Хадис 35: Събирачите на най-доброто

«من نفـّس عن مؤمن كربة من كرب الدنيا نفـّس الله عنه كربة من كرب يوم القيامة، ومن يسّر على معسر يسّر الله عليه في الدنيا والآخرة، ومن ستر مسلما ستره الله في الدنيا والآخرة، والله في عون العبد ما كان العبد في عون أخيه. ومن سلك طريقا يلتمس فيه علما سهّـل الله له طريقا إلى الجنة. وما اجتمع قوم في بيت من بيوت الله، يتـلون كتاب الله ويتدارسونه بينهم، إلا نزلت عليهم السكينة، وغشيتهم الملائكة، وذكرهم الله فيمن عنده. ومن بطأ به عمله لم يسرعْ به نسبه» — رواه بهذا اللفظ مسلم.

От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който отстрани от вярващия една от мъките на земния живот, Аллах ще отстрани от него една от мъките на Съдния ден. Който облекчи затруднен човек, Аллах ще го облекчи и в земния и в отвъдния живот. Който прикрие мюсюлманин, Аллах ще го прикрие и в земния, и в отвъдния живот. Аллах помага на Своя раб, докато рабът помага на своя брат. Който поеме по път в търсене на знание, Аллах ще улесни за него път към Рая. Всякога, щом група хора се събират в един от домовете на Аллах, за да четат Книгата на Аллах и да я изучават помежду си, над тях се спуска спокойствието, покрива ги милостта, ангелите ги обкръжават и Аллах ги споменава сред онези, които са при Него. Този, когото делата му го забавят, неговият произход няма да го ускори”.
 Хадис, предаден от Муслим с тези думи.

Муслим разказва този хадис в глава “الذكر والدعاء والتوبة والاستغفار” (аз-Зикр уа-д-ду‘ā’ уа-т-тауба уа-л-истигфāр — Споменаването, молитвата, разкаянието и молбата за прошка), раздел “فضل الاجتماع على تلاوة القرآن وعلى الذكر” (Фадлу-л-иджтмā‘ ‘аля тиляуати-л-Корāн уа ‘аля-з-зикри — Предимствата на събирането за четене на Корана и споменаването), номер 2699.

Програма за мюсюлманите през Рамадан

   

Въпрос:

Първо искам да ви поздравя с благословения месец Рамадан, надявам се ,че Аллах ще приеме поста и молитвите от вас и нас. Надявам се, че те ще ни направят по-отговорни да извършваме повече ибадат и да прекарваме времето си за спечелване на повече награди. Моля ви да ми предложите програма за мен и семейството ми, за да можем да прекараме месеца в повече добрини и с повече послушание.

Отговор: Слава на Аллах!

Молим Аллах да приеме добрите ви думи и дела и да помогне  да бъдем по-искрени – наяве и тайно.

Предлагаме ви една програма за този благословен месец:

Деня на мюсюлманина през Рамадан:

Мюсюлманина започва деня си със сухур преди салат ал-Фажр. Сухур се прави в края на нощта.

След това мюсюлманина се подготвя преди адана на салат ал-Фажр – взима си ‘уду в къщи и после отива в джамията преди викането за молитва.

Когато влезе в джамията, прави два рак’а (тахийат ал-масжид – поздрав към джамията). След това сяда и се занимава с правене на дуа, четене на Коран, зикр, докато мюезина призове за молитвата. Повтаря думите на мюезина, а след края на адана казва дуа, предадена от Пророка с.а.с. След това прави два рак’а от установените сунна (рауатиб) молитви, след което продължава с дуа или чете Коран, докато не чуе ‘икама за започването на молитвата. Тогава прави салат ал-Фажр след имама.

След извършването на молитвата, прави зикр, предписани след салам в края на молитвата, а после – ако желае, може да поседи в джамията, докато изгрее слънцето, като прави зикр и чете Коран – това е за предпочитане, защото Пророка с.а.с. обикновено е правел това след салат ал-Фажр.

После – четвърт час след изгрева на слънцето, ако желая, може да направи салат ал-Духа (с минимум два рак’а). Или ако желае, може да ги направи по-късно, когато слънцето е високо – това е по-добро.

После – ако иска, може да поспи, за да се подготви за работа, особено ако съня ще му помогне да бъде по-силен и издръжлив в служенето и работа за средствата за живот, така ще бъде награден за това ин ша Аллах. Хубаво е да следва етикета за съня, предписан в шариа’ – думите и делата.

Когато отиде на работа и дойде часа за салат ал-Зухр, трябва да отиде в джамията навреме, преди адана или веднага след него, за да е готов за молитва. Прави четири рак’а сунна (рауатиб) установена молитва преди Зухр, после може да почете Коран, докато се произнесе ‘икама, следва молитвата в джама’а, след която прави два рак’а от установените сунна молитви за след Зухр.

След молитвата се връща на работа. Ако след нейния край има време до настъпването на салат ал-‘Аср, човек може да си почине, но ако няма много време, а е решил да поспи, има опасност да се успи за молитвата. Затова е по-добре да се занимава с извършване на нещо друго, докато настъпи времето на ‘Аср – може да отиде до магазина да напазарува, или да отиде в джамията след работа и пр.

След ‘Аср, извършена по правилата, може да остане в джамията и да чете Коран, което е благоприятна възможност. Но ако се чувства изморен, трябва да почине, за да може да е отпочинал за молитвата тарауих през нощта.

Преди адана на Магриб, трябва да се е подготвил за разговяването и трябва да извърши това, от което ще има полза – дали ще е четене на Коран, правене на дуа, приятен и полезен разговор с жената и децата.

Едно от най-добрите неща, които могат да се направят, е да се приготви ифтар за постещ или за повече хора – да се занесе храната, да се ораганизира всичко и т.н. Това доставя голяма радост и никой не знае по-добре от този, който я е изпитал.

След ифтар, той отива за молитва в джамията, след която прави два рак’а (установени сунна молитви за след Магриб – рауатиб). Връща се удома си, за да се нахрани, без да преяжда. После е добре да се прекара по най-приятния и подходящ начин вечерта със семейството – четене на книги, или други практични неща, шеги или разрешен разговор, или друго, което ще заинтересува и ще е приятно за семейството, ще ги отдалечи от харам, предлаган по медиите, особено в това време на деня...Стремете се да се отдалечите от харама, страхувайте се от Аллах за стадото си (т.е. семейството), за които ще бъдете питани в Съдния Ден, затова трябва да имате отговор на въпросите.

