските старейшини на Куфа - град с преобладаващи Шиитско мнозинство - да поведе въстанието срещу Умаядите. След като получава някои благоприятни известия, той тръгва за Куфа заедно с малка група последователи и роднини. Според някои предания Хусейн среща по пътя си поета ал-Фараздак и му казва, че сърцата на Иракчаните са с него, но мечовете им са с Умаядите.  
От името на Халифа, управителят на Ирак изпраща 4000 войника да арестуват Хусейн и малката група, която го съпровожда и ги обграждат близо до бреговете на Ефрат (октомври 680). Когато Хусейн отказва да се предаде, той и съпровождащите го биват убити, а главата на Хусейн е изпратена на Язид в Дамаск (дн. Сирия).
В памет на мъченичеството на Хусейн Шиитите отбелязват първите 10 дни на месец Мухаррам, като дни за оплакване. Отмъщението за смъртта му е превърнато в лозунг и подпомага подкопаването устоите на Умаядския халифат и дава тласък на възхода на шиитско движение. 

Подробности от живота на Хусейн са обвити в последващите легенди за него и мъченическата му смърт.

Но особено последните му действия показват, че е бил вдъхновен от определена вяра и идеология - да създаде управление, което ще възстанови истинската Ислямска система на управление за разлика от онова, което счита за несправедливо управление на Умаядите.

Източник Енциклопедия Британика

Ибн Тайимийа за мъченичеството на ал-Хусейн

Ибн Тайимийа (поч. 1328) за мъченичеството на ал-Хусейн (поч. 680)

Въпреки някои спорни позиции на Ибн Тайимийа  за случилото се в Кербала, като омаловажаване пряката вина на Язид за убийствата, той има две изключително интересни изявления, които заслужават вниманието ни, тъй като отразяват възгледа за това, че Кербала е трагедия с огромни размери, обратно на съвременните твърдения на някои Сунитски учени, че клането е само незначителен, макар и трагичен исторически инцидент:

“Няма съмнение в това, че ал-Хусейн ибн 'Али и част от семейството му са убити несправедливо. Убийството на ал-Хусейн е една от най-големите катастрофи в историята. Това убийство, както и това на Усман, са от основните причини за сблъсък и кръвопролития в Мюсюлманската умма. Наистина убийците са сред най-презряните същества пред Аллах.” (Majmū‘ al-Fatāwa 3: 411).

На друго място в същата колекция Ибн Тайимийа възкликва: 

“Колкото до тези, убили ал-Хусейн или спомогнали в това, както и одобряващите, проклятието на Аллах (la’n), на ангелите и на всички хора да тегне над тях.” (Majmū‘ al-Fatāwa 4: 487)

Имам рита топка с 80 деца

Теолог с диплома от Саудитска Арабия и имам в централната джамия в Рудозем е президент на футболния клуб в града. Покрай молитвите Хайри Шерифов успява и да тренира с местните футболисти. 

“Нестандартно е, но религиозните ми ангажименти не пречат да съм на стадиона. Напротив, религията дори поощрява участие в дейности, полезни за обществото”, казва брадатият президент.

“Брадата е “сунна” и означава пример от Пратеника”, вметва 37-годишният теолог. Според него носенето на бради и забрадки е част от вярата и не пречи никому. Само за брадата в Корана имало 15 изказвания. Самият Шерифов не носел голяма брада, защото в свещената книга не се описва дължината ѝ.

С футбола се заема малко след като завършва Ислямския университет в Медина. Главното мюфтийство организирало през 2008 г. курсове по изучаване на Корана в Рудозем.

 “Преподавах на децата и от дума на дума стана въпрос, че на 5-6 момчета им се играе футбол, но няма къде. Така започнахме да ритаме пред джамията на асфалта. Поисках момчетата да се включат към съществуващия клуб “Горубсо” в града. Оказа се обаче, че той има големи финансови проблеми, дългове и неизяснени взаимоотношения с предприятието”, разказва имамът. 

Покрай тренировките обаче ангажиментът към децата нараствал и се наложило да регистрират нов клуб. Нарекли го ФК “Палас” - както се е наричал Рудозем до 1934 г. Сега клубът е член на БФС и притежава всички права като “Левски” и ЦСКА например. 
Отборът играе в областните и зоналните турнири, където участват клубове от Пловдив, Смолян, Пазарджик, Кърджали и Хасково. Заради добрите разултати почти на всеки мач трибуните в миньорското градче са пълни. 