След това трябва да се приготвите за салат ал-‘Иша, отидете в джамията, четете Коран или слушайте лекциите, които се правят в джамията.

След края на салат ал-’Иша, се правят два рак’а (установени за ‘Иша), след което се моли тарауих след имама – в подчинение, скромност и със съсредоточаване, внимавайки в това, което се рецитира. Не свършвайте преди имама. Пророка с.а.с. е казал: „Който стане (и се моли) с имама, докато той свърши, ще му се запише както ако е прекарал цялата нощ в молитва“. Предаден от Абу Дауд, 1370 и другите. Класифициран като сахих от ал-Албани в Салат ал-Тарауих, стр. 15.

След тарауих можете са правите това, което отговаря на вашите лични възможности, но трябва да внимавате за следното:

Пазете се от харам и от онова, което може да доведе до харам.

Осигурете на вашето семейство това, в което няма харам и не води към него, с мъдрост – като изготвяне на програма за тях, да ги изведете в свободното време на позволени места, да ги пазите от лоши приятели или да спомогнете да имат добри приятели.

Занимавайте се с неща, които имат предимство.

Затова опитайте да лягате навреме, като внимавате за начините на сън, предписани от шариа’ – думи и дела. Ако четете Коран или други целебни книги преди сън, това е нещо добро, особено ако завършите дела за деня на Корана – така че не заспивайте, преди това.

Събудете се преди сухур, за да имате достатъчно време да правите дуа, защото това време – последната третина от нощта – е времето, в което Аллах слиза и Аллах е похвалил всеки, който е потърсил Неговата прошка в това време, като е обещал на този, който Го е повикал, да му отговори и да приеме покаянието на този, който го е направил в това време. Така че не пропускайте тази голяма възможност. 

Петък:

Петък е най-добрия ден от седмицата, така че трябва да имате специална програма за служене през този ден, като обърнете внимание на следното:

Отиване рано за Джуму’а молитва.

Оставане в джамията след салат ал-‘Аср, като се занимавате с четене на Коран и правене на дуа, защото последния час от деня е часа на отговора, когато за дуата има отговор. 

Сторете този ден възможност да завършите някои добри дела, които не сте успели да направите през седмицата – като да завършите седмичния дял от Корана и пр.

Последните десет дни на Рамадан:

Последните десет дни на Рамадан включват Лайлат ал-Кадр, която е по-добра от хиляда месеца. Затова е предписано за човека да направи и’тикаф (уединяване за служене) в джамията, за последните десет дни, както Пророка с.а.с., който го е правел, търсейки Лайлат ал-Кадр. Който може да направи и’тикаф в това време, това е голяма благословия от Аллах.

Който не може да направи и’тикаф в този период, да направи това, което е по силите му.

Ако не може да направи и’тикаф, тогава да опита да прекара нощите в служене – да моли кийам, да чете Коран, да споменава Аллах и да прави дуа. За това може да се подготвя през деня, така че да отпочива през него, за да е бодър през нощта.

Забележка:

Тази програма е само предложение. Всеки може да внесе подобрения или промени, в зависимост от себствените си възможности.

Програмата е в съответствие и със сунната, спазвана от Пророка с.а.с. Така че не значи, че всичко, споменато тук, е задължително, защото са включени много неща, които са сунна и мустахаб.

Най-любимите дела на Аллах са тези, които са постоянни, дори да са малко. От началото на месеца човек прави повече дела на служене, като след това ги намали. Внимавайте и се постарайте да бъдете упорити и постоянни във всички дела, които сте правили през този благословен месец.

Мюсюлманина трябва да се постарае така да организира времето си през Рамадан, че да не изпусне голямата възможност за добри дела. Например, човека да се постарае да купи всичко, от което семейството му има нужда още преди да започне месеца, за да не се занимава после с това, гостуванията при и от приятели трябва да се съобразят така, че да не се пропилее от ценното време за ибадат.

Да се направят повече дела на служене и за приближаване до Аллах през този благословен месец.

Твърдо да се посещава джамията рано преди молитва, да се завърши Книгата на Аллах, редовно да се извършва кийам ал-лайл (тарауих през Рамадан) през този велик месец, да се дава благотворителност от притежаваното.

Да се оползотворят възможностите, които месеца предоставя и за правилно доближаване до Книгата на Аллах, като се спазва следното:

Четете правилно аят. Възможност да се направи това е с помощта на някой, който знае как се чете правилно.Ако нямате възможност, слушайте записи на знаещи четци.

Научете наизуст повече.

Четете тафсир (тълкуване) на аят, особено на аят, чието значение не разбирате – например Тафсир ал-Багауи, Тафсир Ибн Катир и Тафсир ал-Са’ди, или си направете програма за четене на книги по тафсир.

Стремете се да изпълнявате повелите, които четете в Книгата на Аллах.

Молим Аллах да ни подобри в благословения месец Рамадан, да ни помогне да говеем и да отслужваме кийам през целия месец, да приеме всичките актове на служене от нас и да ни прости.

Islam Q&A, превод http://ramadan-imanislam.hit.bg/

Хадис 34: Ислямското братство и правата на мюсюлманина

«لا تحاسدوا، ولا تـناجشوا، ولا تباغضوا، ولا تدابروا، ولا يـبعْ بعضكم على بيْـع بعـض، وكونوا عباد الله إخوانا، المسلم أخو المسلم، لا يظلمه، ولا يخذله، ولا يكذبه، ولا يحقره، التقوى ههنا — ويشير إلى صدره ثلاث مرات — بحسب امرىء من الشرّ أن يحقر أخاه المسلم، كلّ المسلم على المسلم حرام: دمه وماله وعرضه» — رواه مسلم.

От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не си завиждайте, не повишавайте помежду си неправомерно цените на стоките, не се мразете, не си обръщайте гръб, не подбивайте цените помежду си. Бъдете братя, о, раби на Аллах. Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина: не го потиска, не му отказва помощ, не го лъже и не го унижава. Благочестивостта е ето тука — и той посочил гърдите си три пъти —. Достатъчно зло за човека е да унижава своя брат мюсюлманина. Мюсюлманинът изцяло е неприкосновен за друг мюсюлманин: и кръвта му, и имуществото му, и честта му”. — Хадис, предаден от Муслим.

Муслим разказва хадиса в глава “البرّ والصلة” (ал-Бирру уа-с-сила — Праведността и родствените връзки), раздел “تحريم الظنّ والتجسّس والتنافس” (Тахриму-з-занни уа-т-таджассуси уа-т-танāфуси — Забраняването на предполагаемите подозрения, шпионирането и съперничеството), номер 2564.

Значимост на хадиса:

Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не се ограничава само с издигането на лозунга за братство, а го подкрепя с повели и забрани, които го правят истински осезаемо между членовете на мюсюлманското общество. Този хадис включва в себе си много предписания и огромни ползи за постигането на тази благородна ислямска цел и предпазването й от всякакъв недостатък или пропуск, за да не се превърне братството само в дума, която се изговаря от хората или утопия, за която мюсюлманите само си мечтаят, но в реалния си живот не могат да усетят и следа от него. Именно заради това Науауи казва за този хадис в книгата “الأذكار” (ал-Азкāр): “Колко е огромно благото му, колко са много ползите му”.

ХАДИС 9 от книгата на шейх ас-Сади "Радост за благочестивите сърца"

ХАДИС 9

НАГРАДА ЗА ПРИЗОВАВАЩИЯ КЪМ ПРАВИЯ ПЪТ

От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Пророка с.а.с е казал:

За този, който призовава към правия път, ще има награда, подобна на наградата на тези, които го последват, което не намалява тяхната награда. А този, който ги призовава към заблуда, ще понесе грях, подобен на греховете на тези, които го последват, без да се намали тяхната награда и на йота“.

Муслим

Този и подобни по смисъл хадиси подбуждат хората да призовават към правия път и към доброто, а от друга страна говорят за достойнството на призоваващия, а от трета – предупреждават от призивите към заблуда, показвайки голямата тежест на греха, който ще понесе призоваващия към нея.

Правия път не е нищо друго, а полезното религиозно знание и праведните дела, а призоваващия към този път е всеки, който предава знания или наставляващ търсещите по този път, който ще доведе до него.

Освен това призоваващия по правия път е всеки, който призовава към извършването на праведни дела, имащи отношение към съблюдаване правата на Аллах или правата на хората.

Призоваващия към истината е и всеки, който проявява искреност по отношение на хората в религиозните или мирските дела, стремейки се към уравновесеност в религията.

И накрая, призоваващ към правия път е всеки, който сам е застанал на този път в знанията си и делата си и когото са последвали и други.

Към числото на приканващите към истината се отнася и човек, който облегчава другите в извършването на благотворителност или осъществяването на това, което ще донесе полза на всички.

 Що се отнася до този, който постъпва обратно, то той е призоваващия към заблудата.

Призоваващи към правия път са предводителите на благочестивите и най-добрите вярващи, защото призоваващие към заблудата са тези, които призовават към Огъня.

По такъв начин всеки, който помага на друг в благочестивите дела и богобоязливостта, се отнася към числото на призоваващите към правия път, а всеки, който помага на другите в греха и враждата, се причислява към призоваващите към заблудата.

Джама Масджид, Индия, Делхи

Най-голямата джамия в Индия е Джама Масджит, още известна като Masjid-I-Jahanuma.

Архитектурното чудо е разположено на висока платформа близо до една от най-известните улици в старо Делхи, Чанди Чоук и на около 500м от крепостта Ред Форт( Лал Кила).
Jama означава Петък, а Masjid е джамия. Петък е свещения ден за мюсюлманите. Това е деня за молитва. В този ден в двора на джамията се събират около 25 000 души да се молят на Аллах.
През 1650 година започва строежа на Jama Masjit и само след шест години по-късно величествената сграда е завършена.
Джама Масджит е дело на известния император Шах Джахан, построил преди това внушителния Ред Форт и прекрасния храм на любовта Тадж Махал. За построяване на сградата са похарчили 1 милион рупий и се е ползвал труда на 5000 човека. Архитектът на чудната джамия бил известният Устад Халил.
Самата джамия се състои от 3 големи входа – Източен, Северен и Южен, голям двор, където мюсюлманите се молят, две четирдесет метрови минарета и четири кули.
Трите входа на джамията са внушителни. Най-големият е източният, който е запазен само за импетарори и кралски особи.

Един от входовете към Джама Масджит

Туристите могат да влязат в джамията през Северния или Южния вход. На входа е задължително да си оставите обувките. Жените трябва да са облечени от главата до петите. Ако сте с къси панталонки или с къси ръкави, то от джамията ще ви облекат в специални дълги шарени дрешки.
Има разбира се и доста изисквания към посетителите и туристите, особено за тези които са т.нар не-мюсюлмани. Ето някои от тях:

1.Първото е най-важно – Махнете си обувките преди влизане в джамията. Можете да ги оставите на входа при охраната или да си ди носите в ръце, но не ги оставяйте на земята с подметките надолу.
2.Не се влиза с неприлично облекло, къси ръкави и къси панталони… разбира се не можете да влезете и с широки деколтета. Внимавайте мацки!
3.Не-мюсюлманите могат да посещават джамията от 8 сутринта до 30 мин. преди залез слънце. Временно достъпа се спира, докато се извършват няколкото молитви през деня.

Джамията Джама Масджит в Делхи

Може би едно от най-интересните места за туристите са двете минарета. Едното е отворено и срещу скромната сума от 100 рупий  можете да се качите на най-горната част на минарето, от където се открива чудна гледка към Ред Форт и към голяма част от старо Делхи.  Гледка може да се заснеме с камера или фотоапарат ако на входа сте си платили по 200 рупий за възможността да влезете с такова чудо на техниката.
Изкачването до върха на минарето не е от лесните задачки, но гледката от върха определено си струва усилията, потта и мръсотията, с която ще се сдобиете катерейки се по тесните стълбички нагоре. Ако сте любител на авантюрите и приключенията, не се колебайте много – препоръчваме ви да се качите. Щом ние успяхме, ще успеете и вие.
Ето какво заснехме от върха на минарето:

Гледка от върха на минарето в Джама Масджит

И още един спиращ дъха кадър

Гледка към куполите на Джама Масджит

Огромни,  внушителни и красиви са куполите на Джама Масджит. Те са измайсторени от бял и черен мрамор и със златни върхове. Под куполите са залите за молитви, отново в мрамор.  Въобще лукса си личи, въпреки че постройката е вече доста старичка.
А сега…  гледка към накацалите къщички в околността… Просто е трудно да си го представите, ако не го видите на живо.

Гледка към улиците на Делхи

В двора на джамията е и малък квадратен басейн, а близо до него ще видите накацали и много гълъби, които получават храна.