Миналата година ФК “Палас” бе трети в зона “Пловдив” и първи на областно ниво. Двама местни таланти - Ерик Смилянов и Йоан Парев, са привлечени да тренират в юношески формации в елитни клубове в страната. Други две момчета играят в аматьорски клубове в Турция. 

“В Рудозем тренират най-много деца, повече дори от Смолян. ФК “Палас” е най-прогресивно развиващият се отбор в областта. Дали президентът им е имам, или поп 
- какъвто и да е, за нас няма значение, при условие че имат съдебна регистрация и покриват изискванията на футболната федерация. В клуба работят с хъс и любов. Към техни играчи има интерес от редица елитни формации”, казва председателят на областния съвет на БФС Георги Чешмеджиев. 

Според човека на Боби Михайлов Шерифов е може би единственият имам, който е шеф на клуб, в Европа. 

В клуба играят над 80 деца - родени от 1996 до 2006 г. Заради интензивните тренировки 3 пъти в седмицата в Рудозем идват деца и от други селища. В началото на учебната година например 5 момчета от Ардино и гоцеделчевските села Лъжница и Брезница живеят вече на квартира в Рудозем, за да играят футбол. 

Това са 16-годишният Матиас Еминов, Ибрахим Селим, на 17 г., 16-годишните Ибрахим Заферов и Хюсеин Мола и Тефик Баки, на 12 г. Те са изцяло на издръжка на родителите си.

Децата поискали да бъдат в местния клуб, след като гледали контроли на отбора в техните райони. Те обясняват, че целта им е да се реализират като футболисти, тъй като и петимата играли в местните клубове в родните си места, но виждали, че условията за тренировки в Рудозем са по-добри.

 “Единствената привилегия, която имат, е, че решихме да ги освободим от месечната такса за тренировки, която е 15 лева. Родителите им са достатъчно натоварени, затова решихме да направим този жест”, казва местният имам. 

Таксите са основен източник за финансирането на дейността на ФК “Палас". Такива не плащат сираците, а наполовина дават деца, които имат братя в отбора, за да не тежи на семейния им бюджет. Издръжката за функционирането на клуба годишно е около 20-25 хил. лв. Дофинансирането е от субсидия от общината в размер на 4-5 хил. лв. годишно и от дарения от местни фирми. 

“Дори и да успеем да влезем във “В” или “Б” група, на този етап не можем да си го позволим финансово, Рудозем е бедна и малка община. Имали сме възможност да играем във “В” група, но не се възползвахме”, признава теологът. 

За пътуванията често им помага общината с микробус. Той обаче побира 12 души. Останалите играчи се качват в личната кола на Шерифов,  за да могат да отидат на мач.
“Има и мюсюлмани, и християни, тук не се делим, живеем в пълно разбирателство”, казва имамът. 

Той учи 30-ина от футболистите и по религиозни въпроси в джамията. Синовете му също тренират футбол и посещават курсовете в джамията. Заради работата с деца извън задълженията му като имам м.г. Главното мюфтийство го определи за Имам на годината. 

Шерифов служи в централната джамия в Рудозем от 2007 г. Учил е в средно религиозно училище в Момчилград, а след това 8 години в Медина. Сега мисли дори да защити докторат в университета в Одрин. Докато чете дебелите религиозни книги, успява да вземе и диплома за футболен треньор по изискванията на БФС.

Хайри е потомствен религиозен деятел в района. Брат му Ислям е имам в Долен Рудозем, а дядо му Тахир е изпълнявал същата длъжност преди това.

 “Моля си се по 5 пъти на ден, ангажиментите в джамията си изпълнявам с помощта на другия имам Вахди Делихусев, който ме замества, когато трябва да се пътува при гостуванията в Южна България”, обяснява Шерифов. 

Имамът, който отглежда 1,7 дка корнишони и 14 дка лешници в близкото село Борски дол, за да издържа семейството си, твърди, че никога не е замесвал клуба с религията.

Автор Валентин Хаджиев

Източник 24 часа