В двора на Джама Масджит

Кога е най-добре да посетите джамията Джама Масджит?

По принцип можете да го направите целогодишно, като спазвате гореописаните часове. Искрено  ви препоръчваме, обаче да използвате по-хладния период от годината, които е между Октомври и Март.
През останалото време температурите достигат 47 градуса по целзии.. (да правилно прочетохте) и ще ви е доста неприятно и няма да можете да стъпвате боси. Ако все пак се окажете в Делхи в горещия сезон (Май, Юни, Юли), то поне използвате вечерните часове за посещението си.

Какво да видим наоколо?

Близо до джамията е района Чандни Чоук (Chandni Chowk), който представлява типичен Индийски пазар, с цялата си автентичност. Тесни улички, хора, рикши, колички, отрупани със стока сергии и всякакви звуци, ето това Чандни чоук, представен с няколко думи.
Отсреща на булеварда е и крепостта Червения Форт, построена от същия шах Джахан, по време на Моголите. Посещението там също си заслужава.

Рагледайте още снимки от посещението ни в Джама Масжит в Галерията.

източник: Разходка.ком

--------------------------

Бележка под линия - Разбира се, за нас, мюсюлманите има и по-интересни неща, които да се споменат или покажат, а други са излишни.
Но има и друго излишно -  а то е да споменавам, че това е пътепис на немюсюлмани, които са споделили с нас чудесните снимки и впечатления от там.
ИншаАллах и някой мюсюлманин да ми прати интересни пътеписи от красиви места по света, създаден от Аллах или от Джамии, построени за по-удобно място за молитва на вярващите.

Той иска да се ожени през Рамадан

Въпрос:

Искам да знам дали ако някой мъж обича девойка, може да се ожени за нея през свещения месец Рамадан? Той иска да знае дали няма някаква пречка от исляма за това...

Отговор: Слава на Аллах!

Няма предписание в исляма, което да забранява да се ожените през Рамадан – както тогава, така и през всеки друг месец. Женитбата е разрешена през всеки ден от годината.

Но този, който пости през Рамадан трябва да не се храни, пие и да няма сексуални контакти от зазоряване до залеза на слънцето.Така че ако е някой, който добре контролира себе си и няма опасност от нещо, което може да наруши поста му, няма нищо лошо за него да се ожени през Рамадан.

Но има опасност, че този, който иска да се ожени през Рамадан, не може да бъде достатъчно търпелив и да се въздържи от контакт с младоженката през деня, да направи нешо, което е забранено и да изпадне в грях, за който изкуплението е много тежко – освобождаване на роб; ако това е невъзможно – да се пости два последователни месеца; ако това е невъзможно – да се нахранят 60 бедняка. Ако сексуалния контакт се повтори и през други дни – изкуплението е както посочихме по-горе за всеки такъв ден.

Виж въпроси № 1672 и 22960. 

Нашия съвет към питашия е, че ако се страхува, че може и да не вземе контрол над себе си, да се ожени след Рамадан и да се занимава много през дните на месеца със служене, четене на Коран, извършване на кийам и други актове на служене.

А Аллах знае най-добре.

source: www.Islam-QA

Премахване на веждите, подстригване, депилация

Отговора на учените от Постоянния Комитет е по повдо на въпроса на мюсюлманка за подстригването на косата, скубането на веждуте и депилацията на други окосмени части на тялото на жената.

Слава на Аллах

Молим Всемогъщия Аллах да увеличи вярата ви и да ви стори готов за истината.

Вашия въпрос има два подвъпроса:

1 – правилата за подстригване на женската коса. 

Шейх Ибн Бааз, Аллах да се смили над него, е казал: „Не знаем нищо (забраняващо) подстригването на женската коса. Това, което е забранено, е да се бръсне, Не трябва да бръснете косата си, но можете да я подстрижете и да намалите дължината или обема й; не знаем да има нещо лошо в това. Но трябва да се направи по подходящ начин и във вид, който ще хареса и на съпруга ви. Трябва и той да е съгласен с подстригването ви, като не приличате на кяфир, защото ако оставите косата си дълга, това пък причинява ред неудобства за поддържането й чиста и сресана. Така че ако косата е много дълга и тънка, жената може да я подстриже или намали обема й. Подстригването й може да я направи по-красива, което от своя страна ще достави удоволствие на жената и съпруга й.

Така че ние не знаем причина, забраняваща това. Но бръсненето е недопустимо, освен в случай на болест.

Аллах е Този, който ни дава сила!

Виж Fataawa al-Mar’ah al-Muslimah, част 2, стр. 515

В Сахих Муслим се предава, че Абу Салама ибн ‘Абд ал-Рахман е казал: „Жените на Пророка с.а.с. обикновено си подстригваха косата, докато не стигне до под ушите”. (al-Hayd, 320)

Ан-Науауи е казал: „Това показва, че на жените е позволено да подстригват косата си късо. Но когато се подстригват те трябва да избягват да приличат на куффар или на леки жени.”

2 – премахване на окосмяването по лицето

Шейх Мухаммад ал-Салих ибн Утаймин е казал:

Що се отнася до ненормално окосмяване, което е на необичайни места (т.е. на места, на които по принцип няма косми), като например мустачките или по бузите, няма нищо лошо да се премахва, защото (това окосмяване) не е нормално и деформира лицето на жената.

Постоянния Комитет е запитан за премахването на лицевото окосмяване при жените, отговора е следния:

Позволено е за жената да премахва окосмяването над устните си, бедрата, прасците, ръцете. Но не е позволено да се скубят веждите – това е забранено.

‘Abd al-‘Azeez ibn Baaz, ‘Abd al-Razzaaq ‘Afeefi, ‘Abd-Allaah ibn Ghadyaan, ‘Abd-Allaah ibn Qa’ood

Fataawa al-Lajnah al-Daa’imah, 5/194, 195

Също така Постоянния Комитет е запитан:

Какво е правилото за премахване окосмяването от тялото на жената – ако е позволено, който може да й го извърши?

Те са отговорили:

Позволено е (на жената) да премахне всякакво окосмяване, освен веждите и косата си (на главата) – това е непозволено за нея или да премахва веждите или част от тях независимо дали е чрез скубане, бръснене или други начини. Тя, съпругът й или нейни махрам могат да извършват това – когато се отнася до части на тялото, които е позволено да се виждат; също така и друга жена може да го направи. (Позволението за друг човек е за частите от тялото, които жената има право да покаже – б.пр.).

‘Abd al-‘Azeez ibn Baaz, ‘Abd al-Razzaaq ‘Afeefi, ‘Abd-Allaah ibn Ghadyaan, ‘Abd-Allaah ibn Qa’ood

Fataawa al-Lajnah al-Daa’imah, 5/194

Окосмяването на интимните части или бедрата не може да се вижда от друга жена или махрам.

За жената не е позволено да отстранява веждите си или част от тях по никакъв способ – независимо дали е бръснене, подстригване, депилация, скубане – защото това (като цяло) представлява скубането, което Пророкът с.а.с. е проклел за онези, които го извършват, т.е. жената, която скубе веждите си – целите или част от тях, като твърди, че е за разкрасяване или заради самата себе си. Това е промяната на творението на Аллах, което шайтана е обещал да принуди синовете на Адам.

Вижте също al-Fataawa al-Jaami’ah li’l-Mar’ah al-Muslimah, част 3, стр. 877-879 

Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджджид

islam-qa.com

Забрадката не е демонстрация, а заповед от Бог

На снимката: Гюлгюн Гайгаджова

Източник: интервю на Весела ТОДОРОВА Публикувано:  28.06.2009

Гюлгюн Гайгаджова е родена през 1972 г.  в благоевградското село Вълкосел, общ.  Сатовча. Завършва основно образование в родното си село, а гимназия в Сатовча.  През 1992 г.  е приета в Учителския институт в Смолян, след което продължава образованието си в Югозападен университет - Благоевград в специалност история.  Работи три години като преподавател в СОУ "Христо Ботев" във Вълкосел. През 1998 г.  заминава за Йордания, където през 2004 г.  завършва частен университет в Зарка със специалност ислямска теология.  В момента кара магистратура в Софийския университет "Св.  Климент Охридски". Миналата година е работила като преподавател по религия в Палестинското училище "Авицена" в София, а през тази води часове по СИП в СОУ "П.  Хилендарски" - Хасково.  Омъжена, с две деца.  Съпругът й Шабан Емин е служител в Районно мюфтийство.

Какво означава името ти, Гюлгюн? Свързано ли е с цветето роза или бъркам?

-Да, означава розата на деня.  С това име са ме нарекли моите родители, но аз го получих официално едва след завършване на гимназия в началото на демократичните промени.  Родена съм в село Вълкосел, на 30 км от Гоце Делчев през 1972 г.  В акта за раждане съм записана Сълзет.  По-късно като ученичка в дневниците фигурирах като Сълза.  Когато постъпих в гимназията в Сатовча обаче, директорът ме накара да си го сменя.  Вика ми, стига с тези помашки имена, избери си нещо по-хубаво. Нямаше как да не му се подчиня - щях да си имам големи неприятности.  И така станах Инна. Между другото в Учителския институт в Смолян, където учех в началото на 90-те, бях първата студентка с мюсюлманско име - Гюлгюн.

Преходът от тоталитаризъм към демокрация те е сварил в началото на зрелостта.  Какъв бе животът ти на село, сблъсквала ли си се като дете с гонения и репресии?

-Във Вълкосел живеехме над 3000 души всички помаци.  Майка ми работеше в ТКЗС-то и се грижеше за нас - петте деца.  Баща ми повече от 30 г.  бе шофьор на автобус. Семейството ни не беше религиозно - по време на социализма ислямът бе забранен.  Не ни разрешаваха байрамите, курбаните.  Тайничко обаче ние си почитахме празниците.  Аз например държах оруч по време на Рамазана /постех/ от ученичка.  Спомням си, че по-старите жени ги преследваха за шалварите, за кърпите.  Ние там гледаме много тютюн случвало се е на лехите да пристигнат хайки от кметството, милицията и др.  и да ги погнат. Разказвали са ми, че една жена като хукнала да бяга, паднала в някаква канавка и когато преследващите я се надвесили над нея - от уплаха си глътнала езика и умряла. Това е било в най-страшните години - на възродителния процес.  Сега готвя дипломна работа за магистратурата по тази тема и се сблъсквам с много печални факти от историята.

Пишеш за възродителния процес? Това е по-скоро политика отколкото религия. Как така се насочи точно към тази проблематика?

-Нещата трудно могат да се разделят у нас.  Завърших семестриално магистратура по история в Софийския университет през миналата година.  Към темата за дипломната работа "Възродителният процес в Гоцеделчевско. Балканите между две цивилизации - Християнство и Ислям" ме насочи моят научен ръководител доц.  Михаил Груев.  Интересът ми бе провокиран още от разказите на моята прапрабаба Адиле.  Много пъти ми е разказвала на насилственото покръстване на помаците през 1912 г., за опожарените родопски села, за присвояването на вакъфски имоти от държавата...  От нея съм запомнила репликата "Избирайте - поп или топ!" Сега, когато се ровя в архивите, когато се запознавам с документи и факти от периода след освобождението от турско робство, проумявам, че в името на националната идентичност, са се вършели много варварски и нецивилизовани неща. Ролите се сменят, насилвани стават насилници. И всички ние плащаме дан на историята и до ден днешен.

Добре, казваш че семейството ти не е било религиозно.  Откъде у теб се породи интерес към вярата, към исляма?

-В интерес на истината - аз се лутах, то беше като едно търсене на истината, на отговорите на множеството въпроси, които напираха в мен.  Имах колежка състудентка от
Куклен.  С нея съм била на църква, тя ми е разказвала за Библията и имах някаква представа от християнството.  В Смолян по същото време започнах да посещавам курсове по религия ислям към Районното мюфтийство и това всъщност бе преломният момент за мен. Тогавашният мюфтия се казваше Али Хайредин, аз много го уважавам и почитам.  Той бе първият ми духовен учител, той ми показа пътя на истината.  Благодарение на неговата подкрепа заминах да уча в университет в Йордания.

Как така - не ви ли канят арабски емисари, обикалящи из родопските села в търсене на бедни младежи и девойки, които да вербуват за каузата на ислямския фундаментализъм?

-Това са пълни измислици.  В нашето село араби не са стъпвали.  Нито са давали пари за джамии, както съм чувала да се твърди. Джамията ни е била унищожавана три пъти - изгорена през турско време, после през 1913 г. изгорена от българските покръстители, армията и хайдути и през 1987 г.  срутена от комунистическия режим.  Бях в седми клас, когато събориха за последно нашата джамия.  На нейно място след демокрацията вдигнахме нова от наши дарения.  Всички семейства се включиха - кой с повече, кой с по-малко.  Между другото, новата джамия във Вълкосел е втората по височина в България.  Но това на практика не е нов храм, а възраждане на стария.  Ето с това например се спекулира - че имало стотици нови джамии в България.  На семинар "Диалог между религиите", организиран от Софийския университет, който аз посещавам, се изнесе официална статистика за възстановените и новопростоените джамии, която опровергава "данните", изнасяни от някои политици.

И все пак, как се реши да отидеш да учиш толкова далеч, в напълно непозната страна?  Пари ли предложиха на семейството ти от мюфтийството?

-Аз нямах никакви колебания дали да замина.  Много исках да уча и то точно религия ислям.  Исках да разбера повече подробности за моята вяра, да отида там където са корените й. Майка ми и баща ми обаче дълго не ме пускаха. Страхуваха се.  Аз единствена от децата им имах диплома за висше образование, работех като редовна учителка в гимназията от няколко години, разбирах ги.  Питали са ме - защо не съм записала Висшия ислямски институт в София. Ами той едва бе започнал да набира скорост и не мислех, че ще ми бъде от полза, защото не ми трябваше диплома - тапия, а исках знания. Затова избрах да уча в Йордания.  За никакви пари обаче не може да става дума - нашето обучение в университета в Зарка бе по пряка договореност с Главно мюфтийство, напълно легално, и ние там получавахме студентски стипендии.  Да не говорим, че нямахме  никаква договорка за работа  след като завършим и се върнем в България. Много от нас не могат да се реализират сега, а дали щеше да е така, ако бяхме вербувани за някаква кауза чрез мюфтийството?

Разкажи за обучението си в Йордания.  Много по-различно ли е, в сравнение с българското?

-Заминахме през 1998 г.  и две години учехме само арабски език в частен колеж в град Зарка.  В началото за мен бе огромен шок. Добре че в българската група имаше и хора, които разбираха малко езика.  По-спокойна се почувствах, когато си намерихме речници руско-арабски.  И така две години имахме само теория и практика по езика.  Така е с всички студенти - а там има от цял свят - от ЮАР, САЩ, Пакистан, Англия, Босна и т.  н.  Някои от тях са от мюсюлмански семейства, други от смесени бракове.  В университета първо записах арабска филология, но още през втория семестър се прехвърлих в специалност ислямска теология, тъй като ми беше много трудно.  Кое е по-различното ли - ами за всеки предмет държиш по три изпита.  Два от тях са по време на семестъра, а един - веднага след това. Получава се така, че третите изпити по няколко предмета трябва да ги държиш в рамките само на една седмица.  Другата разлика е, че там няма поправка.  Ако те скъсат - повтаряш наново целия курс.  Мен ме скъсаха още в първия семестър на акида - предмет-убеждение.  А после и на компютри.

Зарка е родният град на Ал Заркауи - дясната ръка на Осама Бин Ладен.  Няма как да подминем въпроса за тероризма в арабския свят.

-Ние там сме били далеч от политиката. Въпреки това сме чули и видяли много неща. Сложно е за обяснение - никой, който не е живял там не може да разбере нещата, защото нашата гледна точка е друга.  Това, което искам да кажа е, че не бива да се отъждествява ислямската религия с крайните течения.  Те нямат нищо общо със същността.  В един от известните Хадиси се казва "Ако убиеш дори и един невинен човек, все едно, че си убил цялото човечество".  Истинските мюсюлмани следват тази максима.  Те се разграничават от убийците камикадзе, от терористите.  Хората в Йордания са безкрайно добри - никой няма да подмине страдащ човек без да му помогне.  Няма никаква омраза между мюсюлмани и християни категорично.  Кралството е отворено към света и животът там е много спокоен и подреден. Законите са смесени - и светски, и на шериата, като се спазват и от голяма част от христянската общност, особено по отношение на брака и задълженията.  От Йордания имам прекрасни спомени, свързани освен с всичко друго и с това, че там срещнах своя съпруг. Там заформихме и много приятелства с хора от цял свят, а също така и с местни семейства. Екскурзиите до Петра, Мъртво море и Червено море, остават за мен едни от най-щастливите ми мигове.

В крайна сметка получи ли това което търсеше?  Доволна ли си от обучението, струваше ли си да живееш и учиш шест години далеч от родината?

-Категорично да.  Мен ме вълнува ислямската религия, аз съм я приела с душата и сърцето си и да вниквам все по-дълбоко в същността й ми доставя удовлетвореност, носи ми хармония.  Хубавото там е, че всеки студент може сам да си съставя програмата и да записва каквито курсове иска в рамките на специалността си.  Ето например - Хадиси това е учение за думите, делата и постиженията на пратеника.  Истинският вярващ трябва да съблюдава истинността на преданието - а това означава да го подложи на многостранно изследване и сравнение.  Има много версии, варианти, разкази на негови сподвижници - от векове цяла наука се е отдала да проверява истинноста им.  Друг един предмет - тефсир пък ни запознава с тълкуванията на Корана.  Учих и история на религиите, смея да твърдя че познавам добре Библията и въпреки че не разбирам докрай някои неща, я почитам - иначе няма да съм добра мюсюлманка.

Как да разбираме това?

-Истински вярвящият мюсюлманин трябва да почита Свещените книги на всички религии, защото Бог е един и той праща всички свои пратеници на Земята.  Както почитаме Мохамед, така ние почитаме и Авраам, например.  Но в Корана го наричаме Ибрахим.  На името на неговата жена Сара, нарекохме и нашата първа рожба, която се роди в Йордания.

Синът ни пък се казва Мохамед, като Пророка.  За мюсюлманите Коранът е божествено слово и доказателствата за това са много.  Ще спомена само едно.  Пророкът Мохамед е бил неук и неграмотен.  В своите писания обаче той така вещо описва зародиша в утробата и развитието му, сякаш съвременен учен представя доклад. Това според Исляма означава, че Бог говори чрез своя пратеник на земните хора.

Спомена, че не всичко в Библията е разбираемо за теб. Какво имаш предвид?

-Не мога да си обясня докрай Светата троица, например.  Да, знам - Бог, Син и Свети дух.  Добре, но нали Бог създал първия човек Адам от кал и му вдъхнал дух, и го нарекъл свой син.  Тогава кой е божият син?  И не сме ли ние всички божии чеда?

Другото нещо, които винаги ме е смущавало, е притчата за Лот и сцената с дъщерите му, които го упояват и спят с него.  Все едно, че чета порно.  Тези думи не може да са излезли от устата на Бог.  Това за мен означава, че Библията е човешко, а не божествено слово. Нека не бъда разбрана погрешно - аз уважавам всички религии и правото на избор.  Отговорите на моите въпроси, на всичко, което ме вълнува, съм намерила в Исляма и затова съм го приела изцяло.  Аз съм открила своята истина и съм в мир със себе си и околния свят.  На никого не преча и никого за нищо не насилвам.

Толерантна съм и искам и другите да са такива. Затова ми е болно, когато зад гърба ми подмятат обидни думи и подигравки заради забрадката ми.

Ти носиш кърпа още от Учителския институт в Смолян, т.е.  от първите години на демокрацията.  Това форма на протест ли бе тогава?

-Не, защо да протестирам, срещу кого? Това за мен е заповед от Бог, аз съм я приела с цялата си същност и за мен няма нищо по-естествено да я слдвам и да нося забрадка. Това не е нито демонстрация, още по-малко пък фундаментализъм, както си мислят мнозина.  В България въобще няма почва за т.  нар. радикален ислям, според мен.  Това, че хората се връщат към религията си, посещават джамии, правят пет пъти на ден намаз /молитва/, интересуват се от Аллах - това ли е радикален ислям?  Обидно ми е когато чувам даже и от мюсюлмани в Хасково - на такива като нея им плащат за да носят забрадки.  Няма такова нещо.  Не само че не ми плаща никой, а съзнавам, че трудно мога да си намеря работа, да не кажа невъзможно, с това облекло.  Не си представям някой директор на училище да ме предпочете за преподавател по история, каквато ми е специалността.  Докато учех м.  г.  в София, преподавах в Палестинското училище религия ислям, тази година имам групи и в СОУ "Паисий Хилендарски".  Това е. Заработвам от време на време и като преводач от арабски - по поръчка на Главно мюфтийство. Много ми е приятна такава работа, но тя е рядкост.

А би ли свалила забрадката си, ако от това зависи дали да те наемат на работа?

-Не,не бих го направила за нищо на света.  Да не казвам голяма дума, но не виждам причина да го правя, защото това е мой избор и касае само мен.  Но за съжаление ние българите сме много тесногръди и обременени исторически. Наскоро ми се случи да давам обяснения на охраната в Софийския университет къде отивам и защо съм в такива дрехи.  За жалост, българинът смята всяка забулена жена за невежа изостанала робиня.  Заблудите в това отношения са толкова много.

Да си поговирим сега малко по женски.  Носенето на забрадка и дълги роби не те ли ограничава в избора на дрехи?  Има ли списания за жените мюсюлманки, от които да следиш какви са последните модни  тенденции, ако това те интересува?

-Облеклото не ме ограничава.  Аз имам страшно много кърпи.  Може да се каже че за всеки тоалет съм си подбрала различна.  Даже преди месец занесох на село голяма част от тях, защото ми беше съвестно колко съм ги насъбрала.  Модни списания има в Труция, у нас - не.  Стига да иска всяка жена може да бъде модерна.  Аз обаче винаги съм се носела по-скромно.

А как се къпеш, когато ходите на море?

-Само долната част на краката, иначе не е позволено.  Семейството ни по принцип предпочитаме планината и когато сме свободни, ходим на гости на нашите на село.  На море сме били със Сара в Йордания.  Бяхме в един световно известен курорт Акаба на Червено море.  Няма да си забравя как детето се къпа и игра цял ден и веднага след това и изби шарка. Уплашихме се, помислихме че е някаква алергия. Тя обаче не помни, беше едва тригодишна.

Вие с Шабан в Йордания ли се оженихте?

-Не, там се запознахме и две години само се срещахме без да има каквото и да било между нас.  Даже не сме се докосвали.  После през едно лято, когато се върнахме в България, направихме никях /религиозен брак/ в моето родно село.  След това подписахме в София, защото в Хасково нямаше свободни дати за сключване на граждански брак, а трябваше да пътуваме обратно за Зарка.  Сватбеното тържество вече бе в къщата ни в Хасково.  Не съм била булка, но бях празнично облечена, получихме и много подаръци.  На единия етаж бяхме жените, а на другия - мъжете.  Такава е нашата традиция.  Беше весело - танцувахме, смяхме се.

Докато си била гимназистка в Сатовча и после студентка в Смолян и в Благоевград нямаше ли ухажори, гаджета?

-Това бе толкова отдавна.  Приятели съм имала, но нищо сериозно.  Явно съдбата ми е била отредила друго - да срещна съпруга си на хиляди километри от България.  Щастлива съм, мъжът ми ме подкрепя във всяко едно начинание. Без него може би нямаше да се реша на магистратурата, но той настояваше, може би защото знаеше, че е важно за мен.  Като жена се чувствам спокойна и защитена.  Не се ограничавам в желанията, не се чувствам робиня, каквито се мъчат да ни изкарат.

Втората ти специалност е българска литература. Кой е любимият ти писател?

-Йордан Йовков.  Мога да го чета и препрочитам безброй пъти.  Смятам, че в училищната програма има място за още по-широко негово представяне.  Напоследък си купих и изчетох всичко преведено на български на Орхан Памук.  Но покрай изпитите и дипломната работа сега не ми остава много време за книги, както и за стиховете, които пиша.  Събрах ги в една стихосбирка - "Моят път", даже участвах на "Южна пролет"преди няколко години.  Те са повечето на религиозна тема, знаех, че няма да ги харесат, но ми беше приятно да съм сред младите автори дебютанти.

Рецепта за кое ястие привнесе от Йордания в семейната кухня?

-О, толкова са много.  Кухнята там е невероятна.  Най-вкусно е може би ястието маклюба - пиле с ориз, зеленчуци, пържени бадеми и много подправки.  Там съм яла и най-вкусния дюнер на света.  Искам само да вметна, че всяко домакинство в Йордания може да си позволи пиле с ориз всеки ден.  За съжаление в България не на всяка трапеза ежедневно има месо.

И като се върнахме у нас, ми се ще да те попитам нещо за българското образование. Часове по СИП религия - било християнска, било ислям, има в много малко градски училища.  В СОУ "Паисий Хилендарски", например, дълги години не бе образувана група.  Има ли смисъл от такова обучение и не трябва ли то да се извършва в храмовете?

-Има смисъл, разбира се, там се дават примери и случки с възпитателна цел. На базата на основите на религията се обсъждат важни понятия като човечност, добрина, отзивчивост. Почнах да преподавам ислямска религия с голям ентусиазъм, събрахме две групи с деца, постепенно обаче някои решиха да не идват. Разочарованието ми е много голямо - децата предпочитат да се шляят по улиците, не се трогват от нищо.  Родителите пък от своя страна са незаинтересовани, а всичко тръгва от семейството.  Разбира се, че не могат да ги карат насила, да ги задължават, но могат да ги стимулират и насърчават.  Предметът религия трябва да се изучава в училищата, а не в храмовете, защото той е по-близък до историята и до морала.

Ето например, аз поканих в един мой час богослов да запознае децата с християнството.  Ходихме на посещение в църквата "Св.  Георги" и самите ученици помолиха отец Митко да им изпее нещо в храма.  Той сложи расото, разведе ги и като извиси глас, всички го слушаха като омагьосани.  Часовете в училище имат друга, по-широкообхватна задача.  Не бива да се смесва целта им с тази на организираните групи в храмовете - например църковно училище за християните.  За мюсюлманите към джамиите пък има коран курсове, но те са нещо съвсем различно.  Там децата се учат да четат свещената книга, която, както знаете е на арабски.

С какво е полезно това за децата, след като не знаят арабски? Разбират ли това, което четат?

-Разбират го, защото ние работим върху текстовете от корана, превеждаме ги, коментираме ги, наизустяваме малки сури /глави/, които се ползват за някои молитви, например.  Има и български преводи на корана, като единственият одобрен е на проф.  д-р Цветан Теофанов - преподавател по арабска литература в Софийски университет и директор на Центъра за източни езици и култури. Ислямската религия, обаче, повелява коранът да се чете само на арабски.  Преводите се смятат за тълкувания на текста, а не за оригинал. Работата в групите е интересна за всички.  Аз водя коран курсове от три години.  В програмата има още религиознание, изучаване на житието на Пратеника и др.

Много упреци има за преподаването, особено по селата, на турски. На какъв език се водят коран курсовете и часовете по религия ислям в Хасково?

-На български.  Аз не знам турски.  В часовете, които водя в училище или в джамията, както и в семейството ми се говори само на български.  Е, с мъжа ми отвреме навреме си разменяме реплики и на арабски - все пак там сме живяли и учили, и там сме се запознали. Колкото до религиозните термини - не съм привърженичка на турцизмите, използвам или арабски, или български.  Време е в България да се разбере, че ислямът не е турска религия!

Кое е най-важното, на което искаш да научиш твоите деца и твоите ученици?

-На човечност, вяра и толерантност.  Бог е един и той праща своите пратеници на Земята, които ние трябва да почитаме.  Всички сме деца божии.  Всеки да живее според законите в страната и повелите на своята религия и да уважава другите!

ИСТИНАТА

Понякога тя дълго трябва да пътува, да спи по мрачните ъгли на съвестта, ала вярвай, че тя ще възтържествува, дори това да бъде след смъртта.


източник: http://www.snews.bg/65674.html?poll=pollresults

Хадис 33: Премахването на порицаваното е ислямско задължение

«من رأى منكم منكرا فاليغيّـره بيده، فإن لم يستطعْ فبلسانه، فإن لم يستطعْ فبقلبه، وذلك أضعف الإيمان» — رواه مسلم.

От Абу Са‘ид ал-Худри (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е чул Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: “Който от вас види нещо порицавано, нека го промени с ръката си, а ако не може [с ръката си, нека го промени] с езика си, а ако [и така] не може [нека го промени] със сърцето си, и това е най-слабата вяра”. — Хадис, предаден от Муслим.

Муслим разказва този хадис в глава “الإيمان ” (ал-Имāн — Вярата), раздел “بيان كون النهي عن المنكر من الإيمان، وأن الإيمان يزيد وينقص، وأن الأمر بالمعروف والنهي عن المنكر واجبان ” (Баян кауни-н-нехйи ‘ани-л-мункари мина-л-имāн уа анна-л-имāна язиду уа янкусу, уа анна-л-амра би-л-ма‘руфи уа-н-нехйа мина-л-мункари уāджибāни — Поясняване на това, че забраната на порицаваното е от вярата, че вярата се увеличава и намалява и че повеляването на одобряваното и забраняването на порицаваното са задължителни), номер 49.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“От вас” — тоест, от пълнолетните мюсюлмани. Това е обръщение към цялата общност.

“منكرا”(Мункаран — Порицавано) — което е изоставяне на уāджиб (задължение) или извършване на нещо, което е харāм (забранено), дори то да е незначително малко.

“Нека го промени” — нека го премахне, нека го разкара и го замени с послушание.

“С ръката си” — ако промяната зависи от това, като счупването на машините за развлечения, приборите за пиене на вино, непозволяването на жестокия да удари и други подобни.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Поводът за преданието на Абу Са‘ид (Аллах да е доволен от него).

Муслим разказва от Тāрик ибн Шихāб, че той казал: “Първият, който започна с хутбата в байрамските дни бе Маруāн. Когато го направи, един човек стана и каза: ‘Намазът е преди хутбата’. След това каза: ‘Той не изпълни онова, което ти го учеше, че байрям-намазът се изпълнява преди хутбата’. А Абу Са‘ид каза: ‘Този човек изпълни онова, което е негов дълг’ — тоест, отричането на онова, което противоречи на сунната на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). След това каза: ‘Чух ...”, хадиса, който разглеждаме.

Най-модерната джамия в Истанбул - Шакирин джамия (Sakirin mosque)

Джамията се намира в азиатската част на Истанбул (в Кадикьой ) на територията на гробищата "КараджаАхмет". Построяването й трае около 3.5 год и сградата й може да побираа около 500 души. Вътрешният дизайн е дело на световно известната Зейнеп Фадъллъоглу.

2-те минарета са отделени от самата джамия. 

Вечерно време куполът отвън изглежда прекрасно син...

 Това е главния вход. Отляво на стъпалата, водещи към джамията, се намира кратка инфромация:

"Шакирин джамията е посветена от Гази, Гассан и Хада Шакир на родителите им Ибрахим и Семиха Шакир и любимия им Истанбул ".

На шадравана пред входа  може да се види отражението на цялата джамия

. 

Минбарът има кремов цвят с 12 стъпала, на всяка от които са изобразени листа - символ на вселената

В интериора са използвани османски и селджукски мотиви

 Мястото за вземане на абдест (абдестхане) не отсътпва на 5-звезден хотел, подържането на чистотата се поема от частна фирма.

 Аллах да е доволен от брат Омер :-))